РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Петрич, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100291 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 367 ТЗ, по чл. 86, ал. 1
ЗЗД и по чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „Е.Т.М.Г.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Х.К.“ № *, офис-сграда *, офис *, ЕИК ****, твърди, че между него (като
изпълнител/превозвач) и ответника (като възложител) са били сключени два договора
за превоз на товари. Завява, че първата сделка е била сключена посредством
Международна поръчка за автомобилен транспорт с № 21012019/21.01.2019 г., по
маршрут Кралство Дания – Република Гърция, с време за изпълнение от 22.01.2019 г.
до петата седмица на 2019 г., а втората – посредством Международна поръчка за
автомобилен транспорт с № 01022019/01.02.2019 г., по маршрут Кралство Дания –
Република Гърция, с време за изпълнение от 04.02.2019 г. до седмата седмица на 2019
г. Изтъква, че е изпълнил така поръчаните му услуги, спазвайки уговорените условия,
поради което му се дължат възнаграждения от: 4 080 евро по първия договор, за което
е издал фактура с № **********/29.01.2019 г., но са му заплатени само 3 400 евро,
както и 3 480 евро по втория договор, за което е издал фактура с №
**********/11.02.2019 г., но са му заплатени само 2 900 евро. Поддържа, че
понастоящем непогасените задължения на възложителя, произтичащи от описаните
правоотношения, са: 680 евро – неплатена част от цената по първата сделка, 10,34 лв. –
1
мораторна лихва върху нея, начислена за периода от 14.06.2019 г. до 11.07.2019 г., и
100 лв. – разноски за извънсъдебно събиране на вземането, както и 580 евро –
неплатена част от цената по втората сделка, 8,82 лв. – мораторна лихва върху нея,
начислена за периода от 14.06.2019 г. до 11.07.2019 г., и 100 лв. – разноски за
извънсъдебно събиране на вземането. Пояснява, че разноските за извънсъдебното
събиране касаят възнаграждение, което е заплатил на адвокат М. И. Б.-В. от
Софийската адвокатска колегия, с обща стойност от 200 лв. (150 лв. – заплатени на
11.03.2019 г., и 50 лв. – на 14.06.2019 г.). Иска визираните суми да му бъдат присъдени,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в първоначално сезирания съд (11.07.2019 г.) до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „Х.Т-Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„К.Б. I“ № *, ЕИК ****, оспорва ищцовите претенции и настоява за отхвърлянето им,
както и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага
доводи, че: и по двата договора е заплатил на ищеца цялата договорена цена, чрез
плащанията (от 3 400 евро и от 2 900 евро), които ищцовото дружество изрично
признава; неговият товар по втората сделка е бил само около половината от капацитета
на превозното средства, при което направеното плащане дори е повече от полагащото
се такова; недължимостта на търсените главниците означава, че не се дължат и
останалите вземания.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
Уважаването на разглежданите искови претенции е последица от фактически
състави, включващи едновременната даденост на няколко изисквания, които се
свеждат до:
- За главниците (чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 367 ТЗ) – 1/ валидно
облигационно отношение между страните по делото, породено от сочените договори за
превоз на товар, по силата на които ищецът има качеството на превозвач, а ответникът
– на възложител; 2/ реално изпълнение от превозвача на възложения му превоз; 3/
изискуемост (настъпил падеж) на вземането за превозната цена и 4/ неизпълнение на
насрещното задължението на възложителя за неговото заплащане.
- За мораторните лихви (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) – 1/ съществуването на главните
дългове, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването им в срок, както и непогасяване
на самите лихвени задължения.
- За извънсъдебните разноски за събиране на вземанията (чл. 309а, ал. 1 ТЗ)
– 1/ съществуването на главните дългове, чиято изискуемост е настъпила; 2/
непогасяването им в срок; 3/ реалното извършване на твърдените разходи, свързани с
тяхното извънсъдебно събиране, и 4/ непогасяването на задълженията за самите
2
извънсъдебни разноски.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото
гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да
установи положителните предпоставки за основателността на исковете, а на ответната
– погасяването на търсените вземания.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства относно
сключването помежду им на двата процесни договора, както и относно
осъществяването на горепосочените плащания по тях от ответника в полза на ищеца
(3 400 евро, платени по първата сделка, и 2 900 евро, платени по втората).
В този смисъл основният дискусионен въпрос, от който е детерминиран изходът
от спора, поставен за решаване, е какъв е бил размерът на цената, уговорена по
превозните договори, и по-конкретно дали е било уточнено, че в нея се включва
дължимият ДДС или че същият трябва да бъде заплатен отделно. Последното възниква
като проблем от факта, че съобразно цитираните по-горе две фактури, които са
приобщени към доказателствения материал, сумите, претендирани сега от ищцовото
дружество като неплатена част от главницата по сделките, всъщност представляват
начислен ДДС.
Част от доказателствената съвкупност по делото са и двете международни
поръчки за автомобилен транспорт (с № 21012019/21.01.2019 г. и с №
01022019/01.02.2019 г.) и от тях е видно, че за първия договор за превоз е била
предвидена цена от 3 400 евро, докато за втория цената не е била отразена в поръчката.
От приложената към исковата молба кореспонденция, водена по електронна
поща между управителя на ответното дружество и служители на ищцовото такова,
става ясно, че уговореното плащане по превоза, свързан с поръчката от 01.02.2019 г., е
било 2 900 евро, от които 200 евро са били за престой на превозното средство, поради
изчакване да бъде натоварено, и съответно 2 700 евро са били за цената на услугата.
От разпита на свидетелката А. С.-О. (проведен по делегация пред Софийския
районен съд) се изяснява, че: тя работи при ищеца, като трудовата й дейност е насочена
към комуникация с клиенти, ползващи транспортните услуги на работодателя й; в тази
връзка същата е участвала в уговорките, касаещи и двата договора, станали повод за
настоящото съдебно производство; цените, които са били договорени с ответника, са
били именно 3 400 евро за първия превоз и 2 700 евро за втория; според свидетелката
обаче е ставало дума за суми без ДДС, а такъв е трябвало да се начисли впоследствие.
Нито в показанията на свидетелката С.-О., нито в обсъдените вече писмени
доказателства се съдържат конкретни и ясни данни, че при уговарянето на цените на
превозните услуги с ответника изрично му е било съобщено, че те не включват ДДС и
той ще следва да се плати от него отделно. Отсъстват и други доказателствени
източници в тази насока. Фактурите за доставката на услугите, изходящи от ищеца, не
3
притежават подобно значение, защото те са били издадени след изпълнението на
сделките и няма сведение да са били приети от ответника, а напротив – той е възразил,
че дължи данъка отделно.
Ако при договарянето на доставка, която е облагаема с ДДС, не е изрично
визирано, че този вид данък се дължи отделно, то се приема, че той е включен в
договорената цена (чл. 67, ал. 2 ЗДДС, аналогичен на чл. 56, ал. 2 ЗДДС /отм./). Ето
защо и в такава ситуация не е допустимо от материалноправно гледище доставчикът на
стоката или на услугата по-късно да иска плащане досежно коментирания данък (вж.
Решение № 69/11.06.2009 г. по т. д. № 709/08 г., II т. о. на ВКС и Решение №
557/13.07.2010 г. по гр. д. № 116/09 г., IV г. о. на ВКС).
Когато спорът между страните по дадена сделка (дори стойността й да е по-
голяма от 5 000 лв.) не е за наличието на договорното отношение, породено от нея, а е
за смисъла на постигнатите договорености, съдът е длъжен да издири действителната
им обща воля. Това може да стане както със свидетелски показания (тъй като забраната
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не важи в този случай), така и чрез преценката на
обстоятелствата, при които сделката е била сключена, на характера на водените
преговори, на разменената кореспонденция и на начина на изпълнение на
задълженията (вж. Решение № 244/21.01.2020 г. по гр. д. № 983/19 г., III г. о. на ВКС ).
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че:
- Паричното изражение на цените, уговорени по двата превозни договора,
на които се базират претенциите на ищеца, възлиза на сумите, които са му били
заплатени от ответника. След като при договарянето на тези цени не е било упоменато
конкретно, че ДДС се дължи отделно, значи той е бил инкорпориран в тях.
Следователно ищцовата страна няма право да го получи допълнително, което прави
исковете за главниците неоснователни.
- Отхвърлянето на главните искови претенции влече идентичен
процесуален резултат и за акцесорните такива (за мораторните лихви и за
извънсъдебните разноски). Помежду им има връзка на зависимост, която е от
положителен тип, доколкото съществуването на главните вземания е първата
предпоставка за пораждането на онези за лихвите и за разноските.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ответника (чл. 78, ал.
3 ГПК).
Те се равняват на 800 лв. и са формирани от възнаграждение за един адвокат,
което е било реално заплатено, съгласно депозираните договор за правна защита и
съдействие и банково преводно нареждане.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
4
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.Т.М.Г.“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Х.К.“ № *, офис-сграда *, офис *, ЕИК ****, предявени
против „Х.Т-Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „К.Б. I“ № *,
ЕИК ****, с които се претендира последното да бъде осъдено да заплати на
първото следните суми:
- 680 евро – неплатена част от цената по договор за превоз, сключен между
„Е.Т.М.Г.“ ЕООД (като изпълнител/превозвач) и „Х.Т-Т.“ ЕООД (като възложител),
посредством Международна поръчка за автомобилен транспорт с №
21012019/21.01.2019 г., по маршрут Кралство Дания – Република Гърция, с време за
изпълнение от 22.01.2019 г. до петата седмица на 2019 г., за което превозвачът е издал
фактура с № **********/29.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд (11.07.2019 г.) до
погасяването;
- 10,34 лв. – мораторна лихва върху главното вземане от 680 евро,
начислена за периода от 14.06.2019 г. до 11.07.2019 г.;
- 100 лв. – разноски за извънсъдебно събиране на главното вземане от 680
евро, свързани с възнаграждение на адвокат М. И. Б.-В. от Софийската адвокатска
колегия, заплатено от „Е.Т.М.Г.“ ЕООД;
- 580 евро – неплатена част от цената по договор за превоз, сключен между
„Е.Т.М.Г.“ ЕООД (като изпълнител/превозвач) и „Х.Т-Т.“ ЕООД (като възложител),
посредством Международна поръчка за автомобилен транспорт с №
01022019/01.02.2019 г., по маршрут Кралство Дания – Република Гърция, с време за
изпълнение от 04.02.2019 г. до седмата седмица на 2019 г., за което превозвачът е издал
фактура с № **********/11.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд (11.07.2019 г.) до
погасяването;
- 8,82 лв. – мораторна лихва върху главното вземане от 580 евро,
начислена за периода от 14.06.2019 г. до 11.07.2019 г., и
- 100 лв. – разноски за извънсъдебно събиране на главното вземане от 580
евро, свързани с възнаграждение на адвокат М. И. Б.-В. от Софийската адвокатска
колегия, заплатено от „Е.Т.М.Г.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Е.Т.М.Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Х.К.“ № *, офис-сграда *, офис *, ЕИК ****, да заплати на „Х.Т-Т.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „К.Б. I“ № *, ЕИК ****, сумата от 800 лв.,
5
представляваща съдебните разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6