Р Е
Ш Е Н
И Е № …
гр. К.,
19.12.2016 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на седми декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 380, по описа за
Ищецът „В -К"
ЕООД със седалище и адрес на управление - С., ул."А. Й." №*, ет.*, ЕИК ************, представлявано от управителя Г. Й.
И. е предявил иск срещу „К. Г." ЕООД, град К.,
ул."О." № *, ЕИК *********, представлявано от управителя М. П.
Г., с правно основание
чл.266,ал.1, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД –
за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на дължими парични суми за
извършени взривни работи и дължими лихви.
Претендира се заплащане на сумата в размер на 21600,00
лева, дължима по фактура № **********/28.08.2015 година за извършени взривни
работи, ведно със законната лихва върху сумата по главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба пред съда – 24.09.2015 година до окончателното й
изплащане. Претендират
се и сумите за направените съдебно - деловодни разноски, съгласно представен в срок списък по чл.80 ГПК-
2042,00 лева (1178,00 лева – адвокатски хонорар и 864,00 лева – платена
държавна такса).
Ответникът оспорва изцяло
исковете по основание и размер, поради
липса на пълна, срочна и качествено извършена работа от страна на изпълнителя,
излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че не е налице окончателно
разрушаване на договорените обекти. Предявил е и насрещен иск срещу ищеца, но
делото е отделено и е висящо пред окръжен съд. Претендира разноски по делото,
не представя задължителния списък по чл.80 ГПК – 1550,00 лева (адвокатски
хонорар 1250,00 лева и 300 лева – депозит за вещо лице).
Съдът, като разгледа
събраните по делото писмени доказателства, преценени, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, и взе под внимание становището на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 08.04.2015 година ищцовото
дружество, в качеството си на изпълнител сключило с ответното дружество - възложител,
договор за проектиране и изпълнение на взривни работи за събаряне на
стоманобетонен комин с височина
На 08.08.2015
година ищецът - изпълнител завършил окончателно разрушаването чрез взривяване
на всички обекти, предмет на договора и анекса към него, като за извършване на
отделните взривно-разрушителни работи до тогава ответното дружество извършило
плащане на части (20% + 20% + 20% +10%) на 70% от договорената стойност с ДДС
по представени от ищеца данъчни фактури.
Останали неизплатени
30% или 18000,00 лева без ДДС или с ДДС- 21600,00 лева от общата договорена
стойност на извършената от изпълнителя работа, които ответникът следвало да им
заплати по банков път седем дни след окончателнотото
разрушаване и издаване на данъчна фактура по т.11 от договора. На 28.08.2015 година
ищецът издал данъчна фактура и я изпратил
на ответното дружество, но към момента не е реализирано плащане.
На 02.09.2015
г. ищецът изпратил нотариална покана, ведно с фактура № **********/ 28.08.2015
година до ответника за дължимата сума от 21600 лева, надлежно получени от
ответника, но плащане не последвало.
Според клаузите на договора и приетата по делото съдебна инженерно –
техническа експертиза установява, че възложените с процесния
договор и анекс към него взривни работи са изпълнени изцяло и в срок. Вещото
лице установява, че към момента площадката на бившият цех „Рудоподготвително производство" от металургичния
комбинат „К." е празна, всички сгради и конструкции са разрушени и терена
е разчистен от строителни отпадъци. Въз основа на проект за специални взривни
работи, констативните протоколи за изразходваните взривни материали, договора и
приложените протоколи за изразходвани взривни материали в периода от 08.04.15 г.
до 08.08.15 г. са извършени четири броя взривявания както следва: извършено
взривяване за взривно разрушаване на комин в цех „Варов" на комбинат „К.".
пространство под бункера, което се вижда от снимката. В резултат от това
се намалява височината на падане на конструкцията, а от друга материалът служи
като амортисьор и смекчава удара, който се получава
от тежестта на конструкцията и в резултат от който тя се разрушава при
падането. Поради тази причина съборената конструкция при това взривяване не е
разрушена до пълна степен, както при предишните взривявания. Ако бункерът е бил
предварително източен и материалът под
него разчистен, ефектът и тук е щял да бъде същия, но това не било договаряно.
Би могло да бъдат извършени допълнителни взривни работи с цел доразрушаване на
конструкцията, но такива не са договаряни, а и не са безопасни. Ето защо, извън
договаряните условия възложителят – ответник е приел доразрушаването да се
извърши със строителна механизация, чрез използване на багер.
При така установеното от
фактическа страна, съдът възприе следните правни съображения :
Предявен е иск, с правни
основания чл.266, ал.1, вр.чл.79,ал.1 и акцесорен – по чл.86 от ЗЗД.
Същите се явяват основателни.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД
„поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
По силата на сключени между страните договор за
изработка и анекс към него, съгласно издадените и описани осчетоводени фактури ищцовото дружество се е задължило и извършило разрушаване чрез взривяване (а не
механично – чрез багер) на всички обекти, предмет на договора и анекса към
него, като за извършване на отделните взривно-разрушителни работи ответното
дружество извършило частично плащане на 70% от договорената стойност с ДДС по
представени от ищеца данъчни фактури, като останали неизплатени 30% или
21600,00 лева с ДДС от общата договорена стойност на извършената от изпълнителя
работа, за които ответникът бил надлежно поканен да им заплати по банков път
седем дни след окончателнотото разрушаване и издаване
на данъчна фактура № **********/ 28.08.2015 година, по т.11 от договора, но
плащане не последвало.
Според представените и
събраните по делото доказателства, и съгласно заключенията на извършената и приета съдебна
инженерно – техническа експертиза, съдът приема, че по силата на гореописаните
договор и анекс към него, удостоверени чрез надлежните и приложени към исковата
молба фактури ищецът - изпълнител е извършил точно, изцяло и в срок възложените
взривни работи, а ответникът – възложител ги е приел с конклудентни
действия, но не е заплатил уговореното възнаграждение за свършената работа.
Неоснователни в тази насока се явяват възраженията на ответника, че взривните
работи не били изпълнени изцяло и в срок, тъй като същите са опровергани от
експертното заключение на вещото лице и от четирите броя констативни протоколи
от месеци май, юни, юли и август 2015 година. Представеният от ответника
снимков материал съдът не следва да цени и обсъжда, тъй като същият не
представлява писмено доказателство по смисъла на раздел ІV от ГПК. В случая би могло да бъдат извършени допълнителни
взривни работи с цел доразрушаване на спорната конструкция, но такива от една
страна не са били договаряни, а от друга - не са безопасни и не могат да се
вменят в отговорност за неизпълнение от страна на ищеца. Ето защо, извън
договаряните условия възложителят – ответник предприемайки доразрушаването да се извърши със строителна
механизация, чрез използване на багер не следва да се вменява в неизпълнение на
договора от страна на ищеца. Освен това, горното възражение е и предмет на
насрещен иск, който е отделен от настоящото дело и е висящ пред окръжния съд.
С оглед на горното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: на
основание чл.266, ал.1, вр.чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата в размер на 21600,00 лева,
дължима по фактури за извършени взривни работи, ведно със законната лихва върху сумата
по главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда – 24.09.2015
година до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
по делото, в общ размер на 2042,00 (две хиляди и четиридесет и два) лева, от
които 1178,00 лева – платен адвокатски хонорар и 864,00 лева – платена държавна
такса.
Воден от гореизложеното, К. РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К. Г." ЕООД, град К., ул."О." № *, ЕИК *********, представлявано от управителя М. П.
Г. да заплати на „В -К" ЕООД със седалище и
адрес на управление - С., ул."А. Й." №*, ет.*, ЕИК ********, представлявано от управителя Г. Й.
И., на основание чл.266, ал.1, вр.чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 21600,00 (двадесет и една хиляди и шестстотин) лева, дължима по
фактура № **********/28.08.2015 година за извършени взривни работи, ведно със
законната лихва върху сумата по главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба пред съда – 24.09.2015 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К. Г." ЕООД, град К., ул."О." № *, ЕИК *******, представлявано от управителя М. П.
Г. да заплати на „В -К"
ЕООД със седалище и адрес на управление - С., ул."А. Й." №*, ет.*, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. Й.
И. сумата от 2042,00 (две хиляди и четиридесет и два) лева, за направени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :