Решение по дело №100/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. И. Б., [ЕГН], с адрес: с. Николово, обл. Русе, [улица] адрес за призоваване: гр. Русе, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1085-000025/08.01.2024 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта се обжалва като незаконосъобразна - издадена при съществено противоречие на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Иска се от съда да отмени изцяло административния акт.

Ответникът - началник група към ОД на МВР - Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе, се представлява от главен юрисконсулт Г. Д.. Поддържа становище за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските /л.20 от делото/.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 06.01.2024 г. около 15:10 часа в Община Русе, на общински път № RSE1130 Русе – Николово, жалбоподателят Н.Булгурджиев управлявал собствения си лек автомобил БМВ 530 Д с peг. № [рег. номер] в условията на ясно време, суха пътна настилка и нормална видимост. При възникнал инцидент с друго МПС Булгурджиев е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „DRUGTEST 5000“ с фабричен номер ARNJ-0003 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози в 15:21 часа на посочената дата 06.01.2024 г. На водача Булгурджиев е издаден талон за изследване № 269383, като същият не се е явил да даде кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози /л.13 от преписката/.

На Булгурджиев е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1066186/06.01.2024 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за това, че като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е връчен в условията на отказ да се подпише от нарушителя, удостоверено по надлежния ред. Въз основа на акта е последвало издаване на Наказателно постановление № 24-1085-000047/30.01.2024 г., с което на Булгурджиев за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП и на същото основание е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца /л.22 от делото/. Наказателното постановление не е влязло в сила, доказателство за което е представената жалба с вх. № 108800-3380/12.02.2024 г. до Районен съд – Русе /л.21 от делото/.

В хода на административното производство е изискано и дадено на 06.01.2024 г. обяснение от Й. З. Д., [ЕГН] от с. Николово, който описва обстановката, при която е възникнало ПТП-то между автомобила, собственост на Булгурджиев, и другото МПС – бус. Дяков посочва, че са пътували от с. Николово към гр. Русе; „на новата пресечка, която е от лявата страна на платното излезе бус на аварийни и след това зави на ляво с подаден светлинен сигнал, при което ние се ударихме в лявата част на бронята на Mercedes SPRINTER и излязохме от пътното платно. При което продължихме да се движим напред по пътя до разклона за Дунарит, след това се върнахме на ПТП-то да видим да са добре хората. Водача на BMW не бях аз, бях му предложил да карам аз защото беше пил алкохол, но той изрично ми отказа. Н. е собственик и шофьор на колата.“ /л.11 от преписката/.

По преписката е приобщено и ръкописно обяснение от Г. И. В., [ЕГН] от с. Николово, [улица] – другият участник в настъпилото ПТП /л.12 от преписката/. В. посочва, че е пътувал от с. Николово „в края на селото посока гр Русе подадах сагли за завиване на ляво да завия за ореховата градина Бях излязил от главното платно и завих за ореха От лявата ми страна с голяма скорост се блъсна лек автомобил БМВ без да спре събори …. (не се чете) ….. от мое ляво и продължи с голяма скорост. Аз спрях и се обадих на 112. От там ми казаха да чакам КАТ. Автомобила с № [рег. номер] се върна след 10’ и се опитваха да прикрием случая да се разберем Водача беше в нетрезво състояние като каза че друг е карал автомобила“ /л.12 от преписката/.

С Докладна записка рег. № 1085р-283/06.01.2024 г. младши автоконтрольор Ц. Цанев е уведомил началника на сектор ПП Русе при ОД МВР - Русе за сигнала за ПТП. Посочено е, че на 06.01.2024 г. служителят е бил дежурен и е получен сигнал за ПТП непосредствено преди табелата за с. Николово, на път № RSE1130 Русе – Николово. На място е установен водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ – Г. И. В., който дал информация за произшествието. В. посочил, че е блъснат от лек автомобил „БМВ“ с контролен № [рег. номер], който след сблъсъка продължил с посока на движение гр. Русе. Съгласно показанията на В., след 10 минути автомобилът се върнал, но на мястото на водача бил друг шофьор, а този, който управлявал автомобила в момента на сблъсъка вече седял на дясната предна седалка. На място служителят е установил водачът и собственик на лекия автомобил – Н. И. Б., който категорично завил, че не той е управлявал автомобила по време на произшествието и е отказал да бъде изпробван за алкохол и наркотични вещества със съответните технически средства. Посочено е в докладната записка, че Булгурджиев е лъхал на алкохол, като по време на движение е залитал. Цанев е снел писмени обяснения от В. и Дяков, като и двамата били категорични, че именно Булгурджиев е управлявал автомобила в момента на произшествието. Били са съставени три акта за установяване на административни нарушения, които Булгурджиев е отказал да подпише.

При така установените факти и обстоятелства, началникът на група към ОД МВР, сектор ПП - Русе е издал ЗППАМ № 24-1085-000025/08.01.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква „Б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на Булгурджиев е наложена ПАМ „Временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса аз отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта е връчена лично на [улица] г.

В административната преписка е представено Възражение рег. № 108500-628/ 10.01.2024 г., подадено от Булгурджиев срещу съставения АУАН серия GA № 1066185/06.01.2024 г., в което посочва, че е собственик на автомобил „БМВ 530д“ с рег. № [рег. номер], но не е бил водач. Твърди, че е помолен от негов познат на име Йонко (посочва телефонен номер) да отидат в гр. Русе на 06.01.2024 г. Булгурджиев отказал защото бил употребил алкохол, но Йонко заявил, че той ще шофира и по тази причина Булгурджиев се съгласил да тръгнат. Твърди, че тези обстоятелства могат да се установят от показания на свидетели и от записи на видеокамери. Във възражението е посочено още, че Йонко е извършил нарушение при предприета маневра изпреварване на разклона на предприятие „Дунарит“ като ударил друго МПС. Твърди още, че именно другият шофьор Г. е видял, че Булгурджиев не е бил водач в момента на произшествието. Пристигналите на място полицаи поискали от Булгурджиев да предаде документите си, а Йонко разговарял нещо с тях. [улица] г., при връчване на общо четири ЗППАМ разбрал, че го възприемат като водач на МПС и че бил отказал да бъде проверен за алкохол и наркотици. Посочва, че причината за отказа му е факта, че той не е бил водач.

Във връзка с възражението на Булгурджиев е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Справка с рег. № 1085р-470/12.01.2024 г., изготвена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОД МВР - Русе. Описано е съдържанието на възражението и съдържанието на докладната записка на младши автоконтрольор Цанев. При проследяване на фактите и обстоятелствата е направен извод, че възражението е неоснователно и следва да се предаде по компетентност на началник група ОПТПАНДИАД при сектор ПП.

Представена е Справка за нарушител/водач за Н. И. [улица].01.2024 г.

По административната преписка е налична Заповед рег. № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР-Русе за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР Русе да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП /л.1/, като по т.2 е овластен началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ (АНДОАПТПВ) в сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, каквато длъжност заема издателя на процесната заповед, видно от представено пълномощно за процесуално представителство на ответника по делото.

При така изложените фактически данни, съдът формира следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 24-1085-000025/08.01.2024 г., издадена от началник група към ОД МВР - Русе, сектор „Пътна полиция“ – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „Б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на оспорващия Булгурджиев е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса аз отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр.първо от ЗДвП - ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД МВР - Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които е и издателят на процесната по т. 2. - началник на група АНДОАПТПВ в сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, в условията на делегация.

Спазено е изискването за форма на административния акт - обжалваната заповед съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, същата е мотивирана от фактическа стана с конкретни обстоятелства и е посочена приложимата към тях законова разпоредба на ЗДвП. Доводите на оспорващия за обратното за неоснователни.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – всички релевантни факти по случая са установени от административния орган с допустимите по АПК доказателства. От съставения АУАН, който се ползва с презумтивна доказателствена сила на основание чл. 189 от ЗДвП, а и от събраните сведения в хода на протеклото административно производство от неучастващи в производството лица /които са напълно съвпадащи относно идентификацията на водача на МПС/, безспорно се установява, че именно оспорващият е управлявал на 06.01.2024 г. около 15:10 часа по общински път № RSE1130 собствения му лек автомобил БМВ 530 Д с peг. № [рег. номер]. Тези изводи не се разколебават от представеното в съдебното производство доказателство – жалба от Булгурджиев до РРП, че на сочената дата не той, а третото лице, дало сведенията - Й. З. Д., е управлявало МПС.

Съдът намира, че заповедта е съответна и на материалния закон.

Нормата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Безспорно е установено качеството на оспорващия на водач на МПС и отказът му да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози от контролните органи, което е основание за налагане на процесната ПАМ.

Целта на ПАМ по ЗДвП е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще възможността за противоправно управление на превозно средство от лице, извършило административно нарушение с висока степен на обществена опасност по закона, за да се гарантира живота и здравето на останалите участници в движението. С оглед фактите по делото, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от ответната страна.

С оглед изхода на спора, в полза на ОД на МВР - Русе следва да се присъди сумата от 120 лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. Б., [ЕГН]; с адрес с. Николово, обл. Русе, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1085-000025/08.01.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе.

ОСЪЖДА Н. И. Б., [ЕГН], с адрес с. Николово, обл. Русе, [улица], да заплати на ОД на МВР – Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.