№ 94417
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20251110129271 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издавана на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист на „***“ ООД срещу С. И. И. за сумата от 2464 лв., дължима по запис на
заповед, издаден на *** г., с падеж *** г., която ценна книга съгласно изложеното в
заявлението обезпечава вземанията по договор за заем и вземанията по договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.
Към заявлението са представени: оригинал на запис на заповед, издаден на *** г. от
длъжника и заверени преписи от договор за заем № *** от *** г., сключен между длъжника и
заявителя, ведно с погасител план към него и договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг от 17.10.2024 г., сключен между длъжника и
заявителя, видно от които процесният запис на заповед обезпечава следните вземания:
главница в размер на 1300 лв. по договора за заем, възнаградителна лихва по договора в
размер на 183,80 лв., както и сумата от 980,21 лв., представляваща задължение по договора
за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг /7 вноски по
140,03 лв. всяка от тях/.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да
се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това – арг. чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може
да възникне валидно (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави). С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към
заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда
изискване за извършване на проверка от съда както на редовността на ценната книга от
външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена (в
противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било
лишено от смисъл). Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с
документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни.
1
Доколкото и договорът за заем и договорът за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на
тази допълнителна услуга – имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг, видно от погасителния план, е платима на вноски заедно с останалите
задължения по договора за заем, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ
договорът за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е
част от договора за потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да
отговарят на императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът
намира, че клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в
договора, са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на
чл.10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с
евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би могло да се
стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за
извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника
документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания заем.
Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на кредитора
е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК, поради което клаузата се явява
нищожна, а заявлението в частта за сумата от 980,21 следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в частта разноските, съобразно отхвърлената част от заявлението за
сумата над 29,68 лв. до сумата от 49,28 лв. за държавна такса и за сумата над 289,05 лв. до
сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 175363/20.05.2025 г. за издавана на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на „***“ ООД срещу С. И. И., ЕГН
**********, в ЧАСТТА за сумата над 1483,79 лв. до 2464 лв., дължима по запис на
заповед, издаден на *** г., с падеж *** г., както и за сумата над 29,68 лв. до сумата от 49,28
лв. за държавна такса и за сумата над 289,05 лв. до сумата от 480 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2