Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 3194 по описа за 2016г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П.и.б.“
АД *** с предявени против Л.П.Л. и Й.И.А. следните искове:
-по чл.422 ГПК за установяване съществуване вземанията в
условията на солидарност на сумата 839.08 евро-главница по договор за
кредит № 312-278/10.06.2010г., представляваща
20бр. месечни вноски с настъпил падеж към 21.08.2015г., 11 646.98
евро-договорна лихва за периода 30.12.2013г.-20.08.2015г., 60.89 евро-лихва за
забава за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г., 930.78 евро-такси и/или комисионни
и 192лв.-разноски за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва
върху главницата до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 по гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав;
-осъдителен иск с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД при условията на солидарност за сумата 92 238.49 евро-главница,
представляваща непадежирали към 21.08.2015г. вноски по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., ведно със законната
лихва до погасяване на вземането.
Твърденията на ищеца са за сключен с първия ответник
договор за кредит „Домът“ № 312-278/10.06.2010г., с който предоставил сумата 94
000 евро за покупка на недвижим имот срещу задължението за връщане на месечни
вноски съгласно погасителен план. На същата дата бил сключен договор за
поръчителство с втория ответник, с който се задължил да отговаря солидарно за
изпълнение задълженията на кредитополучателя. С анекси от 10.06.2010г.,
18.04.2012г. и 30.12.2013г. условията по кредита били предоговорени. Твърди
усвоеният кредит да е бил погасяван частично за главница и договорна лихва,
като считано от 20.01.2014г. до 21.08.2015г. първият ответник бил в
неизпълнение на задължението по договора с просрочени 20бр. погасителни вноски
в общ размер на 13 548.36 евро. По тази причина изпратил нотариални покани до ответниците за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, връчени по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Въз основа подадено
заявление по гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав, против
ответниците била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за следните суми:
93 077.57 евро-главница; 11 454.05 евро-договорна лихва за периода
20.01.2015г.-20.08.2015г.; 433.80 евро лихва за забава за периода
20.01.2015г.-20.08.2015г., 930.78 евро-дължими такси и/или комисионни по
договора за кредит; 192лв. разноски за връчване на покани за обявяване
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от
21.08.2015г. до изплащането, както и разноски в заповедното производство. С
оглед постъпилото възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК от ответника Й.А. и в
изпълнение на дадените от съда указания по чл.415, ал.1 ГПК предявява
установителен иск против двамата
ответници за главница и лихви по отношение вноските по кредита с настъпил падеж
към деня на подаване заявлението /21.08.2015г./ и други свързани с изпълнението
на договора вземания, които са предмет на заповедта за изпълнение. По отношение
вноските с ненастъпил падеж към този момент и при евентуален извод на съда, че
предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена надлежно на ответниците
предявява осъдителен иск.
Ответникът Л.Л., чрез назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва исковете с доводи, че
към деня на подаване заявлението кредитът не е бил предсрочно изискуем, както и
липсват доказателства относно усвояването на сумите по кредита, кога и по какъв
начин е станало това.
Ответникът Й.А. изразява становище за неоснователност на
исковете по съображения, че издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК е частично обезсилена поради непредявяване в законовия срок на
установителен иск за част от сумите, предмет на същата. Оспорва да е бил
надлежно уведомен за предсрочна изискуемост на кредита, поради което такава не
е налице и навежда доводи в тази посока. Релевира възражение за изтичане срока по
чл.147, ал.1 ЗЗД освобождаваща го от поетото задължение да поръчителства за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и в този смисъл
навежда, че не носи отговорност за непогасените вземания, включително и относно
приложението на чл.143, т.2 от Закона за защита на потребителите във връзка с
изключването отнапред правото на поръчителя да се освободи от задължението си
към кредитора по чл.147 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е предмет на спор сключен на
10.06.2010г. между „МКБ Ю.“ АД /с правоприемник „П.и.б.“ АД/ и Л.П.Л. договор за
ипотечен кредит „Домът“, по силата на който банката предоставила, а
кредитополучателят получил чрез пълното усвояване на 16.07.2010г. сумата 94 000
евро. Кредитополучателят поел задължението за връщане на кредита на 324 равни
анюитетни вноски с падеж на всяка 20-то число на месеца и краен срок за
погасяване 20.07.2037г. Съгласно т.1.6 от договора за първата година от срока
на кредита главницата се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг от
10.50%, а след него непогасената част се олихвява с плаващ лихвен процент, в
размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от 925 базисни
точки, но не по-малко от 10.50%. Действащия към деня на сключване на договора
шестмесечен EURIBOR е 1% /т.1.6.3/. Предвидено е актуализация на
възнаградителната лихва два пъти годишно-към 15 декември и към 15 юни. Съгласно
т.1.7 лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в размер на лихвата
за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки /10%/ на годишна база, а
според т.18.2.2 за всяка следваща година от срока на кредита се дължи
заплащането на комисионна за управление от 0.50% върху остатъка по главницата, платима в началото на всеки
следващ годишен период от срока на действие на договора.
Не е спорно сключването на
10.06.2010г. между банката и Й.И.А. договор за поръчителство, с който поел да
отговаря при условията на солидарност с кредитополучателя за всички произтичащи
от договора за кредит и анексите към него задължения.
С анекс № 1/10.06.2010г. банката
предоставила на кредитополучателя пакет от банкови услуги, при ползването на
които е предвидена промяна в лихвените условия, а с анекс № 2/18.04.2012г. са
изменени застрахователните условия по кредита.
На 30.12.2013г. е сключен анекс №
3, с който страните констатирали, че към тази дата задълженията по кредита са в
размер на 93 318.72 евро, от които редовна главница-90 746.40 евро;
просрочена главница-309.82 евро; просрочени лихви-2021.35 евро, текущо
начислена редовна лихва-239.47 евро и текущо начислена наказателна лихва-1.68
евро. Уговорен е гратисен период, през който не се дължат вноските по
главницата до 30.12.2014г. с начисляване договорна лихва от шестмесечен EURIBOR
с надбавка от 487 базисни точки, но не по-малко от 5.25% годишно, а след това
договорна лихва от шестмесечен EURIBOR с надбавка 1037 базисни точки, но не
по-малко от 10.75% годишно. Постигнали съгласие сборът от просрочените
задължения към деня на анекса да се отнесат към непадежиралата главница от
93 077.57 евро. Въз основа анекса е съставен нов погасителен план при
запазване крайния срок за връщане на кредита.
Поръчителят не е участвал при
сключването на анекс № 1 и № 2, поради което не е обвързан от предвидените в
тях условия, но е подписал анекс № 3, съдържащ изменение на клаузи от договора
досежно договорната лихва и условията за предсрочна изискуемост и има действие
спрямо него.
Не е спорно, а и от заключението на
вещото лице по изслушаната ССч.Е се установява, че плащания по кредита са
правени в периода 20.08.2010г.-30.12.2013г. включително с погасяване на
главница от 2533.60 евро, 28 465.57 евро възнаградителна лихва и 7.03 евро
лихви за забава. Считано от 20.01.2014г. не са постъпвали суми и от тази дата
кредитополучателят е в неизпълнение.
Предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем са уговорени в т.8.1 от договора за банков
кредит, в тази част изменен с т.6 от подписания между страните анекс №
3/30.12.2013г. Съгласно т.6.2.3 банката има право да обяви кредита изцяло или
частично за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят или солидарният
длъжник /поръчителят/ не са погасили изцяло в срок, която и да е погасителна
вноска по главница, дължими лихви, такси или комисионни или друго свое парично
задължение по договора /т.6.1.2/. В т.6.3.1 е уговорена и автоматична
предсрочна изискуемост, която настъпва при неплащане от кредитополучателя или
поръчителя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора
за кредит в продължение на повече от 150 дни
от неговия падеж, считано от 151-вия ден. В т.6.4 е обективирано
съгласието на страните вземанията на банката да се считат предсрочно изискуеми
от датата на доставяне писменото изявление до адреса за кореспонденция,
посочени от кредитополучателя и поръчителя по договора. В т.6.5 е предвидено,
че изявлението за предсрочна изискуемост ще се счита надлежно връчено и
обвързва адресата му, когато е доставено на адреса за кореспонденция посочен в
договора, без значение дали е получено
лично от адресата или същият не е намерен на посочения от него адрес.
Като доказателства по делото са
приети две нотариални покани от 03.07.2015г., съдържащи изявлението на ищеца до
кредитополучателя и поръчителя за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
Видно от приложените разписки /стр.39 и стр.41/ всеки от ответниците не е
намерен на адреса, поради което връчването е осъществено по реда на чл.47 ГПК с
поставяне на уведомление на 14.07.2015г. Не се твърди и доказателства в
двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК адресатите или упълномощени от тях лица да
са се явили за получаване на поканите не са представени. От данните по делото,
включително тези съдържащи се в приложеното гр.д.№ 50215/2015г. на СРС , 141 състав,
се установява, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя
и поръчителя съвпадат с този посочен в договора при неговото сключване, приет е
за такъв за кореспонденция, при липса на доказателства да са били променяни и
банката да е била известена за това /т.10.4.1 от договора за кредит/.
Въз основа подадено от ищеца
заявление на 21.08.2015г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против
ответниците е образувано гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав, по
което е издадена такава за солидарното заплащане на следните суми: 93 077.57
евро-главница по договора за ипотечен кредит и анексите към него;
11 454.05 евро-договорна лихва за периода 30.12.2013г.-13.08.2015г.;
433.80 евро-лихви за забава за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г.; 930.78
евро-комисионна върху главница по т.1.8.2.2 от договора и 192лв.-разноски за
обявяване кредита за предсрочно изискуем, както и присъдени разноски в
заповедното производство от 7785.74лв., от които 4146.14лв.-платена държавна
такса и 3639.60лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК
възражение срещу заповедта за изпълнение е подал само ответника Й.И.А.. Препис
от заповедта е връчена на другия ответник Л.Л. при условията на чл.47 ГПК чрез
уведомление, при липса на съдържащи се в приложеното заповедно производство
данни да е упражнил правото си да възрази. Твърдения в тази посока не са и
наведени.
Въз основа представените по
заповедното производство доказателства в изпълнение на указанията по чл.415 ГПК
СРС констатирал, че ищецът е предявил установителен иск по чл.422 ГПК за част
от вземанията, а именно за главница по договора от 839.08 евро и за лихви за
забава от 60.89 евро. Поради това и съобразно чл.415, ал.5 ГПК с определение от
23.03.2016г. обезсилил заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от 31.08.2015г. частично за следните суми: за
разликата от 839.08 евро до 93 077.57 евро-предсрочно изискуема главница
по договора за кредит; за разликата от 60.89 евро до 433.80 евро-наказателни
лихви за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г. и за разликата от 983.04лв. до
7785.74лв.-разноски в заповедното производство за платена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт. Като необжалвано определението е влязло в сила
на 26.05.2016г.
Видно от заключението на вещото
лице по ССч.Е задълженията по договора за кредит към датата на подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.08.2015г./ са в размер на
105 896.18 евро, в тази част вноски за главница с ненастъпил падеж, лихви
и такси-13 588.03 евро и 192лв. разноски, от които непогасена главница от
93 077.57 евро /796.42 евро с настъпил падеж и 92 308.15 евро-непадежирала
/предсрочно изискуема/; неплатена възнаградителна лихва от 11 454.05 евро
за периода 20.12.2013г.-20.08.2015г.; наказателна лихва от 433.78 евро за
периода 22.12.2014г.-20.08.2015г.; неплатена комисионна за управление на
кредита от 930.78 евро и разноски за връчване на нотариални покани от 192лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Предявените с исковата молба
вземания на ищеца произтичат от договор за банков кредит, сключен с
кредитополучателя-първия ответник, чието плащане претендира солидарно с втория
ответник-поръчител въз основа сключен договор за поръчителство по чл.138 ЗЗД.
Част от вземанията са предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
по гр.д. № 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав, и за тях е упражнил
правото да предяви установителен иск по чл.422 ГПК в законовия едномесечен
срок, а за останалата част предявява осъдителен иск, което обективно кумулативно
съединяване е допустимо /арг. от т.11б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на
ВКС, Решение № 139/05.11.2014г. по т.д.№ 57/2012г. на ВКС, І т.о.; Определение
№ 387/24.07.2017г. по ч.т.д.№ 1369/2017г. на ВКС, І т.о./.
Допустимостта на иска по чл.422 ГПК е обвързана от подадено в преклузивния срок по чл.414 ГПК писмено
възражение от длъжника. Когато заповедта е издадена срещу повече длъжници, в
частност главен длъжник и поръчител, предявяването на установителен иск против
тях предполага упражнено право на възражение от всеки. Ако единият е оспорил чрез
възражение заповедта, само спрямо него кредиторът разполага с правен интерес от
иск по чл.422 ГПК. По отношение другия заповедта на общо основание влиза в сила
/т.5в от посоченото тълкувателно решение/.
В случая заповедта за изпълнение
по чл.417 ГПК е оспорена с възражение в срока по чл.414 ГПК само от поръчителя Й.А..
В приложеното гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав, не се съдържат
данни главният длъжник Л.Л. да е подал писмено възражение. Връчването препис от
заповедта е осъществено от ЧСИ по реда на чл.47, ал.1 ГПК при липса на
отбелязване от съда в заповедното производство дали е влязла в сила. В
настоящото производство този длъжник, чрез назначения особен представител, не е
навел твърдение да е подал писмено възражение, нито са представени
доказателства за упражняване това право в законовия двуседмичен срок. С оглед
тези обстоятелства съдът намира, че ищецът няма правен интерес от установителен
иск по чл.422 ГПК против ответника Л.Л., поради което производството по този
иск спрямо него подлежи на прекратяване.
Налице е правен интерес от
осъдителния иск, чиято допустимост не е обвързана от предшестващото заповедно
производство, доколкото за вземането, предмет на същия, заповедта за изпълнение
по чл.417 ГПК е обезсилена.
По делото не е спорно сключването
на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит по чл.430 ТЗ, по
който ищецът е изправна страна. Предоставената сума от 94 000 евро е
изцяло усвоена от кредитополучателя с възникнало в негова тежест задължение да
я върне при уговорените условия. Не е спорно и обезпечаване на кредита чрез
поръчителство от втория ответник, приел да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията по кредита. Събраните доказателства
установяват главният длъжник да е в неизпълнение на договора с преустановяване
плащанията на вноски, считано от 20.01.2014г. Плащания не са били правени и от
поръчителя, като солидарен длъжник.
Спорен между страните е въпросът
за предсрочната изискуемост на кредита, който по начало стои в основата на
искове свързани с договори за кредит, когато банката-кредитор претендира освен изискуемите
вземания и тези с ненастъпил падеж. Тя има значение независимо от избрания път
на защита- по реда на заповедното производство с предявен установителен иск по
чл.422 ГПК или чрез осъдителен иск по общия исков ред, защото от преценката
дали е настъпила или не зависи за кои и в какъв размер вземания банката може да
получи изпълнение.
Съгласно в т.18 от ТР № /18.06.2014г.
по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на установителен иск по чл.422 ГПК вземанията по банков кредит стават изискуеми, ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано
писмено и да съдържа позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на
предвидените в договора условия, предпоставящи упражняването на това право.
Предсрочната изискуемост настъпва от датата на получаване от длъжника
изявлението на кредитора и произвежда действие, ако към този момент са се
осъществили обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Това разрешение
намира приложение и в хипотезата на предявен от банката-кредитор осъдителен иск
по общия исков ред, като в този случай предсрочната изискуемост следва да е
обявена преди подаване на исковата молба. В съдебната практика се приема, че исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчване на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, ако относимите към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост факти са се осъществили към деня на
подаване на исковата молба /Решение № 77/10.05.2016г. по т.д.№ 3247/2014г.,
ВКС, ІІ т.о. и др./.
С последващо ТР № 8/02.04.2019г.
по тълк.д.№ 8/2017г., ОСГТК на ВКС, по задължителен за съдилищата начин се прие
за допустимо предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране силата на пресъдено нещо,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа документ. Развити
са съображения, че основанието на вземанията по този иск е договора за кредит,
а не предсрочната им изискуемост. Последната съставлява юридически факт, който
води до промяна единствено в изискуемостта на вноските, които не са подлежали
на изпълнение преди датата на настъпването й. Тя е неприложима за вноските с
вече настъпил падеж, защото независимо от това дали е била обявена или не, те
са станали изискуеми. Затова ако кредиторът поддържа, че за него се е породила
възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че
такава възможност е възникнала само за част от задължението, искът не може да
бъде отхвърлен изцяло, а подлежи на уважаване до размера, чиято изискуемост е
настъпила. Ако по отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план
към датата на подаване на заявлението предсрочна изискуемост не се твърди,
тяхното присъждане в последващо производство по чл.422, ал.1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание. Разрешенията
дадени в това тълкувателно решение също са намират приложение при предявен от
банката-кредитор осъдителен иск по общия исков ред за вземанията по договора за
кредит.
Във връзка с иска по чл.422 ГПК
за вземанията за главница от 839.08 евро, 11 646.98 евро-договорна лихва, 60.89
евро-лихва за забава, 930.78 евро-такса за управление и 192лв.-разноски за
връчване на нотариални покани, които са предмет на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК ищецът изрично сочи, че не се позовава на предсрочна изискуемост, а
твърди тази част от главницата да представлява
погасителни вноски с настъпил падеж към 21.08.2015г. Поради това за
основателността на този иск не следва да се преценява дали на длъжника е била
обявена предсрочна изискуемост, а в съответствие с ТР № 8/2017г. дали е настъпил падежа на погасителни вноски по
кредита към тази дата. От доказателствата по делото безспорно е установено, че
плащания по кредита са правени до 20.01.2014г., от когато кредитополучателят е
спрял плащанията и е в неизпълнение. Към
деня на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.08.2015г.
не са били погасени 19бр. вноски, всяка с падеж 20-то число на месеца. С
настъпването на падежа са станали изискуеми и са подлежали на изпълнение. Според
заключението на вещото лице по ССч.Е размерът на падежиралите и неплатени
вноски към тази дата е в размер на 769.42 евро, до който искът се явява
основателен.
С договора за кредит е уговорена
възнаградителна лихва, като цена за отпуснатия кредит, чието плащане се
осъществява заедно с главницата по погасителен план. Видно от заключението на
вещото лице начислената и дължима договорна лихва за периода
20.12.2013г.-20.08.2015г. възлиза на 11 454.05 евро и при липса на
доказателства за факта на плащането искът в тази част е основателен до този
размер. За разликата до претендираните 11 646.98 евро подлежи на отхвърляне.
Съгласно т.1.8.2 от договора за
кредит кредитополучателят следва да заплаща комисионна /такса/ за управление,
която за първата година от срока е еднократна от 1.50% върху разрешения размер
на кредита и платима при отпускането му, а за всяка следваща година от
срока-съгласно действащата тарифа на банката от 0.50% върху остатъка от
главницата, платима в началото на всеки следващ годишен период от срока на
действие. Според заключението на вещото лице начислената и дължима такса за
управление към 21.08.2015г. е в размер на 930.78 евро и при липса на
доказателства за факта на плащането искът в тази част се явява основателен.
Ищецът претендира сумата 192лв.,
представляваща направени разноски за нотариални покани за обявяване на
предсрочна изискуемост. Нотариалните покани са представени по делото, както и
доказателства за плащането на тези разноски. Тази сума съставлява вреда за
ищеца и подлежи на обезщетяване на основание чл.82 ЗЗД.
По осъдителния иск съдът намира
следното:
От събраните доказателства се
установи, че от предоставения кредит от 94 000 евро кредитополучателят е
погасил главница от 3 253.60 евро към 20.01.2014г. с остатък от
93 077.57 евро. Цялата главница е следвало да бъде платена по погасителен
план на вноски с краен срок 2037г. /анекс № 3/. Ищецът претендира осъждането на ответниците-главен
длъжник и поръчител солидарно за частта от главницата, която към 21.08.2015г.
не е била дължима, а именно 92 238.49 евро. След като претенцията обхваща
и вноски с ненастъпил падеж съдът дължи произнасяне дали е налице предсрочна
изискуемост на кредита за главница до пълния му размер.
Предсрочната изискуемост на вземания
по договор за кредит е предпоставена от писмено изявление на банката-кредитор
за обявяването й, това изявление да е достигнало до длъжника и към този момент да
са се осъществили предвидените в договора условия, обуславящи изискуемостта. Волеизявление
на кредитора е необходимо независимо дали е било уговорено изискуемостта да
настъпва автоматично при неизпълнение на някое от задълженията. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване документа на длъжника, обективиращ
изявлението на банката. Доколкото законът не предвижда конкретен начин за
размяна на съобщения между страни по договорно правоотношение, този въпрос може
да бъде уреден в договора, а при липса на уговорки са приложими всички способи,
чрез които да се извърши уведомяването. В последния случай факта на
получаването се преценява според избрания от кредитора способ. При липса на уговорка
в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна
и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл. 50 ЗННД/ или
от частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в
посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК. Допустимо е в договора
страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за
достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза,
която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване правата на кредитора,
ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако
според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се
приравнява на фактическото му получаване. Целта на сключването на клауза, която
фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, е да бъде
защитена страната, която изпраща съобщението, от недобросъвестното поведение на
получаващата страна /Решение № 148/02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г. на ВКС, І
т.о.; Решение № 101/19.08.2019г. по т.д.№ 439/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
В случая
е налице неизпълнение по отношение 19бр. месечни погасителни вноски, считано от
20.01.2014г., което е основание за предсрочна изискуемост на кредита според
предвиденото в т.6 от Анекс № 3 към договора и е било налице още към деня на
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.08.2015г./. Съгласно т.9 от анекса всички
уведомления и изявления във връзка с договора за кредит и всички анекси към
него трябва да са направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по
факс, чрез лично доставяне, или чрез изпращане по пощата с обратна разписка,
достигнат до адресите на страните. Съгласно клаузата на т.6.5 с цел избягване
на всякакво съмнение, страните се споразумяват и изрично декларират, че
изявлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено и обвързва адресатите му, когато е доставено
на адреса за кореспонденция, посочен в договора, без значение дали е получено
лично от адресата или същият не е намерен на посочения от него адрес. Така
уговореното сочи, че страните не са избрали конкретен способ за обявяване на
предсрочната изискуемост, а изброяването в т.9 е неизчерпателно с предвидена
клауза за фингирано връчване.
Поради
настъпване предвидените предпоставки по т.6 от Анекс № 3 ищецът пристъпил към
обявяване на предсрочна изискуемост, като изпратил на 03.07.2015г. нотариални
покани до главния длъжник и поръчителя, съдържащи изявлението му за това
/стр.142-145/. Поканите са изпратени на адресите посочени в договора за кредит
и сключените впоследствие анекси. Не са били връчени по причина, че не са
намерени на адресите, на които видно от удостовереното в разписките живеят
техните родители, с поставено уведомление по реда на чл.47, ал.2 ГПК на
14.07.2015г. Въз основа на това и при липса на данни в двуседмичния срок от
поставяне на уведомлението адресатът или друго упълномощено лице да са се явили
за получаването, нотариусът удостоверил връчване по чл.47, ал.1 ГПК. По делото
не се твърди, а и доказателства да са променили адресите си не са представени,
като данните сочат, че адресите на които са изпратени поканите са
регистрираните постоянен и настоящ за всеки от ответниците.
При тези
обстоятелства съдът намира изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост да е
било връчено на ответниците при спазване предпоставките по чл.47 ГПК с оглед
избрания способ, както и предвид клаузата по 6.5 за фингирано връчване, поради
което приема да е настъпила към деня на подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-21.08.2015г.
Дори и
да се счете, че връчването не е било надлежно, предсрочната изискуемост е
настъпила с връчване препис от исковата молба с приложенията на ответниците.
Към този момент падежът на част от вноските за главница, предмет на осъдителния
иск, е настъпил и са станали изискуеми, а за разликата до пълния предявен
размер кредитът е станал предсрочно изискуем.
Ответникът
Й.А. е противопоставил правоизключващо отговорността му възражение с позоваване
на чл.147 ЗЗД.
Поръчителството
по чл.138 и сл ЗЗД е форма на лично обезпечение, по силата на което поръчителят
приема да отговаря пред кредитора за задълженията по договора солидарно с
главния длъжник. На основание чл.140 ЗЗД поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането. Солидарността между главния длъжник и
поръчителя означава, че кредиторът може да претендира изпълнение и да събере всички
вземания в пълния им размер от който и да е от тях. Поръчителството има
акцесорен характер, защото е обусловено от съществуването на главно задължение.
Прекратяването на главното задължение прекратява и отговорността на поръчителя.
Съгласно
чл. 147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е
ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Нормата визира основание
за прекратяване на поръчителството, което е самостоятелно и не е поставено в
зависимост от съществуването на главното задължение. Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД
е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не
се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство /т.4б от ТР № 4/2013г./.
По
въпроса от кой момент тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи-от датата на падежа
на всяка вноска или от настъпване изискуемостта на целия дълг, включително в
хипотеза на предсрочна изискуемост е налице противоречива съдебна практика и
образувано тълкувателно дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия
момент няма постановено решение. Настоящият съдебен състав възприема
становището застъпено в Решение № 83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС и
Решение № 44/05.06.2017г. по гр.д.№ 60073/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., според които,
срокът тече от настъпването падежа на всяка отделна погасителна вноска, а за непадежиралите от обявяването на
предсрочна изискуемост. Обосновано е с това, че когато в договор е уговорено,
че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора ще се погасява на
отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено
погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от
главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена /чрез плащане или по
друг начин/ на съответния падеж, от този момент тя става изискуема и кредиторът
успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата
вноска. От това ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската -
започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и ако кредиторът
бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата
вноска, т.е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното
задължение. Следователно не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна
вноска, респ. не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне
да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Същото е когато в договора
е уговорено, че целия дълг става предсрочно изискуем при настъпването на
определени обстоятелства /неплащане на определен брой вноски на съответните
падежи, забава над определен срок на плащането на една или повече вноски и
др./. Съгласно приетото в т.18 от ТР № 4/2013г. предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането /или друго
уговорено обстоятелство/ и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг
за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до
длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и
ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната
изискуемост, изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито води иск срещу
главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния
предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се
променя и шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече за всяка
отделна вноска от съответната дата на настъпването на падежа ѝ. Ако
кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния
предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок ще тече от датата на
достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските
с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение на вноските с настъпили падежи
към същата дата положението отново остава непроменено и за тях срокът тече от
съответната дата на падежа на всяка една от тях.
До
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.08.2015г./ изискуеми
са били вноските за периода 20.01.2014г.-20.07.2015г. включително общо за
сумата 769.42 евро. От датата на падежа на всяка една е започнал да тече
шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Предсрочната изискуемост на главния
длъжник е била обявена на 14.08.2015г. , откогато съдът приема да е започнал да
тече този срок и по отношение останалата част от главницата. За изискуемите
вноски в периода 20.01.2014г.-20.02.2015г. включително в размер на 526.29 евро
срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл, поради което в тази част поръчителят Й.А. не
дължи изпълнение. Този срок е изтекъл и за дължимата възнаградителна лихва за периода
20.12.2013г.-20.02.2015г. включително в размер на 6618.14 евро, начислената
лихва за забава от 28.33 евро, както и такса за управление от 930.78 евро. За разликата, както по отношение установителния
иск по чл.422 ГПК /243.13 евро-главница; 5028.84 евро-договорна лихва; 32.56
евро-наказателна лихва и разноски от 192лв./, така и по отношение главницата по
осъдителния иск /92238.49 евро/ срокът не е изтекъл, поради което и същият е
останал задължен.
При
горното искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен по отношение поръчителя за
сумата 243.13 евро-главница отнасяща се за вноски за периода
20.03.2015г.-21.08.2015г.; 5028.84 евро-възнаградителна лихва за периода
20.03.2015г.-20.08.2015г.; 32.56 евро-наказателна лихва за периода
20.03.2015г.-20.08.2015г. и 192лв.-разноски за нотариални покани. За разликата
до пълните предявени размери подлежи на отхвърляне. По отношение главния
длъжник Л.Л. този иск е недопустим и производството спрямо него следва да се
прекрати
Осъдителният
иск с правно основани е чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД е основателен в пълния предявен
размер и по отношение двамата ответници, поради което следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца солидарно главница по договора за кредит от 92 238.49
евро.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът Й.А. следва да заплати на ищеца разноски в настоящото производство
за иска по чл.422 ГПК от 349.86лв. съобразено уважената част от исковете. От
направените и присъдени в заповедното производство разноски следва да заплати
сумата 390.84лв. пропорционално на уважената част при съобразяване и частичното
обезсилване на заповедта за изпълнение.
По отношение осъдителния иск
ответниците следва да заплатят разноски в настоящото производство от 4351лв.
солидарно. Самостоятелно ответникът Л.Л. следва да заплати на ищеца разноски от
3368лв. за назначаване на особен представител.
Ответниците не са направили
разноски по делото, поради което такива в тяхна полза не следва да се
присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Й.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, по исковете на „П.и.б.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, предявени по реда на чл.422 ГПК, че дължи солидарно с
кредитополучателя Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 243.13 евро на
основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по
договор за кредит № 312-278/10.06.2010г. отнасяща се за вноски с настъпил падеж
за периода 20.03.2015г.-21.08.2015г.; 5028.84 евро-възнаградителна лихва за
периода 20.03.2015г.-20.08.2015г.; 32.56 евро-наказателна лихва за периода
20.03.2015г.-20.08.2015г. и 192лв.-разноски за нотариални покани, ведно със
законната лихва върху главницата от 21.08.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл.422 ГПК за главница за разликата до пълния предявен размер 839.08 евро;
за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер 11 646.98
евро; за лихви за забава за разликата до пълния предявен размер 60.89 евро и
иска за такса за управление от 930.78евро.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по делото в частта по исковете на „П.и.б.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, предявени против Л.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***, по чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за установяване вземанията за
сумата 839.08 евро-главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., представляваща месечни
вноски с настъпил падеж към 21.08.2015г., 11 646.98 евро-договорна лихва за
периода 30.12.2013г.-20.08.2015г., 60.89 евро-лихва за забава за периода
20.01.2015г.-20.08.2015г., 930.78 евро-такси и/или комисионни и 192лв.-разноски
за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от
21.08.2015г. до изплащането, предмет на заповед за изпълнение по чл.417 по
гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА Л.П.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, и Й.И.А., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят солидарно на „П.и.б.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД сумата от 92 238.49
евро, представляваща предсорчно изискуема главница по договор за кредит №
312-278/10.06.2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба15.03.2016г. до изплащането.
ОСЪЖДА Й.И.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „П.и.б.“ АД, ***, разноски в настоящото
производство по иска по чл.422 ГПК на основание чл.78, ал.1 ГПК от 349.86лв. и
разноски в заповедното производство от 390.84лв.
ОСЪЖДА Й.И.А.,
ЕГН **********,***, и Л.П.Л., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на „П.и.б.“
АД, ***, разноски в настоящото производство по осъдителния иск на основание
чл.78, ал.1 ГПК от 4351лв.
ОСЪЖДА Л.П.Л.,
ЕГН **********,***, да заплати на „П.и.б.“ АД, ***, разноски в настоящото производство по
осъдителния иск на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.47, ал.6 ГПК за особен
представител от 3368лв.
Решението, в частта, с която
производството е прекратено, има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
В останалата част решението може да
се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис
на страните.
СЪДИЯ: