№ 205
гр. Ямбол, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500117 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на Н. В.
В. с ЕГН ********** от гр.******, живуща в село ******, ****- община***********, ****
област, ул***********, с адрес за призоваване гр.**********, ул.******* против
Определение №1288/14.10.2021 г., постановено по гр.д.№2425/2021 г. по описа на ЯРС, с
което производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение. Жалбоподателката твърди, че с атакувания съдебен акт се нарушават нейните
конституционни и наследствени права. В допълнително депозирано становище изразява
недоволството и възмущението си от прекратяването на делото за делба, излага
обстоятелства по образувани по нейна молба "дело във ВАС, преписка в ЯРП, открита
процедура във ВКС за отмяна на ТР №3/1994 г. на ВС". Иска отмяна на атакувания съдебен
акт и връщане на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
него. Претенция за разноски не е заявена.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е с правно основание чл.129, ал.3, предл. последно, във вр. с чл.274,
ал.1, т.1 и 2 ГПК, подадена е в законовия срок по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице,
поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по
изложените в същата съображения, а поради следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Н. В. В. против В.С.Б.,
С.В.Т., Г.В.Т. и Р.Д.Д., с която е поискана делба на посочени в ИМ общо четири недвижими
имота, за които ищцата твърди, че са останали в наследство от наследодателя С.В.Н., поч. на
10.06.1986 год.
С Разпореждане №1396/09.08.2021 г. ИМ на Н.В. е оставена "без движение", като са
й дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности по нея, а именно: 1. Да
представи удостоверение за смъртта на наследодателя и неговите наследници; 2. Да
представи писмени доказателства за наследствените имоти предмет на делбата – нотариални
актове, решения на ПК, актуални скици и данъчни оценки на всеки един от имотите; 3. ИМ
да се впише; 4. Да посочи изрично прави ли искане за допускане обезпечение на предявения
1
иск за делба, изрично да посочи каква е исканата обезпечителна мярка и върху кое
конкретно имущество с индивидуализиращите му белези иска да бъде наложена,
включително да обоснове правния си интерес от исканото обезпечение. За указанията на
съда ищцата е уведомена на 18.08.2021 год., като по нейна молба срокът за изпълнението им
е многократно удължаван и с всяка от получените призовки е била уведомявана и за
възможността да ползва правна помощ, при необходимост и право за това. В рамките на
последно удължения срок, изтичащ на 07.10.2021 год., ищцата депозирала молба, с която в
изпълнение указанията на съда представила: 2 броя удостоверения за наследниците на
С.В.Н. и на В.С.Ж.; скици и удостоверения за данъчна оценка на част от описаните в ИМ
недвижими имоти. В молбата е заявила искане съдът да разпореди "вписване на ИМ ...,
което да бъде осъществено в определения от Вас срок ... ", мотивирайки се, че вписването на
ИМ не би могло да бъде изпълнено без такова разпореждане на съда. Представила е и копие
от ИМ.
С атакуваното в настоящото производство определение ЯРС прекратил
производството по делото, на посочено осн. чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК. В мотивите си на
първо място констатирал, че в дадения срок указанията му не са изпълнени в пълен обем,
т.к. по делото не са представени изискуемите се от закона удостоверение или писмени
доказателства за наследствените имоти, както и че ищцата не е посочена като наследник в
удостоверението за наследници на лицето, чието наследствено имущество желае да бъде
допуснато до делба /С.В.Н./, а и същата е представила скици и данъчни оценки на имотите, в
част от които като собственици фигурират трети за производството лица. На следващо място
ЯРС приел, че ищцата не е активно легитимирана да иска делба на наследството на С.В.Н.,
чиято единствена наследница е неговата дъщеря В.С.Н., поч. на 04.09.2020 г., която след
смъртта си не е оставила наследници по права линия (низходящи и възходящи), нито съпруг,
братя и сестри или техни низходящи. Поради това се наследява по правилото на чл.8, ал.4 от
ЗН - от най-близките си по степен живи роднини по съребрена линия от четвърта степен -
първи братовчеди, а именно: В.С.Б., Т.Н.К., И.Н.К., Н.И.П. и Д.И.П.- Ц.. Наследодателят на
ищцата В.Н.В. е починал на 11.04.2013 г., т.е. преди В.С.Н. и макар като първи братовчед да
е бил такъв роднина, но тъй като е починал преди наследодателя, съобразно задължителното
тълкуване на правилото на чл.8, ал.4, изр.2 от ЗН не може да бъде заместен от дъщеря си - тя
се изключва от съребрените роднини от четвърта степен, тъй като се явява такава от пета
степен, поради това и не е наследник и на С.В.Н..
Определението е неправилно.
ЯОС, като съобрази извършените по делото от ищцата и съда процесуални
действия, намери следното:
Безспорно процесната искова молба е нередовна, но производството по нея е
прекратено от съда, без да осъществи изцяло правомощията си по чл.129 ГПК и да извърши
цялостна преценка за редовността на исковата молба. Целта на разпоредба чл.129, ал.2 ГПК
е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127
ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда
съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването на правомощието
по чл.129, ал.2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса.
В Решение №60121/25.10.2021 г. на ВКС по гр.д.№161/2021 г., 1-во г.о. и
цитираните в същото Решение №210/03.10.2014 г. на ВКС по гр.д.№1900/2014 г., I г.о.,
Решение №131/04.11.2015 г. на ВКС по гр.д.№2393/2015 г., II г.о., по въпроса относно
редовността на исковата молба за съдебна делба е посочено, че за допускане на съдебна
делба на недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните,
което изисква при предявяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала
съсобствеността, а когато произтича от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците
и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост – чл.341 ГПК.
2
Ако исковата молба не отговаря на това изискване съдът е длъжен да даде на страните
(доколкото в делбения процес съделителите имат двояко качество на ищци и на ответници)
точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба.
Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на
страните за уточняване на твърдените от тях факти и обстоятелства.
В случая, дадените на ищцата указания преповтарят текста на чл.341, ал.1 ГПК и в
тази връзка не са достатъчно конкретни, а и изобщо не е указано, че следва да посочи на
какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост върху процесните
имоти и в тази връзка се представят документи за правото на собственост, съобразно
изискването на чл.341, ал.1, т.2 ГПК, което на самостоятелно основание съставлява
нарушение на чл.129, ал.2, вр. чл.7, ал.1 ГПК. Освен това от мотивите на съда не става ясно
последицата на чл.129, ал.3 от ГПК - връщане на исковата молба, към неизпълнението на
кои указания на съда е отнесена. В тази връзка, след като съда е намерил, че указанията му
не са изпълнени в пълен обем е следвало ясно и конкретно да посочи кои точно не са
изпълнени, а при необходимост отново да укаже на страната какво не е изпълнила. Освен
това липсват каквито и да било мотиви относно неизпълнение на задължението за вписване
на ИМ, за което от своя страна ищцата е поискала да й бъде определен срок, след като съда
приеме ИМ за редовна.
Необходимо е да се отбележи, че действително задължението за отстраняване на
допуснати нередовности в исковата молба е на ищеца и именно той трябва да извърши
дължимите действия за привеждането й в съответствие с изискванията на закона и
изричните указания на съда, в това число и да представи подлежащата на вписване искова
молба пред компетентния орган - съдията по вписванията. Съгласно ТР №3/2009 г. от
19.06.2009 г. по т.д.№3/2009 г. на ОСГК на ВКС, неизпълнението на изричното указание на
съда за вписване на исковата молба по чл.114 ЗС, включително за съдебната делба, е
основание за нейното връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК и съответно прекратяване на
делото. За да се осъществи обаче оповестителното и защитното действие на вписването,
следва да се впише исковата молба, която съдът е преценил като редовна – тази искова
молба, по която ще се развие спорното исково производство. Затова не следва да се вписва
подлежаща на вписване искова молба, която съдът, пред който делото е висящо, е оставил
без движение. Съдът не може да иска от ищеца да впише исковата молба преди да се е
произнесъл дали констатираната от него нередовност, извън тази за вписването, е надлежно
отстранена в предоставения срок, т.к. изпълнението на указанието за отстраняване на
нередовността обуславя изпълнението на указанието за вписване. При всичко изложено до
тук, прекратяването на производството на осн. чл.129, ал.3 ГПК е неправилно.
Като неправилно се прецени и другото посочено от първостепенния съд основание
за прекратяване на производството - по чл.130 ГПК, обосновано с извод, че ищцата не е
активно легитимирана да иска делба на наследството на С.В.Н.. В тази връзка настоящия
съд намира, че изложените от ЯРС мотиви са такива, касаещи основателността на
предявения иск за делба, а не неговата допустимост. Въпроса дали съществува
съсобственост между ищцата и ответниците по отношение на процесните имоти, чиято
делба се иска, не касае допустимостта на предявения иск, а е такъв по същество, определящ
извод за основателност или неоснователност на иска. При образуване на делбения процес
страните следва да съвпадат със субектите на очертаното в исковата молба спорно
материално правоотношение и поради това в производството по делба легитимирани да
участват са лицата, за които се твърди, че са съсобственици в имуществена общност.
Процесуалното качество ищец или ответник няма значение за участника в съсобствеността,
а е важно в процеса да бъдат призовани всички лица, за които има данни, че са участници в
имуществената общност, тъй като те са задължителни другари. В допълнение - в правната
теория се приема, че процесуалната легитимация на страните в процеса следва не от някакви
обективни факти, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право,
3
както то е индивидуализирано от основанието и петитума на ИМ, поради което когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той следва да изхожда от
правото, което се претендира или отрича с ИМ. Гаранцията срещу неистинско твърдение е
заплахата искът да бъде отхвърлен. (проф.д-р Ж.Сталев, БГПП, изд.2000 г., стр.156 и сл.).
Предвид горното, атакуваното определение следва да се отмени, а делото да се върне
на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с изложеното.
Така мотивиран, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1288/14.10.2021 г., постановено по гр.д.№2425/2021 г. по
описа на ЯРС.
ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4