№ 134
гр. Велико Търново, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500126 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №374 от 23.12.2021г., постановено по гр.д. №603/2021г.,
Окръжен съд-Русе е отхвърлил, като неоснователен, предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК от П. А. М. и Р. К.
М., двамата от гр.Русе, срещу Първа инвестиционна банка АД, със седалище
и адрес на управление гр.София, представлявана от изпълнителните
директори С. П. и Ч. З., за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците не дължат сумата в общ размер на 85 345,27 лева по
изпълнителен лист от 29.09.2012г., издаден по ч.гр.д. № 1572/2012г. по описа
на Разградски районен съд, както и е осъдил П. М. и Р. М. да заплатят на
Първа инвестиционна банка АД-гр.София сумата 200 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищците П. М. и Р. М.,
двамата от гр.Русе, чрез адвокат Х. А., от Адвокатска колегия-Русе.
Въззивниците молят Апелативният съд да отмени изцяло
1
първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд и вместо него да
постанови друго решение по съществото на спора, с което да признае за
установено по отношение на Първа инвестиционна банка АД-гр.София, че
ищците не й дължат сума в общ размер на 85 345,27 лева, по изпълнителен
лист от 29.09.2012г., издаден по ч.гр.д. № 1572/2012г. по описа на Районен
съд-Разград, от която сума 68 012,92 лева – задължение по договор за банков
кредит от 02.11.2006г.; 12 719,85 лева – договорна лихва за периода от
25.06.2011г. до 19.09.2012г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2012г. до окончателното изплащане; 488,08 лева –
наказателна лихва за периода от 25.06.2011г. до 26.09.2012г.; сумата 1 624,42
лева – държавна такса и сумата 2 500 лева юрисконсултско възнаграждение,
заплатени в заповедното производство.
Заявяват, че не са доволни от обжалваното решение. Считат същото за
неправилно. Жалбоподателката била изпратила по електронната поща на
13.06.2017г. молба да не бъде налаган запор върху трудовото й
възнаграждение при новия работодател, където била постъпила на работа, тъй
като ще продължи да плаща доброволно по 40 лева месечно. ЧСИ не се бил
произнесъл по тази молба, не бил вдигнал запора и не бил постановил
спиране на изпълнението. Всъщност, с молбата не било направено искане за
спиране на изпълнението като цяло, а се искало само непредприемане на
конкретен изпълнителен способ, а именно вдигане запора върху трудовото
възнаграждение. Тъй като изпълнителното производство не е спряно, не е
спрял да тече и срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди се, че от юни 2017г.
Р. М. е извършвала доброволни периодични частични плащания по
изпълнителното дело, които не са признание на дължимост на вземането на
взискателя, тъй като признание има при пряко и недвусмислено едностранно
изявление на длъжника, че е задължен на кредитора, каквото в случая няма.
Необосновано било прието от Русенския окръжен съд, че от образуването на
изпълнителното дело до ноември 2021г. ЧСИ удържал в полза на взискателя
всеки месец суми от длъжниците, чрез удръжки от трудовите
възнаграждения. Последната удръжка от заплатата на жалбоподателката била
от април 2017г., след което тя плащала доброволно до ноември 2021г. След
29.09.2017г. длъжникът П. М. не е извършвал никакви плащания. Поради това
изпълнителното дело е прекратено по закон на 29.09.2019г. Освен това
възражението им за изтекла погасителна давност по отношение на процесното
2
вземане било основателно и доказано. Неправилно Окръжният съд бил приел,
че в случая има прекъсване на давността, тъй като ЧСИ бил предприел
действия на принудително изпълнение.
Въззиваемият ответник Първа инвестиционна банка АД-гр.София, чрез
процесуален представител юрисконсулт Й. К., в писмен отговор, моли
Апелативният съд да отхвърли, като неоснователна, въззивната жалба и да
потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно.
Предявеният иск бил неоснователен. Русенският окръжен съд бил
установил правилно обективната фактическа обстановка. Не били допуснати
процесуални нарушения. Правната аргументация била прецизна и точна. С
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, бил поискан и
изпълнителен способ, поради което давността е прекъсната. След образуване
на изпълнителното дело, били искани и са били предприемани редица
изпълнителни действия, които прекъсват давността. Необосновани били
твърденията на жалбоподателите, че по изпълнителното дело били настъпили
последиците на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и вземането било погасено по давност,
тъй като са били предприемани редица изпълнителни действия, годни да
прекъснат установените в закона срокове. Позовават се на т.10 от ТР
№2/2015г., че всяко постъпление по делото се явява действие, изграждащо
изпълнителния способ, от което следвало че всяко плащане прекъсва
погасителната давност на вземането. По делото не се спорело, че са налице
постъпления от наложените запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците от април 2017г. и от 29.09.2017г., с които 5-годишният давностен
срок е прекъснат и не е изтекъл към момента на завеждане на настоящото
дело. Не се спорело по делото и че запорът върху трудовото възнаграждение
на Р. М. не е вдигнат. Да, тя плаща доброволно, но след като са били
наложени запори и е започнало принудително изпълнение върху вземането.
При доброволно плащане, взискателят няма интерес да иска предприемане на
изпълнителни действия т.е. да иска изпълнение чрез принуда. Възражението
на жалбоподателите за изтекла погасителна давност било необосновано.
Съгласно чл.115 ал.1 б.ж от ЗЗД срокът на погасителната давност спира да
тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба, в
случая от 31.08.2021г. и спирането продължава до влизане в сила на съдебния
акт. Поради това към момента няма изтекла 5-годишна погасителна давност
3
по отношение на процесното вземане, на каквато се позовават въззивниците.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците
адвокат Х. А. поддържа жалбата като излага съображения. Въззиваемият не се
представлява и не взема становище в съдебно заседание.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна
по делото, притежаваща правен интерес да обжалва, насочена е срещу
валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване и е подадена в срок.
При преценка на нейната основателност Апелативният съд приема за
установено следното
Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на
исковата молба и на отговора, поради което въззивният съд няма какво да
добави в тази връзка.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Преди всичко с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи
произнасяне по валидността и допустимостта на обжалваното решение
служебно, а относно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира същото за вилдно и допустимо, тъй
като е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е
и е разбираемо..
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд пристъпва към проверка на правилността му, при
която е обвързан от посоченото във въззивната жалба, но служебно следва да
провери само дали са спазени императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение.
4
С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК,
Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Русе, намира че
първостепенният съд е изяснил обективно фактическата обстановка въз
основа на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства, достатъчни за изясняването му, поотделно и в тяхната вазимна
връзка и въз основа на установените факти е направил обосновани, подробни
и адекватни правни изводи, които Апелативният съд намира че съответстват
на закона и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд,
поради което ги споделя изцяло.
От фактическа страна по делото се установява следното, като във
връзка с констатацията че Окръжният съд се е спрял подробно и обективно на
фактическата обстановка, в настоящото решение въззивният съд я
възпроизвежда съвсем накратко.
На 29.09.2012г. по ч.гр.д. №1572/2012г. по описа на Районен съд-
Разград, е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
договор за кредит от 02.11.2006г., с които П. М. и Р. М. са осъдени да
заплатят солидарно в полза на Първа инвестиционна банка АД-гр.София
общо 85 345,27 лева, от която сума 68 012,92 лева – предсрочно изискуема
главница; 12 719,85 лева – договорна лихва; 488,08 лева – наказателна лихва;
1624,42 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 2 500
лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. Против заповедта за изпълнение на парично задължение не е
постъпило възражение от длъжниците-ищци в настоящото производство. Въз
основа на изпълнителния лист и по подадена молба от банката, е образувано
изп.д. №3916/2012г. на ЧСИ И. Х., от района на Русенския окръжен съд. С
договор за цесия от 19.12.2019г. Първа инвестиционна банка АД, като цедент,
прехвърля на СГГруп ЕАД, като цесионер посоченото вземане. С последващ
договор за цесия от 11.12.2020г. СГГруп ЕАД, като цедент, цедира на ЕОС
Матрикс, като цесионер, същото вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил
изпълнителен способ, а именно е поискал налагане на запори върху банковите
сметки и получаваните трудови възнаграждения на двамата длъжници.
Такива запори са наложени на 20.10.2012г. На 22.10.2012г. е наложена
5
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците, който е
продаден на 24.07.2013г. чрез публична продан. На 09.06.2016г. е наложен
запор и върху трудовото възнаграждение на П. М..
Вследствие на наложените запори ежемесечно по изпълнителното дело
са постъпвали суми, включително до 2021г.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че в последните 2-
години преди подаване на исковата молба, са плащали доброволно
дължимите месечни вноски. Видно от приложеното изпълнително дело
запорите не са били вдигнати и по тях са продължили да постъпват суми по
изпълнителното дело, като от запора на заплатата на П. М. постъпленията са
до датата на завеждане на иска.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК като ищците
молят съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че не му
дължат сумата от общо 85 345,27 лева, с посочения произход, поради
настъпила перемпция на изпълнителното дело по реда на чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, тъй като взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни
действие в продължение на 2-годишен период, както и поради погасяване на
вземането с изтичане на 5-годишна погасителна давност.
Направените от Окръжния съд правни изводи са правилни. Обосновано
и законосъобразно първостепенният съд е приел, че в случая не е настъпила
перемпция, тъй като още с молбата за образуване на изпълнително дело,
впоследствие в хода на изпълнението и последно на 09.06.2016г., когато е
наложен запор върху заплатата на П. М., по който постъпват ежемесечно суми
по изпълнителното дело до 17.09.2021г., на която дата е подадена исковата
молба в съда, от страна на взискателя са искани и ЧСИ е предприемал редица
изпълнителни действия. Взискателят не е бездейставл и не се е
дезинтересирал от вземането си в последните 2-години преди образуване на
настоящото дело. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд всеки изпълнителен способ прекъсва
давността. В този смисъл, всяко постъпление по делото се явява действие от
съответния изпълнителен способ, поради което всяко плащане прекъсва
погасителната давност на вземането. От запора върху заплатата на длъжника
6
са постъпвали суми всеки месец, включително през м.септември 2021г.,
когато та датата 17.09.2021г. ищците са предявили настоящия иск. В тази
връзка въззивниците не оспорват, че от наложените запори върху трудовите
възнаграждения на длъжниците са постъпвали суми от април 2017 и от
29.09.2017г., поради което и 5-годишният давностен срок към датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.09.2021г.- не е изтекъл.
Когато взискателят получава удовлетворение чрез извършване на
плащания от страна на длъжника, той няма правен интерес да прави други
искания за предприемане на допълнителни изпълнителни действия, като по
този начин 2-годишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не може да се счита за
изтекъл. Настоящият случай е именно от този вид. Данните по делото са, че
от една страна регулярно, в смисъл ежемесечно, до завеждане на иска, по
изпълнителното дело са постъпвали суми от наложени запори върху
трудовите възнаграждения на П. М., както и в същия период от време са
налице доброволни плащания от страна на Р. М., поради което следва да се
приеме и че и с двата начина на погасяване на задълженията на длъжниците,
се поддържа висящността на изпълнителния процес, не е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК т.е. поради непосочване на изпълнителен способ от страна на
взискателя, както и не е настъпило погасяване на самото вземане с изтичане
на 5-годишната погасителна давност, тъй като давността е била прекъсната.
Настоящият съдебен състав споделя извода на Окръжния съд, че към
момента на образуване на изпълнителното дело 20.10.2012г. в сила е било
Постановление на Пленума на Върховния съд №3/1980г., съгласно което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, поради което новите
постановки на т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. ззпочват да се
прилагат от 26.06.2015г. за напред, който извод не се оспорва във въззивната
жалба. Освен това съгласно чл.115 ал.1 б.ж от ЗЗД давност не тече докато
трае съдебният процес относно вземането. Следователно от 17.09.2021г.,
когато е подадена исковата молба, до влизане в сила на съдебния акт,
погасителна давност не тече.
Предвид изложеното Апелативният съд стига до същия краен решаващ
извод, който е направил Русенският окръжен съд в обжалваното решение, а
7
именно че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като
петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по
давност и в срок е искано извършване на необходимите за това изпълнителни
действия, което означава че не е настъпила и перемпция поради бездействие
на взискателя в продължение на повече от 2 години.
По реда на чл.272 от ГПК Апелативният съд, възприема изцяло
изложените от Русенския окръжен съд в обжалваното първоинстанционно
решение мотиви и препраща към тях.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивниците относно пороци на обжалваното решение, направени във
въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваното решение не страда от
такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена във връзка с този текст, въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия сумата 200 лева, юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №374 от 23.12.2021г., постановено по гр.д.
№603/2021г., на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА П. А. М., с ЕГН ********** и Р. К. М., с ЕГН **********,
двамата от гр.Русе, ************ да заплатят на Първа инвестиционна банка
АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, ********,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и Ч. З., сумата 200 лева,
направени разноски в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9