№ 1757
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100111712 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ц. Б. Г. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е пострадал при ПТП, станало
на 21.02.2023 г. около 17:35 ч. в гр. София, ул. Самара, л. а. Опел Мока с рег. № *******, с
водач Т.З.М., предприел маневра ляв завой, за да се включи в движението по бул.
Александър Малинов, реализирал ПТП с пешеходеца Ц. Б. Г., който пресичал булеварда на
разрешен зелен светофар и бил блъснат от автомобила. Било образувано ДП и образувано
НОХД № 637/2024 г. на СРС, което приключило с одобряване на споразумение, с което
Т.З.М. е призната за виновна за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. с ал. 1, б. б вр. с чл.
342, ал. 1 НК. Вследствие на ПТП ищцата получила следните увреждания: счупване на
вътрешен глезен на дясна подбедрица, счупване на 5 ходилна част на лявото ходило,
счупване на корона на 21 зъб, охлузна рана и кръвонасядане в областта на горна устна. В
периода 21.02.2023 г. – 27.02.2023 г. била приета за лечение в клиника по травматология ма
МБАЛ Света Анна АД. На 23.02.2023 г. й били извършени две операции за репозиция и
метална остеосинтеза на глезенна става и на ходилна кост. Ищцата изпитвала силни болки и
страдания. Месеци наред не можела да се обслужва самостоятелно. Дълго време движенията
на крайниците й били затруднени. Ползвала помощни средства. Нуждаела се от помощ и
съдействие. Изпитвал страх да излиза от дома си. Била във временна неработоспособност от
21.02.2023 г. до 27.04.2023 г. Провела 10 на брой процедури по кинезитерапия. Направила и
имуществени разходи, от които претендира сумата от 1472.65 лв. – стойност на един брой
следоперативна обувка с цена 110 лв., стойност на един брой статична ортеза на стойност
200 лв., стойност на медицинско изделие на цена 920 лв., стойност на три броя медикаменти
Клексан PFS 40 мг. на обща стойност 130.65 лв. и медикамент Клексан 4000 40 мг. на
стойност 112 лв. Към дата на ПТП по отношение на л. а. Опел Мока с рег. № ******* е била
налице валидна застраховка ГО, сключена с ответника. Била отправена писмена претенция
към застрахователя от 14.08.2023 г., но той не отговорил в законоустановения срок. Моли
съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 65 000 лв. за търпените неимуществени
вреди и сумата от 1472.65 лв. за направените имуществени разходи. Претендира законна
лихва от 15.11.2023 г. върху претенциите. Претендира разноски. Сочи банкова сметка по чл.
1
127, ал. 4 ГПК – BG*******.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва искoвете по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП и причинените телесни увреждания. Оспорва възстановителният процес от травмите да
не е завършил. Липсвали данни за усложнения и за рехабилитация. Липсвали последици с
траен характер и незавършено лечение. Оспорва твърденията за психологически и
емоционални последици от инцидента. Оспорва търпените неимуществени вреди, както и
техният размер. Намира претенцията за завишена и прекомерна. Оспорва и претенцията за
имуществени вреди Липсвала необходимост от извършване на разходите. Оспорва ищцата да
е извършила плащане на претендираните суми и то чрез разходване на собствени парични
средства. Оспорва и размера на претенцията за имуществени вреди. Оспорва исковете за
лихви. Моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ:
От фактическа страна съдът приема следното:
С определение от 09.12.2024 г. са отделени като безспорно и признати следните
обстоятелства, че към датата на ПТП за процесния автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, че ищецът е отправил
застрахователна претенция, получена от ответника на 14.08.2023 г., както и на основание чл.
300 ГПК съдът е отделил за безспорно по производството, че НОХД № 637/2024 г. на СРС е
приключило с одобряване на споразумение, с което Т.З.М. е призната за виновна за
престъпление, извършено на 21.02.2023 г. около 17:35 ч. в гр. София, ул. Самара, л. а. Опел
Мока с рег. № *******, като е предизвикала процесния пътен инцидент – престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. с ал. 1, б. б вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.02.2023 г., в
който като пострадал е посочена Ц. Б. Г..
От епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Анна” АД-София, Клиника по ортопедия и
травматология за Ц. Г. се установява, че същата постъпила на 21.02.2023 г. и изписана на
27.02.2023 г. с окончателна диагноза: фрактура малеоли медиалис крурис декстри. Счупване
на вътрешния /медиален/ малеолус, закрито.
Установяват се по делото следните направени имуществени разходи – фискален бон
за закупуване на следоперативна обувка от 22.02.2023 г. на стойност 310 лв., фактура и
фискален бон от 24.02.2023 г. за заплатена сума в размер на 920 лв. на МБАЛ Св. Анна за
медицинско изделие, фискален бон от 27.02.2023 г. за закупуване на клексан 40МГ на
стойност 130.65 лв. /издаден от СОФАРМАСИ 11 ЕООД – л. 20/, фискален бон от 20.03.2023
г. за закупуване на клексан 40МГ на стойност 112 лв. /издаден от ДЕ ФАРМ ООД – л. 21/.
Представена е и писмена застрахователна претенция от ищцата във връзка с
процесното ПТП. Претенцията е получена от ответника на 14.08.2023 г. – видно от известие
за доставяне на л. 27.
Прието е по делото споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД №
637/2024 г. на СРС, с което е постигнато съгласие, че Т.З.М. се признава за виновна в това, че
на 21.02.2023 г. около 17:35 ч. в гр. София, при управление на МПС – л. а. Опел Мока с рег.
№ ******* по ул. Самара с посока на движение от бул. Д-р Атанас Москов към бул.
Александър Малинов и в района на кръстовището, образувано с бул. Александър Малинов,
при извършване на маневра „завиване наляво“ в посока към бул. Околовръстен път,
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 120, ал. 1 ЗДвП, като не
пропуснала пресичащата от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила по
2
обозначената с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП пешеходна пътека пешеходка Ц. Б. Г. и
реализирала пътнотранспортно произшествие с нея, вследствие на което по непредпазливост
причинила средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, както следва:
- счупване на вътрешния глезен на дясната подбедрица, което е реализирало медико-
биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
повече от 30 дни;
- счупване на пета ходилна кост на лявото ходило, което е реализирало медико-
биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
повече от 30 дни,
като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. “а”, вр. ал. 1, б. “б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
По делото е изслушано и прието заключение по СМЕ. Установява се, че при
процесното ПТП Ц. Г. е получила следните увреждания: счупване на вътрешния малеол –
десен глезен, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на базата на 5-та ходилна кост – ляво стъпало,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни; счупване на короната на 21 зъб – причинило смущения в дъвченето и
говоренето и охлузна рана и кръвонасядане в областта на горната устна. Според вещото
лице е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания и процесното
ПТП. Механизмът на получаване на уврежданията е блъскане на пешеходец от л. а. и падане
върху терен. Към момента на прегледа е отразено, че е без съществени остатъчни явления.
Извършено е било комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия.
Транспортирана след инцидента от екип на СМП в МБАЛ „СВ. АННА“, диагностицирана и
хоспитализирана. Проведено оперативно лечение – кръвна репозиция и метална фиксация с
по 1 винт на фрактурата на медиалния малеол в дясно и базата на 5- та МТК в ляво.
Консултирана с ЛЧХ по отношение на счупената корона на 21 зъб. Изписана с подобрение,
приучена за движение с 2 помощни средства по отношение ненатоварване на десен долен
крайник и следоперативна обувка за ляв долен крайник. Била временно неработоспособна 66
дни. Представените разходни документи по делото са свързани с лечението на
травматичните увреждания, получени от процесното ПТП. За в бъдеще при интензивно
натоварване и промени във времето може да се оплаква от дискомфорт в местата на
увредите. Функцията на десен глезен без съществен функционален дефицит. Вижда се
оперативен белег. Металът не е отстранен. Три месеца се е движила с патерици без
натоварване на десен глезен и следоперативна обувка за лявото ходило. На 21 зъб, изградена
металокерамика един месец след инцидента. Вещото лице в с. з. конкретизира, че има данни
за рехабилитация, която е помогнала. При счупване счупване на мелиален малеол се изисква
по-дълъг възстановителен период, започва крака да се натоварва чак след 2 месеца, на
другия крак счупването е на базата на лявото стъпало на пета ходилна кост и там
възстановяването е около месец, максимум 45 дни. Възстановителният период при ищцата е
бил 4-5 месеца, но без в този период да се включва рехабилитацията, която е проведена
м.11.2024 г.
В съдебно заседание на 06.03.2025 г. е разпитан свидетелят Б. Г. Г. /баща на ищцата/.
Излага, че през м. февруари 2023 г., му звъннал бившият приятел на дъщеря му – М. и ми
казал за инцидента. Свидетелят отишъл в болницата, дъщеря му била в спешното. Имала
охлузвания по челото, подута устна и й липсвал част от зъба. Впоследствие разбрал, че и
двата й крака са счупени в областта на ходилата. Тя останала в болницата. На следващия ден
я вкарали за операция и останала още около седмица в болницата. Не можела да се
придвижва самостоятелно, била на легло. Купил й инвалидна количка, но с възможност да се
ходи по голяма нужда на самата количка. След изписването ищцата живеела в нейната
квартира до Горна баня. Свидетелят спал 3 или 4 дни при нея, след което ходел всеки ден да
3
я посещава. Разбрали се с приятеля й и той помагал. Било предизвикателство, защото й били
счупени и двата крака и не можела да ходи. В болницата дори я носил на ръце. Там, където
не можела да мине количката, я носил на ръце. Трудно ходила до тоалетна. След количката
взели патерици, тя имала ботуш на единия крак. Ищцата работила в модна агенция,
представяла дрехи и постоянно била някъде в движение, някъде в чужбина. Инцидентът й се
отразил, периодът на възстановяване довел до отмяната на много ангажименти. Ищцата
имала нужда от помощ не по-малко от три месеца, защото след тези три месеца започнал да
спада оттокът на крака. Тя имала оток и на двата крака. Около три месеца било необходимо
всеки ден да й се помага. След това свидетелят я карал на рехабилитация. Поне 3-4 месеца
била рехабилитацията, която й помогнала много, за да започне да се движи добре. Започнала
сама да се обслужва някъде след четвъртия месец. Трудно било и с къпането, защото не
трябвало да мокрят раните, имала операции, крака трябвало да е на високо. Тя не спортувала
активно в момента, но ходила да тича и като тичала се оплаквала, че я боли.
Съдът цени показанията по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото същите са
безпротиворечиви и съответстват на останалите доказателства по делото, следва да бъдат
кредитирани изцяло. Близките отношения на свидетеля с ищцата допринасят възприятията
за случилото се да са лични и непосредствени.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция, получена от
ответника на 14.08.2023 г., поради което и към дата на подаване на исковата молба
тримесечният срок е изтекъл.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Осъдителната присъда е задължителна за
гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав, вкл. квалифициращите
признаци от обективна страна на престъплението, и правната квалификация на деянието –
решение № 115 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 150 от
22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ІІ т. о. на ВКС. Присъдата има задължителен характер
относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, доколкото обаче
същите са въздигнати като елемент от престъпния състав – решение № 25 от 17.03.2010 г. по
т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на
4
присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Оттук и на основание чл. 300 ГПК се установява противоправното поведение на
водача на л. а., който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 120, ал. 1
ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Ц. Б. Г. средни телесни повреди.
Противоправното деяние на Т.З.М. е доказано с одобреното споразумение, което
споразумение съгласно чл. 383, ал. 1 НПК вр. с чл. 300 ГПК е задължително за гражданския
съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на
извършеното. Уврежданията от инцидента са причинили болки и страдания на ищцата.
Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания
и инцидентът, настъпил на 21.02.2023 г. Следва да се посочи, че деянието е извършено на
пешеходна пътека по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3, б. “а” НК. В отговора на
исковата молба не е направено възражение за съпричиняване, но дори и подобно да беше
направено, то по арг. от чл. 119, ал. 5 ЗДвП същото би било неоснователно, пешеходецът не
се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В случая
задължителната сила на присъдата освен противоправното поведение на водача, обхваща и
мястото на настъпване на инцидента. Съгласно чл. 119, ал. 5 ЗДвП при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. На основание посочената
специална норма, изключваща съпричиняване от страна на увредената ищца, намаляването
на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява недопустимо – виж решение №
50136 от 06.03.2023 г. по т. д. № 1706/2021 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50080 от
01.02.2024 г. по т. д. № 1675/2022 г. на II т. о. на ВКС и др.
По делото не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на л. а. Опел
Мока с рег. № ******* към датата на инцидента /което се установява и от представената
справка на л. 36 от делото/. След като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, заради
който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание.
Относно неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
5
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищцата е на 24 г., в резултат на ПТП е получила множество травматични увреждания –
счупване на вътрешния малеол – десен глезен, счупване на базата на 5-та ходилна кост на
ляво стъпало, счупване на короната на 21 зъб и охлузна рана и кръвонасядане в областта на
горната устна. Възстановителният период /острия/ при пострадалия е продължил около 4-5
месеца, като рехабилитацията е продължила и след това и общият възстановителен период с
включен период и на рехабилитация е около 9-10 месеца след инцидента – виж фактурата от
16.11.2023 г. за заплатени 10 процедури по кинезитерапия /л. 22/, като вещото лице е
отбелязало в съдебно заседание, че проведената физиотерапия има значение за
възстановяването на ищцата. Към настоящия момент е останал оперативен белег, а за в
бъдеще при интензивно натоварване и промени във времето може да се оплаква от
дискомфорт в местата на увредите. Съдът съобрази, че е проведена оперативна интервенция,
както и, че три месеца ищцата се е движила с количка и с патерици без натоварване на десен
глезен и със следоперативна обувка за лявото ходило. Съдът съобрази и показанията на
свидетеля Г., като отчете като завишаващ размера на обезщетението фактор, че и двата крака
на ищцата са били счупени, което е налагало значителна по обем помощ от близките в битов
аспект първите 2-3 месеца след инцидента. Относно необходимостта при определяне
размера на обезщетението да се съобрази фрактурата едновременно и на двата крака – виж
решение № 50124 от 19.10.2022 г. по т. д. № 1582/2021 г. на II т. о. на ВКС. От показанията
на свидетеля Г. се установява, че се налагало понякога да я носи, значителни трудности
изпитвала ищцата в началото при ползване на баня и тоалетна.
Съдът съобрази, че ищцата е ползвала 66 дни временна неработоспособност, а и след
това за времето до пълното й възстановяване, в което се включва и периодът на
рехабилитация, предвид работните й ангажименти като модел се е налагало да отказва
ангажименти, което неминуемо е засегнало професионалната й сфера на реализация.
Инцидентът се е отразил и психически на пострадалата. Предизвикан е стрес и значителни
неудобства. Търпени са неприятни усещания.
Взе се предвид и обстоятелството, че след проведената рехабилитация ищцата е
възстановила функциите на десен глезен и при нея липсват функционални дефицити.
Съдът, взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. 02.2023 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-
икономическите условия се отразяват на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. Отчетоха се тенденциите относно увеличаване средногодишния доход и
разход на лице от домакинството, както и тенденцията за увеличаване на минималната
работна заплата и същевременно спадане на покупателната стойност – все критерии, които
следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-икономически
отношения при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД..
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 41 000 лева. Подобен размер на
6
обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно
всички факти и обстоятелства по делото. За разликата до пълния предявен размер
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно имуществените вреди:
Основателна се явява предявената претенция за имуществени вреди, тъй като въз
основа на представените писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява
направата на разходите. Обстоятелството, че разходите са направени именно във връзка с
инцидента, се установява по безспорен начин по производството от СМЕ, и представените
медицински и разходно-оправдателни документи.
Доказва се направата на разходи, както следва: фискален бон за закупуване на
следоперативна обувка и статична ортеза за глезенна става от 22.02.2023 г. на стойност 310
лв., фактура и фискален бон от 24.02.2023 г. за заплатена сума в размер на 920 лв. на МБАЛ
Св. Анна за медицинско изделие, фискален бон от 27.02.2023 г. за закупуване на клексан
40МГ на стойност 130.65 лв. /издаден от СОФАРМАСИ 11 ЕООД – л. 20/, фискален бон от
20.03.2023 г. за закупуване на клексан 40МГ на стойност 112 лв. /издаден от ДЕ ФАРМ ООД
– л. 21/. Относно необходимостта от закупеното лекарство клексан, то същото е прилагано и
при болничния престой на ищцата, видно от представената епикриза. Несъмнено
остеосинтезен материал, статична ортеза и следоперативна обувка са във връзка с
инцидента. В тази насока и посоченото от вещото лице в т. 6 от СМЕ, че представените
разходни документи са свързани с лечението на травматичните увреждания, получени от
ПТП.
Направата на разходите се установява от представените документи по делото, а
обстоятелството дали ищцата е разходвала лични средства или сумите са заплатени от трето
лице е без значение за крайния изход на спора, доколкото по делото се установява, че
направените разходи са в полза на ищцата и във връзка с настъпилия по делото инцидента.
Общият размер на доказаните имуществени вреди за направени разходи съобразно
диспозитивното начало /претендираните имуществени разходи в производството/ е 1472.65
лв., поради което искът следва да се уважи изцяло.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди /виж уточнителна молба с вх. № от 06.03.2025 г. – л. 62/ от 15.11.2023
г. /денят следващ датата на изтичане на тримесечният срок за произнасяне по доброволната
претенция от застрахователя/ до окончателното изплащане.
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които
се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 вр.
ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати -
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или
предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Застрахователят, от
своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.
497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е
следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна
лихва - решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение №
50086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от 15.08.2023 г. по
т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на I
т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о., решение № 50040 от
30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. В обобщение, на основание чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на
7
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно
събитие. Доколкото отговорността в случая е за чуждо действие, то по арг. от чл. 429, ал. 3
изр. 2 КЗ е достатъчно простото уведомяване, че е настъпило ПТП. Застрахователят е
уведомен на 14.08.2023 г., но ищецът претендира законна лихва от 15.11.2023 г. Съобразно
диспозитивно начало, съдът следва да присъди законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Разноски се дължат по съразмерност на страните:
За адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция,
е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна
помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства упражняване на
правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право
на възнаграждение за своя труд – виж определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д. №
997/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г.
на I т. о. на ВКС, определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 532/2022 г. на III г. о. на
ВКС и др. По делото липсват данни за договорен в тежест на ищцата размер на адвокатско
възнаграждение, налице е заявление, че предоставената помощ е договорена като
безвъзмездна по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /виж подадения от името на Ц. Г. списък по чл. 80 ГПК
– л. 68/. Доколкото отсъстват данни, които да опровергават това заявление, то на адв. И. Ж.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Размерите на
адвокатските възнаграждения в НМРАВ не са обвързващи за съда – решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Съобразно размера на претенциите
и правната и фактическа сложност на спора, възнаграждението следва да се определи в общ
размер на 5000 лв. По съразмерност от тази сума на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. Ж.
следва да се присъди сумата от 3 194.75 лв.
Ответникът представя списък по чл. 80 ГПК. Не са представени доказателства за
реално заплатено адвокатско възнаграждение, от сумата за заплатен депозит на вещо лице
по съразмерност на ответника следва да се присъди сумата от 72.21 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищцата е освободена от
внасянето на ДТ и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/, по сметка за държавни
такси на СГС, сумата от 1698.91 лв. за заплащането на дължимата държавна такса по делото
съобразно уважената част от исковете и 127.79 лв. – депозит за СМЕ по съразмерност или
общо разноски в размер на 1826.70 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
на Ц. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Ботевград, ул. *******, която е претърпяла
пътнотранспортно произшествие на 21.02.2023 г. около 17:35 ч. в гр. София, по ул. Самара,
л. а. Опел Мока с рег. № *******, с водач Т.З.М., при маневра ляв завой в района на
кръстовището с бул. Александър Малинов, реализирал ПТП с пешеходеца Ц. Б. Г., за което е
образувано НОХД № 637/2024 г. на СРС, приключило с одобряване на споразумение, с което
Т.З.М. е призната за виновна за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. с ал. 1, б. „б“ вр. с
чл. 342, ал. 1 НК, за който л. а. Опел Мока имало валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност с ответника към датата на ПТП, вследствие на
който инцидент Ц. Б. Г. е получила травматични увреждания – счупване на вътрешния
малеол – десен глезен, счупване на базата на 5-та ходилна кост на ляво стъпало, счупване на
короната на 21 зъб и охлузна рана и кръвонасядане в областта на горната устна, следните
суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 41 000 лв. – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпения инцидент на 21.02.2023 г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 41
000 лв. до пълния предявения размер от 65 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 1472.65 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за закупени лекарства,
изделия и медицински консумативи, както следва: за закупуване на следоперативна обувка и
статична ортеза за глезенна става по фискален бон от 22.02.2023 г., за закупуване на
медицинско изделие по фактура и фискален бон от 24.02.2023 г. от МБАЛ Св. Анна София
АД и за закупуване на клексан 40 мг по фискален бон от 27.02.2023 г. /издаден от
СОФАРМАСИ 11 ЕООД/ и фискален бон от 20.03.2023 г. /издаден от ДЕ ФАРМ ООД/, ведно
със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
на адвокат И. Н. Ж., ЕГН **********, САК, с адрес гр. София, бул. „*******, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 3 194.75 лв.. - адвокатско възнаграждение по съразмерност за
оказана безплатна правна помощ на Ц. Б. Г..
ОСЪЖДА Ц. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Ботевград, ул. *******, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 72.21 лв. – разноски по съразмерност по производството.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от общо 1826.70 лв. за дължима държавна такса и депозит за експертиза по
съразмерност по производството.
Ищцата е посочила банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN BG*******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9