В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Пламен Александров Александров |
| Секретар: | | Светла Веселинова Радева |
| | | | |
като разгледа докладваното от | Пламен Александров Александров | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл.50, изр.1-во от ЗЗД във връзка с чл.51 от ЗЗД. В исковата си молба П. Х. К., в качеството си на баща и законен представител на малолетното дете Х. П. К., твърди, че жилището им се намира в непосредствена близост до детската площадка с монтирани съоръжения, намираща се в района на бул. "С. С." и ул."С. К.", или с други думи площадката пред т.нар. жилищен комплекс "Р.". На 02.04.2014 г., около обяд, синът му, заедно с други деца играел на площадката пред блока, а той бил седнал на пейка в непосредствена близост до люлките на детската площадка и го наблюдавал. Синът му се качил по стълбичките на пързалката и докато чакал другите деца се облегнал на предпазната ограда на съоръжението. Поради счупени предпазни дъски детето му полетяло от около 2.00 м. височина. Скочил веднага, но докато се придвижи до съоръжението, синът му бил паднал на земята, държейки се за десния си крак, и плачейки неистово. Бил пребледнял и заеквал, като на лицето си имал открита рана. Бащата твърди, че също изпаднал в шок, тъй като не е знаел какво е здравословното му състояние. Понесъл на ръце детето си към собственото му МПС и го завел в М. Д А. Д." АД, в спешно отделение за преглед и консултация. След обработка на откритите рани и направени рентгенографии се установило, че на Христо Колев е налице фрактура на дясното бедро. В отделението по ортопедия и травматология му бил поставен поясно – крачолно – стъпален гипс. Детето му се оплаквало от силни болки, налице бил оток на дясното бедро и напрежение, поради което се наложило консултация с лекар – ортопед от М. "П.. д. С. К." АД – С. З., Клиника по ортопедия и травматология, след което се наложило по спешност да транспортират малолетното дете Х. до гр.Стара Загора. Поради установена незадоволителна позиция на фрактурата на дясното бедро след съвещание на 02.04.2014 г. било взето решение за оперативно лечение. Сочи се в исковата молба, че на 02.04.2014 г. вечерта била извършена на детето оперативна интервенция за наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур латерален достъп до средна трета на бедрото. Извършила се репузиция на фрактурата и се фискирала с константна щипка, като през супракондилната зона се инсенирали два интрамедуларни тена. Поради извършената операция детето било хоспитализирано в М. "П. д С.К" АД – С З за времето от 02.04.2014 г. до 08.04.2014 г. След изписването на детето било препоръчано да ходи с патерици, да провежда рехабилитация на крайника без натоварване в дома, както и да провежда контролни прегледи. Твърди се в исковата молба, че детето продължавало да изпитва болки, поради което се наложило отново да постъпи за лечение в М. "П. д С.К" АД – С З за времето от 11.08.2014 г. до 26.08.2014 г., където на 12.08.2014 г. му била извършена повторна хирургична интервенция. Отстранени били от коста имплантираните уреди от фемур и било направено щателно почистване на оперативното поле. Препоръчано му било да провежда рехабилитация на крайника в дома, да приема петорна комбинация от антибиотици, с изолиране на St.aureus от раневи секрет. На 21.10.2014 г. посетил М. "Е." ЕООД – София за консултация, където било констатирано възпалително огнище с гноевидна секреция и била направена ексцизия и дебридман на инфектирания участък. Усложненията на пострадалия крайник продължили, поради което детето било отново хоспитализирано в М. – М. к. "Св.И. Р." ЕООД, клон С. З., за времето от 19.11.2014 г. до 24.11.2014 година. Отново му била направена операция под пълна упойка, съгласно оперативен протокол № 620/20.11.2014 г., от който било видно, че на Х. му е направена ланцетовидна ексцизия латералния постоперативен цикатрикс. Поетапно се осъществила фистулектомията на двата фистулни хода. Ексцизирала се в здраво и оформения в дълбочина гранулом тип "чуждо тяло", обхващащ и част от ставната капсула. С други думи, след инцидента се наложило повече от десет месеца малолетното дете да посещава различни специализирани медицински заведения, където било хоспитализирано за различни периоди от време, за да се възстанови след настъпилото счупване. Поради увреждането детето нямало възможност да посещава учебни занятия и да играе със своите приятели през пролетната и лятната ваканции на 2014 г., което повлияло негативно на психиката му. Детето изпитвало силни болки в десния долен крайник, придвижвало се с патерици повече от четири месеца, което наложило ежедневно да се полагат грижи за него. В исковата молба се сочи, че към настоящия момент малолетното дете Христо все още изпитва болки в наранения крайник, особено през студените дни, както и не може да преодолее преживения стрес от извършените интервенции под пълна анестезия /упойка/. Не желаел да посещава болнично заведение и изпитвал страх от лекари и медицински персонал, както и изпитвал страх от люлки и пързалки. Преди 02.04.2014 г. Х. бил жизнерадостно и игриво дете, което не боледувало, а към настоящия момент избягвал игрите и своите приятели, тъй като следвало да пази десния си долен крайник. Твърди се в исковата молба, че вследствие на преживяното, на малолетното дете Х. му били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на лекарствени средства и медицински консумативи на обща стойност 1 439.50 лева, от които закупуване на интрамедуларен еластичен пирон - 2 бр., на обща стойност 1 000 лева, и разходи по престой в лечебни заведения, закупуване на лекарства, протези и др. в общ размер на 439.50 лева. Сочи се, че отговорността на О. К. е безвиновна, обективна и следва да бъде ангажирана при условията на чл.50 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, тъй като поземленият имот в който е разположена детската площадка и монтираните съоръжения – люлки, пързалки и др., е общинска собственост, поради което О. К. като собственик на тези съоръжения, следва да се грижи за изправността им и за спазване на безопасните условия за тяхното използване. Твърди се също, че и към настоящия момент счупените дъски от предпазната ограда не са възстановени, въпреки настъпилия инцидент преди една година. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди О. К. да заплати на малолетното дете Х. П. К. неимуществени вреди в размер на 28 000 лева и имуществени вреди в размер на 1439.50 лева, причинени в резултат на настъпил на 02.04.2014 г. инцидент, изразяващ се в падането на малолетното детето Х. П. К., поради счупена предпазна ограда, от детско съоръжение, собственост на Община Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата от 28 000 лева, считано от 02.04.2014 г. и законна лихва върху сумата от 1439.50 лева, считано от датата на предявяване на иска. В съдебно заседание, ищецът, чрез своя представител по пълномощие, поддържа предявения иск и претендира направените по делото разноски. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът – О. К., чрез представителя си по пълномощие, представя писмен отговор, в който оспорва следните твърдения в исковата молба: 1.) че на 02.04.2014 г. П. К. - баща и законен представител на сина си Х. К., се е намирал в непосредствена близост до детската площадка, на която синът му си играел; 2.) че при изчакването на другите деца на пързалката, разположена на детската площадка, детето пада поради счупени дъски на предпазната ограда и наранява коляното си, както и че вследствие на претърпяното увреждане се налага продължително лечение и няколко оперативни намеси в различни болнични заведения; 3.) че непосредствено след увреждането на детето е указана медицинска помощ в М. „Д. А. Д." гр.К. и му е поставен поясно–крачолно-стъпален гипс. С отговора се прави признание, че детската площадка, разположена в района на ул. "С. С." в гр.Кърджали, е собственост на О. К. поради което община К. е задължена да осъществява контрол и да поддържа разположените на площадката за игра съоръжения в изправно състояние, както и да бъдат инструктирани ползвателите на същата относно безопасността и техните ангажименти по отношение на използването им. Твърди се в отговора на исковата молба, че съоръженията, разположени на площадката за игра на открито, са предназначени за деца от различни възрасти, при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. В тази връзка се твърди, че Община К., като собственик на площадката за игра, е спазила изискванията на чл. 10 и на чл.16 от цитираната наредба. Твърди се, че ползвателите на площадката са надлежно информирани за отговорността, която имат по отношение на използването на съоръженията, респ. на родителите и законни представители на малолетните деца се пада отговорността за постоянен надзор при игра на открито. Оспорва се твърдението в исковата молба относно наличието на обективна вина на Община Кърджали относно нанесените от вещи, собственост на общината, имуществени и неимуществени вреди. Твърди се също така, че в настоящия случай законният представител на детето е следвало да се запознае с указанията за безопасност на поставената информационна табела относно ангажимента си като придружител на детето на площадка за игра на открито и неизпълнявайки това свое задължение за упражняване на надзор над малолетното си дете, е допринесъл за настъпването на вредите. На следващо място, в отговора се оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на увреждането детето е претърпяло няколко оперативни намеси, като се твърди, че ако може да се говори за пряка последица от увреждането, то това е настъпването на първоначалното нараняване на пострадалия, а по – нататъшните оперативни намеси са вследствие на неправилното лечение на пострадалото дете. В тази връзка се твърди, че неправилното лечение е причината за последващите оперативни интервенции, вследствие на настъпили усложнения, като последващите претърпени болки и страдания, са пряка последица от настъпилите усложнения при лечението на първоначалната травма. Твърди се, че ищецът не доказва, че неимуществената вреда представлява пряк и непосредствен резултат от деликта. При условията на евентуалност, в случай, че се намери исковата претенция за основателна, се прави довод за намаляване размера на претендираното обезщетение. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, излага съображения за неоснователност на предявения иск, като моли съда да го отхвърли. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото, че на 02.04.2014 г. ищецът – малолетното дете Х. П. К., е паднал от съоръжение на детската площадка, разположена в района на ул. "С. С.", комплекс „Р.” в гр. К., която е собственост на О. К. Не е спорно също така, че в резултат на падането на Х. П. К. му е било причинено счупване на дясната бедрена кост, което е наложило хирургично лечение и е довело до затруднение движението на десния крак за продължителен период от време. Тези обстоятелства се признават изрично в представената по делото от процесуалния представител на О. К. писмена защита, а така също се установяват и от назначените по делото съдебно – медицински експертизи с вещи лица, съответно – съдебен лекар и специалист ортопед – травматолог. Така, видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза по писмени данни № 65/2015 г., изготвено от вещо лице съдебен лекар, на Х. П. К. е било причинено счупване на дясната бедрена кост, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Съгласно експертизата, описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при падане от детска пързалка, каквито са данните по делото. Експертизата установява, че счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като в конкретния случай оздравителния процес е продължил по – дълго от обичайното, поради възникнали усложнения от възпалителен характер с оформяне на гранулом тип „чуждо тяло” и наложили последващи оперативни намеси. Горните констатации се потвърждават и от назначената по делото съдебно – медицинска експертиза със специалист ортопед – травматолог, съгласно която на 02.04.2014 г. след падане Х. К. получава счупване на дясно бедро, което по смисъла на чл.129 от НК представлява средна телесна увреда, довело до трайно затруднение в движенията на десен долен крайник. Експертизата установява, че счупването на дясното бедро е напречно на костта и е извършено по ножичен механизъм от директна травма. Съгласно експертизата, бедрената кост е най – здравата кост в човешкото тяло и счупването се получава при действие на големи сили. Това е възможно да се получи при падане от пързалка върху дясно бедро, т.е. може да се твърди, че травмата при падането е в пряка следствена връзка с полученото счупване на дясното бедро. Обстоятелството, че на 02.04.2014 г. ищецът – малолетното дете Х. П. К., е паднал от съоръжение на детската площадка, разположена в района на комплекс „Р.” в гр. К., се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Л. Б., който сочи, че на 02.04.2014 г. се видял с неговия приятел Пламен, който бил с неговото дете Х. К. на детската площадка пред жилищен комплекс „Р.” в гр. К. Свидетелят установява, че детето Х. К. бил на съоръжение, представляващо мост, на детската площадка и паднал от него. Двамата заедно с бащата на детето Пламен Колев качили детето в личния автомобил на бащата и закарали детето в спешния медицински център към М. „Д. А. Д.” гр.К., където се установило, че то има фрактура. В тази насока е и представения по делото рапорт от д-р О. Г. – началник на отделение по ортопедия и травматология при М. „Д. А. Д.” гр.К., в който се сочи, че пациента Х. П. К. е докаран в спешно отделение при М. „Д. А. Д.” в 10.40 минути на 02.04.2014 г. с диагноза: счупване на дясна бедрена кост. В рапорта се сочи, че по настояване на родителите е обработен първично от екип от травматологично отделение, като под обща анестезия е направена репозиция и гипсова имобилизация – туловищно бедрено стъпален гипс с оглед неговото транспортиране до гр.С. З. и по нататъшно лечение в М. „Д. К.” (У. „П. Д. С. К.” АД гр.С. З.). От приетата по делото като доказателство медицинска документация за лечението на Х. П. К. от Клиника по ортопедия и травматология при У. „П. д С.К.” АД гр.С. З. и от Отделение по ортопедия и травматология на М. – МК „Св. И. Р.” ЕООД клон С. З., консултация от 21.10.2014 г. на М. „Е.” ЕООД – София, както и от назначените по делото съдебно – медицински експертизи с вещо лице съдебен лекар и вещо лице ортопед – травматолог се установява следното: След оказаната помощ на детето Х. К. в М. „Д. А. Д.” АД гр.К., където му е направена Рьо графия и поясно – крачолно – стъпален гипс, същият е бил транспортирано до У. „П. д. С.К.” АД гр.С. З., Клиника по ортопедия и травматология, където след консултация с ортопед и незадоволителна позиция на фрактурата на дясното бедро е приет за оперативно лечение. На същата дата – 02.04.2014 г., под интубационна (пълна) анестезия е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Ход на операцията: Латерален достъп до средна трета на бедрото. Извършена е репозиция – фрактурата е фиксирана с костна щипка. През супракондилната зона са инсерирани два интрамедуларни гена. Послойно възстановяване. Стерилна превръзка. Поради извършената операция Х. П. К. е бил хоспитализиран в У. „П. д. С.К.” АД гр.С. З. за времето от 02.04.2014 г. до 08.04.2014 г. След изписването на Х. К. му е препоръчано да ходи с патерици, да провежда рехабилитация на крайника без натоварване в дома и да провежда контролни прегледи. Поради оплаквания от болки и оток в областта на колянната става, на 11.08.2014 г. Х. К. постъпва за втори път в Клиника по ортопедия и травматология при У. „П. д. С.К.” АД гр.С. З. за оперативно лечение, където на 12.08.2014 г. под интубационна анестезия е направено: отстраняване от костта на имплантирани уреди на фемур. През две отделни инцизии в областта на медиалния и латералния бедрен кондил е достигнато до металните тела, екстерпирани са два интрамедуларни тена. Дренаж, Послойно възстановяване. Стерилна превръзка. Поради извършената операция Х. П. К. е бил хоспитализиран за втори път в У. „П. д. С.К.” АД гр.С. З. за времето от 11.08.2014 г. до 26.08.2014 г. След изписването на Х. К. му е препоръчано да продължи рехабилитацията в дома и да приема антибиотик. На 21.10.2014 г. е извършена консултация в М. „Е.” ЕООД – С., при която е констатирана инфекция и възпалителна реакция, дължащи се на вътрешно фиксиращо устройство. Поради настъпилите усложнения, на 19.11.2014 г. Х. П. К. е хоспитализиран в М. – М. „Св. И. Р.” ЕООД клон С. З., Отделение по ортопедия и травматология, където на 20.11.2014 г. е извършено оперативно изчистване на фистулите на дясното коляно – направена е ланцетовидна ексцизия на латералния постоперативен цикатрикс, поетапно е осъществена фистулектомия на двата фистулни хода, ексцизира се в здраво и оформения в дълбочина гранулом тип„чуждо тяло”, обхващащ и част от ставната капсула. Поради извършената консултация Х. П. К. бил хоспитализиран в МБАЛ - МК "С. И. Р.” ЕООД клон С. З. за времето от 19.11.2014 г. до 24.11.2014 г. Разпитаната по делото като свидетел А. В. – главен експерт по опазване на околната среда при О. К., установява, че детската площадка, намираща се между блоковото пространство на комплекс „Р.” в гр.К., е изградена през 1970 – 1980 г., като пълна реконструкция й е правена през 2000 г., а последната й реконструкция през 2011 г. се е налагала за да се приведе площадката в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Установява, че процесната детска площадка била комбинирано детско съоръжение – има люлки, пързалки и катерушки, които са направени в комбинация. Реконструкцията през 2011 г. на площадката се наложила поради износването на някои от материалите на трите улея на пързалките, подмяната на люлките със синджири и по дървената част. Твърди, че и трите пързалки са обезопасени, улеите били съобразени с наредбата, настилката на площадката била ударопоглъщаща – гумен гранулат на плочи, стълбичките на площадките също били обезопасени. Установява, че има дървени части горе, където се качват децата към пързалката. В тази връзка сочи, че от около две седмици (преди разпита й в съдебно заседание на 29.06.2015 г.) имала информация, че липсва част от дървената преграда на детското съоръжение, като и че към датата на разпита й в съдебно заседание тези дървени части не били монтирани. Поддържа също, че тези дървени части, които са констатирали, че липсват, представляват предпазна ограда, но за дете от 0 до 6 години, а за по – големи деца не били преграда защото детето можело да я прескочи. Зад дървената част имало метални елементи, които държат дървената част и заедно с нея представляват оградата. Установява, че най – голямата пързалка била за деца от около 10- 12 години, като задължително за тях било след използването да има придружител, както и че придружителят трябва да бъде долу и да гледа детето, защото може да падне. Свидетелката сочи също, че няма преграда, респективно – пречка, едно дете да се качи и на пързалката за по – големи деца, както и дете на 3 – 6 години (например) да се озове на частта от съоръжението с нарушената преграда, но детето трябвало задължително да е с придружител, който да бъде отдолу на пързалката. По делото е разпитан като свидетел Д. А., който установява, че за 01.06.2011 г. – денят на детето, им е било възложено от общината да направят ремонт на процесната детска площадка до „Р.. Направили ремонт на старите съоръжения и направили нови такива – люлки, клатушки и въртележка. Сочи, че на детското съоръжение има две пързалки, както и че били подменени липсващите вертикални дъски на пързалките. Тези вертикални дъски имали ролята на предпазен парапет, като техния размер, от площадката където стъпва детето, бил 70 см. С оглед безопасността на детската площадка, тези вертикални дъски били закрепени на хоризонтални предпазни парапети, които били метални и дъгообразни, като образували общо височината на самия предпазен парапет. Имало още един хоризонтален дъгообразен парапет, който служел на децата, качвайки се да се хващат с двете ръце. Така фактически се образували три линии на предпазване. Дървените елементи били закрепени с болтове и шайби за металните елементи. Тези съоръжения били за деца от 3 до 6 години, а процесната площадка на „Р.” била за деца от 3 до 12 години. Според свидетеля, ако липсват дървените части, за да пострада дете то трябвало да бъде на 3-4 години и да върви на ръце, да лази, тъй като иначе би се опряло на вътрешния хоризонтален парапет. Свидетелят установява, че има три дървени елемента, който липсват и счита, че при натиск от страна на дете е невъзможно три елемента едновременно да бъдат премахнати. Обстоятелството, че на процесното съоръжение на детската площадка, находяща се в междублоковото пространство на комплекс „Р.” в гр. К., е имало три липсващи дъски се установява и от представения по делото като доказателство Доклад за оперативен контрол на открита площадка за игра със справка за отстраняване на неизправностите, установени при контрола – Контролен лист № 5 от 11.09.2015 г., изготвен от свидетелката А. В., с който са били констатирани счупени летви и тяхната подмяна на 10.09.2015 г. Представен е и Доклад за оперативен контрол на открита площадка за игра със справка за отстраняване на неизправностите, установени при контрола – Контролен лист № 1 от 24.03.2014 г., изготвен от свидетелката А. В., в който се констатира, че към тази дата съоръжението за игра съответства на изискванията за безопасност. Представени са също и сертификати за съответствие на оборудване за детски площадки – пързалка, люлка везна, катерушки и въртележка, всички издадени на 29.06.2009 г. и валидни до 29.06.2012 г. Разпитаният по делото свидетел Л. Б. установява, че на 02.04.2014 г. се видял с неговия приятел П., който бил на детската площадка пред жилищен комплекс „Р.” в гр. К. заедно с неговия син Х. К. – ищец по делото. Заприказвали се с бащата на детето, като и двамата били в района на детската площадка, а Х. бил на играчките (детското съоръжение). Установява, че през цялото време, в това число и когато станал инцидента, П. (бащата на детето Х. К.) бил прав и обърнат с лице към детето си, понеже го наблюдавал. Свидетелят видял, че Х. К. се качил на мостче, което служило за преминаване от едно съоръжение за игра към друго, като в следващият момент бил паднал на земята. Сочи, че не е видял самото падане на детето, но го е наблюдавал и си спомня, че Х. не е правил нищо, с което да предизвика падането. Сочи също, че след падането детето имало открита рана на лицето, от лявата страна, около слепоочието. Показанията на свидетеля Л. Б. установяват, че бащата и законен представител на малолетното дете Х. К. се е намирал в района на детската площадка, в близост до детското съоръжение и своя син, и през цялото време, в това число и по време на инцидента, го е наблюдавал. Показанията на този свидетел установяват също така, че инцидента (падането на детето) е възникнал неочаквано, бързо и без да има основания да се предполага неговото настъпване. В тази насока са показанията на свидетеля, който казва: „видях, че Х. беше качен на моста и в следващия момент беше паднал на земята. Когато го наблюдавах, че Х. е качен на мостчето, си спомням, че не е правил нищо, с което да предизвика падането...Когато детето падна П. веднага скочи и отиде при детето си”. Тези показания опровергават твърденията на ответника, че бащата и законен представител на малолетното дете не се е намирал в непосредствена близост до детската площадка и не е изпълнил задължението си да упражнява надзор над малолетното си дете, респективно – че по този начин е допринесъл за настъпването на вредите. Ето защо, съдът намира довода на ответника за съпричиняване на вредите от страна на бащата на малолетното дете за неоснователен. От обсъдените по – горе доказателства се установи също така, че детското съоръжение, на което си е играел малолетния Х. К., представлява комбинирано съоръжение за игра по смисъла на § 1, т.27 от ДР на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, включващо елементи за игра (пързалки), свързани посредством мост. Установи се също така, че този мост има вертикални дъски (дървени части), които играят ролята на предпазен парапет и са закрепени на метални хоризонтални, дъгообразни и метални парапети, както и че са липсвали три такива предпазни дъски. В тази насока са показанията на св.Василева: „то беше комбинирано детско съоръжение...дървени части има горе, където се качват децата към пързалката...и сега има една част (дървена) от преградата, която липсва...имам информация, че липсва част от дървената преграда от около две седмици...не са монтирани тези дървени части и към днешна дата...за тези дървени части, които сме констатирали, че липсват, представляват ограда...”, показанията на св.А.: „там има две пързалки на това съоръжение...размерът на тези дъски, имащи ролята на предпазен парапет, е 70 см...тези дъски са закрепени на хоризонтални, дъгообразни и метални парапети...знам, че и конкретната пързалка има нужда от възстановяване, има три дървени елемента, които липсват...”, както и показанията на св. Б.: „Х. падна от съоръжение подобно на мостче...това мостче служи за преминаване от една катерушка към друга катерушка...”. В подкрепа на това, че дървените вертикални елементи представляват предпазен парапет, е и разпоредбата на чл.42, ал.1 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, съгласно която всяко съоръжение с височина на свободно падане от 1 до 2 m се обезопасява с парапети с височина от 0,65 до 0,80 m от повърхността на стоене. Алинея втора на посочения член предвижда, че преградите при съоръжения за игра с рампи, хоризонтални и наклонени платформи с височина на свободно падане между 0,60 и 3 m, предназначени за ползватели от всички възрасти, в т.ч. и за ползватели под 3 години, се изграждат с височина най-малко 0,70 m от повърхността на стоене. А съгласно чл.42, ал.3 от наредбата, с оглед предотвратяване на опасността от падане или захващане между отделните вертикални греди на преградите се осигурява разстояние не по-голямо от 89 mm. Гредите на преградите сa без хоризонтални перила или пръти, за да не могат да се използват за катерене. Парапетите и преградите на съоръжението за игра се конструират и изграждат така, че да няма възможност за стоене или седене върху тях. Обстоятелството, че са липсвали такива дървени елементи се установява и от Доклад за оперативен контрол на открита площадка за игра със справка за отстраняване на неизправностите, установени при контрола- Контролен лист № 5 от 11.09.2015 г., изготвен от свидетелката А. В., с който са били констатирани счупени летви и тяхната подмяна на 10.09.2015 г. Предвид изложеното, съдът намира за доказано обстоятелството, че в деня на инцидента на комбинираното съоръжение за игра и в частност – на мостчето, свързващо елементи за игра (пързалки), са липсвали три вертикални дъски (дървени елементи), които заедно с останалите дървени елементи, закрепени на хоризонтални и дъгообразни метални елементи, играят ролята на предпазен парапет, респективно – че към тази дата съоръжението за игра не е съответствало на изискванията за безопасност. Този извод не се опровергава и от представения и приет по делото като доказателство Доклад за оперативен контрол на открита площадка за игра със справка за отстраняване на неизправностите, установени при контрола- Контролен лист № 1 от 24.03.2014 г., изготвен от свидетелката А. В., доколкото в същия е констатирано, че към 24.03.2014 г. – дата, предхождаща датата на инцидента, съоръжението за игра съответства на изискванията за безопасност. Във връзка с горното, съдът приема, че падането на детето Х. К. от детското съоръжение се дължи именно на липсващата част от вертикалната предпазна ограда на съоръжението. В подкрепа на този извод са показанията на св.Б., който установява, че Х. е бил качен на моста, предпазната ограда на който е била нарушена поради липсващите три дървени елемента, и в следващия момент вече е бил паднал на земята, както и че Х. не е правил нищо, с което да предизвика падането. С други думи, свидетелят изрично сочи, че не е било налице неправилно ползване на съоръжението на детската площадка от детето, каквото твърдение е релевирано от процесуалния представител на ответника едва с представената по делото писмена защита. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетелите А. В. и Д. А. в частта им, с която сочат, че липсващите дървени части представляват предпазна ограда, но само за деца от 0 до 6 години (св.В.) и че процесното съоръжение е за деца от 3 до 6 години (св.А.). Показанията на свидетелите в тази им част се опровергават от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, която в чл.4, ал.2 определя, че ползвателите на площадки за игра в зависимост от физическите и психическите им способности се разделят на следните възрастови групи: 1.) до 3 години; 2.) от 3 до 12 години и 3.) от 12 до 18 години. Или, цитираната разпоредба сочи, че възрастовата група е от 3 до 12 години, като в случая се касае за площадка за игра, респективно – съоръжение за игра, за ползватели от 3 до 12 години, в която възрастова група попада и малолетното дете Х. К. Поради изложеното, неоснователен е и направения, отново след срока по чл.131 от ГПК довод, че детето Х. К. е било на възраст над допустимата за това съоръжение. При така установената и приета по делото фактическа обстановка, съдът намира предявения иск, с правно основание чл.50, изр.1-во във връзка с чл.51 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия на 02.04.2014 г. инцидент с ищеца Х. П. К., поначало за основателен. Съгласно чл.50, изр.1-во от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. В тази връзка, не е спорно, че Община Кърджали е собственик на детската площадка, в това число на изграденото комбинирано детско съоръжение, разположени в между блоковото пространство на комплекс „Р.” в гр.К., и като такъв е длъжна да поддържа и контролира площадката за игра и намиращите се на нея съоръжения и елементи. В тази насока е и разпоредбата на чл.64, ал.2 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, съгласно която Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, съгласно която поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани. Не е спорно също и се установява по делото, че на 02.04.2014 г. ищецът – малолетното дете Х. П. К., е паднал от съоръжение на процесната детска площадка, представляващо мостче, свързващо елементи за игра (пързалки), в резултат на което му е било причинено счупване на дясната бедрена кост, което е наложило хирургично лечение и е довело до затруднение движението на десния крак за продължителен период от време, както и му е била причинена открита рана на лицето. От гореизложеното се установи също така, че падането на детето Х. К. от детското съоръжение се дължи именно на липсваща част от вертикалната предпазна ограда на съоръжението, а именно – липса на три вертикални дъски (дървени елементи), които заедно с останалите дървени елементи, закрепени на хоризонтални и дъгообразни метални елементи, играят ролята на предпазен парапет. С други думи, установява се, че към датата на инцидента – 02.04.2014 г., съоръжението за игра не е съответствало на изискванията за безопасност. Счупването на дясната бедрена кост и причинената открита рана на лицето са довели до неимуществени вреди за детето Х. К., доколкото са засегнали здравето, душевността и психическото му състояние. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки на непозволеното увреждане от вещ, а именно: причинени неимуществени вреди на ищеца; същите са причинени от вещ – съоръжение за игра, собственост на ответника, което не е съответствало на изискванията за безопасност; причинна връзка между неизправността на детското съоръжение и причинените неимуществени щети на ищеца. Поради изложеното и на основание чл.51 от ЗЗД, ищеца има право на обезщетение за причинените му от инцидента неимуществени вреди. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка, при определяне на техния размер, съдът съобрази следните обстоятелства: По делото е разпитан като свидетел Н. Х. К. – чичо на детето Х. П. К., който установява, че вечерта след падането на детето от процесното детско съоръжение е отишъл да го види в болницата в гр.С. З., докъдето го транспортирал баща му, като племенникът му бил в неузнаваемо състояние, бил психически неуравновесен, говорил панически. След инцидента Х. не можел да ходи на училище, нито да играе с децата. Сочи, че детето много трудно е приело случилото се, защото впоследствие се е наложило често да посещава болница, като всяко посещение в болница било свързано с много уговорки, с молене, не давало да му направят един преглед, споделял е няколко пъти на свидетеля, че го е страх да влиза при лекар. Свидетелят сочи също, че Х. К. не знаел какво е игра, приятелите страняли от него и го подигравали, че бил с куц крак. Преди инцидента племенникът му бил здраво и силно дете, жизнено, по цял играело. Твърди, че все още Х. не може да се занимава със спорт, като единият му крак е малко по – умален от другия и мускулатурата му не е напълно възстановена. След операцията се наложило детето да ходи с патерици 6 месеца, като първоначално се възстановявал добре след операцията, но впоследствие започнали болките и проблемите. Кракът на детето започнало да набира, да не приема самият метал. Около четвъртия или петия месец след първата операция се наложило да махат металните пластини, които му били поставени в крака, но възпалителния процес продължил и се наложила нова операция за да се изрязва мястото, което е било забрало. Всички тези интервенции били извършени с пълна упойка. Разпитаният по делото свидетел Л. Б. установява, че след инцидента закарали детето Х. К. заедно с неговия баща в спешното отделение на болницата, където се установило, че има фрактура и се наложило да бъде транспортирано към гр.С. З., където да се извърши хирургическа интервенция. След първата хирургическа интервенция последвали още хирургически интервенции, защото местото започнало да отича и Христо изпитвал болка. Свидетелят сочи, че случилото се се е отразило психически зле на детето, защото нямало възможност да играе пълноценно с неговите приятели. Х. К. винаги бил енергично дете и играта с приятели му липсвала. Установява, че през период от около една година било необходимо Х. да бъде обгрижван, защото не можел да се движи нормално. От назначената по делото съдебно – медицинска експертиза с вещо лице съдебен лекар се установява, че счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. В конкретния случай оздравителният процес е продължил по – дълго от обичайното, поради възникнали усложнения от възпалителен характер с оформяне на гранулом тип „чуждо тяло” и наложили последващи оперативни намеси. Вещото лице сочи в своето заключение, че е възможно и за в бъдеще пострадалият да чувства болка и дискомфорт в дясното бедро и дясната колянна става при натоварване, излагане на неблагоприятни атмосферни условия. Назначената по делото съдебно – медицинска експертиза с вещо лице ортопед – травматолог установява, че Х. К. е бил лекуван оперативно. Поставени били в дясна бедрена кост два титаниеви импланта, които били закупени. Не е могъл да ходи самостоятелно и е ползвал патерици, които са били закупени. Продължително време е имал болки в дясно бедро, за което е приемал аналгетици. Експертизата сочи, че Х. К. получава счупване на дясно бедро на 02.04.2014 г. Поради възпаление на дясно бедро имплантите са били отстранени на 11.08.2014 г. На 19.11.2014 г. е било извършено оперативно изчистване на фистулите на дясно коляно, след което е било необходимо провеждането на физиотерапия и рехабилитация. Експертизата установява, че Х. К. е бил освободен от физическо обучение за 1 година. Оздравителният период е продължил 11-12 месеца, като в по – голямата част от този период е ходил с патерици. Бил е затруднен при придвижване, тоалет и обслужване, продължително време е имал болки и страдания и е приемал антибиотици и аналгетици. Вещото лице сочи в своето заключение, че счупването на бедрената кост изисква лечение за продължителен период от време, както и че Х. К. се е оплаквал от болки в дясно бедро при физическо натоварване или промени на климатичните условия. Сочи също, че тези страдания ще продължат и за в бъдеще със затихващ интензитет. Или, от гореизложеното се установява, че в резултат на падането от процесното детско съоръжение и полученото счупване на дясното бедро, Х. К. е бил лекуван оперативно, като са му били поставени в дясна бедрена кост два титаниеви импланта. Поради възпаление на дясно бедро имплантите са били отстранени на 11.08.2014 г., за което отново е бил хоспитализиран. Възпалението е продължило, поради което на 19.11.2014 г. е било извършено оперативно изчистване на фистулите на дясно коляно. И трите хирургични интервенции са направени под пълна анестезия. Счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като в конкретния случай оздравителният процес е продължил по – дълго от обичайното – 11 – 12 месеца, поради възникналите усложнения от възпалителен характер, наложили последващите оперативни намеси. В по – голямата част от оздравителния период Х. К. е ходил с патерици. Бил е затруднен при придвижване, тоалет и обслужване, продължително време е имал болки и страдания и е приемал антибиотици и аналгетици. Във връзка с горното, съдът намира за неоснователен довода на ответника, релевиран в отговора на исковата молба, че настъпилите усложнения от възпалителен характер са в резултат на неправилно лечение на детето, тъй като по делото липсват доказателства в подкрепа на това твърдение. Установи се също така от показанията на разпитаните по делото свидетели - Н. К. и Л. Б., че случилото се е повлияло негативно на психиката на детето, на неговото емоционално състояние, тъй като е нямало възможност да ходи на училище и да играе пълноценно с неговите приятели, както и е изпитвал страх от прегледи и лекари. Съобразявайки горните обстоятелства и с оглед установеният в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част и за разликата от 20 000 лева до пълния предявен размер от 28 000 лева искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Що се касае до претенцията за заплащане на имуществени вреди, причинени на ищеца от настъпилото увреждане, то по делото са представени доказателства за направени разходи за лечението на Х. К., включващи медицински консумативи, в това число – 2 броя интрамедуларен еластичен пирон на стойност 1 000 лева, лекарствени средства, прегледи, здравни услуги, в това число болничен престой на детето и неговия придружител, в размер общо на 1 439.50 лева. В тази сума съдът не включва сума от 180 лева, дарена с договор за дарение от 08.04.2014 г. от ищеца, чрез законния му представител, в полза на лечебното заведение. Съгласно чл.51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка, доколкото горепосочените разходи са направени именно за лечението на Х. К., следва да се приеме, че същите са пряка и непосредствена последица от на±тъпилото увреждане. Поради изложеното, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, в размер на 1 439.50 лева, представляващи направени разходи за лечението на Х. К., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска в размер на 3 938.91 лева, а на ответника – разноски за адвокат, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 407.62 лева, поради което и по компенсация следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 3 531.29 лева. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА О. К. с административен адрес: гр.К., бул. ”Б.” № *, да заплати на Х. П. К. от гр. К., бул.”С. С.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, обезщетение за причинените му неимуществени вреди от настъпилото на 02.04.2014 г. увреждане – счупване на дясна бедрена кост и открита рана по лицето, вследствие на падането на Х. П. К. поради липсваща част от вертикалната предпазна ограда на детско съоръжение, монтирано на площадка за игра, стопанисвана от О. К., находяща се в междублоковото пространство на комплекс „Р.” в гр. К., изразяващи се в причинени болка и страдание, преживян стрес и негативни емоции, в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата от 20 000 лева до предявения размер от 28 000 лева, като неоснователен. ОСЪЖДА О. К. с административен адрес: гр.К., бул. ”Б.” № *, да заплати на Х. П. К. от гр. К., бул.”С. С.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, обезщетение за причинените му имуществени вреди от настъпилото на 02.04.2014 г. увреждане – счупване на дясна бедрена кост, вследствие на падането на Х. П. К. поради липсваща част от вертикалната предпазна ограда на детско съоръжение, монтирано на площадка за игра, стопанисвана от Община Кърджали, находяща се в междублоковото пространство на комплекс „Р.” в гр. К., изразяващи се в направени разходи за лечението на Х. П. К. в размер на 1 439.50 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА О. К. с административен адрес: гр.К., бул. ”Б.” № *, да заплати на Х. П. К. от гр. К., бул.”С. С.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 3 531.29 лева. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |