№ 1294
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100106331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Ц. К. Р. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
25,01,2024год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 31,01,2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 25.01.2024 г., около 12:30 ч., в гр. София, МПС, с марка
„Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, с peг.№ ******* се е движило по бул. „Цар Борис 3“,
с посока на движение от ул. „Житница“, към ул. „Мъглен“, когато пред пицария „Дон Вито“,
поради несъобразена с интензивността скорост и пътната обстановка, реализира удар със
спрелия пред него л.а. „Фолксваген Тигуан“, peг. № *******, управляван от ищцата. В
резултат на удара л.а. „Фолксваген Тигуан“ блъска спрелия пред него л.а. „БМВ ХЗ“, peг.
№*******, който от своя страна удря спрелия пред него л.а. „Тойота Аурис , peг. №
*******. Виновен за настъпването на инцидента е водачът на МПС с марка „Ленд Ровър“,
модел „Рейндж Ровър“, на когото е съставен АУАН АД № 060436. Гражданската отговорност
на виновния водач е застрахована при ответното дружество. За ищцата са реализирани
неимуществени вреди описани в исковата молба подлежащи на обезщетение. Въпреки
извънсъдебно заявено искане за заплащане на обезщетение в срока за отговор не е налице
плащане от застрахователя.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
1
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗД Бул инс АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на
ПТП, както и да е причинено по вина на водача на лек автомобил Ленд Ровър. Релевира
доводи за съпричиняване от страна на пострадалата, която е допринесла за настъпване на
инцидента като в нарушение на правилата за движение по пътищата е спряла внезапно,
както и поради това да е била без поставен предпазен колан. Оспорва причинените
увреждания да се намират в причинна връзка с процесното ПТП. При условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 25,01,2024год., в
гр.София, на бул.Цар Борис 3, в посока от ул.Житница към ул.Мъглен ПТП, с участието на
лек автомобил- „Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, с peг.№ *******-МПС 1 , управляван
от С. Я. Г. и лек автомобил с марка л.а. „Фолксваген Тигуан“, peг. № *******-МПС 2,
управляван от ищцата, както и с участие на МПС БМВ Х3-МПС 3, и МПС 4 - Тойота Аурис.
Посоченото се установява и от представения по делото констативен протокол №К-
49/25,01,2024год.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ
деликтната отговорност на водача на МПС 1 Ленд Роувър, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, настъпило в гр. София на бул.
„Цар Борис 3” на прав пътен участък. Бул. „Цар Борис 3” се състои от две платна, разделени
с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по две пътни ленти. Произшествието е настъпило в светлата част
от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Фолксваген” се е движел
по бул. „Цар Борис 3" в дясната пътна лента с посока от ул. Житница към центъра на гр.
София. Водачът на автомобила е спрял след няколко автомобила, които също са били спрели,
л.а. Ланд Ровър се е движил след л.а. Фолксваген в същата пътна лента. Когато л.а.
Фолксваген е спрял, водачът на л.а. Ланд Ровър е продължил движението си в
първоначалната му посока и скорост, приближавайки лек автомобил Фолксваген и е
реализирал ПТП като лек автомобил Ланд Ровър с предната си част челно е ударил л.а.
Фолксваген от задната му част, при което го е отхвърлил напред. В следващия момент л.а.
Фолксваген е ударил автомобил, спрял пред него, който пък от своя страна е ударил
автомобил спрял пред него. От техническа гледна точка, причината за настъпилото
произшествие са субективните действия на водача на лек автомобил Ланд Ровър със
системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на
автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с
2
л.а. Фолксваген.
Мястото на удара между лек автомобил Ланд Ровър и лек автомобил Фолксваген по
широчина на платното за движение на бул. „Цар Борис 3”, е на около 2-4 м. вляво от десния
бордюр по посока на движението на двата автомобила и по дължина на платното за
движение, е на около 30 м преди обособена пешеходна пътека, на която е имало монтирана
светофарна уредба. Ударът е настъпил върху платното за движение на бул. „Цар Борис 3”, а
скоростта на движение на лек автомобил Ланд Ровър преди настъпването на процесното
ПТП е била не по - ниска от 50 км/ч.
Лек автомобил „Фолксваген“, модел „Тигуан“, управляван от ищцата е бил оборудван
фабрично с предпазни колани за всички места за пътници включително и на задната седалка.
В конкретния случай автомобил Фолксваген е ударен отзад. Вследствие на удара е отхвърлен
напред, при което се е реализирало положително ускорение, предизвикало голяма
инерционна сила върху пътниците в автомобила, която е предизвикала движение на телата
на пътниците назад спрямо посоката на движението на автомобила. Тялото на пострадалата
е политнало назад, като се реализирал камшичен удар.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
- контузия на главата;
- мозъчно сътресение;
Ищцата е хоспитализирана по спешност непосредствено след произшествието във
ВМА, като в периода на болничен престой, при проведените апаратни и лабораторни
изследвания не е установен груб сетивен или двигателен неврологичен дефицит. С оглед
диагнозата мозъчно сътресение се наблюдава временна промяна на съзнанието и наличие на
преходни нарушения на функциите на главния мозък. Уврежданията са в причинна връзка с
процесното ПТП. Временна неработоспособност при ищцата е за общо 23 дни, който период
съответства и на възстановителния период. Не са налице данни за продължаващо, забавено
възстановяване, отбелязвано като „посткомоционен синдром“ или „травмена
церебрастения“. За в бъдеще не се очаква ищцата да търпи болки и страдания свързани с
конкретното мозъчно сътресение. За да се получи мозъчно сътресение е необходимо да има
травма в областта на главата в или с твърд предмет или повърхност.
От медицинска гледна точка главата няма обхвата да се удари в твърдите повърхности
от интериора на купето, нейното движение е само около 10 см. При поставен предпазен
колан и реализиран челен удар, какъвто е имало за автомобила на ищцата при вторичния
удар в предната кола. Следователно, наличието на контузия на главата с мозъчно сътресение,
при липса на данни за отворена въздушна възглавница е белег за липса на поставен
предпазен колан, като основната му функция е именно да предпазва главата от
черепномозъчни травми при реализиране на челен удар.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. М.А., ценени по реда
на чл. 172 от ГПК се установяват неимуществени вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
3
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно заключението на САТЕ,
настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
извършено от водача на лек автомобил Ленд Ровър -нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, вменяващ задължение на водачите на МПС
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да избират
скоростта на движението като се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай виновния
водач не е съобразил наличието на спрели пред него автомобили и е реагирал със
закъснение, от което е последвал верижен удар с участието на четири автомобила;
Неоснователно е възражението за наличие на случайно деяние, тъй като произшествието е
било предвидимо и предотвратимо.
Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е възникнало
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
4
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 8 000лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания-мозъчно сътресение без
усложнения и контузия на глава, причиняващи болки и страдания, неопасни за живота,
водещи до главоболие, замаяност, световъртеж, гадене, болки в шията. Съобрази се
възрастта на пострадалото лице към датата на ПТП-45години, общия възстановителен
период от около 1 месец и половина /установен съгласно изслушаните гласни доказателства
и заключение на СМЕ за обичайният възстановителен период от около 3 седмици за най-
леката черепно-мозъчна травма/, обстоятелството, че ищцата е имал нужда от съдействие
през възстановителния период, изпитваното главоболие спорадично и затруднения със
заспИ.е и шофиране за около 2 месеца, последиците в психологичен план /всяко
произшествие житейски обосновава негативни преживявания за пострадалото лице /.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че липсват доказателства за
усложнения или отпадна неврологична симптоматика, фрактура, оперативна интервенция
или друго обстоятелство обосноваващо по-висок размер на обезщетение. При определяне на
размер на обезщетението съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната и
лимитите на застрахователно покритие при ГО за релевирания период.
5
Основателно съдът намира възражението на ответника за съпричиняване поради
нарушение от страна пострадалото лице на чл.137а от ЗДВП, поради пътуване без поставен
предпазен колан, доколкото заключението на СМЕ обосновава извод за липса на поставен
колан, който би предотвратил мозъчното сътресение, получено от вторичния удар с
находящия се пред МПС Фолксваген Тигуан автомобил. СМЕ сочи, че този тип увреждане
не би могъл да се получи от първоначалния камшичен удар в подглавника на седалката.
Същевременно от ищеца не са ангажирани доказателства за отворена въздушна
възглавница или др. обстоятелство, което да обоснове механизъм на получаване на това
увреждане. Ето защо съдът не кредитира показанията на св. Алексиев, че при посещението
си на мястото на инцидента е видял, че лекарите са разкопчали колана на ищцата. Същите
се ценят при условията на чл.172 от ГПК.
Възражението за съпричиняване поради рязко спиране на водача А. не са подкрепи с
никакви доказателства още повече, че заключението на САТЕ сочи към момента на удара
МПС Фолксваген да е спрял.
Така установеното съпричиняване съдът приема да е в размер на 20% или дължимото
обезщетение е в размер на 6400,00лв., в който размер исковата претенция е основателна.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-31,01,2024год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 31,04,2024год. отговорността на застрахователя
е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ
доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски в размер на 996,00лв. от общо
4150,00лв., от които 1040,00лв.-д.т., 380,00лв.-в.л., и 2730,00лв.-адв.възнаграждение.
/Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно с оглед
фактическа и правна сложност на делото, брой съдебни заседания и вид извършени
процесуални действия, поради което с оглед цената на иска определя възнаграждение в
размер на минимума по НМРАВ 2730,00лв., вместо договорено в размер на 3000,00лв./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 326,25лв. от общо 435,00лв., от
6
които 380,00лв.-в.л., 5,00лв.-СУ, 50,00лв.-свидетел; /Съдът намира, че адв. възнаграждение
не се следва, тъй като по делото е представен договор за правна защита и съдействие
сключен между ответника и адв. Я.Д. за сума в размер на 3200,00лв. Въпреки това надлежно
упълномощен процесуален представител по делото е адв. М.Г. и адв. Н., преупълномощена
от адв. Г.. От адв. Д. не се извършвани процесуални действия по делото или участие в
открито с.з. Няма данни за упълномощаване на адв. Г. от адв. Д., поради което съдът приема
по делото да липсват данни за разноски на страната за адв. възнаграждение./
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район р-н Лозенец, бул. „*******, да заплати на Ц. К. Р., с ЕГН **********, със
съд. адрес: гр. София, бул.******* на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 6400,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 25,01,2024год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 31,01,2024год. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 6400,00лв. до пълния предявен размер от
26 000,00лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район р-н Лозенец, бул. „*******, да заплати на Ц. К. Р., с ЕГН
**********, със съд. адрес: гр. София, бул.******* на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 996,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Ц. К. Р., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. София, бул.******* да
заплати на „ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район р-н Лозенец, бул. „*******, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на
326,25лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7