Р Е Ш Е Н И Е  № 260135

 

гр. Сливен, 19.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 916 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „Е.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя И. М. Н.,  против НП № 509016-F517438/09.04.2020 год. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 год.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, в които се изразява становище по съществото на делото и се претендират направени разноски – заплатен адвокатски хонорар.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.10.2019 год. бил съставен АУАН № F517438 от същата дата срещу жалбоподателя за това, че на 15.10.2019 год. била извършена проверка на обект - бензиностанция и газстанция, находящ се на адрес: с. Г., ул. „К.” № 15, стопанисван от дружеството, като в обекта било въведено в експлоатация и се използвало ЕСФП „Ойл-Сис 2.0-Д-КL” със свидетелство от БИМ № 169 FS и свързано към нея фискално устройство модел „DATECS FP-800” с индивидуален номер ОS006466, номер на фискална памет 58006466, регистрирано в НАП с № 4313601. В акта било отразено, че в хода на проверката били представени документи за доставени горива, както и документи за произход за периода 26.07.2019 год. - 27.09.2019 год. В акта било посочено, че след направена проверка в информационните масиви на НАП - програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка” и информационна система „Контрол на горивата” било установено, че дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не е подало данни за документи за доставки на получени количества горива по акцизни данъчни документи с УКН: 0000000004766778/26.08.2019 год.; УКН: 0000000004781173/02.09.2019 год.; УКН: 0000000004803565/10.09.2019 год.; УКН: 0000000004809092/12.09.2019 год.; УКН: 000000004812297/13.09.2019 год.; УКН: 000000004802328/10.09.2019 год.; УКН: 000000004820483/18.09.2019 год. и УКН: 0000000004815533/16.09.2019 год. за дизел, бензин и пропан-бутан с общо количество на горивата по гореописаните документи - 21929 литра; както и че дружеството не е подало данни в НАП за документите по гореописаните доставки чрез наличната в обекта ЕСФП, както и че данни по гореописаната доставка не били подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 год. Актът е връчен на представляващ дружеството на 18.10.2019 год. (л. 14 - 15 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП № 509016-F517438/09.04.2020 год. от Началник отдел „Оперативни дейности” - Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 год. В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 15.10.2019 год. е извършена проверка на обект - бензиностанция и газстанция, находящ се на адрес: с. Г., ул. „К.” № 15, стопанисван от дружеството; както и че в обекта е въведено в експлоатация и се използва ЕСФП „Ойл-Сис 2.0-Д-КL” със свидетелство от БИМ № 169 FS и свързано към нея фискално устройство модел „DATECS FP-800” с индивидуален номер ОS006466, номер на фискална памет 58006466, регистрирано в НАП с № 4313601. Посочено е в НП, че в хода на проверката били представени документи за доставени горива както и документи за произход за периода 26.07.2019 год. - 27.09.2019 год., като след направена проверка в информационните масиви на НАП - програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка” и информационна система „Контрол на горивата” се установило, че дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не е подало данни за документи за доставка на получени количества горива по АДД с УКН: 0000000004781173/02.09.2019 год.; не е подало данни в НАП за документите по гореописаната доставка чрез наличната в обекта ЕСФП и че данни по гореописаната доставка не са подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП. НП е връчено на 16.06.2020 год. (л. 12 – 13 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП е посочена дата и мястото на извършване на нарушението, а само е отразено, че административното нарушение е констатирано на 15.10.2019 год. при извършена проверка на обект - бензиностанция и газстанция, находящ се на адрес: с. Г.. В НП е посочено, че административното нарушение се изразява в това, че дружеството не е подало данни за документи за доставка на получени количества горива по АДД с УКН: 0000000004781173/02.09.2019 год., не е подало данни в НАП за документите по гореописаната доставка чрез наличната в обекта ЕСФП и че данни не са подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП, което било нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 год. В разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 год. е посочено, че лицето по ал. 1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. В акта и в НП изрично е посочено, че в обекта е налична ЕСФП, поради което не става ясно в какво точно се изразява нарушението на жалбоподателя. В НП общо е посочено, че следвало да се подадат данни за доставката, без да са посочени каквито и да е било обстоятелства, при които е извършено нарушението, т.е. кога е получена конкретната доставката и в какъв срок е следвало да бъде уведомен компетентния орган. Следователно нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно не посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е в размер на 300,00 лева, при интерес до 1000,00 лева. Ето защо съдът следва да присъди разноските в пълен размер от 300,00 лева, съгласно представения по документ за извършено плащане (л. 151 и л. 161 от делото).

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 509016-F517438/09.04.2020 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ЕКОПЕТРОЛИУМ” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Илияна М. Николова, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 год., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „ЕКОПЕТРОЛИУМ” ООД – гр. Сливен с ЕИК: *********, представлявано от управителя Илияна М. Николова разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: