№ 131
гр. Търговище, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. И.
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223500500209 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е...... ООД, ЕИК *********, срещу
решение № 339/06.07.2022г. по описа на РС – Търговище, с което дружеството е осъдено да
заплати на М. М. И. от гр.Търговище сумата 1 805,78 лв., представляваща внесен депозит по
Договор за туристически пакет № ЕЕ097979, сключен на 30.01.2020 г., ведно със законната
лихва от 01.04.2022 г., на основание чл. 89, ал.6, във вр. с ал.5 от Закон за туризма, във вр. с
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и разноски по делото в размер 564,23
лв., на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл. 80 от ГПК.
С твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно, въззивникът моли за
неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, претендира разноски. Излага следните
доводи: решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и
чл.236, ал.2 от ГПК; изводите на съда за наличие на всички елементи на фактическия състав
на чл.89, ал.5 от ЗТ не отговарят на установените факти, тъй като в хода на делото не са
били ангажирани доказателства, от които да се установява, че в периода на осъществяване
на процесния туристически пакет (02.09.2020г. - 09.09.2020г.) или към датата на
прекратяването му (21.08.2020г.) в мястото на дестинацията или в място, в непосредствена
близост до него, са били налице непреодолими и извънредни обстоятелства, които да засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията
Мармарис, като цитираните от ищцата в ИМ данни касаят изследване и данни на база цялата
1
територия на РТурция, на база целия брой население на тази страна, но не се отнасят
конкретно до курорта Мармарис; ищцата се е отказала да пътува и е прекратила сключения с
туроператора договор по субективни причини, а не поради наличие на обективни
обстоятелства, обуславящо приложение на чл. 89, ал. 2 от ЗТ; неправилен е изводът на РС за
нищожност на цитираните клаузи от договора и Общите условия; следва да се отчете и
недобросъвестното поведение на ищцата, която към датата на отправяне на волеизявление
за прекратяване на договора (21.08.2020г.)е в забава по отношение на доплащането на
дължимия остатък от общата цена по сключения договор, поради което за туроператора е
възникнало правото да не изпълни договора и да задържи платения депозит. Позовава се и
на цитирана в жалбата съдебна практика на различни съдилища.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна за
неоснователност на жалбата, обуславящо потвърждаване на решението. Претендира
разноски. Изложени са следните съображения: неоснователен е доводът за прекратяване на
договора по субективни причини, тъй като, макар да се касае за стрес, страх и притеснения
от субективен характер, в конкретния случай, те са предизвикани от напълно обективни
причини, взети предвид от европейския законодател в § 31 от Преамбюла на Директива
2015/2302 на ЕП и епидемиологичната обстановка; не е налице твърдяното нарушение на
чл.12 и чл. 236, ал.2 от ГПК, тъй като съдът е преценил всички доказателства по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, изложил относими фактически и правни
мотиви; налице са достатъчно доказателства за непредотвратими и извънредни
обстоятелства, изразяващи се в значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на
сериозна болест на мястото на пътуването именно в РТурция; налице е законовата хипотеза
на чл.89, ал.5 от ЗТ-към момента на изявлението на ищцата за прекратяване на договора са
били налице твърдяните съгласно легалната дефиниция "непреодолими и извънредни
обстоятелства", дадена в нормата на § 68д от ДР на ЗТ; налице са основанията за приетата
нищожност на спорните клаузи от договора и Общите условия.В допълнение отбелязва, че
на 14.06.2022 г., след постановяване на обжалваното решение, процесуалният представител
на ответника е предложил да се възстанови дължимата сума доброволно, като поради
несъгласие по разноските до извънсъдебно споразумение не се е стигнало.
След проверка по чл. 269-272 от ГПК, съдът намира следното:
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявените искове са обосновани с обстоятелството за наличието на хипотезата на
чл. 89, ал. 6 вр. с ал. 5 от Закона за туризма (ЗТ)- прекратяване на договор за пакетна услуга
пътуване в РТурция, поради "непреодолими и извънредни обстоятелства", във връзка с
епидимиологичната обстановка от короновирус в периода по изпълнение на туристическата
услуга, обусловило едностранно прекратяване от ищцата на сключения с ответника договор
и искане за връщане на заплатената цена.
2
Ответникът е възразил, че не са налице сочените от ищцата обстоятелства, още
повече, че организираната туристическа услуга се е състояла – както самолетния полет, така
и почивката в избрания курорт.
Установено е по делото, че между страните е сключен договор за туристически пакет
№ ЕЕ0 97979 на 30.01.2020 г., с предмет - пътуване на две семейства (едното от които на
ищцата – общо 6 лица) с маршрут Варна-Мармарис-Варна, за периода 02.09.2020 г. до
09.09.2020 г., при настаняване в хотел с нощувка и съответен хранителен пакет, със
самолетен транспорт, при пакетна цена 6 019.26 лв.(3077.6 евро). Заплатен е на осн.чл. 9 от
договора депозит от 30% в размер 1805,78 лв.- на 31.01.2020 г. и тези обстоятелства не са
спорни. Не е спорен и фактът, че на 21.08.2020 г. ищцата е изпратила уведомление до
ответника за прекратяване на договора, с позоваване на чл. 89, ал. 5 от ЗТ във връзка
пандемията поради коронавируса и предупрежденията, дадени от МВнР на неговата
официална страница, определящо нива на риск 4 и предписания да не се пътува в Република
Турция, освен при крайна необходимост, като на осн.чл. 89, ал. 6 от ЗТ ищцата е поискала
възстановяване на „всички направени плащания за туристическия пакет“. От представената
електронна кореспонденция между страните, е видно че по посочения имейл, на 27.08.2020
г. ответникът е уведомил ищцата за своя отказ да й възстанови сумата, излагайки доводи, че
не е налице хипотезата на чл. 89, ал. 6 ЗТ – хотелът, за който е направена резервацията
работи, приема туристи при спазване на повишени и задължителни правила за хигиена и
дезинфекция, като не са налице непреодолими и извънредни обстотялства в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до нея, не е налице обективна невъзможност за
изпълнение на цялото или на значителна част от пътуването.
Договорът между страните е сключен при действие на ОУ, които са подписани от
ищцата и са приложени по делото. В чл.17 от ОУ са уговорени начините на прекратяване на
договора от страна на потребителя, условията, при които ще се дължат санкции от
потребителя и размера на тези санкции- съгласно чл. 17, ал. 3 във вр. с ал. 2 ОУ в случай на
отказ от пътуването от страна на потребителя, направен след изтичането на 3 дни от датата
на сключване на договора, при резервации с включена отстъпка за ранно записване,
потребителят дължи неустойка, в размер на 100% от цялата внесената сума. Съгласно чл. 17,
ал. 4 потребителят има право да прекрати договора преди започване на изпълнението на
туристическия пакет, без каквато и да било такса за прекратяване, в случай на
непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението
на туристическия пакет, като потребителят има право да му бъдат възстановени всички
плащания по договора, в пълен размер, но няма право на допълнително обезщетение.
Пред първоинстанционният съд ответникът е ангажирал доказателства, че
въпросното пътуване се е състояло.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 89, ал. 6 във
вр. ал. 5 от ЗТ.
3
Основният спорен въпрос е дали е налице тази законова хипотеза, т.е. дали към
момента на отправеното от ищцата изявление до ответника за прекратяване на договора са
налице твърдяните „неопреодолими и извънредни обстоятелства“ – понятие, на което е
дадена легална дефиниция с разпоредбата на § 68д от ДР на ЗТ. Примерно изброяване на
извънредните и непреодолими обстоятелства, даващи основание за едностранно
несанкционирано прекратяване на договора за туристическа услуги от страна на
потребителя са дадени и в параграф 31 от Директива (ЕС) 2015/2302 – напр. „война, други
сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за
човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни
бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят
невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за
патектното туристическо пътуване.
Нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ транспонира разпоредбата на чл. 12 от Директива
2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г.
Очевидно е, че в параграф 31 от същата Директива изброяването е примерно, и
съответно преценката за наличието на „извънредните и непреодолими обстотялства“ се
прави във всеки един конкретен случай. Съдът е запознат с противоречивата практика на
съдилищата по сходни казуси, но дължи преценка по конкретиката на настоящия казус.
Неоснователно е оплакването в жалбата за неправилност на решението на осн.чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и ал. 3, чл. 236, ал. 2 от ГПК – съдът е приел съответната фактическа обстановка
по делото, съобразно доказателствата, изложил е своите правни изводи към тази фактическа
обстановка.
Разпространението на Ковид 19 и поставянето на определена държава или част от
нейната територия под карантина, представляват такива обстоятелства, доколкото могат да
се подведат под даденото легално определение в § 1, т. 68д от ДР на ЗТ. Наличието на тези
обстоятелства следва да бъде налице към момента на осъществяване на туристическия пакет
и най-вече към дата на прекратяване на договора – 21.08.2020 г., към който момент е
дължимата преценка, тъй като именно това е основанието, на което се позовава страната за
осъществяване на своето право на едностранно несанкционирано прекратяване на договора.
Потребителят се е позовал на информацията, предоставена от МВнР на неговата
официална страница от 12.08.2020 г., касателно пътуванията в РТурция, с определено ниво
на риск 4. Вярно е, че тази информация няма задължителен характер, но безспорно е част от
предприетите от държавата мерки както за ограничаване на пандемията, така и за опазване
здравето на населението, при което следва да бъдат съобразени следните обстоятелства:
Касае е се за заболяване, дало повод на СЗО на 11.03.2020 г. да обяви световна пандемия, да
бъдат предприети строги, ограничителни, забранителни и препоръчителни мерки за
овладяване на този вирус и неговите последствия, които, ноторно е, се оказаха
превизвикателство към здравните органи, към цялата защита на здравето не само на една
страна, но в световен мащаб.
Ненапразно МВнР дава такава редовна информация с предупреждение, респ.
4
препоръка, при изработени 5 нива на риск: ниво на риск 5 (Предупреждение за
преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната), ниво на риск 4
(Предупреждение за преустановяване пътуванията в цялата страна, освен при крайна
необходимост), ниво на риск 3 (Препоръка да не се пътува в определени райони на страната
освен при необходимост), ниво на риск 2 (Повишено внимание – осведомете се подробно за
актуалната обстановка в страна). Очевидна е и градацията: даването на предупруждение (за
ниво на риск 4 и 5, съответно – препоръка за ниво 3 и повишено внимание за ниво 2, както
и употребата на термините „крайна необходимост“ (4), „при необходимост“, „повишено
внимание“. Безспорно е, че едно пътуване (почивка), като това, предмет на процесния
договор за туристически услуги няма как да бъде прието за „крайна необходимост“, поради
което и съобразяването с тези официални указания, с оглед и естеството на здравната
пандемия, не може да бъде определено като поведение, дължащо се на субективни причини.
Касае е се за изключително агресивен, непознат до онзи момент човешки вирус, с
непредвими последици за човешкия организъм и недостатъчно известни способности за
масово разпространение, на лечение, с крайно неблагоприятен краен изход или последици
от това ново, бързоразпространяващо се пандемично заболяване. Предприеманите мерки от
държавите, както от РБългария, така и от РТурция са променяни интензивно. Ноторен е
фактът, че след м. юни 2020 година Република Турция постененно намалява предприетите
във връзка с обявената в световен мащаб пандемия мерки. Но в същото време предвид
менящата се обстановка, въвеждането на ограничения за провеждане на мероприятия,
задължения за носене на маски- на открито и закрито, спазване на дистанция, изисквания за
дезинфекция и др. противоепидимични мерки, са породили неяснота, несигурност и
оправдан страх, породен от размерите и обхвата на пандемията, че в процесния период
02.09.-09.09.2020 г. ще може да се осъществи безпрепятствено и безопасно пътуване и
нормална почивка за туристическата дестинация, без каквито и да било ограничения, така
както е било планувано осъществявяването й към датата на сключване на договора –
30.01.2020 г., като не без значение е и факта, че сред ползувалите на закупения пакет са и
две деца, както и с оглед препоръките на официалните власти.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че в случая
ставало въпрос за субективно виждане на страната, а не за наличието на обективни фактори,
обуславящи хипотезата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ. Касае е се за извънредна ситуация, която е
извън контрола на страната. Възможността за заразяване с несъмнено обявеното за опасно за
населението заболяване при евентуално предприето пътуване е била реална. Още повече, че
създалата се ситуация в световен мащаб и разпространението на вируса не е била преминала
към датата на прекратяване на договора и на осъществяване на почивката, предвид и
указанията и препоръките на компетентните за това органи в МВнР и официално приетите
нива на риск при предприемане на пътувания.
Още повече, че нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ, в съответствие с § 31 от Директива
2015/2302 не изисква установяването на невъзможност да се предостави туристическата
услуга или забрана за пътуване, а въпросните обстоятелства да „засягат значително
5
изпълнението на туристическия пакет“, което в случая съдът намира, че е установено.
Фактът, на който се позовава въззивникът, че все пак пътуването е осъществено, при
спазването на съответните ограничителни здравни мерки, не навежда на друг извод, след
като преценката се извършва към датата на прекратяване на договора.
И не последно място – изброяването в параграф 31 от Директива (ЕС) 2015/2302 е
примерно, а Директивата е приета 2015г.- т.е. във време в което светът, респ. ЕС не е бил
изправян пред такава световна пандемия, към чиито размери, начин на заразяване,
разпространение и последици, следва да се подхожда изключително отговорно, при спазване
и съобразяване с всички препоръки на СЗО и компетентните национални органи (МВнР, МТ
и др.).
Неизпълнението от страна на потребителя на задължението му за внасяне на пълната
цена в срока по договора, не може да бъде основание за препятстване на правото му по чл.
89, ал. 5 от ЗТ, доколкото се касае за специална хипотеза, за специална норма, която, при
наличието на съответните законови предпоставки, дава право на потребителя на
едностранно несанкционирано прекратяване на договора, норма, която дерогира останалите
договорки в хипотезите на неизпълнение на договора от страна на потребителя.
По изложените съображения, съдът приема че за ищцата е същуствувало валидно
правно основание да развали процесния договор за туристически пакет – чл. 89, ал. 5 от ЗТ,
като за туроператора не е налице основание да задържи заплатената от ищцата цена от
1805.78 лв., която следва й се върне на осн.чл. 89, ал. 6 от ЗТ, обуславящо уважаване на
иска, ведно със законната лихва от предявяваването му. При тези изводи без значение е дали
и какви разходи е направил туроператорът към момента на прекратяване на договора, тъй
като те са неотносими към хипотезата на чл. 89, ал. 6 вр. с ал. 5 от ЗТ.
Районният съд е достигнал до същия правен извод, поради което решението му
следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивът не споделя довода на
РСТ, че клаузите на чл. 17, ал. 3 и чл. 3, ал. 7 от ОУ са нищожни, поради противоречие с
разпоредбата на чл. 89, ал. 5 и 6 от ЗТ, тъй в тази част ОУ кореспондират с разпоредбата на
чл. 89, ал. 2 ЗТ, а чл. 17, ал. 4 от ОУ – с разпоредбата на чл. 89, ал. 5 и 6 от ЗТ, но това не
променя крайния резултат.
С оглед изхода на делото на въззиваемата следва да присъдят разноски за
заплатеното адв.възнаграждение в размер 450 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 339/06.07.2022 г. по гр.д. № 401/2022 г. по описа на
РС – Търговище 260002/04.04.2022 г.
ОСЪЖДА „Е...... ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ш....“ № 6- партер, да заплати
6
на М. М. И., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Ш.....“ № 4, ап. 5, направените във
въззивната инстанция разноски в размер на 450 лв. за адв.възнаграждение – на осн.чл.78
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7