Р Е
Ш Е Н
И Е №260037/2.3.2021 г.
гр.Ямбол........2.03........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................девети...февруари……........................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 614
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Й.В.П. *** чрез пълномощника му адв.А.Д.,
САК против решение № 260023/28.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1734/2020 г.
по описа на РС Ямбол, с което съдът:
НАЛАГА мерки за защита на М.Д.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,кант.208
срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на лице, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство – Й.В.П. ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА Й.В.П.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Д.И..
ЗАБРАНЯВА на Й.В.П. да приближава жилищата на М.Д.И.
***, както и адресите, на които се намира месторабота й в гр.София, х-л
„Рамада“, бул.“Мария Луиза“ № 131, курорт Слънчев бряг, х-л „Барселона“ и
гр.Свети Влас, “Гранд хотел Свети Влас“, както и местата за социални контакти и
отдих на М.Д.И., на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.
На Й.В.П. е
наложена глоба в размер на 400 лв., осъден е да заплати ДТ за производството и
на молителката направените разноски.
Иска се отмяна на
този акт и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Счита се,
че съдът е постановил неправилно решение, при неправилно прилагане на материалния
и процесуалния закон и необосновано. Атакуваното решение е постановено без
обсъждане на доказателствата в тяхната пълнота и логическа взаимовръзка, при
кредитиране на показанията на свидетели в близки и родствени връзки с
молителката, които преразказват пред съда нейни обяснения, а е игнорирал
показанията на съквартирантката на въззивника, която е единствения пряк
свидетел на отношенията между страните. Не е установено евентуално наличие на
фактическо съпружеско съжителство. Неправилно е кредитирано представеното от
молителката медицинско удостоверение – прегледът е извършен пет дни след
инцидента и е издадено от частна лаборатория в гр.Сливен, а молителката е имала
възможност да бъде освидетелствана в гр.Бургас или в гр.Стара Загора. Съдът без
да има необходимата компетентност е квалифицирал счупването като средна телесна
повреда като такава степен на увреждане не е отразена в нито един медицински
документ. Съдът не е обсъдил представените от въззивника писмени доказателства
за преведени от него на молителката суми „за операция“ и „заем“ – обичайно
лицата във фактическо съпружеско съжителство имат общ бюджет и не си отпускат заеми.
В
законоустановения срок въззиваемата М.Д.И.
чрез своя пълномощник адв.М.А., ЯАК е депозирала отговор на въззивната
жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение
като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено.
Излагат се подробни съображения за това, че първоинстанционния съд е направил
задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на
тях е постановил законосъобразен и обоснован акт. Съдът се е произнесъл
съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства.
В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, явява се лично и с пълномощника си,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата също
редовно призована, не се явява в съдебно заседание, а пълномощникът й с писмена
молба поддържа съображенията по отговора на въззивната жалба.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Пред ЯРС е подадена
молба от М.Д.И. *** за издаване на заповед за защита срещу осъществено по
отношение на нея домашно насилие от страна на Й.В.П. - лице, с което се намира
във фактическо съпружеско съжителство. Молителката сочи, че с ответника се
намирали във фактическо съпружеско съжителство през последните четири години. Той
бил доста ревнив - правел сцени и на няколко пъти освен психически тормоз й
нанасял и физически. През летния сезон на 2020 г. отишли да работят в
к.к.“Св.Влас“, установили се на адрес –к.к.“Св.Влас“, ул.“Св.св.Кирил и
Методий“ № 32. През нощта на 04 срещу 05.07.2020 г. ответникът започнал скандал
по повод ревност. След като влезли от терасата в стаята ответника се нахвърлил
върху молителката, съборил я на дивана и започнал да я души. След падането на
земята, ответникът започнал да рита молителката, която се била свила и правила
опит да се предпази. Един от ритниците, който й нанесъл ответника, попаднал в
лявата й ръка, почувствала ужасна болка. Въпреки, че казала, че я боли много,
ответникът казал, че го лъже, хванал я за ръката и започнал да я размахва,като
болката станала нетърпима. Молителката го молила да отидат на лекар, защото
много я боляла ръката, но ответникът отказвал. Не можала да сигнализира на
тел.112, защото ответника й взел телефона, за да не се обади на родителите си.
В един момент ответникът се съгласил да отидат на лекар и отишли в гр.Бургас,
тъй като при тях нямало спешен кабинет. Констатирана била фрактура на ръката на
молителката и й било обяснено, че трябва да бъде оперирана, за да бъде
наместена счупената кост. Молителката се прибрала при родителите си и на
07.07.2020 г. постъпила в болницата в гр.Стара Загора, където била оперирана. От
нанесения от ответника побой, молителката имала много синкави кръвонасядания по
тялото, съгласно съдебномедицинско удостоверение издадено от съдебен лекар.
С молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН със съдържанието на самата молба.
Ответникът е оспорил молбата, не отрича, че познава молителката, но не
живеел с нея на семейни начала. Счита изложеното от И. за неистина. През лятото
на 2020 г. П. заминал за св.Влас, където си почивал и в този момент му се
обадила И., с която се познават отпреди и спорадично се виждали от м.март 2020
г. На посочената дата двамата вечеряли заедно при ответника и докато тя
разтребвала масата в негово отсъствие вероятно паднала. Ответникът видял
молителката на земята да си държала ръката, която много я боляла. Помогнал й да
се изправи, обадил се на такси и отишли на мястото, където има медицински
пункт, но им препоръчали да отидат до спешен център. Отишли с такси до Бургас,
там направили снимка и се установило счупване - трябвало да се направи
операция. Там ответника отново я попитал как си е счупила ръката, а молителката
му отговорила, че паднала. Превързали й ръката, след което се прибрали. Понеже
молителката не разполагала с финансови средства ответникът превел по сметката й
сумата от 1700 лв. и след 4 дни още 1000 лв. в случай на нужда. На сутринта родителите
й дошли и я прибрали. Ответникът твърди, че на 14.07.2020 г. молителката му се
обадила и му поискала сумата от 10 000 лв. в срок от една седмица и
казала, че ще го съди.
С депозиране на молбата за защита от домашно насилие, И.
е представила епикриза № 2873 от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Стара Загора,
отделение по ортопедия и травматология, видно от която е била приета за лечение
на 7.07.2020 г. с диагноза: счупване на горния край на лъчевата кост, закрито,
била направена операция. След изписването от болницата на 10.07.2020 г.,
молителката посетила съдебен лекар и й било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 267/10.07.2020 г., в което е констатирано, че счупването на
лакътната кост на лявата предмишница е довело до трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник, а останалите увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По делото е приложено копие на ДП № 304ЗМ-458/2020 г. по
описа на РУ Несебър, образувано на 30.07.2020 г. по жалба-сигнал от М.Д.И., в която се
съдържат данни за извършено престъпление по чл.129 от НК, за което няма данни
към момента да е приключило. Видно от постановлението за образуване, прокурорът
е разпоредил разпит на Й.В.П. в качеството на свидетел.
От страна на ответника П. са представени копия на платежни нареждания от
6.07.2020 г. за 1700 лв. и от 10.07.2020 г. за 1000 лв., преведени от него на М.Д.И..
Пред районния съд са
разпитани свидетели и на двете страни. По искане на молителката са разпитани
свидетелите Б. Б., нейна приятелка, Ш. С., майка на молителката и В. С. – братовчед. Свидетелката Б. знае, че страните са живели на семейни начала от
м.март 2020 г., а след това заедно са заминали на морето. За инцидента на
домашно насилие научила от обаждане по телефона от молителката, която споделила,
че Й. проявил голяма агресия, счупил й ръката. Свидетелката знае и за предишни
такива инциденти с проявена агресия от страна на ответника срещу молителката.
Свидетелката С. също
знае, че страните са живели на семейни начала, като най-дългия период бил от
м.март 2020 г. докато се случил инцидента. Възприемали Й. като техен зет, ходил
им на гости и почивки, като дори се запознали с майка му. За инцидента научила
от дъщеря си, която им казала, че ръката й е счупена и иска да отидат и да я
вземат от морето. Свидетелката разговаряла и с ответника, който и се извинявал,
казал й, че е ударил дъщеря й и й счупил ръката. В гр.Стара Загора направили
операция. Свидетелката С. знае за предходни инциденти и към настоящия момент много се страхува от Й..
За това, че страните са живели на семейни начала свидетелства и свидетеля В. С., който им е ходил на
гости в гр.София. За инцидента разбрал от леля си свидетелката Щ. С., която му разказала, че дъщеря
й била нападната от Й., който й счупил ръката и те отишли да я вземат от
морето, където живеели и работели. Свидетелят Стойнов заявява, че през целия
период на съвместното им съжителство М. и Й. са се разделяли и пак са се
събирали и не знае братовчедка му да е живяла с друг човек, независимо от
техните раздели.
От страна на ответника е разпитана свидетелката И. Д., която е негова
съквартирантка в София и оттам познава и М., която видяла за първи път през
м.май 2020 г. Според свидетелката връзката между М. и Й. била повече от
приятелска, но не са живели на семейни начала. Свидетелката разбрала от Й., че М.
паднала и си счупила ръката, а обвинявали него затова, че й нанесъл побой.
При така установена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Производството е по реда на чл.7 и
сл. от ЗЗДН, образувано по подадена молба от М.Д.И.
против Й.В.П., с когото живеят
заедно с искане да му бъдат наложени мерки по ЗЗДН поради извършено спрямо
молителката домашно насилие, а ЯРС е уважил молбата и наложил мерки за защита
на И..
Въззивният съд
споделя изводите на първата инстанция, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства сочат на извършено от П. против И. домашно насилие. Според чл. 2 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, емоционално, психическо, икономическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Възраженията на
въззивника за това, че не са били толкова близки с молителката, колкото тя
твърди, останаха недоказани. От свидетелските показания на свидетелите на
ищцата става ясно, че страните са живели заедно от м.март 2020 г., което е
няколко месеца преди инцидента, а свидетелката на ответника заявява, че
връзката им била повече от приятелска. Поради това съдът приема, че молителката
е активно легитимирана да търси защита по реда на ЗЗДН.
От писмените доказателства
– епикриза и съдебномедицинско удостоверение е безспорно установено, че И. е
получила счупване на горния край на лъчевата кост, което въпреки изказаните от
въззивника съмнения в компетентността на районния съдия, същият правилно е
определил като средна телесна повреда. За разкриване престъпление по чл.129 от НК е и образувано ДП № 304ЗМ-458/2020 г. по описа на РУ Несебър по жалба-сигнал
от М.Д.И..
Въззивният съд също
преценя, че са налице достатъчно доказателства, установяващи, че счупването на
лявата ръка на И. е причинено след побой, който й е бил нанесен от ответника П..
В тази връзка е налице декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, депозирана от молителката
при депозиране на молбата й, а изложените в нея обстоятелства се подкрепят
изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Представените от
ответника две платежни нареждания и свидетелските показния на съквартирантката
му по никакъв начин не опровергават твърденията на молителката за извършения от
него акт на домашно насилие.
При така установената
фактическа обстановка и направени от районния съд правни изводи, настоящата
инстанция намира за правилно решението, с което са наложени адекватни мерки за
защита от домашно насилие предвид упражненото
над молителката насилие. По изложените съображения атакуваното решение следва
да бъде потвърдено, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски в размер 300 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023/28.08.2020 г., постановено по гр.д.№
1734/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Й.В.П., ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.И.,
ЕГН ********** *** направените пред
настоящата инстанция разноски в размер 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1. 2.