Определение по дело №368/2016 на Софийски окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 09.05.2016 г.

 

Софийски окръжен съд, наказателно отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на девети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ТОДОРОВА

                                                                                     АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

при секретар........... и в присъствието на прокурор................., след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВНЧД № 368/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от пострадалия К.В.Ш.,***, ЕГН **********, срещу определение на Районен съд – гр.С. от 29.03.2016 г., постановено по ЧНД № 575/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 15.12.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на РУП- гр.С., пр. пр. № 12 от 2015 г. на РП гр.С..

В жалбата се излагат доводи за несъгласие с тезата на районния съд, за несъставомерност на извършеното от И. М. деяние като престъпление по чл.325б ал.1 НК, което от своя страна е дало основание за прекратяване на образуваното досъдебно производство за това престъпление. В тази насока се твърди от жалбоподателят, че при извеждане на изводите си в този смисъл, първоинстанционния съд не е направил обективен анализ на събраните по разследването доказателствени материали, а същите са коментирани едностранчиво. Сочи се, че от прокурора, а и от районния съд е обърнато единствено внимание на показанията на свидетелите Л. И. и С. И., които са „неверни и нагласени” и стоят в пълно противоречие с останалите налични доказателствени източници. Твърди се още от жабоподателя, че по делото не е проведено пълно, обективно и всеобхватно разследване, доколкото не са били уважени сторените от него доказателствени искания, заявени в следните насоки: допускане до разпит на свидетели, които „да опровергаят лъжливите твърдения за това какви зли и нападателни били кучетата му”; провеждането на очни ставки между жалбоподателя и свидетелите И., И. и М. за отстраняване на съществените противоречия по между им; установяването и разпит на свидетелка с име „Н.”, която според показанията на св.И. също е било очевидец на случилото се. Моли да бъде отменено определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено прекратителното постановление на Районна прокуратура – гр.С. и делото върнато на последната за допълнително разследване.

             С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

         При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на РУП гр.С., срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.325б ал.1 от НК, а именно за това, че на 03.01.2015 г., около 18,30 ч., в с.Р., община С., до стопанската сграда на бившето ТКЗС, е проявил жестокост към гръбначно животно – мъжко куче каракачанска порода, като му причинил противозаконно тежко увреждане на предния ляв крайник.

В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство, не е привлечено лице в качеството му на обвиняем.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.С. от 15.12.2015 г. по пр. пр. № 12/2015 г. по описа на СРП, ДП № 5/2015 г. по описа на РУП-С., на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че липсва извършено престъпление по чл.325б ал.1 от НК, поради което наказателното производство, водено за това престъпление, следва да бъде прекратено изцяло. За да обоснове решаващия си извод прокурорът е приел, че с оглед конкретно установените по делото факти, извършеното от свидетеля М. деяние не е противозаконно, тъй като увреждането на кучето на свидетеля Ш. е причинено в резултат на предприетата от него защита на кучето на свидетеля И. и на самия него. Във връзка с тези съображения прокурорът е направил решаващия си извод, че доколкото липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.325б ал.1 от НК, се налага наказателното производство да бъде прекратено, поради липса на извършено престъпление.

         С атакуваното определение на Районен съд – гр.С. от 29.03.2016 г., постановено по ЧНД № 575 по описа на съда за 2015 г., е потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. В мотивите си към този съдебен акт, предмет на съдебна проверка в настоящото производство, съставът на първостепенния съд е приел, че в случая действията на свидетеля М. са извършени в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, тъй като увреждащите му действия по отношение на кучето на Ш., са били в отговор и в защита на нападението на последното спрямо свидетеля И. и неговото куче. С тези си доводи, районният съд е обосновал и заключението си, че процесното деяние поради своята правомерност, не е общественоопасно и следователно не е престъпно, с оглед на което е споделил и крайният извод на прокурора относно необходимостта воденото за него наказателно производство да бъде прекратено на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК.

         Настоящият състав на СОС възприема изцяло изложената от прокурора в прекратителното му постановление фактическа обстановка, която правилно е възпроизведена и от първия съд в атакуваното определение, като намира, че тази фактическа обстановка вярно и правилно е била установена, въз основа на всички събрани по досъдебното производство доказателства, които са относими към предмета на доказване по делото. Поради тази причина съставът на съда не счита за необходимо да бъдат преповтаряни направените от първата инстанция фактически констатации в детайли, а само да подчертае основните - относно обстоятелствата, че на 03.01.2015 г. свидетелите И. М. и Л. И. се прибирали от лов, като около 16,30 ч. двамата вървели пеша по главния път за с.Р., на около 500-600 метра преди стопанския двор на бившето ТКЗС; че същите носели на рамо ловните си пушки /празни и обезопасени/ и водели на повод ловните си кучета; че в това време от стопанския двор, който не бил ограден, изскочили две кучета, които били собственост на свидетеля К.Ш.; че посочените кучета не били вързани и свободно излизали на пътя; че кучетата се нахвърлили върху кучето на св.И., който в опита си да му помогне се подхлъзнал и паднал на дясното си коляно на земята, и в този момент едно от кучетата се насочило и към него; че виждайки случващото се, св. М. заредил пушката си и стрелял, като улучил в крака едно от кучетата на Ш.; че жителите на с.Р. направили подписка /приложена по делото/, с която заявили своя протест срещу кучетата на Ш., които били агресивни и се движили свободно без надзор.  

При така установените и възприети фактически констатации, въззивната инстанция споделя напълно решаващия извод на районния съд за липса на извършено деяние осъществяващо признаците на престъпление по чл.325б ал.1 от НК, вследствие на който извод е потвърдено и постановеното от прокурора прекратително постановление. В тази насока въззивната инстанция се солидаризира изцяло с изнесените от прокурора аргументи за несъставомерност на конкретното деяние по чл.325б ал.1 от НК, поради липса на обективния елемент от състава му – противозаконния характер на причиненото от страна на свидетеля М. увреждане на кучето, собственост на свидетеля Ш.. В случая от ангажираните по разследването гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М., И. и И. по несъмнен начин се установява, че двете кучета на свидетеля Ш. са нападнали неочаквано кучето, водено на повод от свидетеля И., а след опита на последния да му помогне, при което паднал на дясното си коляно на земята, се насочили и към самия И.. Именно като защитна реакция на това нападение, свидетеля М. произвел изстрел с пушката си, в резултат на който ранил в крака едно от кучетата на Ш.. Всички тези обстоятелства, които са безспорно и непротиворечиво установени, дават основание и на въззивната инстанция да приеме /в съответствие с изложеното от прокурора/, че извършените от свидетеля М. действия /произведения изстрел спрямо кучетата/ не са израз на проявена от негова страна жестокост към животното /безпричинно нечовешко отношение/, а единствено негова ответна реакция в защита на телесния интегритет на свидетеля И. и на живота на неговото куче, застрашени от внезапното нападение от кучетата на свидетеля Ш.. Именно поради това причиненото на кучето увреждане от страна на свидетеля М. е правомерно /няма противозаконен характер/ и следователно не е престъпно. В тази връзка следва да се отбележи от настоящата инстанция, че принос за причиняването на нежеланите за свидетеля Ш. последици, се съзира в поведението на самия него, който е оставил отглежданите от него кучета без надзор, невързани и свободно движещи се извън територията на стопанския двор, по главния път, и то не само в конкретния случай. От показанията на свидетелката И. се установява, че кучетата се отглеждат по този начин от свидетеля Ш. и след инцидента, поради което жителите на селото са заявили своя протест срещу неправомерното поведение на К.Ш. в подписка.   

Всичко гореизложено мотивира и въззивният съд да приеме, че деянието, предмет на разследване по настоящото досъдебно производство, не осъществява състава на престъпление по НК и в частност на такова по чл.325б ал.1 от НК. Ето защо законосъобразно представителят на прокуратурата е приел наличие на хипотезата на чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 НПК и е прекратил наказателното производство, водено за престъпление по чл.325б ал.1 от НК. Този решаващ извод на настоящия съдебен състав напълно съвпада с извода на първата инстанция, която напълно правилно и законосъобразно е потвърдила прекратителното постановление на прокурора от РП С..

         Неоснователни и напълно голословни се явяват оплакванията в жалбата, че атакуваното определение на първата инстанция е необосновано, тъй като при мотивиране на изводите си по фактите и правото, същата се е позовала единствено на показанията на свидетелите М., И. и И., които са неистинни и в пълно противоречие с останалите събрани по разследването доказателства. Въззивният съд не констатира наличие на съществени за релевантните факти по делото противоречия на показанията на посочените свидетели с другите доказателствени източници, като впрочем конкретни такива не се е излагат и от жалбоподателя. Напротив – показанията на тези свидетели се подкрепят от данните, съдържащи се в назначените по делото експертизи, от които се установяват вида на причиненото на кучето увреждане, прострелването му от близко разстояние, наличието на вещества влизащи в състава на бездимните барути по ръцете на св.М., техническата изправност и годност на пушката на св.М., с която същия прострелял кучето. Въззивният съд не намери и основания изводими от данните по делото, да не кредитира с доверие показанията на обсъжданите свидетели.

         Несъстоятелно е и следващото заявено в жалбата искане досежно необходимостта делото да бъде върнато на прокурора за допълнително разследване, в хода на което да бъде извършен разпит на свидетели които „да опровергаят лъжливите твърдения за това какви зли и нападателни били кучетата”, както и провеждането на очни ставки между жалбоподателя и свидетелите И., И. и М. за отстраняване на съществените противоречия по между им. На тези доказателствени искания на жалбоподателя, наблюдаващият разследването прокурор е дал напълно обоснован и аргументиран отговор по реда на чл.229 ал.3 от НПК. Въззивната инстанция не счита за необходимо провеждането на очна ставка между посочените свидетели, тъй като не намери наличие на противоречия досежно главните факти, установени от показанията на тези свидетели /такива не се и посочват конкретно в жалбата/. В полза на обективната истина по делото, липсва и необходимост от разпит на такива свидетели, които да дадат сведения, опровергаващи тези на свидетелите И., И. и М. за това „какви зли и нападателни били кучетата” на Ш.. Установяването на това обстоятелство, по никакъв начин няма да промени фактическите констатации относно извършеното от кучетата на Ш. нападение по отношение на И. и воденото от него куче. Доколкото тези значими факти установени от показанията на свидетелите И. и М. се потвърждават и от показанията на свидетелката И. /също очевидец/, не се налага събирането на още доказателства за същите тези факти, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя за установяването и разпит на свидетелка с име „Н.”, която според показанията на св.И. също е била очевидец на случилото

С оглед на всички гореизложени съображения, този състав на въззивният съд намира, че обжалваното определение на РС С., с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 15.12.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на РУП- гр.С., е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което

 

О  П   Р   Е  Д  Е  Л   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд – гр.С. от 29.03.2016 г., постановено по ЧНД № 575/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 15.12.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на РУП- гр.С., пр. пр. № 12 от 2015 г. на РП гр.С..

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

         Препис от определението да се изпрати на пострадалия К.В.Ш.,***, ЕГН **********.

        

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                   2.