№ 6
гр. Ловеч , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
Секретар:ПЕТЯ С. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20204310101280 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ, обективно съединен с иск по чл. 224 ал. 1
от КТ.
Постъпила е искова молба от Т. С. Г. от гр. Ловеч против „КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСТРИЙС“ АД – гр. Ловеч, в която се твърди, че ищцата от 27.06.2006 г. до
12.08.2020 г. работила на длъжност „Контрольор-окачествител“ в „КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСТРИЙС" АД, с място на работа *********, с основно трудово възнаграждение
в размер на 760.00 лв. и допълнително възнаграждение 0,60% за всяка година трудов
стаж и професионален опит. На 12.08.2020 г., със Заповед № 33/12.08.2020 г., трудовото
й правоотношение с ищцата било прекратено, считано от 13.08.2020 г. Посочва се, че
на 22.01.2019 г. ищцата придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като размерът на последното получено за пълен работен месец преди прекратяване на
трудовото й правоотношение брутно трудово възнаграждение било в размер на 1000.00
лева.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, че при
прекратяване на трудовото й правоотношение, след като е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното й трудово възнаграждение
1
за срок от 6 месеца, тъй като през последните десет и повече години от трудовия си
стаж е работила при същия работодател.
Ищцата сочи, че не й изплатено обезщетението при прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
пенсиониране в размер на шест брутни трудови възнаграждения, на основание чл. 222,
ал. 3 от КТ. Твърди, че не й е изплатено и обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ - пет дни - за периода от 01.01.2020 г. до
12.08.2020 г., в размер на 250.00 лв.
Въз основа на изложеното, ищцата моли да бъде осъден ответника да й заплати
сумата от 250.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата от 6000.00 лева, представляваща обезщетение при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 222, ал. 3 от
КТ, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимите суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощник адв. А.Т. с който е изразено становище за
недопустимост на предявените искове, с аргумент, че същите са предявени преди да е
настъпила изискуемост на вземанията на ищцата и за двете претендирани обезщетения.
В тази връзка ответникът се позовава на нормата на чл. 228 ал. 3 от КТ, съгласно
която: „Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца,
през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението
заедно със законната лихва“.
Ответникът не оспорва, че трудовото правоотношение между него и Т. С. Г. е
прекратено на 12.08.2020 г. на основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 13.08.2020
г., по взаимно съгласие по отправена молба от ищцата с вх.№259/12.08.2020 г. При
това положение, след като трудовото правоотношение е прекратено, считано от
13.08.2020 г., ответникът изтъква, че законоустановения срок за изплащане на
обезщетенията на ищцата по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл.224 ал. 1 от КТ, дължими при
прекратяване на трудовото й правоотношение, е до 30.09.2020 г. Не оспорва и
обстоятелството, че на 22.01.2019 г. ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като решението за пенсиониране е представено от ищцата
на 30.08.2019 г. Не оспорва също, че последният пълно отработен месец от ищцата е
януари 2020 г.
С оглед тези данни, ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на горните искове. Независимо от това, твърди, че макар и да няма законово
задължение, на 15.09.2020 г. /в срока по чл. 228 ал. 3 от КТ/, е поканил с изх.№
380/15.09.2020 г., с Телепоща, ищцата да се яви в счетоводството на фирмата, за да
2
получи дължимите й се обезщетения по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ срещу
подпис, но тази покана не е могла да й бъде връчена, поради ненамирането й на адреса,
който е същият, както тя е заявила в исковата молба, като въпреки оставените й
известия, не се е явила в пощата да получи поканата. Ответникът твърди също, че е
заплатил в срока по чл. 228 ал. 3 от КТ дължимите се на ищцата обезщетения по чл.
222 ал. 3 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ.
Ответникът оспорва предявените искове над посочените в отговора размери.
По-конкретно твърди, че размерът на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ възлиза
на 4455.95 лева, изчислен на база на последния отработен от ищцата пълен работен
месец - януари 2020 г. /6 х 742.66 лева/, а размерът на обезщетението по чл. 224 ал. 1
от КТ за 5 работни дни неизползван платен годишен отпуск, изчислен на същата база
при 20 работни дни, или среднодневно 37.13 лева, възлиза на 185.65 лева /5 х 37.13 лева/.
Посочва, че върху общата сума за двете обезщетения - 4641.60 лева се удържа ДОД -
18.57 лева и сумата за получаване е в размер на 4623.03 лева, която ответникът е
заплатил по банковата сметка на ищцата на 24.09.2020 г. Ответникът е заявил
искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не се
представлява и не е изразила становище по отговора на ответника.
Ответникът „Крис Фешън Индъстрийс“ АД, редовно призован, също не се
представлява в съдебно заседание. В молба-становище от пълномощника му адв.
Теодосиева, се поддържа подадения писмен отговор и всички възражения, направени в
него. Счита, че на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, разноските на ищцата следва да
останат в нейна тежест, тъй като с поведението си, ответникът не е дал повод за
завеждане на делото. От своя страна, ответникът претендира присъждане на
направените от него разноски по делото, съгласно представен списък - 780.00 лева –
адвокатски хонорар.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори, че ищцата Т. С. Г. е работила при ответника „Крис Фешън
Индъстрийс“ АД в периода от 27.06.2006 г. до 12.08.2020 г., на длъжност „Контрольор-
окачествител“.
Със Заповед № 33/12.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ответното
дружество, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, на основание чл.
325 ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие, считано от 13.08.2020 г.
Не се спори също, че на 22.01.2019 г. ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а последният пълно отработен от нея месец при ответника
е бил месец януари 2020 г.
Видно от приложения фиш за заплата за м. януари 2020 г. е начислено брутно
трудово възнаграждение в размер на сумата 742.66 лева.
Ответникът е отправил писмено уведомление с изх.№ 380/15.09.2020 г., до
3
ищцата на адреса й, който е посочен и в исковата молба – *********, изпратено с
Телепоща чрез „Български пощи“, с което я поканил да се яви в счетоводството на
дружеството, за да получи дължимите й се обезщетения по 224 и чл. 222 ал. 3 от КТ,
срещу подпис. Тази покана не е връчена на ищцата, тъй като не е била потърсена
/видно от приложената обратна разписка от 17.09.2020 г./.
От приложения от ответника фиш от ведомост за заплати за месец август 2020
г., се установява, че на ищцата е начислено обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер
на 4455.95 лева и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 185.65 лева, или общо
4641.60 лева, а след начисляване на ДОД в размер на 18.57 лева, сумата за получаване е
изчислена в размер на 4623.03 лева. Тази сума е преведена по банковата сметка на
ищцата на 24.09.2020 г. – видно от авизо местен превод от същата дата на „Уникредит
Булбанк“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът е сезиран с с иск с правно
основание чл. 222 ал. 3 от КТ, за заплащане на обезщетение при пенсиониране в размер
на 6 брутни трудови възнаграждения, както и иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от
КТ, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.01.2020 г. до 12.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 228 ал. 3 от КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден
на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок.
В случая се касае за обезщетения по чл. 222 ал. 3 и чл. 224 ал. 1 от КТ, по
отношение на които е приложима цитираната норма на чл. 228 ал. 3 от КТ, т.е. същите
се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. Няма данни за сключен в предприятието колективен
трудов договор, който да е приложим. Следователно, след като трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 13.08.2020 г., процесните
обезщетения се дължат не по-късно от 30.09.2020 г.
Независимо че същите се претендират по съдебен ред преди да е изтекъл този
срок /исковата молба е подадена на 21.08.2020 г./, съдът счита, че исковете са
допустими, но разгледани по същество са недоказани.
Установи се, че на 24.09.2020 г., т.е. преди да е изтекъл срока по чл. 228 ал. 3 от
КТ, ответникът е заплатил дължимите обезщетения на ищцата по чл. 222 ал. 3 от КТ и
чл. 224 ал. 1 от КТ, по банков път, чрез превод по банковата й сметка на сума в общ
размер на двете обезщетения от 4623.03 лева, изчислена след удържане на дължимия
ДОД. Съдът счита, че процесните обезщетения са правилно начислени от ответника, а
именно размерът на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ възлиза на 4455.95 лева,
изчислен на база на последния отработен от ищцата пълен работен месец - януари
2020 г. /6 х 742.66 лева/, а размерът на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ за 5
4
работни дни неизползван платен годишен отпуск, изчислен на същата база при 20
работни дни, или среднодневно 37.13 лева, възлиза на 185.65 лева /5 х 37.13 лева/. Върху
общата сума на двете обезщетения – 4641.60 лева е удържан ДОД в размер на 18.57
лева, при което сумата за получаване е в размер на 4623.03 лева и се установи, че
същата е заплатена, чрез превод по банковата сметка на ищцата на 24.09.2020 г.
Ищцата не е оспорила размера на заплатените й по банков път обезщетения и не е
изразила никакво становище в тази насока, въпреки надлежно връчения й отговор на
ответника.
При тези данни, съдът счита, че и двата предявени иска по чл. 222 ал. 3 и по чл.
224 ал. 1 от КТ следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с претендираната законна
лихва от подаване на исковата молба /21.08.2020 г./, тъй като до размер на общата сума
за двете обезщетения от 4623.03 лева, са погасени чрез плащане в срока по чл. 228 ал. 3
от КТ, а за разликата над тази сума, т.е. за разлика от 4455.95 лева до пълния
претендиран размер от 6000.00 лева - обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, и за разлика
от 185.65 лева до пълния претендиран размер от 250.00 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ, исковете са недоказани.
Предвид този изход на процеса, направените от ищцата разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева следва да останат в нейна тежест,
по аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото, с оглед извършеното плащане, а
отхвърлянето на исковете, като недоказани, до пълния претендиран размер, обосновава
отхвърляне и на искането на ищцата в частта на разноските.
Съгласно разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата не
дължи заплащане на разноски по производството. Същата обаче не е освободена от
заплащането на адвокатско възнаграждение, поради което, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете й изцяло, следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата 780.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2020 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *********,
против „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч, Северна промишлена зона, ул. „Освобождение“ № 7,
представлявано от Изпълнителния директор Р.М.Б., иск с правно основание чл. 222 ал. 3
от КТ, за заплащане на обезщетение при пенсиониране в размер на 6 /шест/ брутни
трудови възнаграждения, както и иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ , за
5
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.01.2020 г. до 12.08.2020 г., до размер на общата сума от 4623.03 лв. /четири хиляди
шестстотин двадесет и три лева и три стотинки/ за двете обезщетения, като погасени
чрез плащане, а за разликата над тази сума, т.е. за разлика от 4455.95 лева до пълния
претендиран размер от 6000.00 лева - обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, и за разлика
от 185.65 лева до пълния претендиран размер от 250.00 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от 4623.03 лева, както и върху останалата част на отхвърлените
главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба /21.08.2020 г./ до
окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани.
ОСЪЖДА Т. С. Г., с горните данни, да заплати на „КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСТРИЙС“ АД, с горните данни, сумата 780.00 лв. /седемстотин и осемдесет
лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т. С. Г., с горните данни, за присъждане на
направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6