Р Е Ш Е Н И Е
№ 1439 17.07.2013г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно
отделение, ХІV състав
На единадесети юни
година 2013
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
Съдебни заседатели:
Секретар: Мария Милева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Ганева
НАХ дело № 1691 по описа за 2013 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на „Ж. -2008-Ж.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, община *, ул.”*” №*, представлявано от управителя Ж.Д.Г., с
ЕГН **********, против НП №44912-О-0004029А/17.09.2012 г. на Директор на
Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5,
ал.4, т.2 от КСО, вр.чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО, на търговецът е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява, не сочи нови
доказателства.
Процесуалният
представител на АНО намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно
и законосъобразно. Не представя нови доказателства.
По делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя Г..
Съдът намира жалбата за допустима
по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН, според чл.355, ал.6 от КСО, жалбата е подадена в
срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея пред РС-гр.Бургас
е редовно образувано.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 1.11.2011г., св.Б.Г. по повод подаване
на декларация образец 6 за месец февруари 2011г. за общия размер на дължимите осигурителни вноски за
всички лица, подлежащи на осигуряване и общия размер на дължимия данък по чл.42
от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения установила, че датата на начисляване на заплатите на работниците,
посочена в декларацията била 10.03.2011г. Св. Г. - инспектор по приходите в дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, счела, че задълженото лице не е
спазило законоустановения срок за подаване в ТД на НАП – Бургас на декларация
образец 6 за месец февруари
2011г. и на 1.11.2011г. съставила Акт за установяване
на административно нарушение срещу „Ж. -2008-Ж.Г.” ЕООД, ЕИК *, в който описала констатираното
нарушение и го квалифицирала по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и
чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (л. 8 от делото). Производството
било спряно с оглед неустановяване на дружеството след щателно издирване на
адреса, посочен като седалище и адрес на управление. След възобновяване на производството
на 11.07.2012 г. АУАН бил връчен на управителя на дружеството. Въз
основа на цитирания акт, било издадено и атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление №44912-О-0004029А/17.09.2012 г. издадено от Директор на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), на дружеството е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По делото е разпитана в качеството
на свидетел актосъставителя Г., като
показанията й кореспондират с констатациите обективирани в акта и в
обстоятелствената част на наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля Г.,
както и от приложените по делото писмени доказателствени средства. Фактическата
обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен
състав намира,че
наказателното постановление е
издадено в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, като съображенията за това са
следните:
Съгласно цитираната разпоредба образуваното административно-наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Разпоредбата е безусловна и не
предвижда изключения. В този смисъл е без значение причината, поради която
санкциониращ акт в този срок не е издаден. Срокът е преклузивен и не подлежи на
спиране и възобновяване. Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН не внася съмнение
в този извод. От граматическото й тълкуване следва, че правната възможност за
спиране на административно-наказателното производство е предвидена след
съставяне на АУАН, т.е. първо се съставя АУАН, а ако той не може да бъде връчен
надлежно на нарушителя въпреки щателното му издирване, тогава се спира
производството, а не срок. Това означава, че не могат да се извършват каквито и
да е по-нататъшни процесуални действия преди да бъде открит нарушителят и да му
бъде връчен препис от акта, а именно – преписката не може да бъде изпратена за
решаване на наказващия орган, който пък не може да издаде наказателно
постановление, дори и да разполага с нея. И това е така, защото ЗАНН не
предвижда задочно производство, т.е. да бъде издадено наказателно
постановление, без преди това АУАН да бъде предявен на нарушителя – аргумент от
чл.52, ал.2 от ЗАНН. Спирането на производството дава възможност за издирване на
нарушителя и за запознаването му с акта. Това издирване обаче не може да
продължава безкрайно. Ако то се окаже безрезултатно в продължение на 6 месеца
от съставяне на АУАН, възможността да се издаде наказателно постановление се
преклудира. Нещо повече, административно-наказателното производство следва да
се прекрати с мотивирана резолюция на наказващия орган.
В противен случай – ако със спирането на производството се спира и срокът
по чл.34, ал.3 от ЗАНН, биха се получили абсурдни хипотези, при които за съставен
АУАН наказателно постановление се издава след години. Тезата, че срокът по
чл.34, ал.3 от НПК може да се спира, не държи сметка, че в ЗАНН липсва
разпоредба, която да предвижда каква е съдбата на изтеклия срок от съставяне на
АУАН до спиране на производството – зачита ли се или не, и въобще липсва
разпоредба, която да урежда „възобновяване на производството”. Тази „празнота”
обаче има своето обяснение а именно ако нарушителят бъде открит в 6-месечния
срок след съставяне на АУАН, се процедира по описания в чл.43, ал.1 от ЗАНН
начин – актът му се предявява за запознаване (формален акт за възобновяване не
е необходим), след което преписката се изпраща на наказващия орган, а ако не
бъде открит в същия времеви период - производството се прекратява.
Не на последно
място, съгласно т.12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС едно от
основните условия за провеждане на административно-наказателно преследване е да
не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН. В мотивите към тази точка върховните
съдии изрично подчертават, че „административнонаказателните органи и съдилищата
са длъжни служебно да следят и да не предприемат и съответно да прекратят
започнатото производство, щом като установят,...че наказателното постановление
е издадено след шестмесечния срок от съставянето на акта”. Прави впечатление,
че изключения не са предвидени и разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН не се
коментира, независимо че от приемане на ЗАНН до настоящия момент тя не е
променяна.
В настоящия случай АУАН е съставен на 01.11.2011 г., а наказателното постановление е издадено на 17.09.2012 г., т.е. след
изтичане на срока, визиран в чл.34, ал.3 от ЗАНН, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За
пълнота на изложеното, съдът намила за нужно да отбележи и следното:
Съгласно нормата на чл.34, ал.1
от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три
месеца от откриване на нарушителят. В настоящият случай, първият момент от
който може да бъде установен нарушителят е денят следващ подаването на първата декларация, макар и
отхвърлена –л.6, т.е. от 18.03.2011 г.
административнонаказващият орган е бил в обективна възможност да установи
задълженото лице, като такова което не е подало в срок декларация, образец 6 за
общия размер на дължимите осигурителни вноски за всички лица, подлежащи на
осигуряване и общия размер на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ за доходите от
трудови правоотношения, което е допълнител аргумент за отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Бургаският районен съд,
ХІV наказателен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 44912-О-0004029А/17.09.2012 г., издадено от Директор на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), на „Ж.-2008-Ж.Г.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.*, община *, ул.”**” №*, представлявано от
управителя Ж.Д.Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3,т.1 от
Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:З.К.