ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№___________
гр.Варна, 06 януари 2023г.
Варненският административен съд – ІХ–ти състав, в закрито заседание на шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ИВЕЛИН БОРИСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Борисов адм. дело
№ 2930 по описа
за 2022год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.217, ал.1, т.3, вр. чл.178, ал.4 и ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по молба с.д. № 125/05.01.2023г. от Р.К.С., Г.Г.С. и „Хоспис Мишел Паре“ ООД, чрез адв.Б. Р. - ВАК, в която е отправено искане с правно основание чл.166, ал.4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. и Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., издадени от Началника на РДНСК – Варна, упълномощен със Заповед № РД-13-047/04.02.2022г., с които на основание чл.178, ал.5 ЗУТ е разпоредена забрана ползването на строеж: Хоспис, представляващ промяна предназначението на съществуваща вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, находящ се в УПИ № ХХII-1282А, кв.36, по плана на „Вилна зона“, с адм. адрес: к.к.“Св. св. Константин и Елена“, ул.“16-та“ № 41, гр.Варна – поради наличието на значителни и трудно поправими вреди за молителя, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение.
Молителят твърди, че Р. и Г. Ст. са собственици на посочения в заповедта обект. По силата на договор за наем от 24.07.2013г. описаната сграда била отдадена за временно и възмездно ползване на дружеството „Хоспис Мишел Паре“ ООД, представлявано то Тодор Алексиев. Договорът действал и към момента и дружеството стопанисвало сградата като хоспис по смисъла на чл.10, т.5 от ЗЛЗ, респективно – лечебното заведение било регистрирано в РЗИ – Варна, видно от Удостоверение № 2186/19.08.2014г. Към настоящия момент в хосписа се полагали грижи за 22 възрастни лица, т.е. ако достъпът до сградата бъдел забранен, електрозахранването и водоснабдяването – прекъснати, то тези хора щели да бъдат принудени да напуснат хосписа, което щяло да създаде за тях и техните семейства чрезмерни трудности. Наред с това, нормативната уредба налагала извод, че изискванията за предназначението, което притежавала сградата към момента, и това, което следвало да бъде, били сходни. Ако хосписът преустановил дейността си, това щяло да доведе до разваляне на договора за наем и до отпадане на основния доход на Р. и Г. Ст., от който се издържали. Отправя се искане за спиране предварителното изпълнение на оспорените заповеди, а в условията на евентуалност – за спиране изпълнението в частта, която касае нареждане за прекъсване електрозахранването и водоснабдяването на имота.
След преценка на изложените обстоятелства и представените към молбата доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Видно от нот.акт № 2, том ХХХІ, дело 9329/95, вх.рег. № 7911/13.09.1995г. на СВ, Р. и Г. Стоянови били собственици на УПИ № ХХII-1282А, кв.36, по плана на „Вилна зона“, в който била построена вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, предмет на разпореждането по оспорените заповеди. На 24.07.2013г., между Р. и Г. Ст. (наемодатели) и „Хоспис Мишел Паре“ ООД (наемател) бил сключен договор за наем за посочения обект за срок от една година, считано от 05.07.2013г., който можел да бъде продължен по взаимно писмено споразумение между страните. Според чл.1.2 от договора, имотът щял да бъде използван за хоспис, като промяната на функционалното му предназначение ставало само с писмено съгласие на наемодателя. Съгласно Удостоверение № 2186/19.08.2014г., хосписът бил регистриран като лечебно заведение с леглова база от 22 легла и с предмет на дейност: палиативни грижи за терминално болни пациенти. Същият бил регистриран и като обект за раздаване на храна, приготвена от кухня – майка, съгласно Удостоверение № 9929/10.03.2014г.
При извършена от служители на РДНСК – Варна проверка, чиито резултати били обективирани в Констативен акт № 8/21.07.2022г., длъжностните лица установили, че било променено предназначението на притежаваната от жалбоподателите Р. и Г. Ст. вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, в Хоспис, стопанисван от „Хоспис Мишел Паре“ ООД, и регистриран като такъв в регистъра на РЗИ. Въз основа на КА № 8/21.07.2022г. била издадена Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. на Началника на РДНСК-Варна, с която на основание чл.178, ал.5 ЗУТ, било разпоредено: 1/ забрана за ползването на строеж: Хоспис, представляващ промяна предназначението на съществуваща вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, находящ се в УПИ № ХХII-1282А, кв.36, по плана на „Вилна зона“, с адм. адрес: к.к.“Св. св. Константин и Елена“, ул.“16-та“ № 41, гр.Варна; 2/ бил определен срок за доброволно изпълнение до 09.12.2022г., в рамките на който собственикът следвало да предприеме необходимите действия за охрана и обезопасяване на строежа, като същият бъде опразнен от всички малотрайни, взривоопасни материали, продукти, стоки, химически вещества, оборудване и др.; 3/в петдневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, било разпоредено „Електроразпределение Север“ АД и „ВиК Варна“ ООД да прекъснат захранването и преустановяване доставянето съответно на ел.енергия и вода. Предвид несвоевременното връчване на издадената заповед, респективно – невъзможността заинтересованите лице да предприемат действия по доброволното й изпълнение, била издадена Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г. на Началника на РДНСК – Варна, с която бил определен нов срок за доброволно изпълнение на Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. до 09.01.2023г. Като мотиви, в същата било посочено, че в хосписа били настанени пациенти, които били в невъзможност да се грижат сами за себе си, респективно – близките на пациентите следва да намерят алтернативно място за настаняването им, което предполагало разумен срок за доброволно изпълнение.
От страна на жалбоподателите Р. и Г. Ст. било подадено до Община Варна Заявление № АУ070063ВН/19.07.2022г. за „Промяна предназначението по реда на чл.147а от ЗУТ на сграда – „хотел, ресторант и жилищна сграда“ в хоспис“, находяща се в к.к.“Св. св. Константин и Елена“, ул.“16-та“ № 41, гр.Варна. Същото било оставено без разглеждане и преписката била прекратена, за което заявителите били уведомени с Писмо рег.№ АУ070063ВН_001ВН/04.08.2022г. С Определение № 2635/13.09.2022г. по адм. дело № 1906/2022г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 04.10.2022г., бил отменен отказът на гл. архитект на Община Варна, обективиран в посоченото писмо, и преписката му била изпратена за произнасяне по депозираното от Р. и Г. Ст. заявление за промяна предназначението на имота.
По жалба на Р.К.С., Г.Г.С. и „Хоспис Мишел Паре“ ООД, чрез адв.Б. Р. – ВАК, против Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. и Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., издадени от Началника на РДНСК – Варна, било образувано настоящото адм.д.№ 2930/2022г., което към момента е висящо, и в рамките на което е прието за разглеждане депозираното искане с правно основание чл.166, ал.4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на посочените заповеди.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, следното:
Предмет на настоящото производство е
Заповед
№ ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. на
Началника на РДНСК – Варна, изменена в частта й на дадения срок за доброволно изпълнение
със Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г. Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. е акт по
чл.217, ал.1, т.3 ЗУТ и като такава подлежа на предварително изпълнение по
силата на
закона – чл.217, ал.2 ЗУТ, освен ако съдът разпореди друго.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК или по силата на закона, ако то би могло да причини на оспорващия значително или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
С жалба вх.№ 19128/22.12.2022г., във връзка с която е образувано адм.д. №
2930/2022г., се оспорва изцяло Заповед
№ ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г.
на Началника на РДНСК - Варна, т.е. налице е висящо производство по оспорване
на заповедта по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, поради което искането за
спиране на предварителното изпълнение е допустимо,
но единствено по отношение на жалбоподателите Р.К.С. и Г.Г.С.. Изпращането на въпросната заповед на
дружеството „Хоспис Мишел Паре“ ООД, с оглед съобщаването й, е свързано единствено с изпълнението на
административния акт. „Хоспис Мишел Паре“ ООД не
разполага с правен интерес да оспорва акта, издаден поради нарушение на
изискванията на чл. 178, ал.
4 ЗУТ за ползване на строежа
по предназначение съобразно разрешението за въвеждане в експлоатация, тъй като изисквания
са по отношение на възложителя на строежа по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Такъв е собственикът на имота, лицето, на
което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи
в чужд имот по силата на закон. Наемателите на строежи не попадат и сред заинтересованите
страни в това административно производство. По делото няма спор, че оспорващото
дружество е наемател на обекта, поради което като негов ползвател същото не е
възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ и затова няма гарантирано от закона право на
участие в производството по издаване на заповед на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ. От сключения между дружеството и собствениците на обекта - Р.К.С.
и Г.Г.С., договор за наем също не
произтича такъв интерес за обжалване на заповедта, тъй като правоотношението е
облигационно по своя характер. В качеството си на наемател, „Хоспис Мишел Паре“
ООД не е надлежна страна в административното производство и не е активно
легитимирано да оспори заповедта, поради което искането от негова страна за
спиране на нейното предварително изпълнение следва да бъде оставено без
разглеждане.
Разгледано
по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение от страна на
жалбоподателите Р.К.С. и Г.Г.С., е основателно.
Спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение е възможно при условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За целта настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно и с оглед данните по делото тя да може да бъде преценена като трудно поправима или значителна. Освен това, спирането е възможно само въз основа на нови обстоятелства – т.е, такива, настъпили след издаването на заповедта.
В тежест на оспорващия е да докаже конкретни вероятни вреди от предварителното изпълнение на акта, като в случая същите следват разумно, предвидимо и логично от евентуално предварително изпълнение на забраната за ползването на процесния обект – хоспис, именно с оглед неговото фактическо функционално предназначение. Представени са доказателства за функционирането му като такъв, а това обстоятелство е констатирано и от самия административен орган /“в хосписа са настанени пациенти, които са в невъзможност да се грижат сами за себе си“ /, което го е мотивирало и да удължи срока за доброволно изпълнение на заповедта. Евентуалното извеждане на настанените в хосписа терминално болни преди да е била преценена законосъобразността на оспорените заповеди, безспорно разкрива опасност от настъпването не само на труднопоправими, а и на непоправими вреди, които са противопоставими на охранявания от закона обществен интерес, обосноваващ предварителното изпълнение. Новите обстоятелства, подкрепящи извод в тази насока, са и настъпващите към момента зимни месеци, което допълнително затруднява и прави опасни всякакви действия по извеждане на настанените в хосписа лица. Наред с това, следва да бъдат отчетени и значителните вреди от финансов характер, които биха претърпели собствениците на имота, произтичащи, от евентуалните регресни претенции на изведените от него обитатели, по претърпени имуществени и неимуществени вреди във връзка със забраненото му ползване. На следващо място, по делото са представени удостоверения за неговото регистриране като лечебно заведение в РЗИ, както и като обект за хранене, а и анализът на нормативната уредба налагала извод, че изискванията за предназначението, което притежава сградата към момента - вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, и това, което следва да бъде – хоспис, са много сходни. Ето защо, общественият интерес не би бил накърнен от спиране на предварителното изпълнение до разрешаване въпроса за законосъобразността на оспорения административен акт. Още повече, че са налице доказателства за започнала още през м. 07.2022г. процедура по промяна на предназначението на строежа.
По изложените по - горе съображения настоящият състав приема, че искането е основателно и следва да бъде допуснато спиране на изпълнението на оспорения административен акт.
Водим от горното и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ вр. чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, Варненският административен съд, ІХ – ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от „Хоспис Мишел Паре“ ООД за
спиране на изпълнението на Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. на Началника на РДНСК – Варна, изменена в частта й на дадения срок за
доброволно изпълнение със Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
СПИРА изпълнението на Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. на Началника на РДНСК – Варна, изменена в частта й на дадения срок за доброволно изпълнение със Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., с която е забранено ползването на строеж: Хоспис, представляващ промяна предназначението на съществуваща вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, находящ се в УПИ № ХХII-1282А, кв.36, по плана на „Вилна зона“, с адм. адрес: к.к.“Св. св. Константин и Елена“, ул.“16-та“ № 41, гр.Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: