Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260078
Гр.Н.,05.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар :ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №994 по описа за 2020 година,за да се
произнесе,взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.200 ал.1-3 от КТ,,от В.К.М.,живуща *** срещу „Център за
социална рехабилитация и интеграция“гр.К.,представляван от В.Д.Т.,както
следва:иск с цена 15 000.00лв./главница/,съставляващи
претърпени от ищцата неимуществени вреди за претърпените от нея болки и
страдания за периода от настъпването на трудовата злополука -01.10.2018г.до завеждане
на делото -01.10.2020г.,ведно със законната лихва,считано от 01.10.2018г.до
окончателното изплащане,както и иск с
цена 3340.86лв/главница/.,за претърпени имуществени вреди,от които
:прегледи на стойност 350.00лв.,бензин -554.50лв.,лекарства -666.74лв.,технически
и медицински помощни средства -435.80лв.,престой в болница -190.00лв.,
640.00лв.-представляващи разликата между брутното й трудово възнаграждение и
действително получената сума за болничен -4 месеца по 60 лв.или общо
240.00лв.,купони за храна и ДМС в края на годината ,общо 400 лева, 367.20лв.-заплатени за престоя на майка й в
Дом за стари хора „***“ град П.,ведно със законната лихва,считано от
01.10.2018г.до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата В.К.М. твърди в исковата молба,че
работи в Центъра за социална рехабилитация и интеграция –гр.К. от 21013
година,по силата на трудов договор №***.,първоначално сключен като срочен,а
впоследствие,трансфомиран в такъв за неопределен срок
от време.,на длъжност „***“.
В средата на месец септември
2018г,работодателят й-ответник по делото,организирал екскурзия за
потребителите,насрочена за 01.10.Няколко дни по-рано,ръководителката на Центъра
повикала един по един служителите,за да ги попита кой ще отиде,като ищцата
обяснила,че в.предвид здравословното си състояние /с увеждане
с висок процент загубена работоспособност и определена чужда помощ,***/ ,моли
да не ходи на тази екскурзия, а остане да работи в Центъра,тъй като не всички
потребители щели да ходят на въпросната екскурзия и тя да останела да работи с
тях.Било й отговорено,че трябва да тръгне целият
екип.
На 01.10-2918г.по време на изпълнение на
трудовите си задължения по придружаване
на потребителите на ЦСРИ град К. ,с маршрут:град К. –В.-М.-К.,ищцата претърпяла
инцидент-падане по стълбите на автобуса.
За инцидента бил съставен констативен
протокол ,след което било издадено разпореждане на НОИ №***.,че декларираната
злополука на основание чл.60 ал.1 от КСО се приема за трудова по чл.55 ал.1 от КСО.Разпореждането било изпратено и на нейния работодател.
В резултат на инцидента ищцата получила *** на капачката на десен
долен крайник,като след падането й станало лошо от силната болка и част от
потребителките започнали да я заливат с вода.Обадила се на нейна
приятелка,която я закарала на ортопед,а той я посъветвал да тръне
възможно най-бързо за П. ,където ищцата била оперирана,защото само операторът
знаел какво е правил,тъй като това коляно било оперирано 4 пъти и последният
път му била правена специфична операция.В П. й била направена снимка на
крака,установено било счупване на капачката на дясното коляно,като ищцата била
посъветвана да стои с ***та около 40 дни,да става само до тоалетна,да не стъпва
на крака си,докато спадне отока и след 40 дни да отиде пак на консултация,което
тя и направила.Дни наред изпитвала силни болки,пиела болкоуспокояващи.
Тъй като се грижела сама за детето си и
болната си майка,която била с тежка форма на ***,се наложило да ангажира
човек,който да помага в грижите и домакинството и на когото поела грижи по
отопление и храна през деня.
След проведеното домашно лечение,се
наложило ищцата да постъпи на рехабилитация в болницата в П. за около две
седмици,през който ,за детето й се грижели нейни приятели,а майка й била
настанена в Дом в П..
Ищцата постъпила в отделението по
физиотерапия в П.,постепенно свалили ***та и започнали да раздвижват коляното,което
било съпроводено с болки,отключен й бил стар проблем с окото,в резултат на
което се наложило консулт с очен лекар,който й предписал терапия.
Около два месеца след инцидента,за периода
от 05-11 декември 2018година,отново се наложило хоспитализиране на ищцата в
град П.,във връзка с предписано й лечение от съдов хирург.През месец януари
2019г.отново се наложило болничното й лечение,тъй като коляното й било все още
подуто и нестабилно ,която нестабилност продължавала и до днес
Така в продължение на 4 месеца ищцата била
в болничен и не могла да се възстанови,необходимо било лечението й да продължи
и й бил препоръчан още един курс физиотерапия,който тя не успяла да направи
поради финансов проблем.
След изтичането на болничните й,трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл.325 от КТ.
През целия период на възстановяването си,ищцата правила разходи
по лекарства,закупуване на технически и помощни средства,пътуване до П.,прегледи
и престой в болница,които възлизали на 2967-62лв./подробно изброени/.
Освен това ,в този период тя търпяла
имуществени вреди,които също изчерпателно изброява по вид и размер.
Претърпяла и неимуществени
вреди-болки,страдания,депресия,които оценява в размер на 15 000 лева.
Предвид гореизложеното,ищцата моли да бъде
призована на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди
ответника“Център за социална рехабилитация и интеграция“град К.,представляван от
В.Д.Т. да й заплати сумите в размер на :
15 000.00лв./главница/,съставляващи претърпени от ищцата неимуществени
вреди за претърпените от нея болки и страдания за периода от настъпването на
трудовата злополука -01.10.2018г.до завеждане на делото -01.10.2020г.,ведно със
законната лихва,считано от 01.10.2018г.до окончателното изплащане,както и иск с цена 3074.82лв.,от които :2067.62лв.-
прегледи на стойност 350.00лв.,бензин -544.59лв.,лекарства
-547.23лв.,технически и медицински помощни средства -435.80лв.,престой в
болница -190.00лв., 640.00лв.-представляващи разликата между брутното й трудово
възнаграждение и действително получената сума за болничен -4 месеца по 60
лв.или общо 240.00лв.,купони за храна и ДМС в края на годината ,общо 400
лева, 367.20лв.-заплатени за престоя на
майка й в Дом за стари хора „***“ град П.,ведно със законната лихва,считано от
01.10.2018г.до окончателното изплащане на сумата.
Моли ответникът да бъде осъден да й заплати
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответника,като в законоустановения
срок,същият,чрез пълномощника си адв.Ж.П.-*АК е
депозирал писмен отговор на предявените искове.
Признава същите по допустимост,но ги оспорва
по основание и по размер.
Не оспорва факта на твърдяната трудова
злополука с ищцата,но счита,че същата е станала по изключително нейна
вина-липса на концентрация и внимание,които се изискват при слизане и качване в
автобус.Инцидентът станал без намесата и участието на служители от Център за
социална рехабилитация и интеграция гр.К.,както и на каквито и да е трети лица.
В експертизата от ТЕЛК,издадена на
ищцата,било отразено,че от 13 годишна възраст тя страда от болест на ***,което
заболяване засяга ***,включително ***като преди инцидента са й извършвани
четири ***,включително на ***.Констатирано било 100 % неработоспособност
пожизнено,като тази експертиза №***.представлявала преосвидетелстване и
преповтаряла вече направени констатации относно здравния статус и
неработоспособността на ищцата,включително отпреди инцидента.В експертизата
било посочено ,че в предходен период работоспособността на ищцата е била 97%.
Предвид на което,ответникът счита,че в
резултат на злополуката,ищцата не е претърпяла вреди,които са й причинили
временна неработоспособност,трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто,поради което,по арг.на чл.200 ал.1 от КТ,работодателят
не носел отговорност.
Счита,че искът е прекалено завищен по размери съдът следва да съобрази
обстоятелството,че вследствие претърпяната злополука ,ищцата е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност за период от четири месеца,като единствено
първите два болнични листа показвали като причина счупване на ***.Следвало да
се отчете и обстоятелството,че злополуката не е довела до необходимост от
оперативна интервенция въпреки очевидната чупливост на намиращата се на мястото
на удара изкуствена колянна става.
Публикувани от ищцата снимки във „Фейсбук“ на 03.02.2019г. и 14.04.2019г.показвали,че тя
очевидно се намирала в добро физическо състояние и добро състояние на духа.
Освен това ,ответникът разполагал с
непроверена информация,че ищцата още през месец март-април 2019г.веднага след
прекратяване на трудовия договор с работодателя,започнала работа при друг
работодател по нов трудов договор,което било индиция
за доброто й здравословно състояние и липса на съществено отражение върху него
от злополуката.
Моли,в случай,че съдът прецени,че искът за
неимуществени вреди е основателен,то да бъде уважен частично,до размер на
500.00лв.
Оспорва изцяло предявения иск за имуществени
вреди като неоснователен и недоказан.Липсвала причинна връзка между
удостоверените в различни разходни документи разходи и трудовата злополука.Абсулдно било искането за заплащане на обезщетение от
работодателя за направени разходи по настаняване на майката на ищцата в дом за
стари хора.Моли съдът да отхвърли изцяло исковете да претендирани
имуществени вреди.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и с повереника си адв.С.
И. –*АК.Поддържат изцяло предявените обективно съединени искове.
За ответника - ЦСРИ гр.К. се явява *** В.Т.лично и с пълномощника си адв.Ж.П.-*АК.Поддържат
писмения отговор и молят съдът да отхвърли исковете,евентуално,да ги уважи
частично .
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата В.К.М. е трудоустроена ,със 100%
т.н.р.с чужда помощ,поради заболяване :“***.****** ,IV рьо.ст.,
IV
ФК ***.*** на двете *** ***.*** на двете ******.С препоръки:Може да изпълнява
заеманата длъжност „***“,при спец.създадени условия на труд,без тежък физически
труд,без нощен труд,без натоварване на
долни крайници. /Експертно решение №***от ***.на ТЕЛК II състав
към МБАЛ Ш.-гр.Н../.
По силата на трудов договор №***- е
назначена на длъжността „***“ към ЦСРИ при Община К.,при петдневна работна седмица,на
пълен работен ден.,за определен срок от време.Срочният трудов договор се е
трансформирал в безсрочен,по силата на трудов договор №***.
Същият е прекратен със споразумение №***.,сключено
между страните,на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
Съгласно длъжностната характеристика за
заеманата от ищцата работна позиция,същата йерархически е подчинена пряко на
ръководителя на ЦСРИ,а функционално –на работещите във фирмата.Вменено й е
задължение да спазва стриктно изискванията на Правилника за вътрешния трудов
ред,за безопасност при работа.
Не се оспорва от представляващия
ответника,че по нареждане на директора на ЦСРИ гр.К.,на организираната за
потребителите екскурзия до „***“ ,на 01.10.2018г.,е взела участие и ищцата В.М..Групата
се е придвижвала с автобус,в който е пътувала и свидетелката Н.Ц..Според показанията
й,доколкото услугите на ответника се ползвали от потребители ,както в добро
общо физическо състояние,така и такива с призната инвалидност,някои от които се
придвижвали с патерици, винаги,когато слизали и се качвали в автобуса,на
уличното платно,в близост до тротоара,се поставяло пънче,на
което първо да се стъпи,след което да се качат /слязат по стъпалата на автобуса.Въпросният
ден бил дъждовен,повечето хора бързали да слязат,за да запазят място в
ресторанта,а тези,които се придвижвали по-трудно,останали по- назад.След тях
била и ищцата.,за която свидетелката не вярва да е бързала за ресторанта/на
въпрос на повереника на ответника/.Св.Ц. била от
първите и заявява,че след като слязла от автобуса и била изминала определено
разстояние,чула ,че ищцата е паднала на стъпалата на автобуса,а самото пънче още не било
сложено на шосето.То е било вътре на стъпалата.на свидетелката,ищцата й заявила,че
се е спънала на чукана,не й е споделяла някой да я бута.Свидетелката се
уплашила много като видяла ищцата на стъпалата на автобуса,посегнала да я
хване,изправила я,но тя казала,че нещо е станало на коляното й,заболяло
я.Споделила,че й е лошо,шофьорът я сложил вътре на седалката.По-късно другите
се отправили към ресторанта.
Ц. сочи,че чула,че и друго лице се е спънало
на стъпалата на автобуса –Н.,но тя самата не е видяла.Сочи също,че подът на
автобуса бил мокър,тъй като се качили с мокри крака.Преди да се случи този
инцидент,ищцата се придвижвала с патерици,които скоро била „хвърлила“ и се
радвала,че може да се придвижва без тях,но след случилото се отново се наложило
да се движи с помощта на такива.
След като изпитала силни болки в коляното и
била оставена в автобуса, ищцата се обадила на приятелката си –св.С.К.и я
помолила да отиде да я вземе от М..Когато отишла на място,видяла,че ищцата стои
с опънат десен крак в автобуса,стенела от болка.Около нея имало
хора.Свидетелката отправила въпрос към ръководителката,защо не са извикали
линейка и как тя да транспортира ищцата с автомобила си,за да не й причини
допълнителни наранявания.На въпрос на св.К. какво изобщо прави там в това
дъждовно време,ищцата й споделила,че пътуването било служебно и помолила
„шефката си“ да я о*** в офиса,но тя й заявила,че не може и това щяло да бъде
неизпълнение на служебните задължения,поради което ищцата тръгнала.
С помощта на шофьора на автобуса успяла да
качи ищцата в личния си автомобил ,закарала я до града,след което помолила
съпруга си да я придружи на лекарски прегледи,тъй като тя самата имала
неотложни служебни ангажименти.На следващия ден той си взел отпуска,за да я
закара на преглед в гр.П..
Претърпеният от ищцата инцидент е признат
за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО ,с разпореждане №***-на НОИ-ТП Ш..За
целта е била представена декларация за трудова злополука от съответните
длъжностни лица,при НОИ ТП-Ш.,с вх.№***
Видно от представените по делото болнични
листи/№***, №***, №***, №***,№***/ е,че
след инцидента,на ищцата В.М. е предписано домашно лечение от д-р А.Я.,за
периода от 01.10.2018г.до 14.10.2018г.,а впоследствие –с болничен лист на ЛАК,
лечението й в домашни условия е продължено до 13.11.2018г.Междувременно, тя е
постъпила на лечение в МБАЛ „***–П.“ ООД ,в Отделение по хирургия,в Отделение
по физикална терапия,където освен болничния й
престой, й е предписано и амбулаторно лечение ,до 26.01.2019г.Издадени са й 9
амбулаторни листа.,3 епикризи.Закупувала е
медикаменти,за което са представени касови бонове и рецепти,както и фактури за
получени медицински изделия за процесния период на
лечение и рехабилитация.
От първоначалната и допълнителна
съдебно-медицинска експертизи,изготвени от вещото лице д-р В.В. се установява,че от представените по делото
документи ,в т.ч. и рентгенографии
от дата 01.10.2018г. се установяват две фрактурни
линии в областта на капачката на дясното коляно,разположени между ***.Според
разчитането на същите рентгенографии от 01.10.2018г.в ДКЦ „***“ООД –П. се касае за съмнение
за пукнатина на капачката на базата на съмнение за негативна слаба сянка в
областта на *** около поставената ***.Резултатът от контролно образно
изследване от 12.11.2018г.,направено в същото лечебно заведение е установил
:Състояние след счупване на капачката на дясното коляно.резултатът от образно
изследване,проведено на 11.12.2018г.в ДКЦ „***“ООД –П. е с разчитане :***/***та
вече не се описва/.
В конкретния случай е предприет не
оперативен,а консервативен подход на лечение.Средният срок за зарастване при
пълна *** на капачката на коляното при нефизически труд и при избрания
консервативен начин на лечение е 3-31/2 месеца.В конкретния случай се касае за
непълно счупване на капачката /между ***/,но
ведно с наличните болестни състояния и с настъпилите усложнения /***/,лечението
е продължило около три месеца.
В представената медицинска
документация-хоспитализации и амбулаторни медицински прегледи за периода
12.02.2015г.- 01.10.2018г.не са налице регистрирани медицински данни за съдови
заболявания ,в т.ч. тромбофлебит ,нито на десния
долен крайник,нито в други анатомични области.
Приемането на антикоагуланти
и антиагреганти след проведените операции на ***те и
коленните *** ,според вещото лице,е задължително,както по време на
хоспитализацията,така и след нея.Видно от наличната медицинска документация,при
хоспитализиране на ищцата по повод на четирите *** /на двете *** и на двете ******/,както
и при операцията по повод *** /май 2017г-./,на ищцата е била прилагана такава
терапия ,с цел предотвратяване на тромботични усложнения.
По отношение на ***та на капачката на
коляното на 01.10.2018г.,ищцата е лекувана консервативно с прилагане на *** с ***./подвижен
тип,която може да се сваля/Предвид особеностите на счупването,общото състояние
на пострадалата,***,наличие на противопоказания и др.,спрямо нея е прилагана
терапия с *** в края на м.12.2018г.в отделението по обща и съдова хирургия.
Ищцата
се лекувала продължително време в домашни и стационарни условия,сочат двете
свидетелки,изпитвала болки,затруднения,дискомфорт.
Същата е търсила психологическа помощ в ЦОП
гр.Н..Отпаднала физически и психически,още повече,че сама се грижела за
възрастната си майка и малолетното си дете..Лежала повече,придвижвала се с
патерици.Освен за нея,грижите по възрастната й майка били поети от детето на
ищцата и тяхна близка.Когато се наложило ищцата да постъпи в болнично заведение
през този период, за сина й се грижела св.К. и съпругът й.Когато й били сменени
***те преди злополуката,ищцата се движела много по-спокойно,била
по-стабилна.първите месеци след инцидента се променило ежедневието й,пиела
много лекарства,основното било да се запази физически и психически.Наложило се
да потърсят специализирано заведение за майка й,за времето,когато ищцата М. се
намирала в болница,тъй като майка й била ***и нямало кой да се грижи за
нея.Договорът за социални услуги,сключен между Б.Р.С./майката на ищцата/ и ДСХ
„***“ е прекратен със Заповед №***.За престоя й там,ищцата е заплатила сумата в
размер на 367.20лв-/касов бон на л.17 по делото/.Не са налице доказателства за
заплатени суми за престоя на лицето в това заведение,а и съдът намира,такива за
ирелевантни към настоящия правен спор.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице П.Й. се установява,че
при осъществяване на трудова дейност през целия процесен
период 01.10.2018г./деня на трудовата злополука/ -31.01.2019г./прекратяване на
трудовото й правоотношение/,В.М. би получила повече в брутен доход в размер на
592.62лв. и съответно повече в нетно отношение доход в размер на
217.68лв.спрямо реално получен от лицето брутен и нетен доход за периода.Към
тази сума ,като се прибави и полагаемо допълнително материално стимулиране за
първо тримесечие на 2019г.,лицето би получило общо за целия период в повече
брутно 707.62лв.,съответстващо на нетно в повече 306.91лв.Към това следва да се
прибави и сумата от 69.00лв.,представляваща допълнително ваучери за храна.
Видно от изисканата справка от НАП –ТД В.
за регистрирани трудови договори на ищцата В.М. е,че на 20.06.2019г.същата е
била назначена на работа при Х.Д.С.,като ТПО е прекратено на 28.06.2019г-,а от
31.07.2019г.работи н „Основно училище „***„гр.Н.,което навежда на извода,че към
края на месец юни 2019г.същата е възстановила работоспособността си в
обем,позволяващ й да упражнява съответната трудова дейност.
Като негодни доказателства/несъбрани по
предвидения в ГПК ред/съдът намира представения от ответника снимков материал
от приложението „Фейсбук“,независимо,че същите са
приети по делото.,поради и което не ги обсъжда .
При
така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
От анализа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин,че в резултат на претърпяният на 01.10.2018г.инцидент,признат за трудова злополука,ищцата
В.М. е получила травматично увреждане :“***“,което е наложило лечението
й,продължило около четири месеца.Преди този инцидент ,ищцата е била с трайно
намалена работоспособност,позволяваща й да полага труд по заеманата от нея
длъжност,с определени препоръки.
Дори минималните медицински
познания,преценени в съвкупност с житейската логика налагат извода,че доколкото
в предходен период ищцата е претърпяла неколкократни оперативни интервенции- четири *** /на двете ***
и на двете ******/, операцията по повод *** /май 2017г-./,движела се е с
патерици,което е било преустановено,с оглед моментното й състояние, очевидно
е,че човек в това състояние изисква специфични условия на труд и
отношение.Същата е изпълнила устно разпореждане на работодателя си да отиде на
въпросната екскурзия,въпреки притесненията си от времето , очевидно някой от
ръководителите на екскурзията не е изпълнил надлежно задължението си да по***
въпросното пънче на шосето,под най-долното стъпало на
автобуса,за да може по-трудноподвижните хора да
слязат без проблем,а самото пънче е било оставено на
стъпалата на автобуса ,,така ,че ищцата се е спънала в него и е паднала,като не
се доказа същата да е бързала или с други свои действия да е съпричинила крайния резултат.
Налице е комплексен каузален фактор:от
една страна заповедта на представляващия ответника ,ищцата да отиде на
въпросната екскурзия със служебния автобус,от друга страна – бездействието на
ръководителя на екскурзията да се осигури безпрепяственото
слизане на пътниците от автобуса,от трета страна –предходните заболявания на
ищцата,които са били известни на всички,в това число и на ответника,в качеството
му на нейн работодател.Всички тези предпоставки са съставлявали необходими условия за вредата
и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с нея.
В резултат на претърпения инцидент,,ищцата
е останала нетрудоспособна в период най-малко на четири месеца/до момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника-дори почти веднага след
последният й болничен лист е прекратено трудовото й правоотношение с ответника /,претърпяла
е болки и страдания,физически и психически дискомфорт.
Налице е пряка причинно-следствена връзка
между деликта и вредата.
Отговорността по чл.200 от КТ е обективна,безвиновна и законът не се интересува от причинителя и
неговата вина.Пострадалият има възможност да прецени срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда,като в случая той е предпочел да стори това срещу
работодателя си с иск по чл.200 от КТ.
В чл.200 ал.3 КТ изрично се предвижда
обезщетяване както на имуществените,така и на неимуществените вреди.Съгласно
препращащата норма на чл.212 КТ ,правилата за деликтната
отговорност чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД
намират приложение и при отговорността по чл.200 КТ при определяне на
обезщетението за неимуществените вреди,а относно имуществените вреди-доколкото
не е налице специална уредба.
На обезщетяване подлежат всички вреди,които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Наличието на общо заболяване,процентно
отчетено от ТЕЛК не е определящо за съда при извода дали увреденият ,ако не бе
претърпял трудовата злополука и влошаване на здравето ,свързано с нея,би
продължил да изпълнява и съответно да получава трудово възнаграждение за
работата,която е изпълнявал преди настъпване на злополуката./Решение
№74/05.07.2019г.на ВКС по гр.д.№2813/2018г., III г.о./.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.За определяне на размера на
обезщетение за неимуществени вреди,от значение е създаденият от съдебната
практика ориентир,тъй като „справедливостта“ до голяма степен отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди,а в сферата на
нематериалните ценности,равенството в обществото намира най-чист израз./Решение
№9/02.02.2018г.на ВКС по гр.д.№1144/2017г., III г.о.,ГК/.
Понятието
„справедливост“ не е абстрактно,а е свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението:характерът на увреждането и неговата
трайност,обстоятелствата,при които е било извършено ,влошаване състоянието на
здравето,причинените страдания –физически и психически.
Ответникът не проведе успешно доказване на
твърденията си,че с поведението си,ищецът е съпричинил
крайния вредоносен резултат,за да се намали размера на дължимото обезщетение.
Предвид моралните критерии за „справедливост“,при
все,че се касае за жена в трудоспособна възраст,въпреки признатата й 100%
инвалидност, социално-икономическите условия в страната,претърпени болки и
страдания,които колкото и да са индивидуално преживяване за всеки отделен
човек,са общоизвестни като факт,налагат извода,че за действително претърпените
от нея неимуществени вреди,в резултат на трудовата злополука ,следва да се
определи обезщетение в размер на поне
три
минимални работни заплати месечно към деня на увреждането,като присъденото
обезщетение не следва да служи за обогатяване на пострадалото лице.
От заключението на СМЕ,болничните
листи,преценени в съвкупността му с представената справка от НАП ТД-В. ,съдът
приема за установено,че временната нетрудоспособност на ищцата,възникнала в
резултат на трудовата злополука е продължила
не по-малко от четири и не повече от девет месеца.С оглед медицинската
документация,по-скоро следва да се приеме по-краткия период от четири месеца.
Предвид изложените по-горе
съображения,както и като съобрази размера на минималната работна заплата за страната за съответния период
/510.00лв./,поведението на ответника/чрез действие и бездействие/,допринесло за
причиняването на вредоносния резултат,намира,че искът с правно основание чл.200 ал.3 предл.първо от КТ –за неимуществени вреди,се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до размер от 10 000.00лв./главница/,ведно със законната
лихва върху нея,до окончателното му изплащане.В останалата му част,за разликата
до пълния му размер от 15 000лв. се явява завишен ,неоснователен и
недоказан,поради което следва да се отхвърли.
Както беше посочено по-горе,преки и
непосредствени вреди от деянието са тези вреди,които се намират в причинна
връзка с деянието.Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина,когато по своя характер е практически
годно да причини вреда,подобна на тази,която е настъпила ,т.е.ако при нормално
стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица.Преди да се осъществи
в действителността,вредата като закономерна ,необходима последица от деянието
,следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи
следствието,вредата съществува като вероятност,като потенциална възможност./Решение
№9 /02.02.2018г.на ВКС по гр.д.№1144/2017г., III г.о,ГК/.
Ето защо,съдът счита,че доколкото
майката на ищцата е пълнолетно лице и
предприетите действия по настаняването й в Дом „***“ ,след постъпване на ищцата
в болница не е било единственото възможно решение и ако не родственици
или близки,то поне е имало възможност да бъдат сезирани съответните общински
или държавни институции за съдействие/примерно за личен асистент или храна от
„Домашно –социален патронаж“/ ,които да се ангажират макар и временно с обгрижването й,то претенцията на ищцата спрямо ответника за
сумата от 367.20лв.-заплатени за престоя на майка й в Дом за стари хора „***“
град П. се явява неоснователна,поради което следва да се отхвърли.
В останалата му част,искът с правно
основание чл.200 ал.3 предл.второ от КТ –за
причинените й имуществени вреди,представляващи разликата между причинената
имуществена вреда ,вкл. пропусната полза и обезщетението по общественото
осигуряване, съдът намира същият за основателен и доказан до пълния му размер от
707.62лв./представляващ разлика
между брутното й трудово възнаграждение, допълнително материално стимулиране за
първо тримесечие на 2019г.и допълнително ваучери за храна./и действително
полученото такова за временна нетрудоспособност.
Ответникът следва да бъде осъден и да му
заплати сумите в размер на
350.00лв.-
медицински прегледи , престой в болница
-190.00лв,, лекарства -547.23лв.,технически и медицински помощни средства
-435.80лв.,бензин –във връзка с пътуването до болничното заведение в гр.П. през
процесния период –в размер на 544.59лв.В останалата
му част ,искът за имуществени вреди,претърпени в резултат на трудовата
злополука и представляващи суми за гориво /бензин/,по пълния му размер от
554.50лв.следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Сумите
,представляващи обезвреда за претърпените от ищцата
имуществени вреди,следва да й бъдат заплатени от деликвента/в
случая от работодателя –ответник/,на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД,ведно със
законната лихва за забава,считано от деня на увреждането -01.10.2018г.,до
окончателното им изплащане.
Доколкото ищцата не е направила по делото
разноски,с оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК ,не й се
дължат такива.
Съразмерно отхвърления иск,на основание
чл.78 ал.2 от ГПК,ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебни
и деловодни разноски в размер на 404.55лв./от общо направените такива в размер
на 1395.00лв./.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.69 ал.1 т.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Районен съд Н. върху уважените искове държавна такса в
размер на 511.01лв.,както и 98.75лв.за изготвяне на допълнителна СМЕ,съответна
на частта ,изплатена от бюджетните суми на съда /125.00лв./
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл.200 ал.3 от КТ ОСЪЖДА ответника „Център за социална
рехабилитация и интеграция“ град К.,с ЕИК:0009315110139,със седалище и адрес на
управление:град К. ,общ.К.,обл.Ш.,ул.***,представлявано
от В.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В.К.М.
с ЕГН:**********,с адрес:г*** сумата в размер на 10 000лв./десет хиляди лева –главница/,представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
,в резултат на трудовата злополука,настъпила на 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,начиная от деня на увреждането -01.10.2018г.,до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част ,за разликата над
10 000лв.до 15 000лв./главница/, ведно със
законната лихва върху главницата,начиная от деня на
увреждането -01.10.2018г.,до окончателното й изплащане.,като неоснователен и недоказан.
На основание чл.200 ал.3 от КТ ОСЪЖДА ответника „Център за социална
рехабилитация и интеграция“ град К.,с ЕИК:0009315110139,със седалище и адрес на
управление:град К. ,общ.К.,обл.Ш.,ул.***,представлявано
от В.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В.К.М.
с ЕГН:**********,с адрес:г*** сумата в размер на 2 775.24лв./две хиляди седемстотин седемдесет и пет лева двадесет
и четири стотинки-главница/,представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди ,в резултат на трудовата
злополука,настъпила на 01.10.2018г.,включваща сумите от
707.62лв./представляващ разлика между брутното й трудово възнаграждение,
допълнително материално стимулиране за първо тримесечие на 2019г.и допълнително
ваучери за храна./и действително полученото такова за временна
нетрудоспособност., 350.00лв.- медицински
прегледи , престой в болница -190.00лв,, лекарства -547.23лв.,технически
и медицински помощни средства -435.80лв.,бензин –във връзка с пътуването до
болничното заведение в гр.П. през процесния период –в
размер на 544.59лв/, ведно със законната
лихва върху главницата,начиная от деня на увреждането
-01.10.2018г.,до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата му част ,за разликата над
2 775.24лв./главница/ до 3074.82лв./главница/, ведно със законната лихва върху нея,начиная от деня на увреждането -01.10.2018г.,до
окончателното й изплащане.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищцата В.К.М. с ЕГН:**********,с
адрес:г*** да заплати на ответника „Център за социална рехабилитация и
интеграция“ град К.,с ЕИК:0009315110139,със седалище и адрес на управление:град
К. ,общ.К.,обл.Ш.,ул.***,представлявано от В.Д.Т.
направените по делото разноски в размер на 404.55лв./четиристотин и четири лева
петдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА ответника „Център за социална рехабилитация и
интеграция“ град К.,с ЕИК:0009315110139,със седалище и адрес на управление:град
К. ,общ.К.,обл.Ш.,ул.***,представлявано от В.Д.Т. да
заплати по сметка на Районен съд Н. държавна такса върху уважените искове в
размер на 511.01лв./петстотин и единадесет лева и една стотинки/ и
98.75лв./деветдесет и осем лева седемдесет и пет стотинки/-съдебни разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
-