Р Е Ш Е Н И Е
Номер 218, 01.03.2023 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2057 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.1 от КСО. Образувано е по жалба на Д.Я.С. срещу
решение № 1012-02-348#/04.11.2022г.
на Директора на ТП на НОИ Бургас, постановено по пенсионна преписка № **********,
с което е оставено в сила разпореждане № 6/29.09.2022г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО на жалбоподателката е отпусната пожизнена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката изразява несъгласие в две насоки :
Не било зачетено времето, докато работела като изпълнител
по граждански договори, сключени с фирма „Стар пост“ ЕООД, съответно на
01.05.2012г. и 07.07.2012г. В оспореното решение е прието, че за времето от
01.05.2012г. до 30.09.2012г. няма данни жалбоподателката да е била осигурявана.
За периода от 01.10.1997г. до 01.10.1998г.
жалбоподателката съвместявала две длъжности – домакин и ритуалчик обредни
дейности. Претендира положеният през този период труд да ù се признае за
ІІ кат. труд. В оспореното решение е прието, че водещата длъжност е била
домакин, а тази на ритуалчика – допълваща.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
поддържа жалбата.
Ответникът оспорването – Директорът на ТП на НОИ Бургас,
не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено
становище, подадено от главен юрисконсулт Станимира Чанева-Панайотова. Заявена
е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 12.08.2022г. жалбоподателката подала до Директора на
ТП на НОИ Бургас заявление по
образец вх.№
2113-02-2241 за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложила трудови
книжки, УПИ 3, както и други документи.
Въз основа на заявлението била образувана пенсионна
преписка № **********. Бил изготвен опис на осигурителния стаж, според който
стажът І кат труд е 03год. 08мес. 05 дни, стажът ІІ кат – 01год 3 мес и 14 дни,
ІІІ кат – 31год. 03мес. и 27 дни, като учител – 08дни.
По пенсионната преписка жалбоподателката е представила
следните документи : Сключен на 01.05.2012г. между „СТАР ПОСТ“ ООД, като
възложител, и жалбоподателката, като изпълнител, договор № 1464, наименован
„граждански“, по силата на който възложителят възложил на изпълнителя да
извършва услуги във връзка с осъществяваната търговска дейност – доставка,
пренасяне и получаване на пратки (писма, документи, пакети и др) до и от
клиенти и контрагенти на възложителя. Договорът бил сключен за срок от два
месеца – до 30.06.2012г. На 01.07.2012г. бил сключен договор между същите
страни и със същия предмет за срок от три месеца – от 01.07.2012г. до
30.09.2012г.
От справката от Персоналния регистър е видно, че за
периода от 01.05.2012г. до 30.09.2012г. за жалбоподателката не са плащани
осигурителни вноски от „Стар пост“ ЕООД като осигурител.
В трудова книжка на жалбоподателката са налични следните
записвания за периода от 01.10.1997г. до 01.10.1998г. : За този период
работодател е било дружество „БКС“ ЕООД град Средец, а жалбоподателката е
заемала длъжностите домакин и ритуалчик. В графа „2“ видът на дейността е
посочен „обредна“.
По пенсионната преписка била изискана информация от
служба „Осигурителен архив“ при ТД на НОИ Бургас, където били предадени за
съхранение ведомостите за заплатите, съставени в „БКС“ ЕАД град Средец.
Информацията била изискана за периода от 17.06.1996г. до 01.03.2020г. В писмо
изх. № 5507-02-944/16.09.2022г. била
предоставена исканата информация, както следва : За периода м.10.1997г. –
м.07.1997г. във ведомостите било отразено „звено пом. персонал, домакин
ритуал.“, за месец 08.1998г – „звено пом. персонал, няма отразена длъжност“, за
месец 09.1998г. – „звено пом. персонал, домакин“. Изрично е отразено, че в
архива не са предадени трудови договори и заповеди за жалбоподателката.
В описа на осигурителния стаж за периода от 01.10.1997г.
до 01.03.2000г. е отразен 02год 05мес 00дни ІІІ кат стаж, през който
жалбоподателката е заемала длъжността домакин. За предходния период от
17.06.1996г. до 01.10.1997г., когато жалбоподателката е работила само на
длъжността ритуалчик, ù е зачетен осигурителен стаж от ІІ каг труд 01год
03мес 14дни.
Към жалбата е приложен образец УПИ-2, издаден на
31.07.2013г. от „БКС“ ЕООД град Средец, в който е посочено, че през периода от
01.01.1997г. до 31.12.1997г. жалбоподателката работила на длъжността ритуалчик,
като е посочено и полученото брутно трудово възнаграждение. За периода от
01.01.1998г. до 31.12.1998г. е посочено, че е работила на длъжностите ритуалчик
и домакин, с посочване на брутното възнаграждение. В забележка е посочено, че
лицето е осигурявано за всички осигурителни случаи.
С
Разпореждане изх. № **********/29.09.2022г. на Ръководителят „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ Бургас – Силвия Башаева, е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, при общо 39год 00мес и 25дни превърнат към ІІІ кат
труд, от които 1г 03мес и 14дни – ІІ кат труд, и 31г. 03мес и 27дни., т.е.
стажът за периода от месец 10.1997г. до месец 10.1998г. е зачетен като ІІІ кат,
вместо ІІ кат., към която спадала една от длъжностите, които изпълнявала през
този период – ритуалчик обредни дейности.
Недоволна от разпореждането, жалбоподателката
го обжалвала пред Директора на ТД на НОИ Бургас, изразявяйки несъгласие с
отнасянето към ІІІ кат труд на времето от 01.09.1997г. до 01.10.1998г.
Жалбоподателката е поставила въпроса дали е зачетено като осигурителен стаж
времето, през което е била изпълнител по договорите със „Стар Пост“ ЕООД.
С Решение изх. № 1012-02-348#1/04.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас обжалваното разпореждане било потвърдено. Относно
спорните моменти, повдигнати с жалбата срещу разпореждането, са изложени
следните мотиви : Според трудовата книжка, в периода от 17.06.1996г. до
01.09.1997г. жалбоподателката е заемала длъжността ритуалчик, от 01.09.1997г. до
01.10.1998г. – домакин ритуалчик, и от 01.10.1998г. до 01.03.2022г. – завеждащ
чистота и домакин. Тъй като „БКС“ ЕООД Средец било прекратило дейността си,
разплащателните ведомости, както и книги за пенсионни вноски, се предават в
съответното ТП на НОИ. Описано е съдържанието на писмото на служба
„Осигурителен архив“, посочено по – горе. Цитирана е разпоредбата на чл.66и от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000г., според която втора категория е трудът на
„работещи в траурен обреден
дом-мъртвоносители, гробокопачи, водачи на погребални коли (електрокари,
мотокари, катафалки и др.), аранжьори на покойници, хладилен монтьор, управител
и заместник-управител на филиал, общи работници, прислужник, чистач, тапетаджия
на ковчези, дърводелец при направа на ковчези, буквописци на пирамиди и
ритуалчици“. Прието е, че през периода от 17.06.1996г. до 01.10.1997г. (по
трудова книжка до 01.09.1997г.), през което жалбоподателката заемала длъжността
ритуалчик обредни дейности, съгласно ведомостите за заплати, бил зачетен
осигурителен стаж ІІ кат. За времето от месец 10.1997г. до месец 10.1998г.,
през което жалбоподателката съвместявала две длъжности – домакин и ритуалчик,
жалбоподателката била част от звено „помощен персонал“, според ведомостите за
заплати. Точка 5-та от Номенклатурата на длъжностните наименования, действаща
по време на полагане на осигурителния стаж, допускала комбиниране и
съвместяване на две и повече длъжности (професии и специалности), съобразно
изискванията на работното място и установената организация на труда.
Длъжностното наименование се конкретизирало на основата на съответните
длъжностни характеристики, като се привежда към наименованието, което най –
пълно съответства на изпълняваната работа. Приоритет имали длъжности, чиито
задължения в етапите на производството са с най – голям относителен дял от
времето, необходимо за изпълнение на задачите. Прието е, че както от
записванията в трудовата книжка, така от данните в писмото от служба „Осигурителен архив“ се установявало,
че водеща била длъжността домакин, а тази, която допълвала, била длъжността
ритуалчик. Жалбоподателката работела не в звено „Обредни дейности“, а в звено
„Помощен персонал“.
В регистъра на осигурените лица нямало данни за
допълнително осигуряване във фирма „Стар пост“ ООД за периода от 01.05.2012г.
до 30.09.2012г.
В обобщение е прието, че осигурителният доход съответства
на данните от регистъра на осигурените лица, затова жалбата е отхвърлена, а
обжалваното разпореждане – потвърдено.
Решението било съобщено на жалбоподателката на
10.11.2022г. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
подадена на 24.11.2022г., при спазване на 14-дневния срок по чл.118, ал.1 от КСО.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Оспорването
е извършено от
лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата
е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от КСО и от
външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Изпълнена е
задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ и на съдебен контрол подлежи не
разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Бургас,
което е произнесено в едномесечния срок по чл.117, ал.3 от КСО. Липсват
очертаните в чл.159
от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка,
съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не
установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично
очертани в чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО правомощия да се произнася по жалби
срещу отказ или за неправилно определяне на или изменение или за прекратяване
на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Потвърденото разпореждане на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Бургас също е издадено от
орган, разполагащ с компетентност, установима от заповед №
1015-02-29/30.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с която длъжностното
лице Силвия Башаева – Началник на отдел „Пенсии“, е определена по реда на
чл.98, ал.1, т.1 от КСО да издава
разпореждания за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии.
Решението е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с
което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.118, ал.3 от КСО.
Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти
и е посочил правното основание защо пенсията на жалбоподателката е определено в
конкретния размер.
Спорът се свежда до това дали времето, през
което жалбоподателката е била изпълнител по „граждански“ договор със „Стар
пост“ ЕООД следва да се зачете за осигурителен стаж, и коя категория е трудът,
положен през периода от 01.10.1997г. до 01.10.1998г., през който
жалбоподателката е работила на две длъжности, една от които ритуалчик.
Съгласно чл.40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (обн., ДВ, бр. 21
от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.), осигурителният стаж се установява с
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец.
Първичният документ, в който се съдържат
данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а
трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява
вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в
книжката трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При
несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, а
от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и
същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното.
Вярно е, че съгласно чл.347 от КТ, на вписванията в трудовата книжка е
придадена официална удостоверителна сила относно изпълняваната от работника
длъжност, но тези вписвания, според чл.40, ал.3 от НПОС, се правят въз основа
на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Иначе казано, ако вписването в трудовата книжка не
съответства на записванията във ведомостите, меродавно е записването във
ведомостите, той като те са първичният документ.
Подробни данни от ведомостите за заплати са
възпроизведени в писмото на отдел „Осигурителен архив“, където ведомостите са
предадени за съхранение. За спорния период – от 01.10.1997г. до 01.10.1998г.,
жалбоподателката е работила в звено „Помощен персонал“ на две длъжности –
домакин и ритуалчик. В тази връзка следва да се отбележи, че представеното от
жалбоподателката УП3 не отразява вярно данните от разплащателните ведомости,
тъй като е налице разминаване в периодите, през което жалбоподателката е
заемала длъжностите домакин, ритуалчик или и двете заедно.
За периода 06.03.1991 г. до 31.12.1999 г. е
приложима нормата на § 9 от
ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
КСО. До 31.12.1999 г. е действал ПКТП
(отм.), който определя съответните длъжности, производство и фирми, трудът на
които се причислява към съответните категории. Работните места и видовете
дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения
на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени в
съответните точки от ПКТП (отм.), като причисляването на даден труд към първа
или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две
възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на
работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната
категория и само формалното наличие на тези длъжност и място на работа,
презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е
законодателно установена в общите разпоредби на т.67
и т.68 от
ПКТП (отм.) и се изразява във възможността да се
установи и докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в
отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата
вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.
За да приеме, че за процесния период
осигурителният стаж е от ІІ кат, административният орган се позовал на
записването в разплащателните ведомости, че жалбоподателката е работила не в
звено „Обредни дейности“, а в звено „Помощен персонал“, откъдето е направен
извод, че основната длъжност е била тази на домакин, а тази на ритуалчик –
съпътстваща. Доуточнено е, че приоритет имат длъжностите, чиито задължения в
етапите на производство са с най-голям относителен дял от времето, необходимо
за изпълнение на задачите. Най-същественото в случая е, че е без значение в кое
точно звено е била зачислена жалбоподателката, а коя от двете длъжност е
изисквала да бъде изпълнявана през не по-малко от половината пълно дневно законоустановено работно време.
Според чл.355, ал.2 от КТ, за един
ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или
служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно
време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Именно това
обстоятелство не се установи по делото.
Твърдените от жалбоподателката факти е невъзможно да бъдат установени и
по експертен път, поради което не е необходимо съдът служебно да назначава
експертиза.
Относно другия спорен
момент дали времето от 01.05.2012г. до 30.09.2012г., по
което жалбоподателката е била изпълнител по договор, сключен със „Стар пост“
ЕООД, следва да се зачете да осигурителен стаж. Отговорът е отрицателен и съдът
споделя изцяло мотивите към обжалваното решение, тъй като за този период няма
данни в персоналния регистър да са внасяни осигурителни вноски от „Стар пост“
ЕООД като осигурител. За същия период жалбоподателката е била осигурявана от
осигурителя „Социални дейности и здравеопазване“ град Средец, които осигуровки
са съобразени при изчисляването на пенсията. Административният орган правилно е
приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, според която осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 01
януари 2009 г. на лицата, работещи без трудово правоотношение се установяват с
данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО – периодично представени от
осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
При положение че за периода от 01.05.2012г.
до 30.09.2012г. жалбоподателката не е била в трудово правоотношение със „Стар
пост“ ЕООД и не е била осигурена от „Стар пост“ ЕООД, то правилно
административният орган не е взел предвид претенцията на жалбоподателката в
тази ù част.
Като краен резултат оспореното по
настоящото дело решение следва да се потвърди, тъй като е постановено при
съобразяване с материалноправните разпоредби и при липси на допуснати нарушения
на процесуалните правила.
Предвид неоснователността на жалбата, се
явява основателна претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.24 от НЗПП следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения,
Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Я.С., ЕГН **********,*** 8, срещу Решение №
1012-02-348#1/04.11.2022г.
на Директора на ТП на НОИ Бургас, постановено по пенсионна преписка № **********,
с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-6/29.09.2022г. на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.68, ал.1
и 2 от КСО на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.3 от
АПК вр.
чл.78, ал.1 от ГПК Д.Я.С., ЕГН **********,*** 8, да заплати на ТП на НОИ Бургас, бул. Стефан Стамболов 126, сумата 100.00 (сто) лева, представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :