№ 272
гр. Русе, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Милен П. Петров
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500612 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Н.Х. М.-И., ЕГН**********, от гр. П., обжалва решение № 8/14.01.2021
г., постановено по гр.д.№ 513/20г. по описа на Районен съд - Левски, с което е
уважен предявеният против нея отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК. Твърди се, че решението е неправилно по
съображенията, изложени в жалбата.Моли същото да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендира направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемият В. Н. Н., от с.Б., обл.П, счита жалбата за неоснователна и
моли решението да бъде потвърдено.Поддържа подадената от него въззивна
частната жалба против определение №80 от 10.02.2021г. по гр.д.№513/20г. на
Районен съд-Левски, с което е оставено без уважение искането му по чл.248
ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
1
приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция намира, че то е валидно и допустимо.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на районния съд в
обжалваното решение, както относно установените фактически положения,
така и развитите правни доводи и на основание чл. 272 ГПК счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Производството по делото е образувано по предявения от В. Н. Н.
против Н. ХР. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК- за установяване недължимост на сумите предмет на изпълнителното
производство по изп. д. № 20134430420084 образувано срещу ищеца В. Н. Н.
по описа на СИС при РС-Плевен, продължено като изпълнително дело при
ЧСИ В.С. –изп.д.№20199060401235, като погасени по давност и на това
основание са недължими.Доколкото в петитума на исковата молба-уточнение,
се съдържа и искане за прекратяване на изпълнителното дело, следва да се
отбележи, че същото явно е основано на чл.433,ал.1,т.7 от ГПК, което е
правомощие на съдебния – изпълнител.
С обжалваното решение е уважен предявеният от В. Н. Н. против Н.
ХР. М. иск по чл.124 вр. чл.439 ГПК и съдът е признал за установено, че
вземанията на взискателя Н. ХР. М. по отношение на В. Н. Н., придобити от
Н.Х. М. - И. от „ЕМА ТРАНС“-ООД с договор за продажба на вземане от
28.11.2012 г. по пет броя изпълнителни листове, издадени по ч. гр. д. 12/2006
г., ч. гр. д. 22/2006 г., ч. гр. д. 23/2006 г., ч. гр. д. 26/2006 г. и ч. гр. д. 27/2006 г.
– всички на РС Плевен, въз основа на които е образувано изп.д. №
20134430420084 по описа на СИС при РС Плевен /с кратък № 20084/2013г/,
продължено като изпълнително дело № 20199060401235 по описа на ЧСИ В.
С., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, са погасени по
давност.
2
Решението е допустимо и наведените в жалбата доводи, че въпросът
относно възражението на ищеца В.Н. за погасяване на процесните вземания
по давност, е решен със СПН в производства по иск по чл.135 от ЗЗД, водени
между същите страни, са несъстоятелни, по следните съображения :
В производството по иска по чл. 135 ЗЗД на доказване подлежат
конкретните факти и обстоятелства относно основанието и размера на
вземането и времето на неговото възникване с оглед значението на
последното за останалите елементи от фактическия състав, пораждащ
преобразуващото право на ищеца. При твърдения, че вземанията произтичат
от едностранни сделки - записи на заповед ищецът следва да докаже тези
сделки. Доказването може да се осъществи както чрез представяне на самия
запис на заповед, така и чрез представяне на изпълнителен лист, издаден по
реда на чл.242 ГПК /отм./, както е в настоящия случай. В трайната съдебна
практика се приема /напр. Р № 552 от 15. 07. 2010 г. по гр. д. № 171/2009 г.,
ІV г. о., ВКС, Р № 328 от 23. 04. 2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., ІІІ г. о., Р. №
163 от 27. 07. 2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ІІІ г. о., ВКС /, че посочените
от ищеца доказателства за установяване на вземането му се преценяват от
съда, доколкото, въз основа на тях може да се направи извод за
съществуването на вземането, произтичащо от твърденията на ищеца в
исковата молба, но без кредиторът да бъде задължен чрез пълно и главно
доказване да установява изискуемостта и ликвидността на вземането си.
Прието е още, че в производството по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да
релевира възражения относно недействителността, прекратяването или
погасяването на вземането на кредитора - напр. да прави възражение, че
договорът, от който ищецът извежда правото си е нищожен, че този договор е
прекратен, че вземането на ищеца не е изискуемо или че е погасено по
давност. Не е налице влязло в сила решение, с което да е отречено
погасяването по давност на вземанията на Н. М. - И. към В.Н..
От представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства и от приложеното изп.д. № 20199060401235 по описа на ЧСИ
В.С., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Плевен, се установява,
че първоначално е било образувано изп.д. № 20084/2013 на ДСИ при СИС
при РС Плевен - изпратено на ЧСИ В.С. за продължаване на действията по
искане на взискателя Н.Х. М. - И..Изпълнителното производство по изп.д.
3
№20084/2013г. по описа на ДСИ при СИС при РС-Плевен е образувано по
молба вх.№517/17.05.2013г. на Н. ХР. М. срещу В. Н. Н., в която М. заявява,
че по силата на Договор за продажба на вземане от 28.11.2012 г. е придобила
вземанията на „ЕМА ТРАНС“-ООД по 5 броя изпълнителни листове,
издадени по ч. гр. д. 12/2006 г., ч. гр. д. 22/2006 г., ч. гр. д. 23/2006 г. и ч. гр. д.
27/2006 г. по описа на РС Плевен, по силата на които ЕТ "ИНОТ – Р. Н.“, със
седалище и адрес на управление гр. А., представляван от Р. В. Н. и В. Н. Н., с
адрес гр. П., солидарно са осъдени да заплатят посочените в изп.листове
суми.От данните по изпълнителните листове е видно, че същите са издадени
по реда на чл.23 ГПК /отм./ - всеки с предмет неплатена главница по запис на
заповед.Представен е и Договора за продажба на вземане /цесия/, сключен
между „ЕМА ТРАНС“-ООД – цедент и Н. ХР. М. /цесионер/, на 28.11.2012г.
В молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на
запори върху банкови сметки, налагане на възбрани върху недвижими имоти
собственост на длъжника.Посочени са способи на изпълнение – продажба на
движими и недвижими имоти.Правилно районният съд изрично е посочил, че
считано от образуване на изпълнителното дело от ДСИ при СИС при РС
Плевен – 17.05.2013 г. погасителната давност е спряла да тече, съгласно
разясненията в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на
Пленума на ВС, с което е прието, че "погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането". Погасителната давност е започнала отново да тече на 26.06.2015 г.
датата на постановяване на ТР № 2 на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в
което е възприето становището, че прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
извършването на разпределение и др.
С молба от 15.09.2016 г. взискателят Н. М. е поискала да бъде
4
наложен запор на банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело - с
това действие е прекъсната давността, която е започнала да тече на 26.06.2015
г. и от 15.09.2016 г. е започнала да тече нова погасителна давност.
С молба вх. № 3761/04.10.2019 г. до ДСИ при РС Плевен,
взискателят Н. М. е поискала изпълнително дело № 20134430420084/13 г. по
описа на СИС при РС Плевен да бъде продължено от ЧСИ – В.С..
Изпълнително дело № 20199060401235 по описа на ЧСИ В.С. е образувано на
14.10.2019 г.
Частният съдебен изпълнител констатирал, че през периода
15.09.2016г. – 15.09.2018г. взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия, поради което ЧСИ е приел, че е настъпила перемпция
и е прекратил изп.д.№ 20199060401235 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. 29.06.2020 г., с постановление от 29.06.2020г.
С молба от 02.09.2020г. пълномощникът на взискателя е поискал
обратно изпълнителните листи. В първоинстанционното производство е
установено, че въз основа на същите е образувано изп.д.№20209060400654 по
описа на ЧСИ В.С.. Както беше посочено по-горе, всеки изпълнителен лист е
издаден на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед.Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че вземанията се погасяват с изтичане
на кратката тригодишна давност на основание чл.537 във връзка с чл. 531 от
ТЗ, но предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсва
давностния срок на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. Новият давностен срок,
който започва да тече от датата на подаване на молбата, респ. от прекъсването
на давността отново е краткият тригодишен срок.Съгласно ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, новият тригодишен
давностен срок започва да тече от датата на предприемане на действия за
принудително изпълнение. Както беше посочено по-горе, молбата на
ответницата по иска по чл.439 ГПК – Н. ХР. М., за образуване на
изпълнително производство, с която иска и извършване на принудителни
действия и е посочила изпълнителни способи, е подадена пред ДСИ при СИС-
РС-Плевен, на 17.05.2013 г.Към този момент в сила е Постановление № 3 от
18.11.1980 г. по гр. д. 3/80 г. на Пленума на ВС , в което се приема, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение № 2
5
от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е възприето обратното
становище, цитирано по-горе, което следва да бъде съобразено.С молба от
15.09.2016г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на
длъжника по изп.д.№20134430420084 В. Н. Н. –вж.л.247 от изп.д.С това
действие е прекъсната давността и започва да тече нов давностен срок, който
е изтекъл на 16.09.2019г. През периода 15.09.2016г.-15.09.2019г. не са
предприемани изпълнителни принудителни действия, които прекъсват
давността и изводите на първоинстанционния съд, че вземанията са погасени
по давност, са правилни.
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение,
обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът и
ответник по жалбата е навел доводи, че вземането на взискателя е погасено по
давност.Изтичането на определения в закона давностен срок е новонастъпил
факт в хода на висящото изпълнително производство, който погасява
вземането на кредитора, поради което следва да се обоснове извод, че
изпълняемото право не съществува поради погасяването му по давност. Това
обуславя основателността на предявеният иск и правилно същият е уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци,
същото като правилно следва да бъде потвърдено.
По частната жалба – с определение №80 от 10.02.2021г. по гр.д.
№513/20г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта за разноските като му присъди
деловодни разноски. От данните по делото е видно, че ищецът не е направил
разноски.Първоинстанционният съд е съобразил трайно установената съдебна
практика, че само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване и само когато е доказано извършването на разноски, те могат да
се присъдят в полза на страната, която ги претендира.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
6
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/ 14.01.2021 г., постановено по гр.д.№
513/2020 г. по описа на Районен съд – Левски.
ПОТВЪРЖДАВА определение №80 от 10.02.2021г. постановено по гр.д.
№ 513/2020 г. по описа на Районен съд – Левски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7