Р Е Ш Е Н И Е
№………../12.03.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание,
на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5988 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Е.П.” АД против М.И.
Н. иск за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 171,30 лева, представляваща дължима и незаплатена електрическа
енергия за период на консумация от 27.10.2017 г. до 25.06.2019 г. и период на
фактуриране от 13.12.2017 г. до 15.07.2019 г. за обект на потребление, находящ се в с. Б., община Т. с аб.
№ ********** и кл. № **********, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 15.01.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 30,39 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 03.01.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 674/10.02.2020 г. по ч.гр.д. №
1671/2020 г. РС Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Твърди се, че между страните по делото
съществува облигационно правоотношение по повод доставка на ел. енергия в
описания по – горе обект на потребление. Посочва се, че ответницата като
титуляр на партида е следвало да заплати потребената
в обекта ел. енергия, но за исковите периоди такива плащания не са правени от
същата.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения
срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не
се оспорва, че процесният имот е електроснабден
и че е собственост на ответницата, но се оспорва, че същата е титуляр на
партидата на имота. Поддържа се, че при закупуването електрозахранващите кабели
в имота са прекъснати, поради което ответницата счита, че ел. енергията в
обекта е потребена от друго лице, а не от нея.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се
присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата, и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на РС Варна, по същото
дело на основание чл. 410 от ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника Заповед за изпълнение №
674/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1671/2020 г. РС Варна за следните суми: сумата 129 лева,
представляваща главница за консумирана и неплатена електрическа енергия по Фактура
№ ФП0260711596 от 13.12.2017 г., с падеж 25.01.2018 г.; сумата 13,79 лева,
представляваща главница за консумирана и неплатена електрическа енергия по Фактура
№ ФП0261853311 от 15.01.2018 г., с падеж 26.02.2018 г.; сумата 9,78 лева,
представляваща главница за консумирана и неплатена електрическа енергия по Фактура
№ ФП0263010542 от 13.02.2018 г., с падеж 26.03.2018 г.; сумата 18,73 лева,
представляваща главница за консумирана и неплатена електрическа енергия по Фактура
№ ФП0282623346 от 15.07.2019 г., с падеж 26.08.2019 г., за обект с клиентски №
**********, абонатен № **********, с адрес с. Б., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.01.2020 г., до
окончателното й изплащане, сумата 30,39 лева, представляваща мораторна лихва, представляваща сбор от следните суми:
сумата от 25,37 лева по Фактура № ФП0260711596 от 13.12.2017 г., сумата от 2,58
лева по Фактура № ФП0261853311 от 15.01.2018 г., сумата от 1,76 лева по Фактура
№ ФП0263010542 от 13.02.2018 г. и сумата от 0,68 лева по Фактура № ФП0282623346
от 15.07.2019 г.
Представени са ОУ на ищцовото дружество,
приложими към отношенията с потребители на електрически услуги, както и преписи
от печатни издания за масово осведомяване, в които общите условия са
публикувани.
Представени са и решения на ДКЕВР за определяне цената на елктроенергията през процесния
период.
По делото не се спори, а и от представената по делото справка от
Агенцията по вписванията е видно, че ответницата е собственик на процесния обект на потребление, находящ
се в с. Б., придобит по силата на договор за покупко -
продажба от К. и С. Ч. през 2013 г. Не е спорно и че последният е захранван с
електрическа енергия от дружеството ищец.
По делото е представено извлечение от сметка, актуално към
03.01.2020 г. с титуляр на партида с аб.№ **********
и кл. № ********** С. Ч., от което е видно, че за процесния обект са начислени сумата от 171,30 лева,
представляваща дължима и незаплатена електрическа енергия за период на отчитане
от 27.10.2017 г. до 25.06.2019 г. и период на фактуриране от 13.12.2017 г. до
15.07.2019 г., както и сумата от 30,39 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 25.01.2018 до 03.01.2020 г.
По делото са представени Фактура № ФП0260711596 от 13.12.2017 г.
за 129 лева, с падеж 25.01.2018 г., Фактура № ФП0261853311 от 15.01.2018 г. за
13,79 лева, с падеж 26.02.2018 г., Фактура № ФП0282623346 от 15.07.2019 г. за
18,73 лева, с падеж 26.08.2019 г. и Фактура № ФП0263010542 от 13.02.2018 г. за
9,78 лева, с падеж 26.03.2018 г, издадени от ищеца за период на отчитане на процесния обект от 27.10.2017 г. до 25.06.2019 г.
Представена е справка за потреблението за процесния
обект, от която е видно, че в периода на консумация от 27.10.2017 г. до
26.11.2017 г. са изразходвани 580 кВт /дневна/, за
периода 27.11.2017 г. до 26.12.2017 г. – 62 кВт
/дневна/, за периода от 27.12.2017 г. до 27.01.2018 г. – 44 кВт
/дневна/ и за периода от 27.05.2019 г. до 25.06.2019 г. – 67 кВт /дневна/ и 27 кВт /нощна/.
По делото не се спори, а и от представеното от ищеца извлечение за
фактури и плащания е видно, че към 26.05.2020 г. няма постъпили плащания на
начислените задължения за електроенергия за процесния
обект.
От заключението по възложената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, на която съдът дава вяра, тъй като е пълна и обоснована, се
установява, че стойността за консумирана електроенергия за обект на потребление
в с. Б. № 42 за периода от 13.12.2017 г. до 15.07.2019 г. е в размер от 171,30
лева, а размерът на обезщетението за забава върху тази сума за периода от
падежа на всяка една от четирите фактури до 03.01.2020 г. е 30,39 лева, като
количествата електроенергия по процесните фактури са остойностени съобразно утвърдените цени от ДКЕВР за
съответния период.
Съдът, ръководейки се от разпоредбите на закона, след
оценка на доказателствата по делото и становищата на страните приема за
установено следното от правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК. Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) валидно
облигационно правоотношение с ответницата по повод доставяне на ел. енергия в процесният обект; 2) количеството ел. енергия доставена в
обекта и паричната й равностойност, 3) размера на претенцията си и че същата е
изискуема, 4) изпадането в забава на ответницата, 5) размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения.
По правоотношението и
възражението за титулярство на партидата:
Съгласно чл. 4 ал. 1 от ОУ потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.Е.-М." АД,
което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и
закупува същата от „Е.П." АД. Тези нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с
учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Посочените правила
са в пълно съответствие с правилата визирани в чл. 97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, от съвкупната преценка на които
следва, че когато правото на собственост върху електроснабден
имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за
периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97 ал. 1 т. 4
от ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или
небитов клиент по
смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Неизпълненото
задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния
снабдител за промените в собствеността (чл. 17 т. 3 от публично известните общи
условия) може да породи вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото
задължение по чл. 17 т. 3 от ОУ не квалифицира ответника - бивш собственик на
имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия.
След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
"собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия – в
този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г.,
III г. о. на ВКС.
В настоящия случай, видно от приетата
справка от Агенцията по вписванията, точно ответницата е с отбелязано
придобиване на правото на собственост върху процесния
обект, като последващи вписвания на собствеността по
партидата няма. Данните от Агенцията по вписванията, макар вторични и регистърни, са базирани на първичните актове за
собственост, които са и вписани в тях, поради което са достатъчни чрез тях да
се изясни притежанието на вещните права върху снабдения обект. Още повече, че
това обстоятелство е безспорно по делото. Ето защо именно ответницата притежава
качеството потребител на електроенергия за процесния
обект и е страна по правоотношението, независимо, че по партида обекта е вписан
на друго лице – старият собственик на обекта.
По реалното потребление: Съобразно чл. 26
ал. 1 от ОУ потребителят заплаща
на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение, а според алинея втора и шеста на
същия член и чл. 27 ал. 1 от ОУ потребителя се уведомява за задълженията си към
дружеството чрез изпращане на фактура, неполучаването на която не го
освобождава от задължението му да заплати дължимата сума в срока посочен в
самата фактура – в конкретния случай това е на 25-то, респ. 26-то число на
месеца следващ този на издаване на фактурата. От представената справка за потреблението се установи,
че в исковия период за процесния обект е отчетено потребено количество електроенергия в размер от 753 кВт /дневна/ и 27 кВт /нощна/,
която дружеството ищец е остойностило съобразно
утвърдените цени от ДКЕВР за съответния период, а именно общо 171,30 лева.
В заключение по горните съображения
съдът намира за доказани за случая предпоставките на предявения иск, който при
липсата на данни за насрещно плащане налагат извод за основателност на
предявения иск, в заявените и изчислени от съдебния счетоводител размери на
главните вземания и на лихвите за забава върху тях, съобразно с настъпилия
падежен момент на задълженията по ОУ на дружеството ищец, а също със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
По разноските: Предвид изхода
по спора и представените доказателства на ищеца следват съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. В тази връзка ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 325 лева, от които сумата от 75 лева
за държавна такса, 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 150 лева за депозит за вещо лице.
На основание Тълкувателно решение № 4/16.06.2014г.
по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС при
уважаване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи
произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство, с
осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя се
дължат разноски в заповедната процедура в размер на 75 лева, от които 25 лева
за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО за установено в отношенията между страните,
че М.И. Н., ЕГН ********** с адрес *** не
дължи на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 171,30 лева /сто
седемдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща дължима и
незаплатена електрическа енергия за период на консумация от 27.10.2017 г. до
25.06.2019 г. и период на фактуриране от 13.12.2017 г. до 15.07.2019 г. за
обект на потребление, находящ се в с. Б., община Т. с
аб. № ********** и кл. №
**********, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
– 15.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 30,39 лева /тридесет лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.01.2018
г. до 03.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
674/10.02.2020 г. по ч. гр. д. № 1671/2020 г. РС Варна, на основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, М.И. Н., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Е.-П. П.“
АД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща сторени по делото съдебно -деловодни разноски, от които 325 лева
за настоящото производство и 75 лева за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: