Решение по дело №46/2020 на Районен съд - Кюстендил

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           № ...............

гр. Кюстендил, 07.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 46 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ - чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана Д.П.Р. против „Аззура 2008“ ООД, ЕИК *********.

В исковата молба се сочи, че страните се намирали в трудовоправни отношения, като ищецът заемал длъжността „крояч обувни изделия“ на основание сключен трудов договор № 277/02.05.2017 г. Последният имал за свое основание разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от КТ и бил със срок до 01.06.2017 г. и уговорено месечно възнаграждение в размер на 480 лева, които били платими еднократно след изтичане на календарния месец. С допълнително споразумение № 842/05.06.2017 г. трудовият договор бил изменен в безсрочен такъв, като уговореното възнаграждение било в размер на 560 лв.

 Със заповед № 344/05.12.2019 г. и предхождащото я предизвестие № 023/04.11.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 05.12.2019 г., последното било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ с посочена в заповедта причина „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата“. Същата била връчена на ищеца на 05.12.2019 г.

Така извършеното от работодателя уволнение на ищеца не отговаряло на законовите изисквания, т.к. нито в посоченото предизвестие, нито в процесната заповед били упоменати конкретни качества, необходими за изпълнение на трудовите функции, защо те са необходими за изпълняването на тази трудова функция и защо работодателят е счел, че същите не се притежават от ищеца.

Отделно от горното процесната заповед подлежала на отмяна и поради обстоятелството, че като съдържаща волеизявление за уволнение, придавала привидност в правния мир, доколкото последващо волеизявление в посочения смисъл, след отправеното такова в предизвестието, не било необходимо. Трудовото правоотношение се прекратявало автоматично, с изтичане срока на предизвестието.

В следствие оставането му без работа поради незаконното уволнение, на ищеца му се дължало обезщетение, считано от 05.12.2019 г. през целия период, през който същият е бил без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Тоест, максималният срок на дължимост на обезщетението бил 05.06.2020 г. По реда на чл. 214 от ГПК обаче, се сочи, че този период е до 11.03.2020 г.

Ето защо се поддържа искане за постановяване на решение, с което съдът да признае извършеното уволнение за незаконно и отмени Предизвестие № 023/04.11.2019 г. и Заповед № 344/05.12.2019 г. на управителя на „Аззура 2008“ ООД, ЕИК *********; на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „крояч обувни изделия“, както и на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, да бъде осъден ответникът „Аззура 2008“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца Д.П.Р., ЕГН: **********, сумата от 1785,41 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 05.12.2019 г. – 11.03.2020 г. (след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноските, направени в производството.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Претенцията е за отмяна на заповед №344/2019 г., според която трудовото правоотношение между страните по делото се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липсващи качества за изпълнение на длъжността, считано от 05 декември 2019 г., както и предхождащото я предизвестие, макар смисълът на последното да е същият.

Съдебната защита срещу незаконно уволнение се осъществява чрез исковете по чл. 344, ал. 1 КТ. Искът следва да съдържа две тясно свързани искания: искане да се признае уволнението за незаконосъобразно и искане за неговата отмяна, както и всъщност се поддържа, въпреки непрецизното пояснение в петитума, че всъщност следва да се отмени атакуваната заповед и предизвестието, което я предхожда. Така, предмет на делото в това производство е именно законността на уволнението, което при всички основания, визирани в чл. 328 КТ, се счита извършено с изтичане срока на предизвестието, като именно от този момент настъпват последиците от упражненото вече от работодателя право да прекрати трудовия договор. В т.см. следва да се посочи, че независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието (така Решение по гр.д. №1222/15 г., на ВКС, IV г.о и мн. др.). Ако след изтичането на този срок е издаден и връчен друг писмен акт – напр. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е настоящият случай - той има само констативен характер и не променя момента, към който, съгласно чл.335, ал.2, т.1 КТ, се счита, че трудовоправната връзка е прекратена и към който следва да се преценява законосъобразно ли е упражнено потестативното право на работодателя да уволни работника или служителя на конкретното основание. При това всъщност, макар и да е поискано от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като отмени наред със заповедта и предизвестието, следва да се приеме, че предмет на делото е искане за признаване на уволнението за незаконно, както и за неговата отмяна.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

В случая между страните не е спорно, че са били в трудово-правни отношения, като ищецът е заемал длъжността „крояч обувни изделия“ по силата на сключен трудов договор № 277/02.05.2017 г.

