№ 2425
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110118196 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Ш. И.. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к.В.
срещу „Т.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. В. за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 6536,63лева, представляваща неустойка по чл. 19
от сключен между страните на 12.07.2018г. предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот, начислена за периода 02.11.2020г. до 30.03.2021г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.12.2021г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 481,17лева, представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 31.03.2021г. до 20.12.2021г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващи я молби: На 12.07.2018г.
между страните е бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим
имот- жилище в строеж. Съгласно договора ответникът е следвало да построи и въведе в
експлоатация жилищна сграда на адрес гр. В. и прехвърли на купувача правото на
собственост върху самостоятелен обект в сградата- апартамент № 17 и право на строеж
върху него. С НА № 184, том XLV, дело № 9782/2018г., на ищцата е било прехвърлено
вещно право на строеж върху посочения обект с площ от 48,88кв.м. при цена от 67378лева,
чието плащане е следвало да стане поетапно- авансово 20хил.лева при подписване на
предварителния договор, платена по банков път на 12.07.2018г., 33900лева платима при
започване на строителството, платена по банков път на 12.09.2019г., 10100лева след
изграждане на сградата на груб строеж, платена на 01.09.2020г. и 3378лева след издаване на
акт образец 15, която сума не е била платена предвид липсата на издаден акт 15, или поне
ищцата не е била уведомена за наличие на такъв. Съгласно чл. 5 от договора, апартаментът е
следвало да бъде предаден на ищцата с определени технически характеристики, т.е
ответникът е следвало да извърши различни по вид СМР. Въвеждането на сградата в
експлоатация е следвало да стане в срок до 12.07.2020г., съгласно уговореното в чл.7 от
предварителния договор, като с НА е бил уговорен нов срок за това, а именно до 24 месеца
от датата на откриване на строителната площадка. Протоколът за откриване на строителната
площадка бил с дата 01.11.2018, т.е новият срок за въвеждане в експлоатация бил до
1
01.11.2020г. Твърди, че понастоящем сградата няма акт за въвеждане в експлоатация.
Апартаментът е бил закупен с цел отдаване под наем. Към 01.11.2020г. ответникът не е
изпълнил задължението си по отношение срока за въвеждане в експлоатация. На
30.03.2021г. ищцата продала апартамента на етап груб строеж- на тухли, без дограма, врати,
мазилки, бои, шпакловки, изолации, прокарани инсталации и пр. Твърди, че в чл. 19 от
предварителния договор страните са уговорили, че при неизпълнение задължението на
ответника да построи сградата в срока по чл. 7 и не изпълни задълженията си относно
изпълнение на конкретни СМР, то дължи неустойка възлизаща на 0,5% от стойността на
недовършените работи на ден закъснение. Затова и понастоящем счита, че за периода от
02.11.2020г. до 30.03.2021г. са налице предпоставките по ангажиране договорната
отговорност на ответника за вреди в размер на уговорената за това неустойка. Едва на
14.01.2021г. за сградата е бил издаден констативен протокол за степен на завършеност по чл.
181, ал. 2 ЗУТ „груб строеж“ и към м. март 2021г. не е имало промяна в състоянието и вида
й, в т.ч. за процесния апартамент. Твърди, че след подписване на НА на 12.07.2018г.
уговорките на предварителния договор не са били променени с изключение за новия
уговорен срок, поради което и в останалата им част са останали действащи. По КСС
посочва, че стойността на недовършените работи е в размер на сумата от 9842,21лева, при
което дължимата за периода 02.11.2020г. до 30.03.2021г. неустойка по чл. 19 от
предварителния договор е в размер на исковата сума от 7332,29лева, изчислена на база
149календарни дни при 0,5% лихвен процент на ден. Счита, че върху неустойката се дължи
и обезщетение за забава от деня следващ продажбата на апартамента на трето лице до датата
на подаване на исковата молба. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Исковата претенция се оспорва на първо място като недопустима. Счита, че за ищцата не е
налице правен интерес от търсената защита по следните аргументи: ищцата се е разпоредила
с правото си на собственост върху процесния апартамент и съответно погасили са се и
всички задължения включени като ангажимент в НА за покупко- продажба; закупуването на
имота е осъществено при цена по- ниска от тази на която е бил впоследствие продаден, т.е
ищцата е реализирала печалба от 12811,03лева. Възразява се и срещу основателността на
претенциите. Твърди, че в НА от 12.07.2018г. липсва уговорка за неустойка дължима от
продавача поради забава. Такава е предвидена само за забавата на купувача. Твърди и че
забавянето в строежа е било причинено и от водени съдебни дела от собствениците на
парцела, което обстоятелство има характеристики на форсмажорно такова по см. на чл. 21.
Позовава се и на клаузата на чл. 16 от предварителния договор, съгласно която същият се
счита за изпълнен при сключване на окончателния договор и предаване на обекта. В тази
връзка счита, че с подписване на НА е изпълнил задължението си по чл.1 от предварителния
договор и последният е престанал да действа, предвид и че той не бил включен като
документ при изповядване на окончателната сделка. Претенцията на неустойка се оспорва и
по размер, като се твърди, че в предварителния договор липсва стойностно изражение на
довършителните СМР. Оспорва и довършителните работи да са били извършени към
момента на изповядване на сделката от 30.03.2021г., предвид че имотът е бил продаден на
етап груб строеж и липсва описание в НА или друг документ на сочените довършителни
работи. Счита и че в представената КСС има включени работи, които не са били обект на
уговаряне в предварителния договор, както и такива по външното оформление на сградата,
последните извършени от ответника.
В открито съдебно исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните
представители на страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на заявените претенции, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване
следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие
на валидно сключен договор между страните предварителен договор за покупко- продажба
от 12.07.2018г. със соченото съдържание, в т.ч. че ответникът е поел задължение по
предаване апартамента при сочените технически характеристики; уговорена между страните
неустойка и нейния размер, в т.ч. обем и стойност на недовършените работи; изискуемост
на вземането за неустойка и размер на дължимото се обезщетението за забава. Съответно в
тежест на ответника е да установи твърденията си, че е изправна страна по предварителния
договор, като е изпълнил точно задълженията си по него, в т.ч. че забавата му се дължи на
водени съдебни дела от собствениците на парцела.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 12.07.2018г. между ищцата, действаща чрез пълномощник В.И. и ответното
дружество е сключен предварителен договор за покупко- продажба на жилище в строеж,
извършване на строителство, прехвърляне на право на строеж и прибодиване право на
собственост върху отделни обекти в новострояща се жилищна сграда.
В предмета на договора е включено задължение на продавача да построи по одобрен
архитектурен проект и въведе в експлоатация жилищна сграда на адрес гр. В., като
прехвърли на купувача правото на собственост върху конкретно посочен обект- апартамент
17. Уговорена е продажна цена от 67378лева, платима поетапно- при подписване на
договора, при откриване на строителната площадка, при достигане етап „груб строеж“ и
след издаване на акт образец 15.
В чл. 5 страните са уговорили техническите характеристики на сградата и обектите в
нея като степен на завършеност, при които продавачът въвежда сградата в експлоатация, а
именно: монолитна, стоманенобетонна конструкция; зидове с тухли четворки и единички;
изолации- топлоизолация на всички външни стени и тераси над жилищни помещения,
топлоизолация на всички подпокривни пространства, хидроизолация на покривите и
стените, съгласно архитектурните работни чертежи; фасадни бои и облицовки; покриви с
битумни керемиди; асансьори; дограма на всички жилищни обекти- ПВЦ профили и
стъклопакет; входни врати на сградите- алуминиеви с монтирани пощенски кутии и
ел.брава; домофонна инсталация; стълбища; апартаменти- входни врати на жилищата,
стени- машинна мазилка; тавани- гипсова шпакловка; подове- шлайфан бетон; подове на
терасите- теракот; мокри помещения и кухни- измазани стени, подготвени за фаянс, под-
шлайфан бетон, таван- шпаклован, санитарно обзавеждане- няма; инсталации-
електроинсталация- изцяло завършена, апартаментно табло с автоматични предпазители;
телефонна инсталация в сградата- изцяло завършена до изход; водна инсталация- изцяло
изпълнена със затапени изходи за батерии; канализация- изцяло завършена и скачена; общи
части изцяло завършени по проект.
В чл.7 страните са уговорили, че срокът за построяване на сграда в уговорените
степен и завършеност по чл. 5 е до 12.07.2020г. В този срок следва да се построи сградата по
одобрен архитектурен проект и да се предаде в експлоатация.
В срок до 12.07.2018г. продавачът следва да прехвърли правото на собственост на
уговорения обект /чл.9/.
Съгласно чл. 16 договорът се счита за изпълнен при сключване на окончателния
договор за продажба и предаване обекта на купувача.
В чл. 19 страните са уговорили неустойка в случай, че продавачът не построи
сградата в уговорения срок /12.07.2020г./ и не изпълни задълженията си по чл. 10/ да
3
изпълни качествено СМР и в договорения срок/, то той дължи неустойка възлизаща на 0,5%
от стойността на недовършените работи по обекта- апартамент 17 на ден закъснение.
В изпълнение на задължението си по чл. 9 от коментирания договор, на 12.07.2018г.
между страните е бил сключен в нотариална форма договор за покупко- продажба, с който
ищцата е придобила безсрочно вещно право на строеж на апартамент № 17, чието
строителство е предвидено и предстои да се извърши в новострояща се сграда в гр. В.. В
този договор вече страните са уговорили, че продавачът поема задължение за извърши за
своя сметка, със свои средства, труд и материали или чрез трето лице, всички необходими
фактически и правни действия до окончателното построяване на сградата и приемането й с
разрешение за ползване в срок от 24месеца считано от датата на откриване на строителната
площадка и предаване на обекта със степен на завършеност по БДС.
На 30.03.2021г. ищцата е прехвърлила на трето лице собствеността върху апартамент
№ 17.
Въз основа на така коментираните доказателства налага се извод, че на 12.07.2018г.
между страните са били сключени два договора- единият за покупко- продажба и
строителство, а другият за прехвърляне право на строеж върху обекта, който следва да се
построи. Възраженията на ответника, че с подписването на договора за прехвърляне правото
на строеж, предварителния договор от 12.07.2018г. е изчерпал предмета си, не могат да
бъдат споделени.
Сключеният между страните предварителен договор от 12.07.2018г. по своята правна
същност е възмезден и неформален, но и с продължително изпълнение. Съдържа елементи
на договор за изработка и предварителен за покупко- продажба. За разлика от него сделката
по прехвърляне на право на строеж е формална и поради това, именно в изпълнение на
поетото от ответника задължение по чл. 9 от договора е била изповядана в изискуемата за
това нотариална форма. С това, задължението по чл. 9 е изпълнено от ответника, но
останалите му задължения по договора за етапно строителство на сградата и уговорените
техническите характеристики на степента на завършеност, не са отпаднали, защото това е
била неговата дължима насрещна престация, без значение, че не е била изрично включена в
нотариалния акт. Извод за това следва, както от уговорения срок за изпълнение
задължението на продавача за окончателно построяване на сградата и приемането й с
разрешение за ползване, разписан в нотариалния акт, така и пряко от тълкуването на
предварителния договор, където в чл. 16 страните са уговорили, че изпълнението на
договора е свързано със сключването на окончателен договор и предаване обекта на
купувача. Т.е изпълнението на предварителния договор се свързва с построяването на
сградата и въвеждането й в експлоатация, защото именно това е целта на договора-
построяване на обекта в сградата и прехвърлянето му в собственост на ищцата. Двата
договора, реално е невъзможно да съществуват самостоятелно един от друг, защото
корелативно на изпълнението на обещанието за продажба на недвижим имот е това по
предшестващото го построяване на обектите. В тази насока следва се тълкува и предвид
уговорката за предаване обекта със степен на завършеност по БДС. Легално определение на
това понятие завършеност по БДС няма, но то е наложено от добрите практики и обичаите,
и реално се свежда до всичко онова, което страните са уговорили в чл. 5 като технически
характеристики. Единствено, следва да се приеме, че с подписването на нотариалния акт,
страните са преуговорили срока по чл. 7 от предварителния договор, разписвайки, че той е
24месеца от датата на откриване на строителната площадка и предаване обекта със степен на
завършеност по БДС. Въпреки, че тази уговорка свързва началото на протичане на срока
кумулативно с две събития, първото предхождащо във времето второто- дата на откриване
на строителна площадка, което е начало на строителството /удостоверено с протокол
образец 2/ и предаване обекта със степен на завършеност по БДС /удостоверен с протокол
образец 15/, което всъщност е крайният срок на строителството, то следва да се приеме, че
4
началото на протичането на срока е датата на откриване на строителната площадка, когато
реално строежът разполага с цялата необходима документация и не са налице обективни
пречки за започване на неговото фактическо изпълнение от строителя.
След като страните са били в договорни отношения, то предявеният иск се явява
допустим. Претенцията не е заявена за период, следващ този, в който ищцата се е
разпоредила с правото на собственост и съответно договорната връзка е била прекъсната.
Надлежните твърдения за договорни отношения предполага произнасяне по същество на
спора и не е въпрос на надлежна процесуална легитимация на ищцата.
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение,
което съдът кредитира като неоспорено от страните и изготвено от лице с нужната
компетентност, се установява още:
За сградата има издадено разрешение за строеж № 133/02.08.2018г,. допълвано със
заповеди № А- 79/06.08.2019г. и № А-85/03.12.2020г. Допълнението от 2019г. според в.лице
изисква съгласието на всички възложители, както и преработване на конструктивния
проект, преди да започне отново строителството.
На 01.11.2018г. е изготвен протокол образец 2 за откриване на строителна площадка,
определяне на строителна линия и ниво на строежа.
Със заповед № 21/28.05.2020г. са приети кофража и армировката на покривната плоча
3. След тази дата според в.лице може да започне изпълнението на довършителните работи и
изграждането на инсталациите. Въз основа на това и на база съобщеното от законния
представител на ответника при извършване оглед на място, в.л. е заключило, че
топлоизолация, електроинсталацията, ВиК инсталацията и домофонната инсталация, са били
изпълнени към 01.11.2020г.
Съгласно заповед № 22/17.03.2021г. са приети кофража и армировката на рампата
към подземния гараж.
На 17.07.2020г. е подписан акт образец 14 за приемане на конструкцията.
Към 01.11.2020г. сградата е била завършена в степен „груб строеж“, но не е
изпълнена рампата към подземния гараж, съгласно промени, които са се наложили.
На 14.01.2021г. е изготвен констативен протокол за степен на завършеност „груб
строеж“.
На 13.05.2022г. е изготвен протокол образец 15 за установяване годност за приемане
на строежа. Следващо действие е издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация,
което все още не е издадено.
Към датата на заключението всички довършителни работи са изпълнени на място.
В.л. сочи да липсва техническа възможност да се посочи кои работи са били
извършени и кои не, съответно кога. Затова остойностяването на недовършените работи
съобразно уговорката на чл. 5 от предварителния договор, в.л. е правило на база
твърденията на ищеца.
По средни пазарни цени, в.л. сочи нужната стойност за изпълнение на недовършените
работи от 8773,07лева, в която се включват и топлоизолация, електроинсталацията, ВиК
инсталацията и домофонната инсталация /съгл. допълнителното заключение/, с уговорката
че според в.л. в първоначалното заключение тези работи са били изпълнени на място към
01.11.2020г. Без тях, нужната стойност е 7047,27лева.
Съдът преценява, че при определяне стойността на недовършените работи по чл. 5 от
предварителния договор, служеща като база за изчисление размера на неустойката по чл. 19,
следва да се вземе предвид стойността посочена в допълнителното заключение. Това е така,
защото изводът на в.л., че тези работи са били извършени е базиран само на споделено от
управителя на ответното дружество при огледа на място и принципната технология в
5
строителството, че след като сградата е била завършена на етап груб строеж към
28.05.2020г., то от този момент е възможно да започне изпълнението на довършителните
работи. Този извод обаче не е нито документално подкрепен от някакви писмени
доказателства, нито от ангажирани гласни такива. Експертното заключение изхожда от
принципни положения в строителството, но при липса на други доказателства подкрепящи
този извод, съдът не може да направи такъв, че наистина тези факти са били осъществени
към него момент. Не може съобразно ангажираните по делото доказателства да се даде
отговор и на това кои от довършителните работи кога са извършени, предвид даденото
експертно заключение, че те са налични към датата на заключението, но кога точно са
изпълнявани е технически невъзможно да се определи. Дължимото от ответника пълно
доказване не е проведено. Следва да се приеме, че топло- , електро-, ВиК и домофонна
инсталации нито към 01.11.2020г., нито към 30.03.2021г. са били изпълнени на място. Нещо
повече, самият ответник в отговора е твърдял, че към датата на продажбата на имота от
ищцата, когато за сградата е имало само протокол за степен на завършеност „груб строеж“,
сочените довършителни работи не са били извършени в имота.
Защитата на ответника не е провеждана по линия твърдения за изправност по
договора и такива посочените довършителни работи да са били изпълнени към 01.11.2020г.
Твърденията са били, че забавянето в строителството се е дължало на обективни факти,
стоящи извън волята на ответника- спорове по повод собствеността, върху имота, в който се
изгражда сграда.
По повод горното, по делото са представени от ответника писмени доказателства-
искова молба, по която е било образувано гр.д. № 4840/2018г. на ВРС, решението по което е
влязло в законна сила на 28.05.2019г. От тези доказателства не следва извод, че това дело е
причинило забавата на ответника. Няма категоричност, че това гр.дело касае имота, в който
е изградена настоящата сграда. Ако и това да е така, исковата молба по него, с което е и
дадена гласност на спора е вписана през м.юни 2018г., т.е предхождащо сключване на
процесните предварителен договор и договор за покупко продажба от 12.07.2018г.
Ответникът е бил в известност за спора и е могъл да го съобрази при уговаряне срока за
предаване обекта на ищцата.
Без правно значение за ангажиране договорната отговорност на ответника за
забавеното изпълнение се явява обстоятелството, че пълномощникът на ищцата е бил
уведомяван за забавата в строителството поради забава в строителната документация.
Принципно тези твърдения се опровергават и от ангажираните гласни доказателства-
показанията на св. И.. Обстоятелството, че последната като пълномощник е подписвала
документи по повод допълването през 2019г. на разрешението за строеж на сградата, като
възложител, не може да се тълкува като знание у нея, че това автоматично ще доведе до
забавяне в строителството. За разлика от ответника, последната не извършва строителна
дейност по занятие и няма как да се очаква знание относно процедури и практики в
снабдяване с нужните документи. Няма и данни, респ. доказателства ответникът писмено да
я е уведомявал за забава или необходимост от предоговаряне на сроковете на
строителството. Така, че възраженията на ответника освобождаващи го от отговорност са
неоснователни.
Позоваването на ковид кризата, направено в първото по делото заседание също е
неоснователно. То е заявено общо и не е основано на конкретни твърдения по какъв начин
тази криза е повлияла на ответника. То е и опровергано от факта, че за сградата едва на
13.05.2022г. и в хода на процеса е бил издаден акт за установяване годността за приемане на
строежа /образец 15/ и тепърва предстои издаването на удостоверение за въвеждането й в
експлоатация. Т.е няма как двумесечният срок на извънредното положение да е повлияло и
предизвикало това близо година и половина закъснение.
Клаузата не е и нищожна съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. по т.д. № 1/ 2009г. на
6
ОСТК на ВКС.
В заключение, претенцията е доказана по основание.
По отношение размерът й, съдът по изложени горе мотиви взе предвид посочената от
в.л. стойност на недовършени СМР от 8773,07лева. Мораторната неустойка е заявена за
периода от 02.11.2020г. /деня следващ падежа на задължението по предаване обекта на
ищцата/ до 30.03.2021г. /датата предхождаща тази, на която ищцата се е разпоредила с
правото на собственост/. Това са общо 149дена. Дължимата неустойка възлиза на
6536,63лева /8773,07 х 0.5%= 43,87 х 149/. Претенцията е доказана в заявения размер и
следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба.
Претендира се и обезщетение за забава върху главницата за неустойка за периода от
31.03.2021г. до 20.12.2021г. Присъждането й е допустимо / така решение по т.д.№ 683/10г.
Първо ТО, решение по т.д.№ 1088/09г. Второ ТО, решение по т.д. 506/2010г. на ВКС Второ
ТО и мн.др./.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява.
Задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД възниква от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за
неустойка.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Доколкото в случая денят за
изпълнение не е определен, за да бъде поставен в забава длъжника, то необходимо е той да е
бил поканен да изпълни. При това, поканата следва да съдържа изрично изявление в този
смисъл и да касае вземане за обезщетение, което вече е възникнало. Същата има
правопораждащо действие, което се отнася занапред и касае само и единствено
задължението, което поражда.
Ответното дружество е получило на 07.07.2021г. /с обратна разписка/ покана за
доброволно изпълнение на задължението му за плащане на неустойка по чл. 19 от
предварителния договор. Даден му е 7дневен срок за изпълнение. Едва с изтичането му е
настъпил и падежът на задължението. Т.е от деня следващ изтичане срока предоставен за
доброволно изпълнение, ответното дружество е изпаднало в забава и от него момент дължи
обезщетение за това, т.е от 15.07.2021г.
Претенцията по чл. 86 ЗЗД се явява основателна за периода 15.07- 20.12.2021г.вкл.
Изчислена по размер от съда с помощта на програмен продукт Апис финанси, дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 6536,63лева за посочения период възлиза в
размер на сумата от 288,70лева.
За периода 30.03-14.07.2021г. и за разликата над 288,70лева до пълния заявен размер
от 481,17лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 311,47лева платена държавна такса / дължима само относно частта от
претенциите останали в предмета на спора след упражнени права по чл. 232 ГПК/, 800лева
за депозит за в.л и 830лева адв. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност,
което е неоснователно с оглед минималните размери на адв. възнаграждения по всеки от
двата обективно съединени иска изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т. 1 и т.3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Така подлежащите на възмездяване разноски в настоящото производство са общо
1941,47лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 1683,32лв.
7
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендира се такива от 1500лева за
адв.възнаграждение в настоящото производство и 35лева такси за други книжа. Разходът от
35лева не следва да бъде признат, доколкото няма ангажирани доказателства за неговата
направа по арг. от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Направено е възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като защитата касае два
обективно съединени иска, адв. възнаграждение по който е общо 1013,37лева определено по
реда на чл. 7, ал.2, т. 1 и т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения. В тази връзка съдът съобрази, че отговор е подаден и по първоначално
заявен евентуално съединен иск, с различен предмет на показване, макар и впоследствие
оттеглен. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция, в т.ч. прекратената част от
производството по главните искове, следва да се присъдят разноски от 53,21лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ на Ш. И.. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к.В. сумата 6536,63лева,
представляваща неустойка по чл. 19 от сключен между страните на 12.07.2018г.
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, начислена за периода
02.11.2020г. до 30.03.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 21.12.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ на Ш. И.. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к.В. сумата 288,70лева,
представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 15.07.2021г.
до 20.12.2021г., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
288,70лева до пълния заявен размер от 539,74лева и за периода 31.03.2021г. до 14.07.2021г.
вкл.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ на Ш. И.. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к.В. сумата от 1683,32лева
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ш. И.. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к.В. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. В. сумата от 53,21лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8