Р Е Ш Е Н И Е
№ 257 18.02.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1093 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по протест от Х.К.– прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас против
Разрешение за строеж № 100/10.09.2018г., издадено от Главен архитект на Община
Созопол, в полза на „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ АД, ЕИК ********* с адрес на управление:
гр.Созопол, ул.“Гларус“ 4, представлявано от „Черноморска лизингова компания“
ЕООД ЕИК *********, чрез А.Й.П., за строеж: КУРОРТЕН КОМПЛЕКС „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ /етапно строителство/; Първи етап –
„УКРЕПВАНЕ НА СВЛАЧИЩЕ „АЛЕПУ ВИЛИДЖ““; Втори етап – „КУРОРТЕН КОМПЛЕКС“
ЗП-1263.50кв.м., РЗП /подземно/-6172.96кв.м., РЗП/надземно/-3073.57кв.м.,
РЗП/общо/-9246.53кв.м. в УПИ ІV-770.799.807.830 /ПИ 67800.49.27 по КК/
м.“Алепу“, землище на гр.Созопол.
С протеста се иска обявяване
нищожността на разрешението за строеж.
В съдебно заседание протестиращата страна се представлява от
прокурор Х.К.от Окръжа прокуратура – Бургас, който поддържа протеста като
уточнява, че протестира и актовете за допълване на разрешението за строеж. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ответната и заинтересованите
страни разноски. Представят по делото заедно с прокурор А.Ч. от ОП писмени
бележки и допълнително становище,, в които излагат съображения относно нищожността на оспореното
разрешение за строеж.
Ответната страна Главен архитект
на Община Созопол се представлява от адвокат Б., който оспорва протеста като
недопустим, неоснователен и недоказан, като претендира за присъждане на
разноски за възнаграждение на адвокат и вещо лице. Представя по делото основна
и допълнителна писмена защита, в които
излага съображения относно законосъобразността на оспореното разрешение за
строеж.
Заинтересованата страна „АЛЕПУ ВИЛИДЖ”
АД се представлява от адв. К., който оспорва протеста като недопустим, неоснователен
и недоказан, като претендира за присъждане на разноски за възнаграждение на
адвокат. Представя по делото писмени бележки, в които излага съображения
относно законосъобразността на оспореното разрешение за строеж. Не представя
допълнителни такива.
Заинтересованата страна „ГБС
ТУРС” ЕАД се представлява от адв. В., която оспорва протеста като недопустим, неоснователен
и недоказан, като претендира за присъждане на разноски за възнаграждение на
адвокат и вещи лица. По делото е представено основно и допълнително писмено
становище от процесуалния представител на страната адв. Д., в които са изложени
съображения относно законосъобразността на оспореното разрешение за строеж.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Съгласно договор за
покупко-продажба № 326/01.11.2007г., вписан с рег.№ 18238/01.11.2007г. в
Службата по вписвания /л.1520 от делото/, заинтересованата страна „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД
се легитимира като собственик на процесния недвижим имот УПИ ІV-770.799.807.830
/ПИ 67800.49.27 по КК/ м.“Алепу“, землище на гр.Созопол.
Със
заявление рег.№ УТ-2112-18/12.02.2018г. /л.1475 от делото/ подадено
от Ц. Н. П., пълномощник на „АЛЕПУ ВИЛИДЖ” АД, до Кмета на Община Созопол,
дружеството поискало да бъдат
съгласувани инвестиционните му проекти и да му бъде издадено разрешение за
строеж: Укрепване на свлачище в ПИ 67800.49.27, м.”Алепу”, гр.Созопол. Към
заявлението са били приложени съответни документи за собственост и останалите
необходимите такива.
Във
връзка с подаденото заявление и приложените към него документи и на основание
чл.64, ал.7, чл.148, ал.1 ,2, 4, 8; чл.152, ал.1 от ЗУТ и чл.5 от Наредба №
12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в
свлачищни райони, Главният архитект на Община Созопол – арх. С.Р. издал Разрешение
за строеж № 24/26.02.2018г. /л.1473 от делото/ , с което на „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД се разрешава: „УКРЕПВАНЕ НА СВЛАЧИЩЕ” с местоположение: УПИ ІV-770,799,807,830
/ПИ 67800.49.27 по КК/ м.“Алепу“, землище на гр.Созопол.
С нотариално заверена декларация от
28.08.2018г. /л.144 от делото/ подадена от А.Й.П., представляващ
„Черноморска лизингова компания” ЕООД, ЕИК *********, представляващо от своя
страна „АЛЕПУ ВИЛИДЖ” АД, ЕИК *********, декларирал, че
поради настъпили значителни промени в предвиждания начин на изграждане на
постройките и извършване на укрепителните мероприятия в собствения на „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД поземлен имот с идентификатор 67800.49.27
по действаща кадастрална карта на местност „Алепу”, гр.Созопол, Община
Созопол / УПИ ІV-770,799,807,830, местност Алепу, з-ще на гр.Созопол/ няма да
бъда стартиран и реализиран строежа по Разрешение за строеж № 24/26.02.2018г.,
издадено от Главния архитект на Община Созопол.
В декларацията е посочено още,
че: ”За укрепване на свлачището в имота,
както и за бъдещата реализация на застрояването след приключване на
укрепителните мероприятия ще бъде одобрен нов проект и ще бъде издадено ново
разрешение за строеж в същия имот с етапно изпълнение, в които укрепителното
съоръжение ще е интегрирано в конструкцията на бъдещото застрояване”.
Със
заявление рег.№ УТ-2112-194/30.08.2018г. /л.18 от делото/ подадено
от Ц. Н. П., пълномощник на „АЛЕПУ ВИЛИДЖ” АД, подадено до Кмета на Община
Созопол, дружеството поискало да му бъдат съгласувани инвестиционните проекти и
да му бъде издадено разрешение за строеж: Курортен комплекс „Алепу Вилидж” с
етапно изпълнение. Първи етап – Укрепване на свлачище; Втори етап – курортен
комплекс”, находящ се в поземлен имот с идентификатор № по КК 67800.49.27 в УПИ ІV-770,799,807,830,
местност Алепу, по плана на гр.Созопол. В заявлението няма
посочени документи, които да са приложени към него.
Във
връзка с подаденото заявление и на основание чл.64, ал.7, чл.148, ал.1, 2, 4, 8;
чл.152, ал.1 от ЗУТ и чл.5 от Наредба № 12/03.07.2001г. за проектиране на
геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, и съгласно одобрени
проекти на 10.09.2018г. от Община Созопол по част: Архитектура, конструкции,
геодезия, Електро, ВиК, ОВК, КИС, ПБ, паркоустройство и благоустройство, ЕЕ и
доклад ЕЕ, Главният архитект на Община
Созопол – арх. С.Р. издал оспореното Разрешение за строеж № 100/10.09.2018г. /л.15 от делото/ ,
с което на „АЛЕПУ ВИЛИДЖ” АД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр.Созопол,
ул.“Гларус“ 4, представлявано от „Черноморска лизингова компания“ ЕООД ЕИК
*********, чрез А.Й.П., за строеж: КУРОРТЕН
КОМПЛЕКС „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ /етапно строителство/; Първи етап – „УКРЕПВАНЕ НА
СВЛАЧИЩЕ „АЛЕПУ ВИЛИДЖ““; Втори етап – „КУРОРТЕН КОМПЛЕКС“ ЗП-1263.50кв.м., РЗП
/подземно/-6172.96кв.м., РЗП/надземно/-3073.57кв.м., РЗП/общо/-9246.53кв.м. в
УПИ ІV-770.799.807.830 /ПИ 67800.49.27 по КК/ м.“Алепу“, землище на гр.Созопол.
С нот. акт № 121, том III, рег.№
8613, дело № 436/2018г. от 08.10.2018г./л.1405
от делото/ било учредено право на строеж от „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД в полза на „ГБС ТУРС” ЕАД, Булстат *********, върху собствения на
дружеството-учредител недвижим имот с идентификатор 67800.49.27 в УПИ ІV-770,799,807,830,
местност Алепу, по плана на гр.Созопол.
Със
заявление рег.№ УТ-4006-9/10.10.2018г. /л.1409 от делото/ подадено
от К. В. К., пълномощник на „ГБС ТУРС” ЕАД, Булстат *********, подадено до
Кмета на Община Созопол, дружеството поискало издаване заповед за смяна на
титуляра в издаденото разрешение за строеж № 100/10.09.2018г. – да бъда
заличен „АЛЕПУ ВИЛИДЖ” АД, ЕИК ********* и да бъде
вписан като възложител „ГБС ТУРС” ЕАД, Булстат *********. Като
основание за искането било посочено, че дружеството е придобило право на
собственост /право на строеж/ в имот с идентификатор 67800.49.27 в УПИ ІV, местност Алепу,
гр.Созопол.
С решение № 39/10.10.2018г.
/л.1404 от делото/ на главния архитект на Община Созопол, издадено във връзка с
подадено от „ГБС ТУРС” ЕАД заявление рег.№ УТ-4006-9/10.10.2018г.
в Разрешение за строеж №
100/10.09.2018г., издадено от главния архитект на Община Созопол бил ВПИСАН като титуляр /възложител/ „ГБС ТУРС” ЕАД, ЕИК *********.
Със заповед № 11/01.03.2019г.
/л.2005 от делото/ на главния архитект на Община Созопол, издадена във връзка с
постъпило от „ГБС ТУРС” ЕАД и „АЛЕПУ ВИЛИДЖ” АД заявление
рег.№ УТ-2112-59/18.02.2019г. Разрешение
за строеж № 100/10.09.2018г., издадено от главния архитект на Община
Созопол било ДОПЪЛНЕНО на основание
чл.154, ал.5, във връзка с чл.154, ал.2, т.5, т.6 и т.7 от ЗУТ.
С
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ № СТ-05-118/13.07.2020г. /л.1898 от делото/, издадено
от Дирекция за национален и строителен контрол бил ВЪВЕДЕН ЕКСПЛОАТАЦИЯ СТРОЕЖ: Курортен комплекс „Алепу вилидж“ /етапно строителство/;
ПЪРВИ ЕТАП – УКРЕПВАНЕ НА СВЛАЧИЩЕ „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ Местонахождение: УПИ
ІV-770.799.807.830 /ПИ 67800.49.27 по КК/ м.“Алепу“, землище на гр.Созопол.
С протест вх.№ 4420/15.06.2020г. по описа на Административен съд - Бургас,
рег. № 620/19г. от 15.06.2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас,
подаден от прокурор Христо К., против Разрешение за строеж № 100/10.09.2018г.,
издадено от Главен архитект на Община Созопол било поискано обявяване на
нищожността му.
По делото е допусната и възложена
съдебно-техническа експертиза като изготвеното по нея заключение /л.1777-1786
от делото/ от вещите лица арх.В.Й.Д. и инж.Д.С.С. не е оспорено от страните и е
прието от съда. Според заключението, към РС № 24/26.02.2018г. са одобрени
проекти по част Конструктивна, част Геодезия, Част Геология и Част Пожарна
безопасност. Не са одобрени проекти по части Архитектура, ВиК, Ел., ОВК,
Паркоустройство и благоустройство и Енергийна ефективност. Според вещите лице
проекта по част Конструктивна предвижда укрепването да е с пилотна конструкция
„Пилотна стена” и уплътнен баластров насип до откоса и проектът към РС №
24/26.02.2018г. предвижда изгребване на слабите селечени материали в близост до
откосите3 и изпълнение на насип от уплътнена баластра и набиване на пилоти.
Посочено е, че е предвидено обединяване на пилотите с обединителните греди.
Според заключението на вещите
лица към РС № 24/26.02.2018г. не се предвижда изграждането на ВиК, Ел., ОВК
инсталации и работи по паркоустройство и благоустройство на курортен комплекс.
В заключението си вещите лица са
посочили, че към РС № 100/10.09.2018г. са одобрени проекти по части
Архитектура, ВиК, Ел., ОВК, Паркоустройство и благоустройство и Енергийна
ефективност. Посочено е също така, че проектите към РС№ 100/10.09.2018г.
предвиждат изграждането на апартаментна сграда от десет блока с общо 87
апартамента, заедно с 87 паркоместа, открит басейн, ресторант и 10 паркоместа
за посетители.
По делото е допусната и възложена
съдебно-почеркова експертиза като изготвеното по нея заключение /л.2009-2023 от
делото/ от вещото лице Щ.К.Н., което е прието от съда. Според заключението
подписът срещу „Заявители – Ц. Павлова…. Пълномощник” в Заявление - УТ-2112-194/30.08.2018 год. до кмета на
община Созопол и саморъчно изписаните текстове в същия документ СА ИЗПЪЛНЕНИ от
Цв. Н. П., докато подписът срещу „Заявители – Ц. Павлова…. Пълномощник” в
Заявление - УТ-2112-18/12.02.2018 год. до кмета на община Созопол и саморъчно
изписаните текстове в същия документ НЕ СА ИЗПЪЛНЕНИ от Цветанка Николова
Павлова.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим,
като подаден в срока по чл.149, ал.5 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответната
и заинтересованите страни за недопустимост на жалбата, поради въвеждане
експлоатация на първия етап от протестираното разрешение за строеж, в частта му
„Укрепване на свлачище” поради
следните съображения:
Инвестиционният процес за
реализиране на строежа завършва с изпълнение изискванията на чл.175 - 176в от ЗУТ, упражняване от възложителя правото по чл.177, ал.1 от ЗУТ и издаване от
компетентния в зависимост от категорията на строежа административен орган на
акт за въвеждане на строежа в експлоатация. Съгласно практиката на ВАС с
издаването на този акт се счита, че правото възложителят да извърши строежа е
изчерпано - създаденото с разрешението за строеж право за извършване на строежа
е усвоено в пълнота и строежът е станал част от обективната и правна
действителност. От датата на влизане в сила на разрешението за ползване
разрешението за строеж придобива характер на удостоверителен законността на
строежа документ и не може да бъде предмет на обжалване, тъй като е произвело
правно действие и субективното си право, породено от него, възложителят е
реализирал.
В конкретния случай се
установява, че извършването на строителството, предмет на процесното РС №
100/10.09.2018г. не е приключило напълно, респ. липсва и издадено от съответния
компетентен орган акт за въвеждането му в експлоатация в цялост.
Обстоятелството, че по отношение на първия етап от протестираното разрешение за
строеж, в частта му „Укрепване на
свлачище”, е издаден акт за въвеждането му експлоатация не обосновава извода,
че такъв е издаден по отношение на процесния строеж в неговата цялост. Нещо
повече, строителството по втория етап от процесното разрешение за строеж въобще
не е започнало. За да е налице сочената от ответника и заинтересованите страни
хипотеза, в случая е необходимо строителството, което е предмет на РС №
100/10.09.2018г. да е реализирано напълно и съответният компетентен орган да е
издал акт за въвеждане на целия строеж в експлоатация, което безспорно не е
налице.
Разгледан по същество протестът се явява основателен поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Разрешение за строеж № 100/10.09.2018г., издадено от
Главен архитект на Община Созопол, в полза на „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ АД, ЕИК *********
с адрес на управление: гр.Созопол, ул.“Гларус“ 4, представлявано от
„Черноморска лизингова компания“ ЕООД ЕИК *********, чрез А.Й.П., за строеж: КУРОРТЕН КОМПЛЕКС „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ /етапно
строителство/; Първи етап – „УКРЕПВАНЕ НА СВЛАЧИЩЕ „АЛЕПУ ВИЛИДЖ““; Втори етап
– „КУРОРТЕН КОМПЛЕКС“ ЗП-1263.50кв.м., РЗП /подземно/-6172.96кв.м.,
РЗП/надземно/-3073.57кв.м., РЗП/общо/-9246.53кв.м. в УПИ ІV-770.799.807.830 /ПИ
67800.49.27 по КК/ м.“Алепу“, землище на гр.Созопол, ДОПЪЛНЕНО с решение № 39/10.10.2018г. и заповед №
11/01.03.2019г. на главния архитект на Община Созопол.
Оспорването е инициирано с протест на прокурор от ОП – Бургас с искане
обявяване нищожността на протестираното разрешение за строеж.
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административния акт
има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до
валидността на административното волеизявление. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент.
Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до
недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е
съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е
въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта
във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се
подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост:
всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във
формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания
за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до
липса на волеизявление. Освен това според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т.е. не са налице условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма за издаването
му.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – главният архитект на община
Созопол, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗУТ в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
Същевременно настоящата съдебна инстанция намира,
че оспореният административен акт е издаден при особено съществено нарушение на
материалните разпоредби на закона поради следните съображения:
Съгласно чл.142, ал.1 от ЗУТ инвестиционните
проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на
разрешение за строеж.
Според ал.10 на същия член
оценката за съответствието на част "Конструктивна" на инвестиционните
проекти във фази технически и работен проект се извършва по договор с възложителя
от физически лица, упражняващи технически контрол по част
"Конструктивна", включени в списък, изготвен и ежегодно актуализиран
от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който се обнародва в
"Държавен вестник", или в еквивалентен списък или регистър, поддържан
от компетентен орган в държава - членка на Европейския съюз, или в друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Лицето, упражняващо технически контрол, подписва всички документи - графични и
текстови, по част "Конструктивна" на инвестиционния проект.
А според ал.11 оценката за
съответствие по чл.169,
ал.1, т.6 на инвестиционните проекти във фази технически и работен
проект се извършва по отделен договор с възложителя от физически и юридически
лица, които отговарят на изискванията на Закона за енергийната ефективност и са вписани в
публичния регистър по чл.44, ал.1 от същия закон. Оценката може
да се извърши и като част от комплексния доклад по чл.142, ал.6, т.2, когато
регистрираната фирма консултант е вписана и в регистъра по чл.44, ал.1 от Закона за енергийната ефективност
за извършване на дейностите по чл.43, ал.1 от Закона за енергийната ефективност
или в състава й са включени физически лица – консултанти по енергийна
ефективност, вписани в регистъра по чл.44, ал.1 от Закона за енергийната ефективност
за извършване на дейностите по чл.43, ал.2 от Закона за енергийната ефективност
за строежи от пета категория.
Съгласно
чл.144, ал.1 от ЗУТ инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се
съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне
на изброените в разпоредбата документи.
Легално
определение за възложител се съдържа в чл.161, ал.1 от ЗУТ, според който: Възложител е собственикът
на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
Според
чл.139, ал.2 от ЗУТ възложителят в зависимост от
спецификата на обекта задължително възлага за
изработване тези части на инвестиционния проект, въз основа на които може да се
направи оценка за съответствие с изискванията на чл.169,
ал.1 и 3 и да се изпълни строежът, а според ал.3 всички документи –
графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект се подписват и
подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от
проектантите на останалите части и от възложителя.
От
цитираните разпоредби следва изводът, че законодателят изисква инвестиционният
проект да се изработва от възложител, на чието име се издава и разрешението за
строеж, а последният следва да е лице, което е собственик на имота или да има
право да строи в чужд имот - чл.139, ал.2
и 3, и чл.161, ал.1 от ЗУТ.
В тази връзка при липса наличие на вещни права върху имота, на който ще се
реализира строежа, е налице пречка да бъдат одобрени инвестиционните проекти,
респективно издадено разрешение за строеж.
В
конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че посочените в
цитираните норми материалноправни предпоставки не са били налице, поради което
административният орган – главният архитект на Община Созопол, е следвало да
откаже да издаде процесното разрешение за строеж поради липса на материално
основание за това, тъй като „ГБС - ТУРС” ЕАД, на чието име са били изработени инвестиционните
проекти, не е имал качеството на възложител към датата на издаването му. Едва
след изготвяне на нот. акт № 121, том III, рег.№ 8613, дело № 436/2018г.
от 08.10.2018г. за учредяване право на строеж от „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД в полза на „ГБС ТУРС” ЕАД, върху процесния имот „ГБС ТУРС” ЕАД
придобило качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ. На това
основание и във връзка със заявление рег.№ УТ-4006-9/10.10.2018г. на „ГБС ТУРС” ЕАД,
подадено до Кмета на Община Созопол, главният архитект на Созопол със свое Решение №
39/10.10.2018г. вписал дружеството като титуляр/възложител/ в
Разрешение за строеж № 100/10.09.2018г.
В този
смисъл е Решение № 2857 от 24.02.2020
г. на ВАС по адм. д. № 6647/2019 г., II о., докладчик председателят Таня
Радкова.
По делото се установява, че инвестиционните проекти на основание на които е
издадено процесното разрешение за строеж, са изготвени по заявление на лице,
което няма качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ и са
издадени на негово име, а не на лицето титуляр на разрешението за строеж - „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД. В тях като
възложител е посочен „ГБС - ТУРС” ЕАД и в графата „Съгласувал“ е поставен печатът
на същото дружество, а не действителния възложител. В административната преписка липсва акт на
упълномощаване на „ГБС - ТУРС” ЕАД да подава заявление от името на „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ АД за
изготвяне на инвестиционни проекти и изготвените такива не са на името на
дружеството имащо качеството на възложител. Наличието на Предварителен
договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
строеж от 12.08.2016г. МЕЖДУ „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ АД И „ГБС - ТУРС” ЕАД /л.1864 от
делото/, не придава качество на възложител на последното, по смисъла на чл.161,
ал.1 от ЗУТ. „ГБС - ТУРС” ЕАД не е имало процесуална легитимация да подава
заявления от свое име за изготвяне на идейни проекти и липсва материалноправно
основание такива да бъдат издаване на негово име. „ГБС - ТУРС” ЕАД придобива качеството на възложител по смисъла на чл.161,
ал.1 от ЗУТ след 08.10.2018г. – датата на подписването на нот. акт № 121, том III, рег.№
8613, дело № 436/2018г., с който е учредено право на строеж от „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД в полза на „ГБС ТУРС” ЕАД по отношение на процесния имот.
На второ
място комплексните доклади за
съответствие на инвестиционните проекти, също не са изготвени по
искане на лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. „ГБС - ТУРС” ЕАД не е имало
процесуална легитимация да сключва договори с лица притежаващи съответно
удостоверение, за изготвяне на комплексни доклади за съответствие на
инвестиционните проекти.
В този смисъл двата комплексни доклада на „КОСТОВ И
СИНОВЕ” ООД са изготвени без материалноправно основание и не е следвало да
послужат за издаване на протестираното разрешение за строеж. Това са: Комплексен
доклад № 18-006-01 от 09.02.2018г.
/л.1478 от делото/ за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с
основните изисквания за строеж: Укрепване на свлачище, който е
изготвен от „КОСТОВ И СИНОВЕ” ООД в изпълнение на Договор за упражняване на строителен
надзор от 30.01.2018г. между „ГБС - ТУРС” ЕАД и „КОСТОВ И СИНОВЕ” ООД/л.1879 от
делото/ и Комплексен доклад № 18-006-02 от 30.08.2018г. за оценка на
съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите
за строеж: Курортен комплекс „Алепу Вилидж” – етапно изпълнение: ПЪРВИ ЕТАП: Укрепване на свлачище ВТОРИ ЕТЕП: Курортен комплекс Местонахождение: в поземлен
имот с идентификатор 67800.49.27 по действащата кадастрална карта на местност
„Алепу”, гр.Созопол, Община Созопол /УПИ ІV-770.799.807.830 /ПИ 67800.49.27 по КК/
м.“Алепу“, землище на гр.Созопол/ /л.64-92 от делото/, изготвен от
„КОСТОВ И СИНОВЕ” ООД в изпълнение на АНЕКС от 27.08.2018г. към Договор за
упражняване на строителен надзор от 30.01.2018г. между „ГБС - ТУРС” ЕАД и
„КОСТОВ И СИНОВЕ” ООД /л.1890 от делото/.
Отделно от това следва да се отбележи, че в
административната преписка няма данни как инвестиционните проекти и
комплексните доклади са били приобщени към нея. Част от инвестиционните проекти
са изброени в Заявление рег.№
УТ-2112-18/12.02.2018г. до кмета на община Созопол, но както се установява от заключението на
съдебно-почерковата експертиза то не е подадено от лицето посочено в него за
заявител, респ. не е подадено от лице имащо качеството на възложител по смисъла
на чл.161, ал.1 от ЗУТ. Изготвените след датата на издаване на първото
разрешение за строеж – 26.02.2018г. инвестиционни проекти и комплексен доклад, послужили
за издаване на процесното разрешение за строеж, не са приложени към Заявление рег.№
УТ-2112-194/30.08.2018г. до кмета на община Созопол, подадено от пълномощник на „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ” АД и
няма данни как са били приобщени към административната преписка по издаване
на разрешението за строеж.
От изложеното следва, че Разрешение за строеж № 100/10.09.2018г.,
издадено от Главен архитект на Община Созопол е издадено при особено съществено
противоречие с материалните разпоредби на закона, при липсва на материални
предпоставки, чието наличие е задължително, като юридически факт обуславящ
издаването му. Налице е такова нарушение на материалния закон,
което касае правилността на административния акт, поради което издаването му е
лишено от законова опора - т.е. същият е издаден при липса на условията,
предвидени в приложимите материалноправни норми, а именно на законосъобразно
изработени инвестиционни проекти, представляващи основна и задължителна
предпоставка за издаването му. В случая са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.2
и 3, 142, ал.1, 144, ал.1 и чл.161, ал.1 от ЗУТ,
което обуславя наличието на особено съществен порок на оспорения
административен акт, обосноваващ неговата незаконосъобразност до степен на нищожност,
поради което съдът намира подадения срещу него протест за основателен.
При този изход на делото и с оглед своевременно предявеното искане от протестиращата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да заплати на Окръжна прокуратура Бургас
направените разноски в размер на
150.00 лева за изплатено възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разрешение за строеж №
100/10.09.2018г., издадено от Главен архитект на Община Созопол, в полза на
„АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ АД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр.Созопол, ул.“Гларус“
4, представлявано от „Черноморска лизингова компания“ ЕООД ЕИК *********, чрез А.Й.П.,
за строеж: КУРОРТЕН КОМПЛЕКС „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ“ /етапно строителство/; Първи етап – „УКРЕПВАНЕ НА СВЛАЧИЩЕ „АЛЕПУ
ВИЛИДЖ““; Втори етап – „КУРОРТЕН КОМПЛЕКС“ ЗП-1263.50кв.м., РЗП
/подземно/-6172.96кв.м., РЗП/надземно/-3073.57кв.м., РЗП/общо/-9246.53кв.м. в
УПИ ІV-770.799.807.830 /ПИ 67800.49.27 по КК/ м.“Алепу“, землище на гр.Созопол,
ДОПЪЛНЕНО с решение №
39/10.10.2018г. и заповед № 11/01.03.2019г. на главния архитект на Община
Созопол.
ОСЪЖДА Община Созопол
да заплати на Окръжна прокуратура Бургас направените съдебни разноски по делото
в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: