РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Кюстендил, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101250 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс.
„Т.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. С., ул. „Я.“ ***, е предявило против О. Р. Г., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., бул. „Х.“ №***, вх. „*“, ап. *, да бъде признато за установено, че
Г. дължи на „Т.“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 1 136, 03 лв., цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 10.2017 г. – 04.2019
г., 182, 94 лв. – лихва за периода 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. и лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до изплащане на задължението, сумата от
32, 11 лв. – цена за дялово разпределение за периода 12.2017 г. до 04.2019 г.,
лихва в размер на 6, 94 лв. за периода 31.01.2018 г. до 23.12.2020 г., и лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до изплащане на задължението.
Претендират се и сторените съдебно - деловодни разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение по продажба и покупка на топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. С., бул. „Х. Б.“ №***, вх. „*“, ап. *. Сочи се, че ответникът бил клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. ОУ били влезли в сила. За
процесния имот били начислявани прогнозни месечни сметки, а по-късно
били изравнявани от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в
1
сградата.
Ето защо, предвид посоченото, „Т.“ ЕАД иска да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че същият му дължи сумата от 1 136, 03 лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода 10.02.2017 г. до 04.2019 г., 182, 94 лв. – лихва за периода
15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. и лихва за периода от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
в размер на 32, 11 лв. – цена за извършване на услугата дялово разпределение
за периода 12.2017 г. до 04.2019 г., лихва в размер на 6,94 лв. за периода
31.01.2018 г. до 23.12.2020 г., както и лихва за периода от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
26.01.2021 г. до изплащане на вземането.
Претендират се и сторените съдебно - деловодни разноски.
Иска се при наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством
предварително депозирано от ищеца становище в посочения смисъл, а
ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да
е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене,
дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от
исковата молба и приложенията към нея. При посочените обстоятелства
ответникът редовно призован, при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК не се
явява в заседаниято проведено на 20.01.2023г. и не се представлява. Не е
направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, макар и изрично
да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на
ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
2
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни
съображения.
За пълнота съдът ще посочи, че вземането, предмет на установяване в
настоящото исково производство, е идентично с претенцията по ч. гр. д. №
5/2022 г. по описа на КРС, което е образувано след изпращането му
подсъдност от СРС.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по настоящото производство – 472, 84 лв. за държавна
такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по
т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в
заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед
заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 27, 16 лв.
държавна такса и и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О. Р.
Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С. бул. „Х.“ №***, вх. „*“, ап. *, дължи и
следва да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. С., ул. „Я. ***, представлявано от А. А. –
изпълнителен директор и И. Е. – председател на управителния съвет, сумата
от 1 136, 03 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 10.02.2017
г. до 04.2019 г., 182, 94 лв. – лихва за периода 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. и
лихва за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2021 г.
до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 32, 11 лв. – цена за
извършване на услугата дялово разпределение за периода 12.2017 г. до
04.2019 г., лихва в размер на 6, 94 лв. за периода 31.01.2018 г. до 23.12.2020 г.,
както и лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 26.01.2021 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА О. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Х.“ №.*** вх.
3
„*“, ап. *, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. С., ул. „Я.“ ***, представлявано от А. А. –
изпълнителен директор и И. Е. – председател на управителния съвет, сумата в
размер на общо 572, 84 лв. – разноски за съдебно-счетоводна експертиза,
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в настоящото
производство и 77, 16 лв. – юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса по ч. гр. д. № 5/2022 г. по описа на КРС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239,
ал. 4 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му - на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати и на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4