С оспорената заповед № 344/05.12.2019 г. и предхождащото я предизвестие № 023/04.11.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 05.12.2019 г., последното било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ с посочена в заповедта причина „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата“. Същата е била връчена на ищеца на 05.12.2019 г. В този аспект също лисва спор между страните.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Фактическият състав на основанието за уволнение по  този ред включва три елемента: липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. В съдебната практика е възприето становището, че липсата на конкретни качества следва да се преценява с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор, но е необходимо именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично своите трудови задължения. Затова в заповедта за уволнение работодателят следва да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно, като посочи точно и конкретно липсващите такива. Тези качества следва да са съобразени с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретните трудови задължения. Неизпълнението трябва да е резултат от едно обективно и безвиновно състояние на работника или служителя, предизвикано от недостатъчните му професионални знания, умения и навици. Това състояние трябва да е трайно. Когато неизпълнението на трудовите функции не се дължи на обективните възможности на работника, а на неговото умишлено или небрежно поведение, тогава е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност - така Решение № 1568 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2573/2002 г., III гр. о., Решение № 306 от 17.05.2010 г. по гр.д. № 1730/2009 г. III г.о. ВКС, Решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 4035/2008 г. IV г.о. ВКС.

В случая в издадената от ответника заповед за прекратяване на трудовото правоотношение липсват мотиви, като е посочено единствено „липса на качества за ефективно изпълнение на работата“. Знанията и уменията, които ищецът следва да притежава за ефективно изпълнение на възложената работа се извличат от длъжностната му характеристика, където същите са изрично посочени, като е посочено и за изпълнение на какви трудови задачи са необходими. Нито в предизвестието, нито в заповедта обаче, е посочено някое от тях да липсва, така че заповедта не може да бъде санирана. След като това не е сторено за ищеца, а и за съда, е неясно какво е имал предвид работодателят, сочейки невъзможност за ефективно изпълнение на възложените задачи. Липсата на мотивираност не може да се преодолее нито чрез посочване на липсващите обстоятелства в хода на съдебното производство, нито чрез ангажирани свидетелски показания, които в случая дори са в насока за нарушения на трудовата дисциплина, но не и досежно липсващи качества у ищеца. Така съдът намира, че по изложените по-горе съображения заповедта се явява немотивирана, а констатираното (извършеното) с нея прекратяване на трудовото правоотношение - недоказано. В т.см. са и Решение № 468/23.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 124/2011 г., IV г.о., ГК, Решение № 425 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1966/2010 г., IV г.о., ГК, Решение № 483 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5084/2008 г., II г.о., ГК и др., които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

На посочените по-горе основания съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за основателен и доказан, поради което ще го уважи.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:

  

 

 

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване незаконността на уволнението, предпоставя и разглеждането акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният от ищеца иск за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, също се явява основателен и следва да бъде уважен.

  

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.   

 

 

За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението. Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС).  

 

 

 

Ищецът в случая претендира обезщетение в размер 1785,41 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 05.12.2019 г. – 11.03.2020 г. (след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, а о  

 

 

т извършената в съдебно заседание на 24.06.2020 г. констатация с представената от ищеца трудова книжка в оригинал се установи, че в този период той не е започвал работа при друг работодател. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е останал без работа след уволнението и има право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно размера:

От представеното по делото удостоверение се установява, че размерът на последното БТВ на ищеца, за пълен отработен месец е за месец май 2019 г. и е в размер на 576,80 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, се възприема за основателен за сумата от 1785,41 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 05.12.2019 г. – 11.03.2020 г. (след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК.

 

 

 

 

По разноските:

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК и с оглед приетото в тях следва, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно-при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

В случая ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. – спр.л. 6 от делото. На посочените по-горе основания от тях му се следва сума в размер от 318,82 лв. с оглед предприетото искане за изменение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ по размер.

Ответната страна също е претендирала разноски, като същата има право на такива съразмерно с намалената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ – или 285,86 лв., арг. от нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

При извършване на компенсация между разноските на ищеца и тези на ответника, на ищеца се следват разноски в размер на 32,96 лв.

  Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, за всеки от предявените искове – в общ размер на 171,42 - (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

Разноски за вещи лица за сметка на бюджета на Съдебната власт не са извършвани.

Така мотивиран, съдът

                                        Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА уволнението на Д.П.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, извършено с изтичането на срока на Предизвестие №023/04.11.2019 г., отправено на 04.11.2019 г., считано от 05.12.2019 г., за което е била издадена Заповед № 344/05.12.2019 г. на управителя на „Аззура 2008“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК20398990, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Симеон I“ № 184, представлявано от управителя Д. Г., по силата на което е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т. 5 от Кодекса на труда, поради „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата“, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.П.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност - „крояч обувни изделия“ в „Аззура 2008“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК20398990, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Симеон I“ № 184, представлявано от управителя Д. Г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА „Аззура 2008“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК20398990, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Симеон I“ № 184, представлявано от управителя Д. Г., да заплати на Д.П.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1785,41 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 05.12.2019 г. – 11.03.2020 г. (след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Аззура 2008“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК20398990, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Симеон I“ № 184, представлявано от управителя Д. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, сторените деловодни разноски по компенсация в размер на 32,96 лв. (тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА „Аззура 2008“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК20398990, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Симеон I“ № 184, представлявано от управителя Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Държавата чрез сметката на Кюстендилски районен съд, следващата се държавна такса в размер на 171,42 лв. (сто седемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му, (съобщена на страните в проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2020 г.) – от 07.07.2020 г., по арг. от разп. на чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, съгл. указанията на чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: