Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. 29. 10.2014 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд наказателно отделение
На двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ИВАНОВ
ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
Секретар: М.Т.
Прокурор: Д.Стоянова
Като разгледа докладваното
от съдия Б.Янкова ЧНД № 202
по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32 ал.1 във вр. с
чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен
съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 2080 Js 49021/12, постановено на 30.10.2012г от съдебен орган – Районен съд в
гр.Линц, от съдия по наказателни дела, по отношение на българския
гражданин Я.К., роден на ***г в гр.Сливен , с последен известен адрес –
с.Водица,община Попово, област Търговище. Решението е влязло в сила на 05.06. 2014г
и със същото на К. са
били наложени финансови санкции по чл.3 ал.1 т 1, представляващи парична
санкция от 450 евро за извършено правонарушение
/престъпление по §242 ал.1,25 алинея 2 от НК на издаващата
държава – Федерална Република Германия,
както и парична сума от 80.50
евро, представляващи финансова санкция
по чл. 3 ал.1 т 3 от закона – разходи
по съдебното производство, довело до решението .Общият размер на наложената
финансова санкция с цитираното Решение на
издаващата държава възлиза на 530 . 50 евро .
Финансовите санкции са наложени на българския
гражданин К. за това,че на 28.02.2012г в 14.15ч заедно
с Алекси З. Тодоров и 12 годишното по това време дете Леонардо Ходжич,
в супермаркет „Нето“ на ул.“Хауптщрасе „ №20 в гр.Асбах , се опитал да открадне, слагайки в раницата си 30 опаковки шампоан за коса на обща стойност
77.10евро, с което извършил престъпление
от НК на ФРГ - §242 ал.1, 25 ал.
2 .
При извършената
проверка в НБД, видно от
приложената по делото справка, лицето е установено с трите имена и ЕГН – Я.З.К.
и ЕГН **********, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес в населено място
област Монтана . С оглед извършеното призоваване по правилата на 178 ал.8
от НПК, приложим съгласно чл.16 ал.12 от ЗПИИРКОРНФС е установено
настоящото местоживеене на лицето в населено място на територията на област
Търговище, поради което и настоящия съд се явява компетентен по см на чл.15 от
с.з. да разгледа постъпилото искане за признаване.
В съдебното заседание прокурорът взема
становище за основателност на
направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената
финансова санкция .
Засегнатото лице Я.К., редовно призовано се
явява и застъпва становище за
неоснователност, по причини,че сумата
била платена.Представя
уведомление на немски език, ведно с две вносни бележки.
Съдът
като се запозна с доказателствата по делото, представените от засегнатото лице К.
и служебно изисканата от издаващата държава справка
, установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на
чл.30 и сл от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (
ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл.4 ал.2 от с.з., издадено въз основа на Решение № 2080 Js 49021/12,
постановено на 30.10.2012г от
съдебен орган – Районен съд в гр.Линц
и влязло в сила на
5.06.2014г е издадено за констатирано правонарушение, което съгласно
фактическото му описание съставлява престъпление
и по българското законодателство,
т.к осъществява състав на престъпление по чл.194 във връзка с чл.18 от НК . Следователно, налице е първото изискване за допустимост за признаване и изпълнение съгласно чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Нещо повече, в конкретния случай, доколкото
поведението, за което българския
гражданин К. е подведен под наказателна отговорност съставлява
деяние, което покрива признаците на престъплението „кражба“ и според законодателството на издаващата държава,
то и съгласно чл. 30 ал.2 т 6 от с.з. , условието за
двойна наказуемост по чл.30 в случая не е абсолютно изискуемо .
УДОСТОВЕРЕНИЕТО е
законосъобразно от формална
страна, като видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено
от компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3 ал.1 т 1 от Закона – Районен съд Линц,
съдия по наказателни дела. Придружено е с изискуемия превод на български
език и същото е издадено по образец, съгласно
чл.4 ал.1 от Закона Удостоверението е
постъпило по пощата, съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна
кореспонденция по чл.9 ал.3 от Закона.
УДОСТОВЕРЕНИЕТО е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи наличието на
основанията, изключващи възможността за
признаване и изпълнение:.
1.Представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото / л.27 -
32 /, като имената на лицето,
местоположението на извършеното нарушение, размера на наложената финансова
санкция , номер на Решението и дата на
издаване са идентични с отразените
в преведеното Удостоверение.
2.Съгласно
изрично посочване от компетентния изпращащ орган обстоятелство, че в
изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото
деяние и че няма такова решение, което е
изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава
/б.”з” т 1 б.”б” от
Удостоверението/ не е налице условието за отказ по чл. 35 т 2 от Закона.
3.
Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин,
спрямо когото е издадено Удостоверението : Видно от
констатираните данни за самоличността на лицето, същото е пълнолетно и съгласно
българското законодателство е наказателно и административно отговорно, а с
оглед социалния и обществения му статус,
не е лице по отношение на което съществува
законодателно предвиден имунитет
или привилегия, правещи
изпълнението на решението
недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени в чл. 35 т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС
4.Не
са налице и основания за отказ,
изведени от материално правните
предпоставки за действие на
постановеното Решение и наложената със
същото финансова санкция за извършеното
престъпление. Видно от констатираното
време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на
нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл.285 ал.1 от АПК е
пет години от влизане в сила на
акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно
на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според
българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на
България, нито се ОТНАСЯ за
деяние, което да е било
извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и бълг. законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния . В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени
и в чл. 35 т. 3 и т 5.
5.
Посоченият в Решението и в
представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е общо 530.50 евро , поради което и не е налице
отрицателното условие по чл. 35 т.6, допускащо
отказ от признаване и изпълнение, т.к санкцията не е по-малка от 70
евро,както е формулирано изискването на
закона. Следователно не е налице и пречката,
посочена в чл.35 т 6 от ЗПИИРКОРНФС, съставляваща основание, при което съдът би могъл да откаже поисканото признаване и изпълнение.
6.Не
е налице на следващо място и основанието,
изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания и спазване
процесуалните правила на наказаното лице обобщени в условията по чл. 35 т 9,
т.10 и т 11 от ЗПИИРКОРНФС . Съгласно б.”з” т 2 б.”б” от представеното
Удостоверение , производството е било писмено
и в съответствие със законодателството на издаващата държава - ФРГ засегнатото
лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон, представител
относно правото си да обжалва решението , както и сроковете за обжалване .Съгласно
б.”й” от Удостоверението, издаващата
държава е потвърдила, че се касае за писмено производство и съдебно заседание не е било провеждано, а
с оглед б.“з“
т 2 б.“б“ е потвърдено от издаващата държава,че засегнатото лице е било уведомено
за правото да обжалва решението и сроковете за това. В този смисъл, гаранциите, предвидени
с разпоредбите на чл. 35 т.9 от
Закона са били спазени, респективно не са налице
основанията за отказ от признаване и
изпълнение, посочени в тази разпоредба.
7.
Не се установиха основанията по чл.33
от ЗПИИРКОРНФС за пълно или частично приспадане равностойността
на задължението по процесното Удостоверение, т.к, независимо от изявлението
на засегнатото лице, че случаите са
идентични, видно от извършения превод на представения от К. документ, той се отнася за напълно различни от изложените н
настоящото Удостоверение обстоятелства -
Разпореждане за плащане на
различен държавен орган -
Прокуратура в гр.-Кьолн , по различен номер на референтната преписка, от
друга дата - 4.10.2014г и с друг размер на дължимото плащане – 830 евро. При направеното изрично запитване до посочената в Удостоверението служба
и лице за контакт : Bundesamt
fur Justiz, Bonn, г-жа Хафенегер, обработила
преписката с номер ІІІ 6-9352/2Е-В15- 36А 3258/2014, по факс и след уточняващи
телефонни разговори, безспорно се установи пълната липса на относимост на представените платежни документи, за сумата от 830 евро към задължението -
финансовата санкция от общо 530.50 евро,
наложена на лицето Я.К. по Решението
от съда в гр.Линц, по повод на
което е било издадено и процесното Удостоверение по
чл.4 от Рамково Решение
2005/2148ПВР на Съвета, предмет
на настоящото ЧНД . Следователно липсват основания, както за отказ от изпълнение , така и за извършване на пълно или частично приспадане по чл. 33 във връзка с чл.17 от Закона от
задължението, предмет на
настоящото дело .
При извършената справка за фиксинга на БНБ към 29.10.2014г за курса на българската валута към паричната
единица- евро, съгласно Решение
№233/1998г на БНБ фиксиращ постоянното съотношение между двете парични единици – 1
евро се равнява на
1955,83 лева. С прилагането и на
Закона за деноминацията на лева / ДВ бр.20/1999 год.,в сила от 05.07.1999 год./
официалния курс на 1евро е 1.95583 лева.
От така посоченото следва,че равностойността
на 530 .50 евро по фиксирания курс на БНБ е 1037.56 лв.
Съобразявайки изложеното, настоящия съдебен
състав намира, че са налице всички законови изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане
на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното
решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение
на компетентния за това орган, който в РБ , съгл.чл.6 ал.2 от Закона е
Националната агенция
за приходите .
Водим
от горното и на основание чл.16 ал.7 т.1
от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение № 2080 Js 49021/12,
постановено на 30.10.2012г от
съдебен орган – Районен съд
в гр.Линц , влязло в сила на 5.06.2014г, по отношение на българския
гражданин Я.З.К., роден на ***г в гр.Сливен, с местоживеене *** и ЕГН **********,
с което на същия е била наложена финансова санкция в размер на общо 530.50 евро, равняващи се на 1037.56лева , за
наказуемо деяние по националния закон на решаващата държава - престъпление по НК на ФРГ - §242 ал.1,25 ал. 2 , а именно – за
това,че на 28.02.2012г в 14.15ч заедно с Алекси З. Тодоров и 12 годишното по това време дете Леонардо Ходжич,
в супермаркет „Нето“ на ул.“Хауптщрасе „ №20 в гр.Асбах , се
опитал да открадне, слагайки в раницата си
30 опаковки шампоан за коса на
обща стойност 77.10 евро.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се изпрати незабавно на
Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната
агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След
получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд ,както за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл.36 във вр. с чл.22,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите - т.е. за приключване на изпълнението , с оглед
изпълнение задължението на съда по чл. 38
ал.1 т 4 от Закона , за
уведомяване компетентния орган на
издаващата държава .
Да
се уведоми незабавно
компетентния орган на издаващата държава – Bundesamt
fur Justiz, Adenauerallee
99-103, 53113 Bonn, Deutshland, за признаване
на решението за налагане на
финансови санкции и че същото е
своевременно изпратено за изпълнение на компетентния орган - НАП. Уведомлението
да бъде преведено на посочения в Удостоверението език за кореспонденция , а именно на немски език , като разноските съгласно чл.13 от Закона са за
сметка на изпълняващата държава –Република
България .
КОПИЕ ОТ УВЕДОМЛЕНИЕТО да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като
обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
След влизане в сила на Решението
представените от К. Уведомление и два
броя платежни документи, в оригинал, да му бъдат върнати .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.