Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.10.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 302 по описа за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно  с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищците – М.Н.И. в лично качество и като наследник на починалата в хода на процеса Б.А.А., както и А.В.П., в качеството му на наследник на посоченото лице, твърдят, че на 13.09.2006 г. е настъпило ПТП в гр. Т., кв. „Г.”, при което е починала тяхната наследодателка М.В. П.а. Виновният водач на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Е.”, рег. № *******, се е движил по бул. „А. С.” и е нарушил правилата за движение, като е причинил смъртта на тяхната наследодателка. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда. Първата ищца е дъщеря на пострадалата. Останала е сама на 23 г. и чувства липсата на своята майка. Имала е много добри отношения с нея. Втората ищца, починала в хода на процеса, е майка на пострадалата. След смъртта на пострадалата е загубила моралната и физическа подкрепа от страна на дъщеря й. Към датата на ПТП виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника относно управлението на посочения лек автомобил. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на първата ищца сумата от 160 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди и 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребение, а на втората от тях, починала в хода на процеса – 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът – ЗК „Л.И.” АД, оспорва предявения иск. Счита, че същият е неоснователен и недоказан. Не е налице застрахователно правоотношение с водача М., тъй като застрахован по застраователната полица е друго лице – А. Ф.А.. В условията на евентуалност счита размерът на иска за завишен. Тъй като неимуществените вреди, претърпени от починалата в хода на процеса Б.А., са лични негативни усещания, репарирането им не следва да се прехвърля на друго лице. Наред с това по делото е конституиран като неин наследник А.П. – брат на пострадалата, който няма право на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно трайната съдебна практика. В хода на процеса не е доказано съществуването на отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищците и пострадалата, както и липсват данни ищците и пострадалата да са живели в едно домакинство.  Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявени иск, както му присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ответника – И.С.М., не е изразил становище по предявения иск.       

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК (отм.), приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 14.01.2008 г. присъда, постановена по НОХД № 575/2006 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, И.С.М. е признат за виновен в това, че на 13.09.2006 г., в гр. Т., при управление на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Е.”, рег. № *******, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му 2, 45 промила, установена по надлежния ред е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на М.В. П.а,  поради което и на основание и осъден по чл.343, ал.3, пр. 1, б.”б”, предл.І вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.54 НК е ангажирана наказателната му отговорност. Осъден е да заплати на М.Н.И. сумата от 25 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 1 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2006 г., на Б.А. Бонева – сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2006 г., като исковете за разликата до пълните претендирани размери са отхвърлени.

От заключението на вещото лице инж. А.П.М., неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: велосипедистката се е движила по улицата на разстояние около 2 метра в ляво от десния край на пътното платно и е ударена с предната лява част от лек автомобил марка „Ф.”, модел „Е.”, който се е движил попътно на нея, с висока скорост и на къси светлини. Преди удара се е разминал с насрещно движещия се автомобил на КАТ. След настъпване на удара автомобилът качва велосипедистката върху капака на автомобила, която достига до предното челно стъкло и го чупи в лявата част. След това велосипедистката се удря в предната лява колона, като я деформира и изпада на пътното платно в ляво. След удара автомобилът се е отклонил наляво и е излязъл от пътното платно. Ударил се е в оградата, влязъл е в частен двор и е спрял в дърво. Автомобилът се е движил със скорост от 94 км/ч. Скоростта на автомобила, при която ударът е предотвратим, е 64 км/ч. Опасната зона за спиране е 92 м.,  водачът е имал възможност да възприеме велосипедистката над 100 м. преди него.Велосипедът е имал преден фар с акумулатор, прикрепен на допълнителна стойка, който към момента на ПТП е работел. Отзад велосипедът е имал светлоотразител, който дава възможност за видимост на МПС, движещи се зад велосипеда над 100 м. Водачът на автомобила не е предприел никакви спасителни действия, защото късно е видял велосипедистката.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка С.Х. Х. се установява, че познава ищцата М.. Знае, че майка й е починала при ПТП. Отношенията им са били перфектни. М. е приела много тежко смъртта на майка си, била е разгромена. Променила се е изцяло като човек, затворила се е в себе си, много тежко го преживява. И понастоящем не е превъзмогнала загубата на майка си. Спазва традициите за помени, ходи на гробищата. Свидетелката е била близка с пострадалата.

По делото е разпитан и свидетеля В. А. В.. От показанията му се установява, че пострадалата е била блъсната от автомобил преди 6 години. Отношенията между нея и майка й Б. са били добри. Имали са чести контакти, виждали са се. Б. е плачела след смъртта на дъщеря си, много тъгувала.       

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Липсва спор между страните, че към момента на ПТП е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „Ф.”, модел „Е.”, рег. № *******. В депозираното по делото становище от ответника (стр.24) се твърди, че като застрахован по застрахователната полица е посочено лицето А. Ф.А., поради което водачът И.М. не се ползва от застрахователна закрила.

Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван от водача И.М. без противопоставянето на собственика, поради което същият има качеството на застраховано лице, макар да не е сключил застрахователния договор.

През време на действието на застрахователния договор – на 13.09.2006 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е неизпълнение на задължението на водача на лекия автомобил марка „Ф.”, модел Е.”, произтичащо от нормата на чл.22, ал.2, изр. последно ЗДвП да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност на пътя.

Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач посредством влязлото в сила съдебно решение, обсъдено по - горе. Съгласно нормата на чл.222 ГПК (отм.) влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С влязлата в сила присъда е ангажирана и гражданската отговорност на виновния водач, като на наследниците на пострадалата е присъдено обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди. Това обстоятелство не е процесуална пречка за предявяване на пряк иск от увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” (ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК).

С определение, постановено в проведеното на 26.09.2012 г. съдебно заседание, съдът е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че не е извършено реално плащане от прекия причинител на вредите. С оглед на това претърпените от ищците неимуществени вреди не са реално обезщетени, поради което прякото право на увредените лица не е погасено. 

Спори се между страните относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Отговорността на застрахователя е функционална и е обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. С оглед на това прякото право не може да се породи, ако увреденият няма право на деликтно обезщетение. Вторичният характер на прякото право на увредения се проявява при определяне на размера му – застрахователят никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. Застрахователят разполага обаче с правото да въвежда в производството по чл.226, ал.1 КЗ всички възражения, свързани с деликтната отговорност на застрахования. (ППВС № 7 от 04.10.1978 г., ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК). В случая обемът на гражданската отговорност на застрахования е установен с влязлата в сила присъда. С оглед на това застрахователят дължи заплащането на обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди и 1 000 лв. за имуществени вреди ищцата М.И., 20 000 лв. – за наследниците на Б.А., починала в хода на висящия процес. Неоснователни са възраженията на ответника, че не следва да се присъжда обезщетение на А.П., тъй като същият е брат на пострадалата и няма право на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Същият не е предявил иск по делото за заплащане на претърпените от него неимуществени вреди, а участва в качеството си на наследник на починалата в хода на процеса Б.А.. В този смисъл в предмета на делото се включва правото на Б.А. да получи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 13.09.2006 г. ПТП, което право е наследено от А.П. и М.И..

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на деликвента, така и прякото право към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането – 13.09.2006 г. По аргумент от чл.227, т.2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива лихвите от момента на деликта до предявяване на прекия иск, като след изплащането им и при определени предпоставки, има право на регрес. С оглед на това върху дължимото обезщетение следва да се присъди законна лихва, от момента на увреждането.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.64, ал.1 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК на ищците следва да се присъди сумата от 26, 44 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Доколкото процесуалният представител на ищеца му е оказал безплатна правна помощ и на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.64, ал.1 ГПК (отм.) § 2, ал.1 ПЗР на ГПК на адв. П.К. следва да се присъди сумата от 1370 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.64, ал.2 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 123, 63 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.   

На основание чл.63, ал.3 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1 840 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № **, да заплати на М.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., област С. З., ул. „П. Х.” № **, офис * – адв. П.К., сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 13.09.2006 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2006 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер; да заплати сумата от 1 000 (хиляда) лв., на основание на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпилото на 13.09.2006 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2006 г. до окончателното изплащане;

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № ***, да заплати на А.В.П., ЕГН ********** и М.Н.И., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес гр. К., област С. З., ул. „П.Х.” № **, офис 3 – адв. П.К., в качеството им на наследници на починалата в хода на висящия процес Б.А.А., ЕГН **********, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 13.09.2006 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2006 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № ***, А.В.П., ЕГН ********** и М.Н.И., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес гр. Казанлък, област С. З., ул. „П. Х.” № **, офис 3 – адв. П.К., сумата от 26, 44 (двадесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки) лв., на основание чл.64, ал.1 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № ***, да заплати на адв. П. Д. К., Адвокатска колегия – гр. С., с адрес гр. С., ул. „Л.” №*, ап.*, сумата от  1 370 (хиляда триста и седемдесет) лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. с чл.64, ал.1 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН ********** и М.Н.И., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес гр. К., област С. З., ул. „П. Х.” № **, офис * – адв. П.К., да заплатят на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № **, сумата от 123, 63 (сто двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лв., на основание чл.64, ал.2 ГПК (отм.) вр. § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № **, да заплати по сметка на СГС, сумата от 1 840 (хиляда осемстотин и четиридесет) лв., на основание чл.63, ал.3 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, представляваща държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника: И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: