№ 13545
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110124373 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Шиле“ ООД срещу М. В. Х. осъдителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 244 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл. 2.2.2 от предварителен договор за покупко-
продажба на МПС - лек автомобил от 29.11.2023 г. и насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от М. В. Х. срещу „Шиле“ ООД за заплащане
на сумата от 5000 лева, представляваща заплатена по договора част от продажната цена на
МПС при наличие на договорно основание по чл. 4.4 за нейното връщане, ведно със
законната лихва от подаването на насрещната искова молба в съда 12.08.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищцовото дружество твърди, че на 29.11.2023 г. между него, в качеството му на
продавач и ответника М. В. Х., в качеството му на купувач, е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на МПС, собственост на „Шиле“ ООД – лек автомобил
„/марка/“, модел „X5 xDrive60i G05“, шаси № /номер/, цвят: бял металик. Посочва се, че по
силата на договора ответникът се е задължил да закупи от ищеца посоченото МПС при
уговорена обща продажна цена в размер на сумата от 174 900 без вкл. ДДС и 209 880 лева с
вкл. ДДС. Поддържа се, че съгласно клаузите на чл. 2.2.1 и чл. 2.2.2 от договора продажната
цена следвало да бъде заплатена на две части: капаро в размер на 5000 лева в деня на
подписване на договора и останалата част от продажната цена в размер на 204 880 лева – в
срок до 10.01.2024 г. Излага се, че М. Х. не изпълнил договорното си задължение и не
заплатил в срок втората част от продажната цена, поради което неизпълнение не бил
сключен окончателен договор за покупко-продажба на МПС. В исковата молба се твърди, че
съгласно клаузата на чл. 4.3 от договора „Шиле“ ООД има правото едностранно да развали
договора без предизвестие, като задържи първата част от уговорената продажна цена. Сочи,
че при неплащане от страна на купувача на втората част от последната и на основание
клаузата на чл. 4.2 от предварителния договор същият дължи на продавача неустойка в
размер от 5 % от сумата по чл. 2.2.2 от договора. Излага се, че в случая, поради допуснатото
неизпълнение от Х. на задължението му за заплащане в срок на втората част от продажната
цена на автомобила, с писмено уведомление - покана „Шиле“ ООД развалило договора и
1
поканило ответника да му заплати сумата от 10 244 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл. 2.2.2 от сключения между страните
предварителен договор. Посочва се, че поканата е връчена на ответника на 05.03.2024 г.,
като до изтичане на предоставения с нея срок, а и до настоящия момент, плащане на
дължимата неустойка не последвало. С тези съображения „Шиле“ ООД отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 244 лева, предсставляваща неустойка по
чл. 4.3 от предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2023 г.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М. В. Х., чрез
пълномощника си адв. В., оспорва предявения иск като неоснователен с довод, че не дължи
процесната неустойка в размер от 10 244 лева. Не оспорва и признава, че между ответника и
ищцовото дружество е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
29.11.2023 г., по силата на който Х., като купувач, се е задължил да закупи от ищеца, като
продавач, следното МПС – л.а. /марка/ рег.номер/, шаси /номер/, двигател 20170111, обем на
двигателя: 4395, мощност 390 kw/530 к.с., брой места 4+1, цвят: бял металик. Посочва, че
съгласно клаузата на чл. 2.1 от договора единичната цена на автомобила възлиза на 174 900
лева без ДДС, съотв. 209 880 с вкл. ДДС. Не оспорва, че съгласно чл. 2.2 от договора
плащането на цената се извършва на два пъти: капаро в размер на 5000 лева в деня на
подписване на договора, а останалата част от продажната цена в размер на 204 880 лева – в
срок до 10.01.2024 г. По същество с отговора не се оспорват по съдържание и клаузите на
договора, предвиждащи възможността за едностранното му прекратяване - разваляне от
продавача без предизвестие и със задържане на дадената сума като капаро – в случай, че
сделката не се осъществи в срок до 20 работни дни – чл. 4.2 от договора, както и
задължението за купувача да заплати на продавача неустойка в размер на 5 % от сумата на
втората вноска - при незаплащане на последната в предвидените срок и условия за това – чл.
4.2. от договора. Ответникът М. Х. поддържа, че съгласно клаузата на чл. 4.4 от
предварителния договор в случай, че лизинговата компания, която ще ползва купува, откаже
предоставяне на лизинг по вина на продавача, последният дължи връщане на предадената
като капаро сума от купувача. Посочва, че е предприел необходимите действия за
финансиране закупуването на лекия автомобил, като поискал такова от третото за спора
лице „Смартауто лизинг“ АД. Излага, че последното отказало да финансира покупката
поради невключване в предмета на дейност на дружеството-продавач „Шиле“ ООД на внос и
продажба на МПС, доколкото „Смартауто лизинг“ АД работи само с официални вносители и
проверени доставчици на автомобили. Ето защо, ответникът счита, че така извършения
отказ е по причини, за които отговаря ищецът, поради което на 20.12.2023 г. му се обадил по
телефона и му заявил, че разваля предварителния договор поради извършения от третото за
спора дружество отказ от финансиране. Излага, че още на следващия ден - 21.12.2023 г. на
специализирания сайт mobile.bg ищцовото дружество публикувало обява за продажба на
лекия автомобил, предмет на процесния договор. Не оспорва, че с покана, връчена му на
05.03.2024 г., чрез ЧСИ Георги Дичев, ищецът е поканил ответника да заплати
претендираната неустойка и е заявил, че разваля процесния договор. М. Х. твърди, че не
дължи така претендираната сума, тъй като заплащането на втората част от дължимата
продажна цена се оказало невъзможно поради отказа на „Смартауто лизинг“ АД да го
финансира по причини, за които отговорност следва да носи ищцовото дружество. С тези
доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски.
С постановено по делото определение от 14.02.2025 г. за съвместно разглеждане в
производството с първоначалната искова молба и предявената със същата осъдителна искова
претенция, е приета насрещната искова молба с предявения със същата осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от М. В. Х. срещу „Шиле“ ООД, за заплащане
на сумата от 5000 лева, представляваща заплатена по сключения между страните договор
част от дължимата се продажна цена, поради наличие на договорно основание по чл. 4.4 за
нейното връщане, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба в
съда – 12.08.2024 г., до окончателното плащане.
2
В насрещната искова молба са изложени идентични твърдения с тези в писмения
отговор относно сключването на предварителния договор между страните с конкретния му
предмет и обект, уговорената покупно-продажна цена на автомобила и начина на
заплащането й, относно съдържащите се в договора клаузи за едностранното му
прекратяване от продавача и дължимостта на неустойка при допуснато неизпълнение на
задължението на купувача за заплащане на втората част от цената на МПС. Посочва се също,
че от ищеца по насрещните искове и купувач по договора за предприети действия за
осигуряване на финансиране за закупуване на МПС, като отново са изложени твърденията в
отговора относно постановения отказ и причаната за това. С насрещната искова молба М. Х.
излага, че в случая е налице хипотезата, уговорена в чл. 4.4 от договора, според която ако
лизинговата компания, която ще ползва купувачът, откаже лизинг по вина на продавача, то
последният ще върне капарото на купувача. Твърди, че доколкото клаузата на чл. 4.4 не
предвижда купувачът да използва конкретно посочено лизингово дружество или каквито и
да е други изисквания, и доколкото отказът на „Смартауто Лизинг“ АД да финансира ищеца
е извършен именно по причини, за които ответното дружество отговаря, то последното
дължи на ищеца връщане на сумата от 5000 лева, заплатена от него като капаро и част от
общо дължимата по договора продажна цена. С тези съображения ищецът по насрещния иск
отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща
заплатена по сключения между страните договор част от дължимата се продажна цена,
поради наличие на договорно основание по чл. 4.4 за нейното връщане, ведно със законната
лихва от подаването на насрещната искова молба в съда – 12.08.2024 г. до окончателното
плащане.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответникът „Шиле“ ООД, чрез управителя на дружеството, оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва като невярно твърдението на ищеца относно заплащане на
капаро в размер от 5000 лева. Отрича отговорността на „Шиле“ ООД за отказа на
лизингодателя да предостави финансиране на ищеца, като счита, че представянето на един
отказ от страна на „Смартауто Лизинг“ АД не е от естество да обоснове извод за точно и
добросъвестно изпълнение от М. Х. на задълженията си с грижата на добър стопанин
съгласно изискването на чл. 63 ЗЗД. Посочва, че съгласно чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ лицата,
извършващи по занятие дейност по финансов лизинг, следва да бъдат вписани в публичния
Регистър на финансовите институции при БНБ, а в случая „Смартауто Лизинг“ АД не е
вписано в този Регистър, поради което е налице отказ от дружество, което не извършва по
занятие дейност по финансов лизинг. С тези доводи ответникът отправя искане за
отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски. С депозирана
по делото писмена молба от 23.06.2025 г., във връзка с дадени от съда указания, „Шиле“
ООД, чрез законния си представител, потвърждава действията по подаване на писмения
отговор по насрещния иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
3
забавено изпълнение, като е необходимо това неустоечно вземане да има някоя от
специфичните за неустойката функции.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1).
възникнало между страните облигационно правоотношение, породено от процесния
предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2023 г. с твърдяното
съдържание, определено от конкретните права и задължения на страните; 2). изпълнение на
насрещните си задължения по договора; 3). наличие на валидно уговорена клауза за
неустойка при неизпълнение на задължението от купувача за заплащане в срок на
продажната цена на МПС в цялост; 4). размера на претендираната неустойка.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в т.ч. наличието на твърдените обстоятелства, обуславящи невъзможността
за изпълнение на задължението си по договора по причина, за която отговаря ищецът,
обусловили и разваляне на договора от ответника; че е платил вземането, в случай, че
твърди това.
С оглед твърденията на страните и конкретните оспорвания, направени с отговорите
на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 14.02.2025 г. и обявен за окончателен такъв като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: че на
29.11.2023 г. между „Шиле“ ООД, в качеството му на продавач и М. В. Х., в качеството му на
купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка
„/марка/“, модел „X5 xDrive60i G05“ срещу заплащането на обща продажна цена в размер от
174 900 без вкл. ДДС и 209 880 лева с вкл. ДДС, с уговорка за заплащането й на две части:
капаро в размер на 5000 лева в деня на подписване на договора и останалата част от
продажната цена в размер на 204 880 лева – в срок до 10.01.2024 г.; наличието на уговорена
клауза за заплащане на неустойка при незаплащане в уговорените размер и срок от купувача
на втората част от продажната цена на МПС, равняваща се на 5 % от стойността й; наличие
на договорна клауза за връщане на платената част от цената – капаро при отказ за
предоставяне на лизинг на купувача по вина на продавача.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства, от които следва, че на 29.11.2023 г. между „Шиле“ ООД, като продавач и М.
В. Х., като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство, съгласно който продавачът продава, а купувачът купува 1 бр. автомобил с
марка: „/марка/“, модел „X5 xDrive60i G05“, със шаси /номер/, двигател 20170111, обем на
двигателя: 4395, мощност 390 kw/530 к.с., брой места 4+1, цвят: бял металик. Съгласно
клаузите на чл. 2.1 и чл. 2.2 от договора единичната цена на автомобила възлиза на 174 900
лева без ДДС или 209 880 лева с вкл. ДДС, като плащането й се извършва по следния начин:
капаро в размер на 5000 лева, което се заплаща от купувача в деня на подписване на
предварителния договор – в брой/по сметка на продавача – арг. чл. 2.2.1 и сумата от 204 880
лева – останалата дължима такава, платима в срок до 10.01.2024 г. – арг. чл. 2.2.2.
Предвидено е, в клаузата на чл. 3.1 от договора, че окончателното прехвърляне на
собствеността върху автомобила ще бъде след изплащане на остатъка. Установява се, че
съгласно чл. 4.1 в раздел IV от договора „Санкции“ при едностранното му прекратяване от
купувача капарото не подлежи на връщане, а съгласно чл. 2.4 в случай, че лизинговата
компания, която ще ползва купувача откаже лизинг по вина на продавача последният ще
върне капарото на купувача. В клаузата на чл. 4.2. от договора страните са уговорили, че при
незаплащане от купувача на сумата по чл. 2.2.2 в предвидения срок и услови същият дължи
на продавача неустойка в размер на 5 % от тази сума. Изяснява се, че съгласно чл. 4.3 в
случай, че сделката не се осъществи в срок от 20 работни дни от датата по чл. 2.2.
продавачът има правото да развали едностранно договора без предизвестие и да задържи
капарото.
Установява се, че с писмена покана, отправена от „Шиле“ ООД, като продавач по
процесния предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2023 г. и
4
адресирана до М. В. Х., като купувач, дружеството уведомява насрещната страна, че на
основание чл. 4.3. от договора разваля същия поради допуснато неизпълнение от купувача
на задължението му за заплащане на втората част от дължимата продажна цена на
автомобила, възлизаща на сумата от 204 880 лева в уговорения срок – 10.01.2024 г. и към
момента на отправяне на поканата. С последната на ответника е предоставена възможност в
7-дневен срок от получаване на поканата да заплати сумата от 10 244 лева, представляваща
уговорената между страните неустойка в размер от 5 % от сумата по чл. 2.2.2 от договора по
посочена банкова сметка с титуляр „Шиле“ ООД. Изяснява се, че поканата е връчена на М.
Х. на 05.03.2024 г. чрез ЧСИ Георги Дичев с рег. № 781 на КМЧСИ, което обстоятелство не
се оспорва, а признава от ответника.
От представените и приети по делото писмени доказателства следва, че с писмен
отказ с изх. № 27/22.12.2023 г. третото за процеса лице „Смартауто Лизинг“ АД уведомява
М. Х. във връзка с направено от същия искане за финансиране закупуването на лек
автомобил „/марка/ рег.номер/“, с рама /номер/, двигател 20170111, обем на двигателя: 4395,
цвят: бял металик с доставчик „Шиле“ ООД. В отказа е посочено, че след извършена
проверка в Търговския регистър е установено, че „Шиле“ ООД няма в предмета си на
дейност внос и продажба на МПС, а освен това „Смартауто Лизинг“ АД работи само с
официални вносители на автомобили и проверени доставчици, като „Шиле“ ООД не е такъв.
Съгласно представените и приети по делото справки от ТРРЮЛНЦ относно
състоянието на „Шиле“ ООД към 29.11.2024 г. и към 08.08.2024 г. обявеният предмет на
дейност на дружеството включва: търговия на едро и дребно с промишлени стоки и стоки за
бита, търговия с всякакви услуги на граждани и фирми, вътрешнотърговска дейност, както и
всяка друга незабранена от закона дейност, изискваща воденето й да става по търговски
начин, а при разрешителен или лицензионен режим – след издаване на съответното
разрешение или лиценз.
Изяснява се, от представената и приобщена по делото справка от ТРРЮЛНЦ относно
състоянието на „Смарт Аутолизинг“ АД към 19.02.2025 г., че обявеният предмет на дейност
на дружеството включва: извършване на всички видове лизингови сделки (вкл. директен и
индиректен лизинг, сублизинг, финансов и оперативен лизинг и др.), извършване на всички
обслужващи дейности, свързани с изпълнението и на договорите за лизинг, транспортна и
спедиторска дейност в страната и в чужбина.
Данните от анализираните писмени доказателства обуславят извода за възникнало
между „Шиле“ ООД, като продавач и М. В. Х., като купувач, на облигационно
правоотношение, породено от процесния предварителен договор от 29.11.2023 г. за покупко-
продажба на моторно превозно средство, по силата на което ищцовото дружество е поело
задължение да прехвърли собствеността върху на лек автомобил лек с марка „/марка/“,
модел „X5 xDrive60i G05“, шаси № /номер/, цвят: бял металик срещу насрещното
задължение на ответника за заплащане на стойността на вещта, възлизаща в общ размер от
174 900 лева без ДДС или 209 880 лева с вкл. ДДС чрез уговорените между страните вноски
и дати за това, а именно: първа вноска, наречена „капаро“ в размер от 5000 лева – в деня на
подписване на предварителния договор и втора вноска в размер на останалата сума от
204 880 лева в срок до 10.01.2024 г.
Изясни се, че съгласно клаузата на чл. 4.2 от договора при незаплащане от купувача на
сумата оп чл. 2..2.2 от договора, представляваща втората вноска от покупко-продажната
цена на автомобила в размер от 204 880 лева в предвидения срок и условия, последният
дължи на продавача неустойка в размер на 5 % от тази сума.
Следователно, с посочената договорна клауза страните са уговорили неустойка,
обезпечаваща точното изпълнение на основното задължение на купувача по договора - за
заплащане в цялост на уговорената покупно-продажна цена на автомобила, обект на
договора.
По делото не се твърди от ответника, а и не се установява в уговорения срок –
10.01.2024 г. същият да е заплатил в полза на продавача „Шиле“ ООД уговорената втора
5
част от продажната цена в размер на 204 880 лева, поради което поначало в полза на
насрещната страна е възникнало неустоечно вземане в размер на 5 % от тази стойност или
на сумата от 10 244 лева.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът оспорва дължимостта й с
довод, че неизпълнението на договорното задължение за заплащане на втората част от
дължимата продажна цена се оказало невъзможно поради отказа на „Смартауто лизинг“ АД
да финансира покупката по причини, за които отговорност следва да носи ищцовото
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД съдът може да намали обезщетението или
да освободи длъжника от отговорност ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за
които кредиторът е отговорен, а съгласно ал. 2 от законовия текст длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър
стопанин.
В чл. 83, ал. 1 и 2 ЗЗД са уредени различни хипотези, касаещи отговорността на
длъжника в случаите, когато настъпването на вредите е в причинна връзка и с поведение на
кредитора. В чл. 83, ал. 1 ЗЗД е реграментирано съпричиняването на вредите от длъжника и
от кредитора, при наличието на което причинната връзка между неизпълнението на
длъжника и настъпването на вредите не е изключена, но неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. При доказване на фактическия състав по чл.
83, ал. 1 ЗЗД на съда е предоставена възможност по своя преценка да намали обезщетението
или да освободи длъжника от отговорност изцяло.
В случаите по чл. 83, ал. 2 ЗЗД единствената причина за настъпване на вредите е
бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за отстраняването или
ограничаването им, като между тези вреди и поведението на длъжника липсва причинна
връзка, а освобождаването от отговорност на длъжника в този случай е по силата на закона
– при настъпване на предпоставките за това.
В настоящия случай ответникът въвежда възражение за неизпълнение на договорното
си задължение именно поради причина, за която изцяло отговаря кредитора, при което на
преценка подлежи налице ли е хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
Последната изисква активно поведение от кредитора в съответствие с принципа на
добросъвестността, за ограничаване на вредите чрез полагане на дължимата грижа.
Съдът, тълкувайки общата воля на страните, намерила израз в клаузата на чл. 4.2 от
процесния договор във връзка с клаузата на чл. 2.2.2, въвеждаща задължението на купувача,
чието неизпълнение е основание за възникване в полза на продавача на неустоечното
вземане, намира, че соченият от ответната страна отказ за финансиране не е основание за
освобождаването му от отговорност и конкретно от задължението му за заплащане на
втората част от покупно-продажната цена. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че
съгласно уговореното между страните в клаузите на чл. 2 от предварителния договор от
29.11.2023 г. заплащането на цената на вещта се осъществява пряко от купувача на продавача
на две вноски в съответни размери и срокове за това, като не е обусловено от финансиране
на цената на автомобила от трето за договора лице, поради което не може да се приеме, че
липсата на такова в частност поради причина, касаеща дружеството – продавач,
представлява форма на неполагане на дължимата грижа от последния при изпълнение на
договорните му задължения, в причинна връзка с която да е допуснатото неизпълнение на
задължението на купувача за заплащане в цялост на уговорената цена на продаваната вещ.
Предвиденото в клаузата на чл. 4.4 връщане на даденото капаро от продавача на купувача в
случай, че лизинговата компания, която ще ползва купувача, откаже лизинг по вина на
продавача, касае възникване на правото за връщане на дадената първа част от продажната
цена, но не рефлектира върху уговореното задължение за купувача за заплащане в срок на
общо уговорената продажна цена и за възникване в полза на продавача на вземането за
неустойка при неизпълнение на договорното задължение.
С оглед изложеното дотук и доколкото по делото се установи, както изричното
6
уговаряне между страните на процесната неустойка, така и неизпълнение от ответника на
задължението му, което същата обезпечава – за заплащане на уговорената покупно-
продажна цена в нейната цялост, съдът намира, че в полза на „Шиле“ ООД е възникнало
изискуемо и ликвидно (предвид отправената покана за заплащането й, получена от
насрещната страна) неустоечно вземане в претендирания размер от 10 244 лева, равняващ се
на 5 % от стойността на неплатената цена и останал неоспорен от ответника.
Ето защо, предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява основателен в пълния
претендиран размер и следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
Изясни се, че в настоящия случай ищецът по насрещния иск претендира от ответната
страна заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща заплатена от него част от
продажната цена на МПС при наличие на договорно основание за връщането й – клаузата на
чл. 4.4 от процесния договор.
Следователно възникването на процесното вземане е обусловено от установяване от
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните обстоятелства:
1). възникнало между страните облигационно правоотношение, породено от процесния
предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2023 г. с твърдяното
съдържание, определено от конкретните права и задължения на страните; 2). изпълнение на
задълженията си по договора, в т.ч., че в деня на сключване на договора е заплатил част от
дължимата се продажна цена в размер на сумата от 5000 лева; 3). наличие на основание за
нейното връщане на основание посочената договорна клауза – конкретно предприемане на
действия по осигуряване финансирането покупката на МПС, отказ за предоставяне на
лизинг за закупуване на автомобила от лизингова компания по причина, за която носи
отговорност продавача.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
основателността на възраженията си, както и, че е платил вземането, в случай, че твърди
това.
По делото се установи, че между „Шиле“ ООД, като продавач и М. В. Х., като
купувач, е възникнало облигационно правоотношение, породено от процесния
предварителен договор от 29.11.2023 г. за покупко-продажба на моторно превозно средство,
по силата на което „Шиле“ ОООД е поело задължение да прехвърли собствеността върху на
процесния лек автомобил „/марка/ Х5 xDrive60i G05“, шаси № /номер/ срещу задължението
на ответника за заплащане на стойността на вещта, възлизаща в общ размер от 174 900 лева
без ДДС или 209 880 лева с вкл. ДДС чрез две вноски - първа вноска, наречена „капаро“ в
размер от 5000 лева, платима в деня на подписване на предварителния договор – в брой или
по банков път и втора вноска в размер на останалата сума от 204 880 лева в срок до
10.01.2024 г.
Установи се, че съгласно клаузата на чл. 4.4 от договора продавачът дължи връщане на
купувача на капарото в случай, че лизинговата компания, която ще ползва купувача откаже
лизинг по вина на продавача.
Изясни се също, че с отговора на насрещния иск ответникът „Шиле“ ООД изрично
оспорва като невярно твърдението на ищеца М. Х. за заплащане на капарото в размер от
5000 лева.
В депозирано по делото писмено становище от 09.04.2025 г. ищецът оспорва това
възражение с твърдения, че сумата реално е заплатена от Х. в брой, в деня на подписване на
договора, в офиса на фирмата-продавач.
За установяване на това обстоятелство обаче по делото не са ангажирани
доказателства, които да установят пълно и главно съгласно изискването на чл. 154 ГПК
7
реалното заплащане от купувача на продавача на тази сума, уговорена като първа част от
покупно-продажната цена.
Действително, в исковата си молба „Шиле“ ООД излага твърдения, че ответникът,
като купувач, не е изпълнил задължението си, уговорено в чл. 2.2.2 от договора и не е
заплатил втората част от дължимата продажна цена, поради което и не се е стигнало до
сключване на окончателен договор. Наред с това, в приетата като писмено доказателство по
делото покана, отправена от „Шиле“ ООД до М. Х. и получена от ответника на 05.03.2024 г.,
като причина за разваляне на договора от дружеството е посочено неизпълнение от адресата,
като купувач по договора от 29.11.2023 г. на задължението му за заплащане на втората част
от дължимата продажна цена.
При липсата на ангажирани други доказателства по делото и на изрични твърдения от
дружеството-продавач за заплащане на първата част от уговорената продажна цена, съдът
намира, че това последно обстоятелство не може да се приеме за установено единствено на
основание на така въведените твърдения. Същите не са от естество да се ценят като
признание по см. на чл. 175 ГПК, а наред с това и не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства, съгласно изискването на посочената разпоредба. Само по себе си
претендирането от продавача единствено на втората част от уговорената продажна цена на
процесния автомобил не е равнозначно на извод за заплащане на първата в размер от 5000
лева. В случая по делото не е представена разписка, издадена от продавача за получаване на
сумата – арг. чл. 77, ал. 1 ЗЗД, това обстоятелство не е удостоверено изрично в
предварителния договор между страните, липсва и друг документ, сочещ пряко или косвено
за плащането.
Въпреки разпределената доказателствена тежест и изричните указания към ищеца,
дадени с определението от 14.02.2025 г. от същия не бяха ангажирани допустими
доказателства за установяване плащането на сумата от 5000 лева.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че искането на ищеца по
насрещния иск за разпит на свидетел за установяване заплащането на сумата в брой на
продавача се явява недопустимо такова, доколкото попада в обхвата на разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 4 ГПК съгласно която свидетелски показания не се допускат за установяване
погасяването на установени с писмен акт парични задължения, каквото безспорно е
задължението на ищеца М. Х. съгласно клаузата на чл. 2 от предварителния договор от
29.11.2023 г. за заплащане на продажната цена на автомобила и на съответната част от
същата. Преодоляването на тази забрана съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК е обусловено от изрично
съгласие на страните, каквото по делото не е налице.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказано по делото заплащането от купувача
на продавача на паричната сума от 5000 лева, поради което и не е налице първата и основна
предпоставка за връщането й на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая последица от
неизпълнение на това процесуално задължение е отхвърляне на предявената от ищеца
насрещна искова претенция.
За пълнота и прецизност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че
по делото не се доказа наличието и на другата предпоставка за уважаването й, предвидена в
клаузата на чл. 4.4 от процесния договор, а именно постановен отказ от ползваната от
купувача лизингова компания - по вина на продавача.
Представените и приети по делото доказателства сочат, че на ищеца М. Х. е отказано
лизингово финансиране с писмен отказ от 22.12.2023 г. за закупуване на лек автомобил
„/марка/ Х5 xDrive60i G05“, с рама № /номер/ с доставчик „Шиле“ ООД от третото за
процеса лице „Смартауто Лизинг“ АД поради това, че дружеството работи само с официални
вносители на автомобили и проверени доставчици, какъвто не е „Шиле“ ООД.
Съдът намира, че основанието за този отказ не изпълва договорната хипотеза на чл.
4.4 от процесния предварителен договор от 29.11.2023 г. за връщане на капарото при отказ
8
от лизингова компания и конкретно вината на продавача. Обстоятелството, че конкретната
избрана от купувача лизингова компания е отказала това финансиране на посоченото
основание е израз на установените правила и практика в съответното дружество, но не е
равнозначно на обстоятелство, което да се дължи на виновно поведение на продавача
„Шиле“ ООД. Съдът намира, че посочената хипотеза би била налице в случаите, при които в
договора или в друга кореспонденция между страните продавачът е договарял именно като
официален вносител на автомобили, когато не е представило изискани документи от
лизинговата компания и по този начин не е оказал необходимото съдействие на насрещната
страна, за да получи последната финансиране, каквото поведение не се установи по делото.
Изложеното представлява допълнително и самостоятелно основание за отхвърляне на
насрещната искова претенция.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения главен иск и неоснователност
на насрещния, право на разноски има само „Шиле“ ООД. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на иищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 1200,29 лева - разноски
по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на
разхода за последното съдът приема за установено, с оглед представените по делото договор
за правна защита и съдействие от 29.03.2024 г. (л. 10 от делото), с отразеното в същия
заплащане на част от уговореното възнаграждение в брой преди подписването му, и
документ от 01.04.2024 г. за онлайн кредитен превод (л. 11 от делото). На присъждане
подлежи пълният претендиран размер, с оглед липсата на проведено оспорване от ответната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на делото, сторените от ответника и ищец по
насрещните искове М. Х. разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Х., с ЕГН: ********** и адрес: град София, /адрес/ да заплати на
„Шиле“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село
Хаджидимитрово, община Казанлък, област Стара Загора, ул. „Единство“ № 9 на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 244 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по чл. 2.2.2 от предварителен договор за покупко-продажба на МПС -
лек автомобил от 29.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Х., с ЕГН: ********** и адрес: град София, /адрес/
срещу „Шиле“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село
Хаджидимитрово, община Казанлък, област Стара Загора, ул. „Единство“ № 9 насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
5000 лева, представляваща заплатена по договора част от продажната цена на МПС при
наличие на договорно основание по чл. 4.4 за нейното връщане, ведно със законната лихва
от подаването на насрещната искова молба в съда 12.08.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. В. Х., с ЕГН: ********** и адрес: град София, /адрес/ да заплати на
„Шиле“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село
Хаджидимитрово, община Казанлък, област Стара Загора, ул. „Единство“ № 9, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1200,29 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9