Решение по дело №2420/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   320                                     01.03.2021 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,           XXII-ри административен състав,

на петнадесети февруари                        две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. Д.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2420 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.145, ал.1 и сл. от АПК, вр. с чл.53а, вр. с чл.53, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на „Профилактика рехабилитация и отдих“ ЕАД (ПРО ЕАД) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. Ангел Кънчев №2 срещу изричен отказ № 17-276-22.10.2020г. за изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на недвижимите имоти на гр. Приморско по отношение на поземлен имот с идентификатор 58356.503.327, състоящо се във вписване на жалбоподателя като собственик на посочения имот, на основание влязло в сила съдебно решение.

Жалбоподателят счита, че отказът да бъде извършено заявеното вписване е незаконосъобразен. Твърди, че е собственик на посочения поземлен имот въз основа на влязло в сила съдебно решение. Като такъв следвало да бъде вписан в кадастралния регистър. Счита за неправилен извода на административния орган за неприложимост на чл.53, ал.2 от ЗКИР, поради липса на документ за собственост върху посочения имот, като се позовава и на чл.53а, т.1 от ЗКИР, поради установяването на правата му със съдебно решение. Предвид изложеното иска отмяна на оспорения отказ и връщане преписката на административния орган за вписване на исканото изменение в кадастралния регистър. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Т., поддържа жалбата и искането за отмяна на акта на основанията, изложени в нея.

Ответникът – началник на СГКК-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище (л.22 и л.146-177) счита, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения отказ. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя.

Заинтересованата страна – община Приморско, редовно уведомена, не изпраща представител. Не изразява становище по оспорването.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Със заявление (пълномощно, л.120) с вх. № 01-134938/16.03.2020 г., жалбоподателят сезирал СГКК Бургас с искане да бъде вписан в КР и КК като собственик на няколко ПИ, сред които и процесният имот с идентификатор 58356.503.327, с площ от 556 кв.м., при граници: от три страни имот с идентификатор 58356.503.326 и от север имот с идентификатор 58356.503.318, за който имот е отреден УПИ IV, кв.3908. Заявителят се легитимирал като собственик на целия имот (общо 21 имота) въз основа на влязло в сила на 28.05.2019г. Решение № I-139/01.02.2018г. на Окръжен съд Бургас (л.61, стр.2), с което на основание чл.108 от Закона за собствеността съдът е признал заявителя за собственик на този имот и осъдил Булгарконтрола ЕООД да предаде владението върху недвижимя имот.

По повод заявлението било образувано административно производство и с уведомление изх.№ 24-9793/28.04.2020 г. (л.119) началникът на СГКК-Бургас поискал от „ПРО“ ЕАД да представи първичен документ за собственост (АДС, вписан устав, решение и др.), влезли в сила съдебни решения по спорове за собственост (установителни, чл.108 от ЗС и др.), водени между  ПРО ЕАД и физически лица, респективно Община Приморско, преди влизането в сила на представеното съдебно решение на БОС. Били изискани още и документи, установяващи правоприемство между „Хотелски к-с Черноморец Б-с“ ЕАД и „Булгарконтрола“ ЕООД, както и данни за вписване на исковата молба по посоченото съдебно решение.

С допълнително заявление (л.32), в изпълнение на указанията, били приложени множество доказателства (л.35-115), сред които и първоинстанционното съдебно решение № 43/13.05.2015 г. по гр.д.№ 73/2008 г. на Районен съд – Царево (л.40), решение № V-139 от 02.02.2018 г. по в.гр.д.№ 937/2016г. на Окръжен съд - Бургас, с което първоинстанционното решение било отменено. Било представено и определение № 272/28.05.2019 г. по гр.д.№ 4760/2018г. на ВКС (л.70), с което не било допуснато касационно обжалване на решението на окръжния съд. Били представени и удостоверение за актуално състояние и устав на „ПРО“ ЕАД (л.78-85); АДС № 1327/16.11.1994 г. (л.86); решение за регистрация на дружеството (л.87); решение на Надзорния съвет на НОИ за учредяването му (л.88); решение на Министерски съвет за безвъзмездно прехвърляне на имущество (л.89) и др.

С Уведомление с изх. № 24-9807-28.04.2020 г. (л.117), на основание чл.61, ал.1 от АПК, началникът на СГКК – Бургас, уведомил Община Приморско за заявеното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ). Посочено е, че искането било за заличаване от КРНИ за имот 58356.503.327, гр.Приморско, поради отпаднало основание на вписания собственик – Община Приморско, без документ за собственост и вписване като собственик на „ПРО“ ЕАД, въз основа на влязъл в сила съдебен акт. Указана е възможността за възражения и представяне на доказателства.

В отговор на уведомлението, с писмо изх.№ 36-00-328/12.06.2020 г. (л.29) кметът на Община Приморско възразил, че посоченото решение не легитимира заявителя като собственик на имота, тъй като собствеността произтичала от други факти и следвало да се докаже с надлежен титул.

Последвало издаване на процесния отказ, който бил материализиран в уведомление № 17-276-22.10.2020 г. по описа на СГКК и бил съобщен по реда на АПК на дружеството-заявител и на заинтересованата страна. В мотивите е посочено, че ПИ 58356.503.327 по КК на гр.Приморско е вписан в КР като собствен на община Приморско без документ за собственост. Според административния орган съдебното решение, с което „ПРО“ ЕАД обосновава собствеността си има сила на пресъдено нещо само между страните по делото и техните правоприемници, между които не е Община Приморско. По тази причина не намирал приложение чл.53а, т.1 от ЗКИР. Изложени са още съображения, според които заявителят, освен цитираното съдебно решение не установява с други титули заявеното право на собственост върху поземления имот, поради което не била налице никоя от трите хипотези на чл.53, ал.1 от ЗКИР за изменение на КР.

Административният орган е приел за неприложима и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като заявителят не представил документ за собственост. Органът приел за безспорно, че между дружеството-заявител и Община Приморско е налице спор за материално вещно право, който не бил разрешен по съдебен ред. Наред с това е изложено съображение, че щом страна е оспорила правото на собственост на заявителя, респективно бил налице спор за материално право, то следвало да бъде отказано исканото изменение, тъй като този спор не може да бъде разрешен нито от административния орган, нито от административния съд. При последващо разрешаване на спора всяка страна отново би имала основание да поиска изменение на КККР на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР. В процесното административно производство СГКК-Бургас действала само като регистриращ орган относно подлежащи на вписване обстоятелства, каквито в случая не били налице. Административният орган не разполагал с правомощия да изследва валидността на представените документи, нито да ги анализира правно, а единствено е задължен да ги отрази, за да бъде вярна информацията в кадастралния регистър, като вписването в него няма конститутивно действие – с него не възникват, не се изменят и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните обстоятелства.

Уведомлението с отказа е съобщено на упълномощен представител на жалбоподателя на 13.11.2020г. (л.25), а жалбата е депозирана в Административен съд – Бургас на 25.11.2020г.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.70, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, от лице, което по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР се явява заинтересована страна, предвид изразената от него собственическа претенция върху процесния имот и за която актът е неблагоприятен.

Предмет на настоящото производство е отказ да се извърши изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Приморско. Отказът е произнесен от Началника на СГКК – Бургас.

Според чл.53а, ал.1, т.1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл.52 и 53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл.51, ал.1, т.1 вр. ал.2 и ал.3 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. Измененията се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.

Посочените разпоредби дават основание на съда да приеме, че процесният отказ е произнесен от материално и териториално компетентен орган – началникът на СГКК – Бургас, в изискуемата форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, поради което не са налице основания за оспорване по чл.146, т.1,2,3 от АПК.

Съдът намира, че е налице основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК, поради неправилно приложение на материалния закон, поради следните съображения:

Съгласно правилото на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване.

Нормата на чл.53, ал.2 от ЗКИР сочи, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

Съдът след анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази посочените правни норми намира, че отказът на началника на СГКК – Бургас да впише дружеството жалбоподател като собственик на имот с идентификатор 58356.503.327 по КККР на гр.Приморско, на основание представеното от него решение на БОС по въз. гр. дело №  937/2016 г., влязло в сила на 28.05.2019 г. е постановен в противоречие с чл.53, ал.2, вр. с чл.53а, т.1 от ЗКИР.

 В хода на административното производство ответникът е изискал от заявителя да представи първични документи за собственост (посочени в уведомлението л.119, стр.2) и други документи, свързани със заявеното от него право на собственост, приемайки за изцяло основателно възражението на вписания собственик Община Приморско/без титул за собственост/, което се изчерпва единствено в твърдението, че влязлото в сила съдебно решение не легитимира „ПРО“ ЕАД като собственик на имота и вместо него следвало да се представи надлежен документ. В изпълнение на указанията, освен съдебните решения са представени удостоверение за актуално състояние и устав на „ПРО“ ЕАД (л.78-85); АДС № 1327/16.11.1994 г. (л.86); решение за регистрация на дружеството (л.87); решение на Надзорния съвет на НОИ за учредяването му (л.88); решение на Министерски съвет за безвъзмездно прехвърляне на имущество (л.89) и др. Независимо от представените титули за собственост ответникът е приел, че е налице годно основание за вписване на жалбоподателя в кадастралния регистър. Този извод на административния орган е неправилен, тъй като в случая със заявлението не е поискано заличаване на заинтересованите собственици от КР, а вписването на жалбоподателя в КР като собственик на основание влязло в сила съдебно решение, след влизане в сила на заповедта, с която е одобрена КККР, т.е. налице е хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, според която, при дублиране на носителите на право на собственост на нанесен в КК имот, административният орган е длъжен да впише в КР всички лица – собственици на имота по различните титули за собственост (Решение 13041 от 21.10.2020 г. по адм. д. № 2494/2020 г., ВАС, II отд.; Решение № 4578 от 12.04.2017 г. по адм. д. № 6489/2016 г., ВАС, II отд.).

Съдът споделя извода, че началникът на СГКК – Бургас не е компетентен да разрешава възникнали спорове за собственост, нито разполага с правомощия да решава кой от легитимираните собственици да впише или заличи, но не това се цели с поисканото вписване. Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР е императивна и указва действия на административния орган в условията на обвързана компетентност – да впише лицето, което претендира собственост и съответния документ. Органът няма право на преценка относно подлежащите на вписване обстоятелства. Същият няма правомощия нито да изследва валидността на представените документи, нито да извършва правен анализ на доказателствата, а единствено и само да ги впише. Вписването в кадастралния регистър няма конститутивно действие, с него не възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните лица.

Новото вписване е следвало да бъде с основание представеното и влязло в сила съдебно решение. Същото е влязло в сила след одобряването на КККР на гр. Приморско със заповед № РД-18-106/09.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК – София. До момента на процесното заявление в КРНИ като собственик на недвижимия имот е била записана Община Приморско. Тук следва да се посочи, че вписването на общината е било без документ за собственост, т.е. налице е още по-силно основание за удовлетворяване заявлението на „ПРО“ ЕАД, тъй като единствено дружеството се легитимира с надлежен документ за собственост. При това положение неправилно административният орган е отказал вписването с мотиви, че решението не може да бъде противопоставено на общината, тъй като същата не била страна в гражданското дело. Този извод би бил правилен, както е посочено по-горе, ако се касаеше за заличаване на досегашния вписан собственик, какъвто случаят не е. Вписването в КРНИ има оповестително, а не прехвърлително действие. Ето защо, в кадастралния регистър се посочват всички лица, за които в книгите по вписванията и в регистрите към плановете и картите има данни, че са носители на вещни права, както и техните документи за собственост, независимо дали са конкуриращи помежду си.

Неправилен е още изводът на административния орган, че е налице спор за материално право, който е пречка да се отрази новото обстоятелство. Този извод би бил правилен, ако касаеше отстраняване на непълнота или грешка. Доколкото в случая не е налице непълнота или грешка, а възникване на нови данни, подлежащи на вписване обстоятелства, разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР с която е мотивиран отказа, е неприложима. Това е така, тъй като оспореният акт е издаден след изменението на ЗКИР (ДВ, бр.57 от 22.07.2016 г.).

Според актуалната дефиниция за „непълноти или грешки“ - §1, т.16 от ДР на ЗКИР, те представляват несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизираната територия спрямо действителното им състояние, какъвто не е процесния случай. За разлика от предходната редакция, данните за имотите в КР са извън съдържанието на понятието. В случая е налице дублиране на субектите на собственост, доколкото жалбоподателят и заинтересованата страна излагат твърдения за собственост, като само първият представя доказателство, което е  основание за вписването му по чл.53, ал.2 от ЗКИР като собственик на имота в КР, наред със заинтересованата страна, която вече е вписана.

Като не е съобразил приложимата към момента на издаване на отказа, норма на чл.53, ал.2 от ЗКИР, началникът на СГКК – Бургас е постановил незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен.

При този резултат от спора, разноски се дължат на жалбоподателя. Същите са в размер на 110 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сумата от 153,94 лв. не следва да се присъжда, тъй като представлява „дневни и пътни пари“. Под „разноски“ в процеса следва да се разбират парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия-депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за един адвокат, разходи за извършване на оглед, каквито претендираните не са.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, XXII състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ отказ за изменение на КР към КК на гр.Приморско по отношение на ПИ 58356.503.327, обективиран в писмо с изх.№ 17-276-22.10.2020 г. на началника на СГКК Бургас, по заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, Столична община, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев” № 2, представлявано от Х. Г. Р.– прокурист.

ИЗПРАЩА преписката на началника на СГКК – Бургас за ново произнасяне по заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********, съобразно мотивите на настоящото решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София, да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, Столична община, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев” №2, представлявано от Х. Г. Р., разноски в размер на 110 лв.

Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: