№ 174
гр. С.З., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000133 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 22/14.01.2022г., постановено по гр.д. №
3775/2021г. по описа на Районен съд – С.З., с което е прието за установено по
отношение на „4“ ЕООД /сега „В.“ ЕООД/, че Договор за кредит №
**********/24.09.2018г., сключен между Й. Г. Ч. и „4“ ЕООД С., е нищожен
на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 и чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от
ЗПК и „4“ ЕООД /сега „В.“ ЕООД/ е осъдено да заплати на Й. Г. Ч.,
направените по делото разноски в размер на 64,92 лв. държавна такса и на
адвокат М.В. М., при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 344 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществено от адв.М.В. М. процесуално
представителство на ищеца Й. Г. Ч..
Въззивникът „В.“ ЕООД излага доводи за неправилност и моли
въззивния съд да отмени решението като неправилно и необосновано, в
частта, с която е признато за установено, че договорът е нищожен, така и в
частта за изплащане на адвокатско възнаграждение. Претендира разноските
пред двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият взема
становище по направените в жалбата оплаквания. Моли
1
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноските в първоинстанционното и
настоящото производство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Й. Г. Ч. моли съда да постанови решение, с което да приеме, че
Договор за кредит № ********** е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от
ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, а в условията на
евентуалност, че така уговорените клаузи за наказателна такса и
допълнителна услуга от Договор за кредит № **********, са нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а, чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и
по чл.143 ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „4“ ЕООД /сега „В.“ ЕООД/ представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения
иск.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че на 24.09.2018г. между ищеца Й. Г. Ч. и ответника „4“ ЕООД
е сключен Договор за кредит № **********, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу
задължението на последния да го върне в срок от 30 дни, при ГПР 49,70% и
годишен лихвен процент 40,99%. Договорена е и такса за експресно
разглеждане в размер на 206,31 лв. и така общо задължение по кредита
възлиза на 1240,00 лв. Към договора са приложени Преддоговорна
информация и Общи условия за договора за кредит. Представен е и Анекс за
удължаване на срок от 04.04.2019г. към договор за кредит № ********** от
24.09.2018г., с който е уговорена нова дата за връщане на сумата от 1204 лв.,
дължима по договор за кредит № **********/2018г., а именно - 04.05.2019г.
Представена е и разписка от 25.09.2018г. за осъществен чрез системата на
2
EasyPay паричен превод от „4“ ЕООД в полза на Й. Г. Ч. на сумата от 1000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено, че процесният договор е потребителски, с
оглед предмета и качеството на страните по него съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Въззивният съд намира, че договорът, сключен между страните по
делото не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа "годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин".
В настоящия случай в договора, посоченият размерът на ГПР /49, 7%/,
отговаря на посоченият в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер, тъй като уговорения
между страните годишен процент на разходите не е по - висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки и косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При анализ на
съдържанието на процесния договор, въззивният съд счита, че липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В настоящия случай в ГПР не е включена таксата за
експресно разглеждане в размер на 206, 31 лв., а доколкото се касае за
възнаграждение по усвояването на кредита, по този начин реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тази допълнителна такса се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение, регламентирано в чл. 19, ал. 4
от ЗПК, което води до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК. Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, а именно: когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
3
кредита, но де дължи лихва и други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено
По отговорността за разноските.
Видно от представените пред въззивния съд доказателства ответницата
Й. Г. Ч. е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 – 300
лв. +7 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищцата е в размер на 343,62 лв.
С оглед изхода на делото „В.“ ЕООД следва да заплати на адв. М.В. М.,
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Й. Г.
Ч. в размер на 343, 62 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/14.01.2022г., постановено по гр.д. №
3775/2021г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на адвокат М.В. М., АК П., гр.П., *** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Й. Г. Ч. във
въззивното производство в размер на 343, 62 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5