№ 4005
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110140346 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕАД с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против
В. СВ. Т. и П. Г. Т. за установява в отношенията им с ищеца, че дължат разделно при квоти
от по ½ сумата 19,93 лева - главница, представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.01.2021 г. до окончателното плащане
и сумата 4,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. до 30.12.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1981/2021 г. по описа на
СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като
собственици на процесния имот, придобит по време на брака им, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, Заявява, че
в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за
топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите
в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали идентични отговори на исковата
молба с наведени твърдения, че е производството е недопустимо поради несъответствие на
основанието, на което се претендират вземанията в издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1981/2021 г. по описа на СРС, 168 състав и това в исковата молба. Считат, че ако се
приеме, че е налице идентитет между претенцията за дялово разпределение в заповедното
1
производство и в исковото производство, искът отново е недопустим, тъй като
толофикационното дружество претендира вземания на трето лице. Оспорват исковете по
основателност като заявяват, че услугата дялово разпределение не е извършвана, както и че
размерът на договореното за нея възнаграждение е без основание. Поддържат, че няма
данни как е формиран размерът на претендираната от ищеца сума. Оспорват наличието на
валидно сключен договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение, както и че
ищецът е заплатил тези суми. Оспорват да е налице валиден договор между ЕС, в която се
намира процесния имот и фирмата за дялово разпределение, като сочат че предсатвения от
ищеца договор не ги обвързва, тъй като е подписан от лице без пълномощия за това.
Посочват, че в имота няма отоплителни тела и измервателни уреди, които да са обслужвани
от фирмата за дялово разпределение. Претендират разноски за заповедното и за настоящото
производство за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.СЪР“ ЕООД счита предявените
искове за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно доказване, че ответникът е поел
задължение да заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, размера на договореното възнаграждение, че в рамките на процесния период е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия, за което ответникът
дължи именно претендираната сума.
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище №148 от 06.03.1997 г. В. СВ. Т.
и П. Г. Т. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент
№27, находящ се в гр. София, в сградата на ЖСК „ЛУ“ на АДРЕС. По делото не са
представени доказателства ответниците да са прехвърлили собствеността върху имота преди
депозиране на исковата молба в съда, поради което съдът приема, че през исковия период
същите са собственици на имота, до който ищецът твърди да е доставяна претендираната
услуга.
Не е спорно по делото, че процесният имот се е намира в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Установено е, че етажната собственост по местонахождението на процесния имот е
сключила договор с „Т.СЪР“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Към сключения договор между „Т.СЪР“ ЕООД и етажната собственост е
представен протокол от общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици.
Съдът намира, че договорът с топлинния счетоводител е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия
обвързва етажните собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
2
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Заплащането на цената на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия се извършва от възложителя, който на
основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто именно е ответникът, поради което възраженията за липса на легитимация у ищеца
да претендира суми за дялово разпределение са неоснователни. Законовата уредба
установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен
между него и топлинния счетоводител, като е без значение фактът дали топлофикационното
дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се
установява от приобщените писмени доказателства. Предвид това исковата претенция на
ищеца се явява основателна. При съобразяване на определените в договора цени за снемане
показанията на индивидуалните разпределители и на основание чл. 162 ГПК съдът
определи, че дължимата сума възлиза на 22,40 лева, от която сума ищецът претендира по-
малко и предвид диспозитивното начало в процеса следва да му се присъди сумата 19.93
лева.
Съдът установи наличието на главен дълг, който не е платен в срока, поради което и
акцесорната претенция за лихва следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на спора разноски се следват на ищеца като в съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани за двете производства разноски, от които 125.00 лева - за платена държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 75,00 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. СВ. Т. и П. Г. Т. и двамата с адрес : гАДРЕС
дължат разделно при квоти от по ½ на „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и
адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 19,93 лева - главница, представляваща цена за извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна
лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.01.2021 г. до окончателното
плащане и сумата 4,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. до
30.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1981/2021 г. по
описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА В. СВ. Т. и П. Г. Т. и двамата с адрес : гАДРЕС да заплатят на
„ЗАЯВИТЕЛ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 125,00 лева – разноски в настоящото производство и сумата 75,00
лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ЗАЯВИТЕЛ” ЕАД – „Т.СЪР“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4