О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 28.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 1506 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от А.Д.Д. чрез процесуалния му представител адвокат Д.Й. против
определение № 7693 от 13.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 17266 по описа за 2018
г. на Районен съд - Варна, с което се прекратява производството по делото и се
изпраща същото по подсъдност на Районен съд - Добрич.
В частната жалба не са изложени никакви
конкретни доводи, а само бланкетни такива за
неправилност и незаконосъобразност на определението. Моли се същото да бъде
отменено и делото да бъде върнато на Районен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Писмен отговор по частната жалба не е
постъпил от другата страна.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице – страна по делото, в срока по член 275, алинея 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на което следва да
бъде разгледана по същество.
Районният съд е бил сезиран с искова
молба от А.Р.С. чрез пълномощника си адвокат А.П. против А.Д.Д., с която е предявен иск с правно основание член 127,
алинея 1 от СК за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение
на детето Александър Атанасов Д.; за
определяне местоживеенето на детето при
нея; за определяне режим
на лични отношения между детето и баща му
А.Д.Д. и за осъждането на
бащата да заплаща на детето
си чрез неговата
майка месечна издръжка в размер на 300 лева с падеж всяко
5-то число от месеца, за който
издръжката се дължи, ведно със
законната лихва за всеки просрочен
ден, считано от 15.11.2018 г. до
настъпване на законово основание за изменение или
прекратяването й.
Настоящият
състав на въззивния съд, след като се запозна с
материалите по първоинстанционното дело, намира следното:
В случая от данните по делото, включително
и от наведените в исковата молба твърдения, е видно, че към момента на
предявяване на иска /15.11.2018 г./ детето е било с настоящ адрес в Кралство
Испания, а преди това във Федерална република Германия, тоест налице е бил
международен елемент по възникналия между страните спор относно родителската
отговорност по отношение на общото на страните дете, поради което и
допустимостта на образуваното производството пред българския съд е следвало да
бъде преценена съобразно правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000 г., тъй като и България, и Испания са страни-членки
на Европейския съюз. Съгласно член 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.
съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност на детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, като според § 2, параграф 1
се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. Член 12 от
регламента, озаглавен „Пророгация на компетентност“,
визира в § 3, че съдилищата на държава-членка също са компетентни по отношение
на родителската отговорност, когато детето има основна връзка с тази
държава-членка, и особено по силата на факта, че единият от носителите на
родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази
държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка, и
компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин
приета от родителите към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на
детето. В конкретният случай искът е предявен от майката пред Районен съд –
Варна, тоест тя е направила правото си на избор на компетентен съд. Бащата
/ответник/ не е направил възражение досежно
подсъдността с отговора на исковата молба, от което следва, че същият е приел
компетентността на българския съд.
В хода на производството пред първата
инстанция обаче ищцата е представила доказателства, че заедно с детето от месец
януари 2019 г. се е установила да живее в град Добрич.
Разпоредбата на член 127, алинея 2 от
СК постановява,че когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Законодателят изхожда от идеята, че при подобни
спорове водещ е интересът на детето, който има приоритет пред този на
родителите. Подсъдността по постоянния адрес на детето ще осигури максимална
защита на интересите му с оглед бързината на процеса и минимизирането на съдопроизводствените разноски. Определянето на специална
местна подсъдност по споровете с правно основание член 127, алинея 2 от СК,
изключваща общата такава по член 105 от ГПК,
респективно член 112 от ГПК,
е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието
настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване,
което е свързано и с последващите процесуални
действия по разглеждането на спора. Съгласно член 94, алинея 1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава, като
този адрес подлежи на регистрация, а за малолетните лица, както е в
разглеждания случай, заявяването на настоящия адрес на детето се извършва от
законните му представители /член 96, алинея 3 от ЗГР/. В същият смисъл е и § 1, точка 15 от допълнителните разпоредби на Закона за
закрила на детето,
според който "настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето
пребивава. Поради това настоящият състав на въззивния
съд приема, че от гледна точка на очертания специфичен предмет на споровете по член 127, алинея 2 от СК съдът по мястото, където детето пребивава е най-
удобният за детето с оглед на неговите интереси, предвид необходимостта от
извършване на редица процесуални действия с участието и на детето – евентуално
изслушването му от съда при наличие на предвидените в СК и в специалния ЗЗДт условия; изслушване на родителите на основание член
59, алинея 6 от СК; изготвяне на социален доклад.
С оглед конкретния казус /детето е
имало обичайно местопребиваване в чужбина преди и при подаване на исковата
молба/, то нормата на член 120 от ГПК е неприложима.
Поради изложеното местно компетентен е
Районен съд - Добрич, респективно атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав
на Окръжен съд - Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7693 от 13.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 17266 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, с което се прекратява производството по делото и се
изпраща същото по подсъдност на Районен съд - Добрич.
Определението може
да бъде обжалвано
с частна жалба пред Върховен касационен
съд, подадена чрез Окръжен съд
– Варна, в едноседмичен срок от връчването
му на страните
на основание член 274,
алинея 3, точка 1 от ГПК.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд - Варна за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.