№ 3932
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110145815 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с осъдителен иск предявен от Х. И. Д. срещу ответника
ЗАД „Евроинс“ АД с правно основание по чл. 405 от КЗ, ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв., представляваща частичен иск
от сумата в размер на 671,36 лв. – застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло, от
застрахователно събитие, настъпило на 18.08.2019 г., във връзка с договор за
застраховка „Каско“, с вкл. клауза „Пълно Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 00500100275535 от 23.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
04.08.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 23.10.2018 г. е сключил с ответника застраховка
„Каско“, с клауза „Пълно каско“ относно лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ярис Версо“, с рег. № ***********, със срок на действие от
23.10.2018 г. до 23.10.2019 г., със застрахователна сума от 4000,00 лв., при
застрахователна премия от 285,60 лв., разсрочена на 4 вноски, които ищецът е
заплатил. Сочи се, че на 18.08.2019 г., около 16:00 часа, ищецът управлявал
посочения лек автомобил в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ в района на
резиденция „Бояна“, при което от неизвестен автомобил е отхвръкнал камък,
1
като последният ударил челното стъкло на управлявания от него автомобил.
Посочва, че на 20.08.2019 г. уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, при което ответникът извършил оглед, изготвил
снимков материал и съставил опис, в който били отразени следните увредени
детайли: челно стъкло (тонирано с лента). Твърди се, че за увредения детайл
ответникът изплатил на ищеца сумата от 132,00 лв., при положение, че за
възстановяване на щетата е необходима сумата от 803,36 лв., т. е. налице е
остатък, който възлиза на сумата от общо 671,36 лв. Изложеното обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В петитума на
исковата молба изрично е заявено, че искът е заведен като частичен, а именно
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10,00 лв., част
от общо дължимата сума в размер на 671,36 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на челно стъкло, настъпили на 18.08.2019 г., дължимо по
застрахователен договор „Каско“, с клауза „Пълно каско“, за който е
съставена застрахователна полица № 00500100275535 от 23.10.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „Евроинс“ АД, с който се изразява становище, че предявеният
иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът изрично е заявил, че не
оспорва следните обстоятелства: 1. Наличието на сключен между страните
застрахователен договор „Каско“, с клауза „Пълно каско“, за който е
съставена застрахователна полица № 00500100275535 от 23.10.2018 г.; 2. На
20.08.2019 г. ищецът е уведомил ответника за посоченото исковата молба
застрахователно събитие и е предявил извънсъдебна претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение, заведена като щета №
**********/20.08.2019 г.; 3. На 09.10.2019 г. ответникът е изплатил на ищеца
по посочената щета сумата от 132,00 лв.; 4. Настъпилото застрахователно
събитие, причиненото на процесния автомобил увреждане, както и наличието
на причинно-следствена връзка между описаното застрахователно събитие и
посочената щета – увреждането на челното стъкло на л. а. Ответникът
оспорва, че обезщетението следва да се определи по среди пазарни цени за
оригинално стъкло. Излагат се доводи, че ремонтът на процесния л. а. е
извършен още на 18.09.2019 г. и обезщетението, което се дължи възлиза на
2
действително направения разход за отстраняване на повредата, а не в размера
претендиран от ищеца, което би довело до неоснователното обогатяване на
последния. Сочи се, че претендираното от ищеца обезщетение е в прекомерен
размер и не отговаря на действителните вреди, а с извършване на ремонта л. а.
е напълно възстановен. Моли за отхвърляне на иска като недоказан по
основание и размер и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Основателността на претенцията по чл. 405 от КЗ обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: 1. съществуване на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по
имуществена застраховка „Каско“; 2. в срока на застрахователно покритие да
е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3.
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4.
размера на вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи наличието на тези факти.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: 1. Наличието
на сключен между страните застрахователен договор „Каско“, с клауза
„Пълно каско“, за който е съставена застрахователна полица №
00500100275535 от 23.10.2018 г., за срок от 13:00 часа на 23.10.2018 г. до
12:59 часа на 23.10.2019 г., по отношение на процесния лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис Версо“, с рег. № ***********, със застрахователна
сума от 4000,00 лв. и размер на застрахователната премия от 285,60 лв.,
платена от ищеца; 2. На 20.08.2019 г. ищецът е уведомил ответника за
посоченото исковата молба застрахователно събитие и е предявил
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
заведена като щета № **********/20.08.2019 г.; 3. На 09.10.2019 г.
3
ответникът е изплатил на ищеца по посочената щета сумата от 132,00 лв.; 4.
Настъпилото застрахователно събитие – на 18.08.2019 г., около 16:00 часа,
ищецът управлявал посочения лек автомобил в гр. София, по ул.
„Околовръстен път“ в района на резиденция „Бояна“, при което от неизвестен
автомобил е отхвръкнал камък, като последният ударил челното стъкло на
управлявания от него автомобил, причиненото на процесния автомобил
увреждане – повредено челно стъкло, както и наличието на причинно-
следствена връзка между описаното застрахователно събитие и посочената
щета.
Предвид изявленията на страните съдът намира, че спорен по делото е
единствено въпросът относно размера на застрахователното обезщетение,
респ. страните не спорят, че всички предпоставки, обуславящи
основателността на исковата претенция са налице. В потвърждение на това е
и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на сумата от 132,00 лв.
относно процесната щета.
Относно размера на исковата претенция съдът е приел заключение на
назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, съгласно което размерът на щетите, нанесени
на процесния лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис Версо“, с рег. №
***********, вследствие настъпило на 23.10.2018 г. застрахователно събитие
и изчислен към тази дата възлиза на сумата от 600,95 лв. Същевременно по
делото е безспорно, че ответникът е изплатил на ищеца във връзка с
процесната щета сумата от 132,00 лв. При това положение е налице дължим
остатък на застрахователното обезщетение в размер на сумата от 468,95 лв.,
представляваща разлика между общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение (600,95 лв.) и изплатената част от същото (132,00 лв.).
Във връзка с направените от ответника оспорвания следва да се посочи,
че по делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да
се установи, че процесният лек автомобил е бил възстановен напълно още на
18.09.2019 г. и че стойността на извършения ремонт възлиза на 132,00 лв. От
представения фискален бон от 18.09.2019 г. и гаранционна карта не може да
се установи какъв ремонт е извършен. По делото е постъпила информация от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че процесният лек
4
автомобил е преминал технически преглед на 14.01.2020 г., като предишният
преглед е бил валиден до 23.10.2019 г. От тази информация също не може да
се изведе обоснован извод, че лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ е бил
напълно отремонтиран и щетите от процесното застрахователно събитие са
били отстранени още на 18.09.2019 г. Може да се заключи единствено, че л. а.
е следвало да премине технически преглед най-късно до 23.10.2019 г., а това е
станало едва на 14.01.2020 г. По делото не е установено на какво се дължи
това забавяне – дали е била налице техническа неизправност, която е следвало
да бъде отстранена, за да бъде допуснато МПС до движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, или пропуск МПС своевременно да бъде
представено за преглед или поради някаква друга причина.
Стойността, необходима за възстановяване на л. а. следва да се
определи към момента на застрахователното събитие по средни пазарни цени.
Ето защо съдът стига до извод, че в разглеждания случай общия размер
на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 468,95 лв. Доколкото
искът е предявен изрично като частичен за сумата от 10,00 лв., същият следва
да се уважи изцяло за сумата от 10,00 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в размер на 680,00 лв.,
от които 50,00 лв. за държавна такса, 150,00 лв. за депозит за вещо лице и
480,00 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, които следва да се
присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********** на основание чл. 405
КЗ да заплати на Х. И. Д., ЕГН ********** следните суми: сумата от 10,00
лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 671,36 лв. –
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на челно стъкло, от застрахователно събитие, настъпило на
18.08.2019 г., във връзка с договор за застраховка „Каско“, с вкл. клауза
„Пълно Каско“, обективиран в застрахователна полица № 00500100275535 от
5
23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 04.08.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на Х. И. Д., ЕГН ********** разноски в производството
пред настоящата инстанция в размер на сумата от 680,00 лв., от които 50,00
лв. за държавна такса, 150,00 лв. за депозит за вещо лице и 480,00 лв. с вкл.
ДДС за адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в пълен
размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6