РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Бяла, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ИЛ. Д., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Г. Б.“ № ., вх.., ет..,
чрез адв. Д.С. със съдебен адрес гр.В. Т., ул.“Ц. Ц.“ № . против Наказателно постановление
№ 38-0002364 от 17.08.2021г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„Глоба” по чл.105, ал.1 от ЗАвПр в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.62,
ал.2, изр.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител,
изразява се становище за неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.07.2021г. екип на РД „АА“ в състав К.Ц., Й.П. и М. Н. изпълнявали служебните
си задължения по заповед на Директора на РД „АА“ в района на гара Б. в гр.Б.. Касаело се за
сигнал от гражданин за осъществяване на неправомерни действия при обществен превоз на
пътници, а именно, че с един автобус се осъществявали два вида превози – обществен
превоз по редовна автобусна линия и специализиран превоз на пътници. Около 16.30ч., на
ул.“Н. П.“ до № . св. Ц. спрял за проверка автобус „М. С. .......“, категория М2, с рег.№
..................., като извършил проверка на документите на водача и на автобуса, както и на
пътниците. Автобусът имал поставена табела с маршрут на движение „Б.-Б.-Б.“, а водачът
представил на служителите маршрутно разписание възложено от Община Ценово на фирма
„Ф.“ ООД. В хода на проверката служителите констатирали, че в автобуса има 12 пътника.
От проведения разговор с тях и проверка на билетите им установили, че 10 били пътници по
1
редовна автобусна линия, а двама от пътниците били по специализиран пътен превоз, тъй
като нямали билети, и били работници на фирма „С.“ . гр.Б. – шивачки. Автобусът се
придвижил до спирка в с.Караманово, като там снели писмени обяснения от двете пътнички
без билети - св. Я. и св. И., които посочили, че не заплащат пари за превоза, тъй като същият
се плаща от фирмата по договор, както и че не са им давани карти за безплатно пътуване.
Въз основа на така констатираното, св.Ц. съставил на водача АУАН за нарушение на чл.62,
ал.1, изр.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, затова, че като извършва обществен
превоз на пътници – 12 броя, специализиран, от гр.Бяла до с.Караманово, извършва
специализиран превоз на два броя пътници, които са без карта за специализиран превоз. В
законоустановения тридневен срок, жалбоподателят депозирал възражения по така
съставения АУАН, но въпреки това било издадено атакуваното наказателно постановление,
връчено лично на жалбоподателя на 26.08.2021г.
На жалбоподателя бил съставен АУАН и от св. П. за извършено нарушение на чл.37а,
т.4, пр.2 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС затова, че извършва превоз по автобусна
линия с маршрут на движение Б.-Б. под формата на специализиран превоз на пътници на
фирма „С.“ гр.Б.. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 38-
0002363/17.08.2021г. връчено лично на жалбоподателя на 26.08.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – оригинал на НП
№ 38-0002364/17.08.2021г.; заверени копия на АУАН от 13.07.2021г., Серия А-2020 №
291845; сигнал от Иван Димитров Иванов от 05.07.2021г.; пътен лист Сериа ВА №
36155/13.07.2021г.; обяснение от Иван Янков Иванов от 13.07.2021г.; обяснение от Бисерка
Ц.а Асенова от 13.07.2021г.; обяснения от О.Я. от 13.07.2021г.; обяснения от Кр. Анг. Ив. от
13.07.2021г.; контролен талон № 7189710/02.02.2021г.; шофьорска книжка на Д. ИЛ. Д. с №
*********; свидетелство за регистрация Част II; справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател; тахографски
лист от 13.07.2021г.; маршрутно разписание на автобусна линия Б.-Б.; снимка на МПС с рег.
№ ВТ 7914 КР; възражение от Д. ИЛ. Д. от 16.07.2021г.; АУАН от 13.07.2021г., Серия А-
2020 № 291971; Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. заверени копия на АУАН от 13.07.2021г.,
Серия А-2020 № 291971; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
РД-14-2157/14.07.2021г.; НП № 38-0002363/17.08.2021г., както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – Ц., П., Я., И., Георгиев и Кънев.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
На първо място, установената фактическа обстановка се различава съществено от
описаното в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Отразените в АУАН фактически
констатации относно вида на превоза не кореспондират както на писмените, така и на
гласните доказателства. Актосъставителят, респ. АНО са приели, че водачът е осъществявал
специализиран превоз на 12 пътника, като двама от пътниците не са имали карти за
специализиран превоз. По смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗАвПр „"Специализирани автобусни
превози" са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от
клиента маршрут и разписание“, а съгласно чл.61, ал.1 и ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999,
специализирания превоз се извършва въз основа на сключен договор, като неразделна част
от него е разписание по образец, подписано от двете страни и съгласувано с „АА“. Видно от
писмените доказателства, а също и гласните такива на св. П. и св. Ц., се установява, че
жалбоподателят е осъществявал превоз по автобусна линия. съгласно §1, т.22 от ДР на
ЗАвПр „"Автобусна линия" е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по
утвърдено разписание.“. При проверката водачът е представил на служителите утвърдено
маршрутно разписание на автобусна линия Б.-Б. а на предното стъкло е имало поставена
табела с маршрутното разписание. Макар направената снимка и приложена към
2
административнонаказателната преписка да не може да се ползва като доказателствен
източник, предвид че същата не е допустимо доказателство, още повече че е била направена
с личния телефон на св. П., именно последният с показанията си потвърждава факта на
наличието на табела на автомобила. Не е налице специализиран превоз и поради липсата на
сключен договор между превозвача и шивашкото предприятие. Извод за наличието на такъв
договор служителите са направили предвид обясненията на св. Я. и св. И., че превоза се
заплаща от техния работодател. В показанията си тези две свидетелки отричат да са насяно
има ли сключен договор между превозвача и техния работодател, като сочат, че обясненията
които са били дадени на спирката в с.Караманово са били под диктовка на служителите на
РД „АА“. Съдът кредитира показанията на свидетелките, като извод за това представлява и
идентичния текст изписан в двете обяснения. За липсата на договор между превозвача и
предприятието се съдържат данни в показанията и на управителите на двете дружества св. Г.
и св. М. Последният като управител на шивашкото предприятие сочи, че имали устна
договорка със св. Георгиев да вози работничките, като им заплаща стойността на билетите
на края на всеки месец, за което да му бъде издавана фактура, с оглед нейното
осчетоводяване. Липсват договор между дружествата и маршрутно разписание, каквото е
изискването за специализиран превоз. Жалбоподателят не е отивал до местоработата им, за
да вземе работниците, а те са се качвали от спирка, която е по маршрутното му разписание
от редовната автобусна линия. Следва да се отбележи и наличието на вътрешно
противоречие в показанията на служителите на РД „АА“ и описаната от тях в съставените
АУАН фактическа обстановка. Те сочат, че водачът извършвал обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия, но същевременно извършвал специализиран превоз.
Това обстоятелство, както и съставените му два броя АУАН за различни нарушения водят
на единствения извод, че служителите не са установили коректно действителната
фактическа обстановка, а оттам и нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Всичко това представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
На следващо място, посочената като нарушена законова разпоредба на чл.62, ал.1, от
наредбата, предвижда че „При специализираните превози всеки пътник трябва да има карта,
издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да
пътува. Картите са с размери 60 мм 100 мм, с черни букви на бял фон“. Видно от текста на
същата, тя не вменява конкретно задължение за водача на превозното средство. Същият не е
адресат на конкретно задължение. Самата норма указва че всеки пътник следва да има
карта, издавана от превозвача, както и образец, на който следва да отговаря. От друга
страна, приложената санкционна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвПр е обща, бланкетна.
Следователно, за да се наложи санкция по този ред е необходимо да се посочи конкретна
материалноправна разпоредба, съдържаща правило за поведение с адресат водача на
превозното средство, което правило не е изпълнено/е нарушено от негова страна (така
Решение от 08.10.2020г. по КАНД № 330/2020г. по описа на АС – Русе).
По отношение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
същото е направено в случай, че надвишава размера посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай такова не се
претендира, поради което и възражението не следва да бъде обсъждано.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002364 от 17.08.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на Д. ИЛ. Д., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Г. Б.“ № .,
вх.., ет.., е наложено административно наказание „Глоба” по чл.105, ал.1 от ЗАвПр в размер
на 200 лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.2, изр.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
3
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
4