Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 30…….………………24.02.2012 година………………..Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав
На
двадесет и пети януари……………………………………………..Година 2012
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
Секретар П.В.……………..………………………………………
Прокурор……………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от……………………………съдията
Р.ТИХОЛОВА
въззивно гражданско дело номер 579…….по описа за 2011……………..година.
Обжалвано е решение № 516 от 26.10.2011 г., постановено по
гр.дело № 979/2011 г. на
Казанлъшкия районен съд, с което е признат за нищожен поради липса на предписаната от закона
форма договор за дарение, обективиран в нот.акт № …, том …, дело № …г. на нотариус Р.Б.; признато е за установено по
отношение на К.С.С., че К.В.К., е собственик на недвижим имот: апартамент № …,
находящ се на ул. „…" № …, вх….в гр. Казанлък, и К.С.С. е осъдена да
предаде на К.В.К. собствеността и владението върху този имот.
Въззивницата К.С.С., чрез пълномощника
си по делото адв.К.Г., счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено
в нарушение на закона и необосновано. Моли да бъде отменено изцяло, а вместо
него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
за разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени в
жалбата, са докладвани в с.з.
Въззиваемият К.В.К., чрез пълномощника си по делото адв.М.Ш., счита, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на
изискванията на процесуалния закон. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани
в с.з.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е бил предявен ревандикационен иск по чл.108
ЗС. Ищецът, сега въззиваем, е твърдял, че е собственик на процесния апартамент
по силата на договор от 11.11.2008 г. за прехвърляне на имот срещу задължение
за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № …, т…., н.д. № …г. на нотариус М.П..
Прехвърлителката М. Т.С., която той гледал денонощно, починала на 11.11.2009 г.
След нейната смърт се появила ответницата и поискала той да напусне жилището,
тъй като то било нейно. Сменила бравата на вратата и не го допускала. Претендирал
е да бъде признато за установено по отношение на същата, че той е собственик на
апартамента и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението на същия.
Ответницата, сега въззивница, е оспорила иска с твърдението, че тя е
собственик на процесния апартамент по силата на договор за дарение от
21.04.2008 г., оформен с нот.акт № …, т…., дело № …г. на нотариус Р.Б. с рег. №
…по регистъра на НК.
Ищецът е оспорил този нотариален акт, като е твърдял, че прехвърлителката
не се е явила в канцеларията на нотариуса и че подписът, положен върху него за
дарител, не е неин. Също така счита, че прехвърлителката не е изписала трите си
имена така, както изисква нормата на чл.579, ал.1 ГПК /с.з. от 29.06.2011 г., с.50/.
В същото съдебно заседание ответницата е признала, че нотариус Б. е отишла в
дома на прехвърлителката М.Т. и че тя не се е явявала в канцеларията й.
По делото е назначена и изслушана съдебно- графологическа експертиза,
вещото лице по която дава заключение, че подписът, положен срещу реквизит
„дарител" в процесния нотариален акт № …, т…., дело № …г. на нотариус Р.Б.с
рег. № …по регистъра на Нотариалната камара, е изпълнен от М.Т.С..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Нищожното нотариално удостоверяване не поражда правните последици, към които е
насочено. Нищожните нотариални удостоверявания са посочени изчерпателно в
чл.576 ГПК. Нормата има санкционен характер, поради което не се прилага
разширително /ОПР 679-2010- III г.о. на ВКС/. Съгласно чл.573, ал.2 ГПК подлежащите на вписване
нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време.
Нарушението на тази разпоредба не съставлява нарушение на изискването на
чл.578, ал.4 ГПК. Този недостатък на
нотариалното удостоверяване е относим към задълженията на нотариуса, но не и
към предписаната от закона форма.
Основанието по чл.579, ал.1 ГПК относно неизписването на имената на прехвърлителката
не е налице. И от представеното в с.з. от 29.06.2011 г. копие от процесния
нотариален акт, и от този, съдържащ се в изисканото нотариално дело, е видно,
че имената са изписани. Този извод се налага и от заключението на вещото лице
по съдебно - графологическата експертиза, от която /снимковия материал/ е видно
какво представлява подписът на прехвърлителката.
Съдът намира, че ответницата не е подписала нотариалния акт на 09.05.2011
г. От една страна тя не посочва какви документи е подписала на тази дата, а от
друга страна е видно, че нотариалният акт е вписан на 22.04.2011 г., т.е. на
другия ден след изслушването на сделката, което предполага, че е бил подписан и
нотариусът е удостоверил това. Няма основание за приложението на чл.579, ал.2 ГПК, тъй като прехвърлителката е можела да се подписва и се е подписала върху
нотариалния акт. Нотариалният акт, в частта съдържаща изявлението на нотариуса,
представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила, с която съдилищата са длъжни да се съобразяват и да
зачитат. Да се отрече материалната доказателствена сила на официалния
свидетелстващ документ означава да се заяви, че документът не е верен, че
удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение. При
всички положения такова твърдение, като обуславящо спорното право, следва да
бъде установено по несъмнен начин, чрез пълното му доказване, каквото ищецът не
е провел /Р 275-2006-II г.о.; Р 451-2004-II г.о. на ВКС/. Позоваването на обясненията на ответницата, дадени в
с.з., не е достатъчно. По правило законът не обвързва съда да приеме за
доказано признатото, а го овластява да го преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото /Р 549-1988-I г.о. на ВКС/. Признанието не освобождава противната страна
от тежестта за доказване, освен ако съдът не обяви признатия факт за ненуждаещ
се от доказване, каквото в случая не е сторено. Както бе посочено по-горе,
ответницата не е посочила точно какво е подписала на 09.05.2008 г., което
преценено с вписването на съдията по вписванията, извършено на 22.04.2008 г.,
дава основание на съда да приеме, че нотариалният акт е изслушан, одобрен и
подписан на 21.04.2008 г. в дома на прехвърлителката, което обаче не се е
отразило върху действителността на нотариалното удостоверяване. Позоваването на
решение № 432/2010 г. на ВКС е неуместно, тъй като то визира нарушение- непосочване
на номера, датата, мястото и органа на издаване на документа за самоличност,
което по силата на чл.576 ГПК изрично е предвидено като основание за нищожност
на нотариалното удостоверяване за разлика от нарушението по чл.573, ал.2 ГПК. С
договора за дарение от 21.04.2008 г. М.Т.С. се е разпоредила със собствения си
недвижим имот. Транслативният ефект настъпва веднага - чл.77 ЗС. Не са
необходими никакви други действия, чрез които надарената да установява, че се
чувства собственик на имота. Не е вярно, че е необходимо тя да декларира имота
пред данъчните власти, за да стане собственик. Това действие е неотносимо към
придобиването.
С оглед на тези съображения съдът намира, че към 11.11.2008 г. М.Т.С. вече
не е била титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот,
поради което не е могла да го прехвърли на ищеца по делото, защото никой не
може да прехвърли това, което няма. Фактическият състав на чл.108 ЗС съдържа
три кумулативни елемента, от чието пряко и пълно доказване зависи
основателността на предявения ревандикационен иск. Ищецът следва да докаже
правото си на собственост върху имота и че той се владее от ответника, а
ответникът от своя страна следва да докаже основанието, въз основа на което
упражнява фактическа власт върху имота. Предвид на изложените по- горе
съображения съдът намира, че ищецът не е собственик на претендирания от него
имот. Той е прехвърлен валидно на ответницата и сделката е породила присъщите й
правни последици, поради което ищецът не е могъл да придобие имота-
прехвърлителката не е била собственик, поради което и той не е станал
собственик.
Както бе посочено по-горе, нормата на чл.108 ЗС изисква кумулативното
наличие на три предпоставки, което обуславя основателността на ревандикационния
иск. В случая и трите предпоставки не са налице.
Като е приел, че предявеният иск е основателен, първоинстанционният съд
е постановил едно неправилно и необосновано решение, което следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен. Недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл по възражението
за нищожност на договора за дарение, обективиран в нот.акт № 32, т.ІІ,дело №
232/2008 г. на нотариус Р.Б., с отделен диспозитив. В случая ищецът е направил
правоизключващо възражение за нищожност на акта, от който ответницата извежда
правото си на собственост върху процесния апартамент. От основателността на
това възражение зависи претендираното право и по него съдът следва да се произнесе
в мотивите на решението, а не с отделен диспозитив. В тази му част решението
следва да бъде обезсилено. С оглед изхода на делото на въззивницата следва да
се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер
на … лв. / …лв. държавна такса по въззивното обжалване и по … лв. адвокатско
възнаграждение за първата и въззивната инстанции/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 516 от 26.10.2011
г., постановено по гр.дело №
979/2011 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е признат за нищожен поради липса на предписаната от закона
форма договор за дарение, обективиран в нот.акт № …, том …, дело № …г. на нотариус Р.Б..
ОТМЕНЯ решение № 516 от 26.10.2011 г., постановено по гр.дело № 979/2011
г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на К.С.С., че К.В.К., е
собственик на недвижим имот: апартамент № …, находящ се на ул. „…" № …,
вх. … в гр. Казанлък, и К.С.С. е осъдена да предаде на К.В.К. собствеността и
владението върху този имот, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.К.,
ЕГН ********** ***, срещу К.С.С., ЕГН ********** *** иск по чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението на
недвижим имот, представляващ апартамент № …, находящ се на …етаж по
нот.акт, а сега на …етаж в жилищна сграда, построена с отстъпено право на
строеж върху държавна земя в кв.206, ул.„…" по нот. акт, а сега на ул.„…”
№ …, вх…. по плана на гр.Казанлък, състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни
помещения, с изложение- изток- запад, заедно с принадлежащите избено помещение
№ 6 и таванско помещение № 7, както и 1/
48 ид. част от общите части на сградата и 1/ 64 ид. части от правото на строеж
върху терена, като площта и съседите на апартамента, избеното и таванското
помещение не са посочени в първичния нот. акт, като неоснователен.
ОСЪЖДА
К.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на К.С.С., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на … лв. /…/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.