Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2415 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по
предявен от А.Х.А. иск за осъждане на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да му заплати сумата от 100
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.04.2014 г. и 1 950 лева обезщетение за имуществени вреди
от същото ПТП, ведно със законните лихви от датата на увреждането, съответно от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че по НОХД № 259/2014 г. по описа на РС – гр. И. бил сключено
споразумение, с което М. Р.А.се признал за виновен за това, че при ПТП на
23.04.2014 г. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил на А.Х., като водач на животинска тяга – каруца, тежка телесна
повреда, изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието в резултат на
посткомоционен синдром, предвид тежкия постоянен и необратим когнитивен дефицит
и механизма на неговото възникване; нарушени годности на разбиране и ръководене
на постъпките след травмата; тежък когнитивен дефицит от съчетаване на
предходни заболявания и претърпяната при процесното ПТП черепно-мозъчна травма.
Отделно
от това, пострадалият получил счупване на първи шиен прешлен, счупени ребра
вляво и дясно, кръв в кухината на гърдите, рани по главата и двата крака. Преди
ПТП А.Х. имал добро социално функциониране, като извършвал ежедневно
селскостопанска дейност и получавал допълнителни доходи за семейството.
В
резултат на произшествието А.Х. останал инвалид, без възможност да се обслужва
сам. Имал нужда от придружител. Неколкократно постъпвал за лечение в болница. На
21.07.2014 г., в резултат на залитане, поради невъзможност да стои изправен
сам, получил счупване на бедрената шийка вляво. Наложила се оперативна
интервенция и поставяне на комплект заключващ пирон. На 23.05.2014 г. случаят
бил предоставен на ТЕЛК за утежненото състояние.
Уврежданията
причинили на пострадалия болки и страдания, невъзможност да се движи и обслужва
сам. Тежката контузия на главата и мозъка могли да имат негативни бъдещи
последици. Търпените болки и страдания ищецът оценява на 100 000 лева.
А.Х.
направил и разходи за лечение – 350 лева за медикаменти и 1 600 лева – за
комплект заключващ пирон.
Водачът
на увреждащото МПС М. А. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, поради което моли съдът да осъди „ДЗИ-О.З.“
ЕАД да му заплати горепосочените обезщетения, ведно със законните лихви
съответно от датата на увреждането – върху сумата от 100 000 лева и от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане – за сумата
от 1 950 лева.
В хода
на производството ищецът А.Х.А. е починал и с определение от 27.11.2015 г. на
негово място са конституирани наследниците му по закон – съпругата му Г.М.Д. и
синовете му И.А.Х., М.А.Х. и Х.А.Х.. Всеки от тях моли да му бъде присъдена
сумата от 25 000 лева неимуществени вреди и по 487.50 лева обезщетение за
имуществени вреди.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който признава наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № РР ******. Не оспорва и че А.Х. е получил
тежка черепно-мозъчна травма, довела до продължително разстройство на съзнанието
с тежък когнитивен дефицит. Останалите увреждания – счупване на първи шиен
прешлен, ребра и тазобедрена става не се намирали в причинно-следствена връзка
с увреждането. Счита и че претенцията е завишена, предвид увреденото общо
здравословно състояние и възрастта на ищеца. Оспорва и иска за заплащане на
обезщетени за имуществени вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е прието заверено копие на комбинирана застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 06114001169273, от която е видно,
че за л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № РР ****** е имало валидно сключена
застраховка при ответното дружество за периода 23.04.2014 г. – 23.04.2015 г.
Със
споразумение от 02.10.2014 г. по НОХД № 259/2014 г. на РС – гр. И. М. Р.А.се е
признал за виновен в това, че на 23.04.2014 г. около 11.30 часа на път ІІІ-205,
около км. 30+000 между гр. И. и с. Голям Поровец, обл.. Разград, при управление
на МПС, л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № РР ****** нарушил правилата за
движение по ЗДвП: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл.
25, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и по непредпазливост причинил на
водача на ППС с животинска тяга – каруца А.Х.А., 75 г. тежка телесна повреда,
изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието в резултат на
посткомоционен синдром, предвид тежкия постоянен и необратим когнитивен дефицит
и механизма на неговото възникване; основание за нарушени годности на разбиране
и ръководене на постъпките след травмата. Тежкият когнитивен дефицит е настъпил
в резултат на съчетаването на предходящите заболявания и претърпяната
черепно-мозъчна травма на 23.04.2014 г. До този момент независимо от тежестта
на соматичните страдания освидетелстваният е бил с добро социално функциониране
и адаптабилност – с което деяние деецът осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342,
ал. 1 вр. чл. 128, ал. 2, пр. 1 от НК.
Събраната
по делото медицинска документация съдът не обсъжда самостоятелно, тъй като
същата е послужила на вещото лица за изготвяне на съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице д-р С. е заключил, че вследствие ПТП на 23.04.2014 г. А.Х.А.
е получил счупване на първи шиен прешлен, счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и
7-мо ребра вляво, счупване на 6-то, 7-мо и 8-мо ребра вдясно, пневмоторакс в
лява гръдна половина, кръвоизлив в низходящо дебело черво, множество
разкъсно-контузни рани по главата и охлузвания по двата крака. В резултат на
черепно-мозъчната травма са настъпили усложнения. Счупването на шийката на
бедрената кост се получавало при падане от собствен ръст, като вещото лице
допуска при ищеца падането да е в резултат на нарушено равновесие след
травмата. А.Х. страдал от хипертонична болест на сърцето, за което провеждал
периодично диспансерни консултативни прегледи.
По делото
е допусната и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е
установила, че преди процесното ПТП пострадалият е страдал от хипертонична
болест на сърцето, язва на стомаха, херпес зостер и други усложнения, състояние
след травматична ампутация на пръстите на лявата ръка преди 23 години. Хипертоничната
болест се е отразила неблагоприятно на неврологичното и психично състояние на
пострадалия и съответно на възстановителния процес. За посоченото заболяване пострадалият
е бил диспансеризиран. Предвид напредналата възраст на А.Х., артериалната
хипертония неминуемо е довела до намален мозъчен кръвоток, намалена оксигенация
и утилизация на кислорода в мозъчната тъкан, нарушаване на биохимичните мозъчни
процеси като цяло. Като основни усложнения в състоянието на ищеца, регистрирани
15 дни след настъпване на травмата, се сочат говорни нарушения,
дезориентираност, нарушен мисловен процес с конфабулации. В резултат на
получената тежка съчетана травма (травматичен шок, черепно-мозъчна травма с
характер на мозъчна контузия, гръдна и коремна травма) се е стигнало до
нарушаване на мозъчното кръвообращение и мозъчната биохимия. Тежката съчетана
травма имала водеща роля при патогенезата на настъпилите усложнения. Възрастта
на пострадалия и хипертоничната болест представлявали предразполагащи фактори за
непълното възстановяване на А.Х. и по-тежко протичане на възникналите
усложнения. Язвата на стомаха, херпес зостер и други усложнения, състояние след
травматична ампутация на пръстите на лявата ръка преди 23 години не се намират
във връзка с получената при ПТП травма и настъпилите във връзка с нея
усложнения.
Ангажирани
са гласни доказателства относно изпитаните от А.Х. болки и страдания.
Свидетелят Б.М. разказва, че преди произшествието А. бил саможив човек, който
сам вършел селскостопанска работа. След катастрофата състоянието му рязко се
влошило до степен да не може да се обслужва сам. При опит да обслужи свои
физиологични нужди след процесното ПТП, А. паднал и си счупил крака.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № РР ****** и „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. От представената и приета по делото застрахователна полица се
установява, че за управлявания от М. Р.А.автомобил е имало действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 23.04.2014 г.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин
извършването на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
и виновността на дееца – одобреното от съда споразумение по НОХД № 12940/2016
г. по описа на СРС, НО, 114 състав за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Одобреното
от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, съгласно нормата
на чл. 52 от ЗЗД, като се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Първоначалната
и комплексна съдебно-медицински експертизи са установили, че вредите, чието
обезщетение се претендира да бъдат обезщетени в настоящото производство са причинени
именно от процесното ПТП. Безспорно е, че в резултат на ПТП А.Х. е получил съчетана
травма, със засегнати шийни прешлени, ребра, гръдни и коремни органи, рани и
охлузвания. Тежката черепно-мозъчна травма, в съчетание с предходни
заболявания, е довела до тежък когнитивен дефицит. От описаните в комплексната
експертиза предходни заболявания, артериалната хипертония се намира в
причинно-следствена връзка с неблагоприятното неврологично и психично състояние
на пострадалия и е затруднила протичането на възстановителния процес.
От
заключението на първоначалната експертиза се установява, че след инцидента А.Х.
е паднал, в резултат на което е получил счупване на бедрена шийка вляво. Като
причина за падането съдът приема нарушеното равновесие при придвижване на
пострадалия. В този смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел. При
определяне на окончателния размер на обезщетението следва да се отчете приноса
на придружаващото заболяване артериална хипертония. Доколкото отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на делинквента, който отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, страданията от
получената фрактура на бедрената шийка следва да бъдат надлежно обезщетени от
ответника. Показанията на свидетеля Б.М. са последователни и обективни, като от
тях става ясно, че А.Х. е получил замайване, принос за което има тежката
черепно-мозъчна травма.
Преди
произшествието пострадалият е бил в относително добро здравословно състояние и
е полагал труд чрез извършване на селскостопански дейности. Тежките увреждания
са го поставили в невъзможност да се обслужва сам в хигиенно-битово отношение и
да се грижи за своите работи. Поради изключително влошеното му неврологично и
психично състояние А.Х. е преустановил изцяло, до кончината си, начина на
живот, който е водил преди 23.04.2014 г.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 75 г. към датата на процесното ПТП, тежестта
на уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения ритъм и начин на живот и трайните съществени негативни
последици за здравето му, съдът намира, че 80 000 лева е справедлив размер
на обезщетението.
Изцяло основателен е искът за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Възражението на ответника, че сумата от 350 лева
е разход, извършен година преди процесното ПТП не намира опора в
доказателствата по делото. Към фактура № ********** за закупени лекарствени
продукти и консумативи е приложен фискален бон от 27.05.2014 г., поради което
съдът приема, че годината в датата на издаване на фактурата е погрешно посочена
(2013 г. вместо 2014 г.). Изцяло основателен е искът за сумата от 1 600
лева, тъй като комплектът заключващ пирон е бил необходим за правилно лечение
на фрактурата, получена от падането поради тежката черепно-мозъчна травма.
Ищците, в
качеството си на наследници на А.Х.А., претендират обезщетението по равно.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, Г.М.Д., съпруга, и И.А.Х., М.А.Х. и
Х.А.Х., в качеството си на низходящи на починалия А.Х.А., имат равни права от
наследственото имущество на родственика си, поради което на всеки от тях се
дължат сумите съответно от 20 000 лева и 487.50 лева. До този размер
исковете на всеки от ищците са доказани и следва да бъдат уважени и съответно
отхвърлени за горницата до 25 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена от датата на
увреждането – 23.04.2014 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от
датата на завеждането на исковата молба.
Тъй като
ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски, на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът дължи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 3278 лева държавна такса и 160 лева
депозит за експертиза.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ищците не доказаха да са
направили разноски, поради което такива не им се следват.
Ищците
следва да заплатят на ответника по 259.81 лева разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********,
И.А.Х., ЕГН **********, М.А.Х., ЕГН ********** и Х.А.Х., ЕГН **********, всички
с адрес *** сумата от 20 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им А.Х.А.,
ЕГН ********** болки от ПТП на 23.04.2014 г., ведно със законната лихва от
23.04.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за горниците
до пълните предявени размери от 25 000 лева и по 487.50 лева обезщетение
за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 20.02.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на СГС сумата от 3 278 лева държавна такса и 160 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.М.Д., ЕГН **********,
И.А.Х., ЕГН **********, М.А.Х., ЕГН ********** и Х.А.Х., ЕГН **********, всички
с адрес *** да заплатят на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** по 259.81 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: