№ 16644
гр. София, 18.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110160905 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По искане на заявителя „****************“ АД срещу длъжника А. А. М. е издадена
Заповед № 34478/18.11.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК /извлечение от счетоводните книги на банката/ за суми, дължими във връзка
с Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № РКО-Б-7545/29.08.2007г. с последващи анекси
към него: главница от 9500,00 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, 11244,19 лева за възнаградителна лихва, 447,85 лева за лихва за
забава, 39,00 лева за такси за поддържане на кредитната карта, както и 473,88 лева за
разноски по делото. Допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист от
18.11.2023г., връчен на заявителя на 12.01.2024г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът
А. А. М. чрез адв. Р.П. е подал Възражение, вх. № 90200/19.03.2024г. на СРС, с което е
оспорил дължимостта на претендираните спрямо него вземания.
С вх. № 126464/16.04.2024г. на СРС длъжникът А. М. чрез адв. Р.П. е депозирал
Молба за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК. Твърди и представя
доказателства, че за събиране на вземанията по заповедта за изпълнение е образувано изп.д.
№ ************* на ЧСИ № *** – С.Я.. По същото били запорирани вземания за пенсия,
сметки и дружествени дялове на длъжника, както и бил насрочен опис и оценка на
единственото му жилище, което било само частично несеквестируемо. „****************“
АД се присъединила и като присъединен взискател във връзка с вземанията си по друго
дело, изпълнението по което било спряно по реда на чл. 389 ГПК, а това вземане било
обезпечено и с ипотека в полза на банката. Обосновава се наличие на основание по чл. 420,
ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението, но доказателства за това не можело да бъдат
представени предвид липсата на времева възможност за това и наличието на договора за
заем, по който съдът сам можел да установи наличието на неравноправна клауза. Освен това
половината от възнаградителната лихва била погасена по давност. Длъжникът бил
потребител, в тежко материално и здравословно състояние, като продажбата на
единственото му жилище в рамките на изпълнителното производство можело да доведе до
непоправими вреди при непредявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК или при отхвърляне на
същия. Стойността на имота била в пъти над вземанията на банката по двете изпълнителни
дела общо.
Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК, извън хипотезата на издадена заповед за незабавно
1
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК, изпълнението на заповедта може
да се спре, ако длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180
– 181 ЗЗД, което, ако длъжникът е потребител, е в размер до 1/3 от вземането. Съгласно чл.
420, ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е
необходимо предоставяне на обезпечение по чл. 420, ал. 1 ГПК, ако е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, както и че неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В хипотезата на чл. 420 ГПК съдът може да спре изпълнението на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК при наличието само на две предпоставки - когато длъжникът е
представил надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или когато
искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства. В конкретния случай искането
за спиране се основава на втората хипотеза, като в такъв случай длъжникът следва да
представи писмени доказателства. За да бъде подкрепено искането за спиране с убедителни
писмени доказателства, то трябва представените доказателства по делото да са от такова
естество, че от тях да може да се направи извод, че посочената в заповедта сума не се дължи.
Такива доказателства биха били писмени документи, удостоверяващи плащането на
задължението от страна на длъжника, респективно всякакви писмени документи, изходящи
от кредитора, като разписки за плащане, с които той признава плащането на дълга от страна
на длъжника, или такива документи, от които се установяват факти, явно изключващи
наличието на задължение или обосноваващи друг негов размер, т.е. все писмени документи,
непосредствено свързани с изпълнението на задължението на длъжника към кредитора и
разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание по
чл. 417 ГПК. Всякакви други писмени документи и такива свързани с валидността и
действителността на сключения договор, или такива свързани с твърдения за точно/неточно
изпълнение на същия, настъпила погасителна давност и т. н. не могат да бъдат основание за
спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК, доколкото се касае за въвеждане
чрез възражения или чрез иск на обстоятелства, относими към наличието и съществуването
на самото материално право, което установяване може да стане единствено в един
състезателен исков процес. В настоящия случай от страна на длъжника не са представени
писмени доказателства в посочения по-горе смисъл. По отношение на довода за наличие на
неравноправни клаузи, то такава преценка вече е извършена: с Разпореждане №
145225/18.11.2023г. е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумите за разходи за връчване на покана и за
наказателна лихва. Възражението за давност не може да бъде обсъждано понастоящем
поради това, че спорът откога е започнала да тече тази давност не може да се реши от
заповедния съд само въз основа на твърденията на длъжника. Длъжникът може да направи
тези си възражения и да защити правата си в исковото производство, в което пък молителят-
ищец може да противопостави доводи в обратна насока, като представи съответните
доказателства. В подкрепа на изложеното е и практиката на съдилищата –
опр.590/24.06.2021г.-в.ч.гр.д.612/2021г.-ОС-Бургас, позоваващо се на релевантната в тази
насока практика и на ВКС.
Не са налице основания за спиране на изпълнението и по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК.
Длъжникът не е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181
ЗЗД. Фактът, че по друго изпълнително производство е наложена възбрана върху
апартамента, а и същият се твърди да е ипотекиран в полза на банката, не освобождават
длъжника от необходимостта да представи гаранция за спирането. Обезпечението по
смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК следва да е новоучредено от длъжника в полза на кредитора
по този ред, а не да е съществуващо обезпечение на вземането по документа по чл. 417, т. 2
ГПК, дадено на друго основание. В производството по чл. 420, ал. 1 ГПК съдът не дължи
указания към длъжника за внасяне на гаранция. В този смисъл – опр.14/06.01.2011г.-
2
ч.гр.д.685/2010г.-ВКС, IVг.о., опр.25510/11.12.2014г.-в.ч.гр.д.14361/2014г.-СГС,
опр.26031/19.12.2014г.-в.ч.гр.д.10998/2014г.-СГС.
Съображенията свързани с влошено здравословно състояние и лошо имуществено
положение на длъжника, включително твърденията, че се касае за единствено жилище на
длъжника, макар и житейски разбираеми, не могат да послужат като основание за спиране
на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника А. А. М. за спиране по реда
на чл. 420 ГПК изпълнението на издадената по ч.гр.д. № 60905/2023г. на СРС, I ГО, 173
състав, Заповед №34478/18.11.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, обективирано в Молба, вх. № 126464/16.04.2024г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3