Решение по дело №909/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Елитис Мегастор“ ЕООД, ЕИК ***********, представлявано от Л. Н. Р., със седалище на управление в [населено място], [улица], депозирана чрез пълномощник адв. В. Д. от ВАК, срещу Решение № 363/18.03.2024 г., постановено по НАХД № 450/2024 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2301057/18.12.2023 г., с което за нарушение на чл.9а, ал.3 он Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ, бр. 6/1987 г.) и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на дружеството–касатор е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В жалбата са изложени оплаквания, че описаното в НП нарушение се явява първо за дружеството, лисват данни за предходно извършени други нарушения от същия вид, и определяне на административно наказание до предвидения в чл.414, ал.1 от КТ минимален размер на санкцията [рег. номер]. би изпълнил целите на чл.12 от ЗАНН. С тези доводи се отправя искане за отмяна на въззивното решение, а вместо това – да се постанови друго, с което да се измени размера на имуществената санкция, като същият се определи в рамките на установения в санкционната норма на КТ минимум.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в съдебно заседание чрез процесуален представител юриск. Н. Т., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че атакуваното решение на ВРС е постановено при правилно установени факти относно извършването на нарушението и правилно е приложен законът. Настоява решението на ВРС да се остави в сила. Претендира и присъждането на разноски в полза на ответника.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на „Елитис Мегастор“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Л. Н. Р., със седалище на управление в [населено място], [улица], срещу НП № 03-2301057/18.12.2023 г., с което за нарушение на чл.9а, ал.3 он Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ, бр. 6/1987 г.) и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на дружеството–касатор е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

От въззивния съд е възприета следната фактическа обстановка: При извършена от служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна проверка по спазване на трудовото законодателство от „Елитис Мегастор“ ЕООД е установено, че същият, в качеството си на работодател, видно от представени график за работа за периода м.септември 2023 г. - м.декември 2023 г. за работещите в отдел „Търговия“ на ТЦ Елитис, находящ се в [населено място], [улица], при установено сумирано отчитане на работното време - четири месеца, съгласно Правилник за вътрешния трудов ред и актуализации към него, работодателят „Елитис Мегастор“ ЕООД е изготвил графика така, че за лицето за К. Ч. на длъжност „склададжия", съгласно трудов договор № 1461/19.07.2023 г., при договорено пълно работно време - 8 часа, сборът от работните часове по графика за периода м. септември 2023 г. - м. декември 2023 г., отговарящ на периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време, е по-голям от нормата за продължителност на работното време за периода м. септември 2023 г. - м. декември 2023 г., определена по чл.96 ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (норма 648 часа при пълно работно време за периода м. септември 2023 г. - м. декември 2023 г.), за лицето в графика за периода м. септември 2023 г. - м. декември 2023 г. са заложени 676 часа (за всеки месец на лицето са заложени по 26 броя смени с продължителност от 6,5 часа - „смяна 7"). Нарушението е извършено на 31.08.2023 г. в [населено място], [улица], към който ден е следвало да бъде утвърден графикът за работа за периода м. септември 2023 г. - м. декември 2023 г., преди започване на работа по графика.

Така описаните факти са квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл.9а, ал.3 от КТ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ, бр.6/1987 г.), за което на 24.11.2023 г. срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на него на 18.12.2023 г. е издадено оспореното наказателно постановление. В същото изцяло са възпроизведени описаните по-горе факти и правната им квалификация така, както са възприети и описани в АУАН от актосъставителя. На основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ, и след преценка, че не е приложим чл.28 от ЗАНН, на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

За да потвърди НП е прието от въззивния съдебен състав, че е доказано извършване на нарушението от работодателя. АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни лица при спазване на установените в ЗАНН срокове; НП е съобразено с изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; в хода на проведеното АНП не са допуснати нарушения, обосноваващи извод за незаконосъобразност на акта; органът правилно е установил коя санкционна норма кореспондира с нарушената такава, а размерът на наложената имуществена санкция е съобразен с тежестта на нарушението.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав приема, че същата е и основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. От страна на въззивния съд е извършена проверка на НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са доводите на страните, като е направено изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Касационният състав приема, че вмененото на „Елитис Мегастор“ ЕООД административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, въз основа на приобщените писмени доказателства.

От друга страна, основателно е възражението на касатора относно размера на определената имуществена санкция. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, административното наказание, което административнонаказващият орган налага за извършено административно нарушение, се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в границите на наказанието, предвидено за извършено нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

С оглед тежестта на нарушението и предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за предходни нарушения на дружеството, настоящата инстанция намира, че наложената санкция, макар определена в границите, предвидени за извършеното деяние и към минимума за нарушението, се явява явно несправедлива. Не е взето предвид, че не са налице отегчаващи обстоятелства, които да налагат определянето на санкцията над минималния размер от 1 500 лв. Административно-наказващият орган нито е посочил факти, обосноваващи такъв извод, нито е представил доказателства, от които те да се установяват.

Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. Липсата на мотиви в този смисъл, опорочава санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на имуществената санкция в размер, равен на законовия минимум. Като е приел че не е налице нарушение при постановяване на обжалваното НП в тази му част, районният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното постановление - изменено.

Предвид горното, след извършената преценка в тази насока и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав намира, че за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН е достатъчно административното наказание да бъде наложено в минималния законов размер, поради което наказателното постановление следва да се измени, като се определи имуществена санкция в размер на 1 500 лв., представляваща минимума, предвиден в нормата на чл.414, ал.1 от КТ.

Гореизложеното обуславя отмяна на въззивното решение, а вместо това – да се постанови друго, с което НП да се измени, като размера на наложената „имуществена санкция“ се намали до сумата от 1500 лева.

При този изход на делото заявената претенция от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява не основателна. От страна на касатора искане за разноски не е правено.

Воден от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд - Варна, Х тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 363/18.03.2024 г., постановено по НАХД № 450/2024 г. по описа на ВРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2301057/18.12.2023 г., с което с което за нарушение на чл.9а, ал.3 он Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ, бр. 6/1987 г.) и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.