Р Е Ш Е Н И Е № 320
гр.
Враца, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в
присъствието на секретар Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Младенова в.гр.дело № 478 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от ответника В.К.Г., чрез назначения от съда на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
- адв. В.И. - ВрАК, срещу Решение № 603/05.07.2019 г. по гр.д. № 4856/2018
г. на Районен съд – Враца, с което са уважени предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които е
признато за установено по отношение на В.К.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца „Топлофикация - Враца“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. ***, сумата от 300,89 лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 30.11.2015 г. до 30.06.2017 г. за имот, находящ
се в гр. Враца, ж.к. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 48,27
лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
31.12.2015 г. до 02.05.2018 г., за които суми е издадена заповед № 1362 от
18.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 2154/2018 г. на Врачански районен съд и ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 75,00 лв. – направени разноски в заповедното производство и
сумата от 575,00 лв. – направени разноски в исковото производство.
В
жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Изтъква се, че с отговора на
исковата молба са оспорени изцяло предявените искове по основание и размер,
като са оспорени всички факти и обстоятелства, които са елементи от сложния
фактически състав на възникване на правоотношението между страните. Твърди се,
че крайните правни изводи на първоинстанционния съд са в противоречие със
събраните по делото доказателствата, които не обосновават по категоричен начин
заключение за основателност на исковите претенции. Иска се от съда да бъде
отменено атакуваното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „Топлофикация –
Враца” ЕАД. Представител на въззиваемото дружество не се явява и в съдебно
заседание.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по
основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид следното:
Районен съд – Враца е
сезиран със заявление на „Топлофикация – Враца” ЕАД по чл. 410 ГПК, с което е
поискано да се издаде заповед за изпълнение против В.К.Г., ЕГН:**********, за
следните вземания: за сумата от 300,89 лв. – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 30.11.2015 г. до 30.06.2017 г. за имот, находящ се в гр.
Враца, ж.к. ***; за сумата от 48,27 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2015 г. до 02.05.2018 г.; за законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и за
направените разноски в заповедното производство.
По заявлението е
образувано ч.гр.д. № 2154/2018 г., като приемайки, че са налице предпоставките
по чл. 410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 1362/18.05.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал на
заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземането си.
Съдебният акт с дадените указания е връчен на заявителя на 09.10.2018 г. и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК същият е предявил установителен иск, предмет на
настоящия спор.
Ищецът „Топлофикация –
Враца” ЕАД, е предявил иск за признаване за установено, че В.К.Г., ЕГН:**********,
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно – сумата от 300,89
лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.11.2015 г. до
30.06.2017 г. за имот, находящ се в гр. Враца, ж.к. ***; сумата от 48,27 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2015 г. до 02.05.2018 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Иска се да бъдат присъдени направените разноски в
заповедното и исковото производство.
В исковата молба се
твърди, че ответникът не е изплатил дължимата сума за консумирана през
процесния период топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, потребена в жилище с адрес гр.
Враца, ж.к. ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. В.И., като назначен от съда на основание чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител на ответника В.К.Г., в който се поддържа, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва се наличието на
облигационни отношения между страните, както и верността на отразените
обстоятелства в приложените към исковата молба справка за начислени суми за
топлинна енергия, справка за неплатени фактури и дължими лихви и изравнителни
сметки за топлоенергия.
След като обсъди наведените
доводи във въззивната жалба и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай е
безспорно обстоятелството, че ищецът „Топлофикация – Враца” ЕАД е топлопреносно
предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр.
Враца при публично известни Общи условия. Тези Общи условия са приложени като
доказателство към исковата молба.
От представените по
делото справка за начислени суми за топлинна енергия и справка за неплатени
фактури и дължими лихви и се установява, че ответникът В.К.Г. има открита
партида в „Топлофикация – Враца” ЕАД за жилище с адрес гр. Враца, ж.к. ***.
Този адрес, видно от извършената служебна справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. съвпада с регистрирания постоянен адрес на ответника.
Ищецът е представил и договор
за продажба на държавен недвижим имот от 12.03.1990 г. по реда на Наредбата за държавните имоти и
справка от Национална база данни „Население” за ответника, от които се
установява, че Общински народен съвет гр. Враца е продал на ответника В.К.Г. и
неговата съпруга С.Ц.Г.процесния апартамент, находящ се в гр. Враца, ж.к. ***.
От изслушаната пред
районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът на
ответника е част от етажна собственост на адрес гр. Враца, ж.к. ***. Посочената
етажна собственост е топлоснабдена с енергия за отопление и битовогорещо
водоснабдяване от „Топлофикация – Враца” ЕАД посредством абонатна станция № 11.
През процесния период абонатната станция, захранваща имота на ответника, е
работила и е ползвана топлинна енергия. Енергията е отчетена по абонатния
топломер и е вписана върху бланка Изравнителна сметка на „Нелбо” ЕАД. В
заключението се сочи, че не е начислявана енергия по индивидуални отоплителни
тела в стаите за отоплителен сезон 2015/2016 г. и 2016/2017 г., като
отоплителните тела са демонтирани. Не е начислявана и енергия за битовогорещо
водоснабдяване, като топлият водомер е запечатан. Установява се, че е начислена
енергия за отопление на щранг лира в баня за отоплителен сезон 2015/2016 г. и
2016/2017 г., като същата е ползвана и не е заплатена. Вещото лице изяснява
правнорелевантното обстоятелство, че нормативната уредба за разпределение на
топлинната енергия е спазена, а начислените количества енергия са потребени в
имота на ответника. Вещото лице е констатирало, че за процесния период в
рамките на отоплителния сезон се начислява енергия за сградна инсталация за
общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището – 142 куб. м. Размерът на
начислената енергия е 1,425058 MWh за сезон
2015/2016 г. и 1.831929 MWh за сезон 2016/2017
г., като сумата не е заплатена. Експертът посочва, че не са подавани възражения
и декларации за корекция по консумация и за несъгласие с начислените количества
енергия. Заключението на вещото лице е, че за имота на ответника дължимата сума
за отопление за щранг лира в баня и общи разходи за процесния период е в размер
на 300,89 лв., а дължимата сума за просрочено плащане към 02.05.2018 г. е 48,27
лв. Към експертизата са приложени взетите предвид от експерта констативни
протоколи за отчитане на топлинна енергия по топломер в абонатна станция № 11
от 30.11.2015 г. и от 27.02.2017 г., както и изравнителни сметки, издадени от
„Нелбо” ЕАД за жилището на ответника за период 05.2015 г. – 04. 2016 г. и за
период 05.2016 г. – 04.2017 г.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните прави изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен
предявеният иск за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на
облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка
на топлинна енергия, в това число обстоятелството, че процесният имот е
топлофициран и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на
топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения
период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена
топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията
към ищеца.
Първият спорен въпрос
е дали между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява потребител
на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба особеният представител
на ответника навежда доводи за липса на доказаност на облигационно
правоотношение между страните.
Според действащата в
процесния период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две
трети от собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено
пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
Тази нормативната
уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика
на същия потребител на топлинна енергия за битови нужди. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установи, че ответникът В.К.Г. притежава
право на собственост върху жилището, находящо се на адрес гр. Враца, ж.к. ***.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи по категоричен
начин и обстоятелството, че жилището се намира в сграда - етажна собственост,
която е топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия. По делото няма данни и наведени доводи, че две трети от собствениците
в сградата – етажна собственост са заявили писмено, че желаят да бъде
прекратено топлоснабдяването на същата.
Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на „Топлофикация
– Враца“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в
гр. Враца, валидни през процесния период, от които също е видно, че не се
предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна
енергия и потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не
съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на
самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения.
Посочената нормативна
уредба и анализът на същата водят до извода, че придобитото от В.К.Г. право на собственост
върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е
достатъчен факт, за да се приеме, че от датата на придобиване на собствеността
между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
По отношение на оспорването
от особения представител на въззиваемия на верността на представените от ищеца
справка за начислени суми за топлинна енергия и справка за неплатени фактури, следва
да се отбележи, че от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието
пред районния съд, се установява, че при
начисляването и отчитането на топлинната енергия нормативната уредба за
разпределение на същата е спазена, а начислените количества енергия са
потребени в имота на ответника. Експертът посочва, че не са подавани възражения
и декларации за корекция по консумация и за несъгласие с начислените количества
енергия. По делото няма данни ответникът да е подал предвидените в чл. 32 от
Общите условия възражения против фактурите, поради което за него е възникнало
насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените
услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на задълженията си
към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът
приема, че предявеният иск е доказан по основание. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява стойността на отчетената и
разпределена топлоенергия за процесния период, която съвпада с претендираната от
ищеца сума от 300,89 лв., поради което следва да се приеме, че вземането на
ищеца е доказано и по размер. При това положение и с оглед обусловения му
характер, основателен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Като е достигнал до
същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът
„Топлофикация – Враца“ ЕАД, но същият не е претендирал присъждането на такива
за настоящата съдебна инстанция.
Съгласно указанията, дадени в т.
7 на Тълкувателно
решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана
въззивна жалба от особения представител, същият не дължи
внасяне на държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него
страна, а именно въззивникът В.К.Г.. Дължимата държавна такса се присъжда с
решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода на делото. Тъй като въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, в
тежест на въззивника следва да бъде възложена
държавната такса за въззивно обжалване в размер на общо 50,00 лв., платима по сметка на Окръжен съд – Враца.
Водим от горното и на
основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 603/05.07.2019 г. по гр.д. № 4856/2018 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА В.К.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса в
размер на 50,00 лева за въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.