Р Е Ш Е Н И Е
№ 189 08.06.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети май 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №53 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С.Г.С. против
Ревизионен акт №Р-16001619005024-091-001/26.08.2020г издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта за установени задължения за ДОО, ЗО,
ДЗПО-УПФ за периода февруари 2015г -декември 2016г в общо размер на главниците 2 727.35лв
и лихви в размер на 1 118.31лв, потвърден с Решение 0619/07.12.2020г на
Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.
Производството с предмет РА
№Р-16001619005024-091-001/26.08.2020г в частта за установени задължения за
задължителни осигурителни вноски за периода февруари 2015г –декември 2016г е
висящо за втори път, след като с Решение №859/26.01.2023г по адм.д.№3186/22г по
описа на ВАС на РБ и по жалба на С. е отменено Решение №403/12.11.2021г
постановено по адм.д.№301/21г по описа на АС Стара Загора в частта му за
отхвърляне жалбата на С. против ревизионния акт в частта за установените
задължения за задължителни осигурителни вноски в посочения период. Решение
№403/12.11.2021г по адм.д.№301/21г по описа на АС Стара Загора е оставено в
сила в частта му за отмяна на РА в частта за установени задължения по ЗДДФЛ от
доходи по чл.35 т.6, по аргумент от чл.7 вр. с чл.8 от същия закон –
чуждестранните лица дължат данъци за придобити доходи от източници в България,
а последните са изброени в чл.8 от ЗДДФЛ.
Съгласно указанията на ВАС на РБ по
тълкуването и прилагането на закона, при
новото разглеждане на делото съдът дължи да установи от събраните доказателства
фактите, от които зависи приложение на чл.13 пар.2 буква А от Регламент /ЕО/
№883/2004г на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за
правна сигурност / Основен регламент/, съгласно критериите по чл.14 §6 и §8 от
Регламента /ЕО/ №987/2009г на Европейския парламент и на Съвета за установяване
процедурата на прилагане на Регламента за координация на системите за правна
сигурност / Регламент за прилагане/. Следва да се вземе предвид, че основанието
за възникне на задължението за осигуряване, възприето и посочено от органите по
приходите е чл.4 ал.3 т.2 вр. с чл.5 ал.2 от КСО – С. е едноличен собственик на
капитала на регистрирано в България търговско дружество АЛТО МАРЕ ЕООД, поради
което е самоосигуряващо се лице и вписването му в Търговския регистър като
управител на същото дружество е факт, без правно значение за
законосъобразността на задължението за плащане на задължителни осигурителни
вноски. За периода 2015-2016г е осъществявал дейност като самостоятелно заето
лице във Великобритания и в Република България, и двете държави –членки на ЕС
към процесния ревизиран период. За тези две години не му е издадено
удостоверение А1 – за определяне на приложимото осигурително законодателство
само на едната държава-членка. С. не е изпълнил задължението си по чл.16 от
Регламента по прилагане да уведоми компетентната институция на
държавата-членка, че извършва дейност като самонаето лице и в друга
държава-членка, по произход. В случай на не издадено удостоверение, преценката
за обстоятелствата по чл.13 от основния Регламент се извършва от националната
юрисдикция. По аргумент от чл.13 §2 буква „а“ от Регламент /ЕО/ №883/2004г на
ЕП и на Съвета, С. ще бъде подчинен на осигурителното законодателство на
държавата-членка по пребиваване- Великобритания, при условие да извършва значителна
част от дейността си в същата държава-членка. Критериите за определяне на
значителна част от дейността са установени в чл.14 §6 и §8 от Регламента по
прилагане. За установяване на фактите, представляващи основания за определяне
на приложимото законодателства на държава-членка, от събраните по делото
доказателства и формиране на правни мотиви спрямо тях, делото е върнато за ново
разглеждане или от фазата на устните състезания.
Жалбоподателя С.Г.С., не се явява, не се
представлява в открито съдебно заседание.
Ответникът Директор дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт. Поддържа доводите, изложени в решението за потвърждаване на
ревизионния акт.
Административен съд Стара Загора, като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Ревизионното производство е проведено по реда
на чл.122 от ДОПК на основание установени укрити доходи – не е установен
източникът на доход и не може да се докаже, че доходите са резултат от дейност,
за която лицето не подлежи на осигуряване като само осигуряващо се лице. РЛ не
е декларирало доход за 2015г и 2016г, а именно за 2015г е установено, че в
качеството си на едноличен собственик на капитала е предоставил заем на АЛТО
МАРЕ ЕООД в размер на 54 600лв, а за 2016г е предоставил в заем сумата в
размер на 94 300лв. Не е установен произхода на тези парични средства,
които са постъпили първо по банковата сметка на РЛ, чрез внасянето им в брой от
трети физически лица, които са упълномощени от С. и които са представили
писмени обяснения, че са им дадени в брой от упълномощителя, а след това по силата
на договори за заем са наредени по банков път по сметките на АЛТО МАРЕ ЕООД.
Органите по приходите са формирали извод, че сумите представляват предоставени
от С. парични заеми на трети лица – търговското дружество, на което е едноличен
собственик на капитала и по този факт между страните няма спор, като се
установява от договорите за заем и преводните нареждания /том ІІ/. Установено е също така, че дружеството е
придобило три недвижими имота, чрез търгове проведени от съдебни изпълнители,
на които С. е представляван от пълномощници. Няма данни за разпределяне на
печалба за едноличния собственик на капитала за ревизираните периоди. Поради
липса на доказателства за източника на сумите в размер на 54 600лв и на
94 300лв, които са предоставени в заем на търговското дружество през 2015г
и през 2016г е направен извод, че източникът е от трудова дейност като
самонаето лице и управител на собственото си дружество. Въпреки задължителното
осигуряване РЛ не е подало декларация образец 6 за 2015г и 2016г. Възприето е,
че осигурителния доход за 2015г е сумата от 54 600лв, но максималния
осигурителен доход за същата година е в общ размер от 31 200лв, поради
което тази сума е основа за определяне размера на задължителните осигурително
вноски по фонд ДОО, ЗО, и ДЗПО-УПФ. Аналогично и за 2016г максималния
осигурителен доход е в размер на 31 200лв. На стр.65 том І и на стр.366 и
сл. от том ІІ са приложени заверени и преведени копия на документи, издадени от
компетентните власти на Великобритания за придобит от С. национален
осигурителен номер, който да послужи за изплащане на обезщетения за държавата –
за включване в осигурителната й система, както и за следния осигурителен статус
: 19 години на пълни плащания, сред които 2015г и 2016г и оставащи 26 години за
плащания преди 05.04.2044г, относно правото на пенсия. През 2014г-2015г с
приключване на данъчната година на 05.04.2015г дохода от самостоятелна заетост
е в размер на 15 543 британски лири и върху тях са платени данъци и
задължителни осигурителни плащания. За 2015-2016г тоест до 05.04.2016г или за
2015г спрямо ревизирания период доходът от самостоятелна заетост е 15 563 британски
лири. За 2016-2017г е равен на 12 753 британски лири, което означава, че
за 2015г доходът от самостоятелна заетост във Великобритания е равен на
15 563 британски лири, а за 2016г е в размер на 12 753 британски
лири. Съпоставен със сумата от 54 600лв за 2015г, доходът от дейност като
самонаето лице във Великобритания на С. е повече от 25%, като се има предвид
курса на британската лира спрямо българския лев към 31.12.2015г. За 2016г
доходът в размер на 12 753 британски лири от дейност като самонаето лице в
държавата-членка по пребиваване, при курс на БНБ към 31.12.2016г е равен на
почти 29 000лв, което е повече от 23 500лв, на колкото се равняват
25% от 94 300лв, ако се приеме, че размера на сумите предоставени в заем
имат за произход дейност, за която лицето подлежи на осигуряване – придобити от
дейността на притежаваното еднолично дружество с ограничена отговорност. Няма
установени данни за друга търговска дейност, освен придобиването на три
недвижими имота, чрез участие на дружеството в публични търгове като форма на
осъществяване на принудително изпълнение от съдебни изпълнители. Резултата от
извършената насрещна проверка / стр. 558, том ІІ/ на АЛТО МАРЕ ЕООД показва, че
дружеството е закупило имот в град Банско, в град София и в град Ахелой.
Договорите за заем са от 02.03.2015г и от 12.01.2016г, чрез които С. предоставя
в собственост на дружеството си парични средства срещу задължението на
заемополучателя да ги върне. Няма документи за върнати заемни средства,
изплатени възнаграждения на управителя – касателно довода на органите по
приходите за източник друга трудова дейност, нито за изплащани дивиденти –
доходи от търговска дейност, чрез притежаваното търговско дружество. Укритите
доходи на физическите лица не са обхванати от законовата презумпция, че доходът
с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в
случаите на определена данъчна основа за облагане по чл.122 ал.2 вр. с чл.122
ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. В настоящия случай органите по приходите посочват като
основание чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – укрити доход в размер равен на
предоставените на търговското дружество заеми през 2015г и 2016г като сочат, че
паричните средства са с неустановен произход, но същевременно подлежат на
облагане, точно защото произхода им не е установен и по причина на
притежаването от РЛ еднолично търговско дружество. Няма доказателства обаче да
е изплащано възнаграждение на С., поради това, че е управител на собственото си
дружество, нито че е получавал дивиденти, нито доходи от дейността му, състояща
се в придобиване на недвижими имоти – дълготрайни материални активи.
Следователно и по силата на ТР №2/02.02.2022г на ВАС на РБ, укритите доходи по
този РА не могат да бъдат основание за възникване на задължение за фонд ДОО, ЗО
и ДЗПО-УПФ, след като органите по приходите не са доказали, че те са с произход
от трудова дейност. Съответно, ако се приеме, че те имат източник то дейността
във Великобритания, то по правилата на основния Регламент и Регламента за
прилагане на системите за координация на социалното осигуряване, спрямо С. на
основание чл.13 §2 буква „Б“ от Регламент № 883/2004г на ЕП и на Съвета приложимо
е законодателството за социално осигуряване на държавата-членка по пребиваване,
поради осъществяване на значителна част от дейността като самонаето лице именно
в тази държава-членка. Няма данни дейността на търговското дружество със
седалище и по регистрация Република България да е източник на поне 25 % или
повече процента от доходите на С.. Налага се извод от фактите за инвестиране на
доходите, придобити от дейността във Великобритания в недвижими имоти, чрез
притежаваното еднолично търговско дружество.
Разноски на жалбоподателя се дължат в
размер на разликата между присъдените 8.27лв до 10лв, платена държавна такса
или в размер на 1.73лв за производството пред първата инстанция. Претендираната
сума от 2000лв възнаграждение за един адвокат, за чието получаване адвоката при
първото разглеждане на делото е съставил писмена разписка на гърба на списъка
за разноски не следва да се присъжда, поради липса на договор за правна защита
и съдействие – представено е пълномощно за безплатно представителство. В
производството пред ВАС на РБ не са поискани разноски за адвокат и заплатената
държавна такса нито с касационната жалба, нито с писмените бележки по същество.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ РА № Р-16001619005024-091-001/26.08.2020г
издаден от ТД на НАП Пловдив, в частта за установени задължения за ДОО, ЗО,
ДЗПО-УПФ за периода февруари 2015г -декември 2016г в общо размер на главниците
2 727.35лв и лихви в размер на 1 118.31лв, потвърден с Решение 0619/07.12.2020г
на Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на С.Г.С. ЕГН ********** сумата от 1.73лв /един
и седемдесет и три/, представляваща държавна такса платена по сметка на АС
Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: