№ 409
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900451 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Т. З. З., ЕГН **********1 с адрес в ****, чрез адв. Н.Д., срещу
ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с
правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми:
- 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания
при ПТП на 08.03.2022г., ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 28.03.2022г. (датата на уведомяването на ответника) до окончателното
погасяване на вземането, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ;
- 6 647,65 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
свързани с извършването на разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от 28.03.2022г. (датата на уведомяването на
ответника) до окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2022г. в с. Каменар, обл. Варна, района
на централния площад, е настъпило ПТП между л.а. с марка "Мерцедес МЛ", рег.№ ***,
управляван от правоспособния водач М. Р. Н. и пешеходката Т. З. З., **********. Сочи се,
че в резултат на неправомерното движение на л.а. с марка "Мерцедес МЛ", per.***,
управляван от правоспособния водач М. Р. на Т. З. били причинени множество телесни
увреждания, изразяващи се в счупвания на таза, счупвания и на двата крака, като единият й
крак е в много тежко състояние, липсват 2 см. от костта, натъртвания и охлузвания по
цялото тяло, както и много други.
В резултат на така причинените телесни увреждания, пострадалата по спешност
била приета в „МБАЛ Света Анна-Варна" АД, където поради тежките й наранявания била
извършена оперативна интервенция, продължила над 5 часа, при която временно е
стабилизиран единия й крак. Другият крак също бил опериран, като и на двата крака били
поставени импланти. До настоящия момент Т. била приемана за болничен престой три пъти,
извършени били множество сложни операции.
1
В резултат на така причинените телесни увреждания, пострадалата по спешност
била приета в „МБАЛ Света Анна-Варна" АД, където поради тежките й наранявания била
извършена първата оперативна интервенция. Първият престой на Т. в бопницата е в периода
08.03 - 30.03.2022г., през който са й направени две операции - на лява и дясна подбедрица, с
открито наместване и поставяне на метални остеосинтези и на двата крака. През целия този
период Т. била прикована на легло, с катетър и в пълна невъзможност да става и да се
обслужва сама. След изписването й, Т. продължила лечението в дома си, при строг постелен
режим, зависима от ежедневните грижи на близките си. На 18.04.2022г. отново била приета
в МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, за да бъде подготвена за предстоящата сложна операция за
присаждане на кости, престоят й продължила от 18.04 до 21.04.2022г. Лечението й отново
продължило в домашни условия, като на 10.05.2022г. отново била приета в МБАЛ „Св.
Анна-Варна" АД, където й била извършена операция - открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула. Извършена била сложна остеотомия, взет бил костен
шпан и извьршена остеопластика, болничният престой продължил от 10.05.2022г. до
16.05.2022г.
Твърди се, че ищцата и понастоящем не е възстановена, като прогнозите на
лекуващите лекари са крайно неблагоприятни поради сложността на счупванията и
последващите интервенции. Ищцата и към настоящия момент била на постелен режим, като
за нея се грижат съпругът й и непълнолетния й син, което допълнително утежнява нейното
емоционално състояние. Сочи се, че процесното ПТП тотално променило живота й. Т. била
в разцвета на силите си, работила по цял ден, към настоящия момент тя е напълно
нетрудоспособна и зависима от близките си.
През целия период в болницата и впоследствие в дома си, Т. била с памперси и
катетър, което се отразило изключително негативно, освен върху физическото й здраве -
изпитвала непрестанни болки и дискомфорт, влияело и върху психологическото й състояние
- ищцата изпитвала срам, неудобство, безсилие, обида и омерзение. Често не можела да
сдържи емоциите си и плачела от чувство на самота в този тежък за нея момент. Твърди се,
че към настоящия момент лечението и рехабилитацията на ищцата продължават, като в това
число щяло бъде наложително извършването и на допълнителни оперативни интервенции.
Твърди се, че влошеното здравословно състояние на ищцата се отразява тежко и
на психиката й - тя получава тежка и остра психотравма, чувства се много зле, става
потисната, затваря се в себе си, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност,
безпокойство, загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се
концентрира, става разсеяна, раздразнителена и самовглъбена - „откъсната от външния
реален свят". Ищцата получава чести кризи - внезапно неволево спомняне за ПТП-то и
отново преживяване на мъчителната психическа травма, което винаги е свързано с
треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж, потене и много трудно се справя с
ежедневните си задължения.
Сочи се, че в резултат на причинената травма пострадалата изпитва огромен
страх от възможността да не се възстанови напълно, защото към настоящия момент това
изглежда невъзможно за нея - изпитва огромни болки, не може да върши нищо от
домакинските си задължения вкъщи, дори се страхува да остава сама и да не бьде в тежест
на непълнолетния си син, за когото принципно се грижи тя. Изключително се стресирала и
страхувала само при мисълта, че вероятно ще се наложат допълнителни операции за
премахване на остеосинтезите, което допълнително я травмира.
Твърди се в обобщение, че настъпилото събитие има за последица силно
негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищцата, която е претърпяла и продължава
да търпи болки и страдания, както и дискомфорт в ежедневието си, свързан с различни по
вид психологични проблеми.
Твърди се, че към датата на настъпване на ПТП л.а. с марка "Мерцедес МЛ",
per.*** имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответното дружество със срок на валидност от 17.02.2022г. до
2
16.02.2023г., въз основа на която е отправена претенцията на основание чл.432 от КЗ към
застрахователя за причинени неимуществени вреди. Твърди се, че Т. З. не е обезщетявана за
претърпените от нея вследствие на катастрофата неимуществени вреди, въпреки заведената
в ответното дружество застрахователна претенция в изпълнение на изискването на чл.380 от
КЗ.
С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения
за съпричиняване, за неустановеност на механизма на ПТП, за прекомерност на
претенцията, както и възраженията във връзка с началния момент, от който се дължи
обезщетение за забава.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение относно процесния автомобил, действащо през периода на ПТП и
предявената извънсъдебна претенция. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия, изразяващо се в пресичане по време на преминаване на автомобила пред
нея. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно
завишена, както и настъпването на твърдените неимуществени вреди и тяхната причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва се също претенцията за имуществени вреди,
като се сочи липса на причинна връзка с настъпилото ПТП. Възразява се срещу искането за
присъждане на законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя предвид
разпоредбата на чл.380, ал.1 вр.чл.409 от КЗ.
С допълнителния отговор се поддържат направените с отговора възражения
относно механизма на настъпване на ПТП, размера на претендираните обезщетения, както и
за съпричиняване от страна на пострадалия.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: наличието на застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил при
ответното дружество, предявената извънсъдебна претенция,
Като доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №277 от 08.03.2022г., протокол за оглед на местопроизшествие от
08.03.2022г., решение № 869/07.06.2023г. по АНД № 1896/23г. по описа на Районен съд-
Варна, влязло в законна сила на 23.06.2023г.
Представени са по делото претенция от 28.03.2022г. от Т. З. до ЗАД „Даллбогг
живот и здраве" за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и уведомление от
20.04.2022г., с което изискват допълнителна документация от молителя. Представени са
също направление за хоспитализация, лист за преглед на пациент, допълнителен лист за
преглед, епикризи и друга медицинска документация, издадени на Т. З. от МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД, както и документи във връзка със заплатени суми за медицински изделия
и транспорт с линейка.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза процесното ПТП е настъпило на 08.03.2022г., около 19:20 ч. в с.Каменар, на
площада в центъра на селото. Пътната настилка на пътното платно в района е била суха, с
3
асфалтово покритие, няма хоризонтална или вертикална сигнализация, районът е бил
осветен от улично и частно осветление. Ищцата и синът й са предприели пресичане на
площада, движейки се косо, по диагонал към магазина. В момента, в който са достигнали
точка, от която се открива видимост към ул.Цар Калоян“, разстоянието до идващия оттам
автомобил е било от 84,13 м /при бърз ход/ до 104,96 м /при спокоен ход/. Въпреки това
нито пешеходците са забелязали автомобила, нито водачът – пешеходците, поради което е
настъпил удар между предна лява част на автомобила и пешеходката. Към момента на
навлизане на пътното платно пешеходката не е имала видимост към автомобила, движила се
е косо и се е намирала на 15,75 м от мястото на удара по траекторията си на движение,
когато е можела да забележи автомобила, както и водачът да я забележи. Според вещото
лице при това разстояние между автомобила и пешеходците е имало всички технически
възможности автомобилът да пропусне пешеходците /да спре, да намали скоростта, да ги
заобиколи/, докато пешеходците не са имали техническа възможност да предотвратят ПТП,
защото не са възприели автомобила и за техните действия е от ключово значение дали
автомобилът е сигнализирал със светлинни сигнали накъде ще отива, за което няма данни по
делото. Единствената възможност пешеходците да предотвратят удара е била да не
предприемат пресичане по тази траектория, а да се движат по тротоара вдясно до ул.“Цар
Калоян“, като пресекат пътното платно там, където частта за пресичане е малка и
видимостта е отлична. Според вещото лице технически по-правилно е било автомобилът да
пропусне пешеходците, които вече са се намирали на пътното платно и са го пресичали,
докато водачът е имал възможност да ги забележи. От поясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че от точката, в която пешеходците са имали видимост, не
биха възприели автомобила като опасност, тъй като е бил далече и се е движил бавно,
докато за водача на автомобила пешеходците винаги представляват опасност, тъй като се
намират на пътното платно и са уязвими участници в движението, с които водачът следва да
се съобрази.
Според заключението на вещото лице по назначената повторна съдебно-
автотехническа експертиза основна причина за процесното ПТП е несъобразяване на
опасната ситуация от страна на пешеходците и водача. Видно от заключението процесното
ПТП е настъпило на 08.03.2022г., около 19:20 ч. в с.Каменар, в тъмната част на
денонощието, на централния площад. Пътната настилка на пътното платно в района е била
суха, асфалтов, без неравности и хоризонтална или вертикална сигнализация.
Произшествието е настъпило в зоната на площада, който не е отделен като пешеходна зона.
Пешеходците са се движили диагонално в лявата част на площада, в страната откъм ул.“Цар
Калоян“, откъдето се е появил и автомобилът. Пешеходците са пресичали отдясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила, който е извършвал маневра ляв завой при
навлизането си на площада. Според вещото лице технически пешеходката е имала
възможност да възприеме светлините на автомобила непосредствено при навлизане в
ширината на улицата, заемана от автомобила. Опасната ситуация е настъпила от момента на
пряка видимост, когато автомобилът се е намирал на около 35м от мястото на ПТП, а
пешеходката на около 7м. Според заключението пешеходката е имала възможност да спре
4
движението си до установяване намеренията на автомобила преди средата на пътното
платно, при първия визуален контакт с фаровете на автомобила, пешеходците е следвало да
се уверят, че водачът ги е възприел и е с намерение да ги пропусне.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалата, се установява причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и описаните в исковата молба травматични увреждания, а именно
раздробено счупване на ляв подколенник в долна трета с дефект на голямопищялната кост –
открито, счупване на десен подколенник в горна трета, счупване на таза, обусломили трайно
затруднение движенията на крайниците и снагата за повече от 30 дни. Проведено било
оперативно лечение на счупванията на подбедриците по спешност, счупените кости на двете
подбедрици били съединени с метал, н лявата било поставено външно фиксиращо
устройство поради комуникация на фрактурата с раната и дефект на голямопищялната кост.
Счупването на таза било лекувано с покой на легло 30 дни, на 18.04.2022г. било проведено
болнично лечение поради инфекция, на 12.05 била оперирана, направена остеопластика с
кост от таза. Според вещото лице получените счупвания водят до силни и продължителни
болки и обездвижване за период най-малко три месеца, не е можела да се придвижва
самостоятелно и се е нуждаела от помощта на трети лица. При прегледа вещото лице е
установило, че ищцата е в добро общо състояние, придвижва се с помощта на две патерици,
раните са зарастнали, има недобро срастване на лявата тибия, възстановителният период на
лявата подбедрица не е завършил. Според медицинската документация ищцата е била в
добро общо състояние преди произшествието, което е оказало благоприятно влияние върху
оздравителния процес. Видно от експертизата има данни за проведена рехабилитация,
необходима за възстановяване обема на движения в имобилизираните стави и
възстановяване на мускулната маса.
От заключението по приетата допълнителна съдебно-медицинска експертиза се
установява, че описаните в представените по делото фактури лекарства, санитарни
материали и мед.изделия са необходими за проведеното лечение на травматичните
увреждания, получени от ищцата при процесното ПТП, с изкл. на АЦЦ – отхрачващо
средство.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
психологична експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалата, се установява, че вследствие на произшествието в
психиката на пострадалата са настъпили сериозни промени – повишена е тревожността,
безпокойството, страховата готовност, известно чувство на малоценност. Все още не е
стабилизирана, въпреки че прави опити в тази насока, но такъв значим стрес е твърде
продължителен във времето. В сравнение с периода непосредствено след ПТП е много по-
стабилна, до момента не е ползвала специализирана помощ, но вече има готовност да ползва
такава помощ.
По искане на ищцовата страна като свидетели са разпитани А.Н.А. /във
5
фактическо съжителство с ищцата/ и А.А.А. /син на ищцата/. От показанията им се
установява, че след инцидента ищцата претърпяла 3 операции, поради които била в болница
23 дни, изпитвала силни болки. След изписването била обездвижена на легло 3-4 месеца,
била на подлога. След този период започнала да ходи с проходилка, после с патерици, към
момента била възстановена, но походката си останала крива, не се е върнала на работа,
защото не можела да стои дълго време права. Изпитвала страх от коли, не излиза от дома си
сама. Започнала да ходи на рехабилитация, но спряла, защото кракът я болял, трябвало
първо да заздравее мястото в таза, откъдето е взета кост за присаждане.
По искане на ответната страна като свидетел е разпитана М. Р. Н., без дела и
родство със страните. От показанията на свидетелката се установява, че е шофирала
процесния автомобил, движейки се от ул.“Цар Калоян“ към магазинчето на площада с ниска
скорост, около 10 – 20 км/ч, било вече тъмно и не видяла пешеходците, които били с тъмни
дрехи. Докато завивала към магазина, чула тупване и спряла веднага, видяла ищцата, която
била паднала на земята и охкала.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. "Мерцедес МЛ", per.*** и ЗАД
„Даллбогг живот и здраве" не е спорно между страните. През процесния период водачът на
6
МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск
по чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай с влязло в сила решение №
869/07.06.2023г. по АНД № 1896/23г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила
на 23.06.2023г. водачът на МПС М. Р. е признат за виновен за това, че при управление на
л.а. "Мерцедес МЛ", per.*** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 116 от
ЗДвП и по непредпазливост причинила на Т. З. З. средна телесна повреда, изразяваща се в
открито счупване на костите на лявата подбедрица дистално с разкъсно-контузна рана и
дислокация, закрито счупване на двете кости на дясната подбедрица проксимално, фрактура
на двете рамена на дясната пубисна кост, които в своята съвкупност и поотделно
обусловили трайно затрудняване на движенията на краката за период по-голям от един
месец - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз
основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени и
имуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които
са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени
от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Наличието на имуществени вреди се доказва от представените фактури,
приходни касови ордери и фискални бонове за извършени разходи. Връзката на направените
разходи с лечението на конкретните увреждания се установява от заключението на вещите
лица, а по отношение на разходите за транспорт връзката се установява от свидетелските
показания, видно от които е било необходимо да се превозва пострадалата за прегледи,
изследвания. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск за обезщетяване на
направените разходи е доказан по основание за всички разходи с изключение на сумата за
закупуване на АЦЦ, която обаче не следва да се приспада от общата сума на претенцията
6647,65 лв., тъй като тя е по-ниска от общия сбор на претендираните разходи, установени от
представените писмени доказателства, представляващи фактури, талони и фискални бонове,
издадени през периода 15.03.2022г. – 16.05.2022г. Предявеният иск за заплащане на
имуществени вреди следва да бъде уважен в претендирания размер от 6647,65 лв.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди: От заключението по
7
СМЕ се установява причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба
травматични увреждания и процесното ПТП, както и че получените счупвания водят до
силни и продължителни болки и обездвижване за период най-малко три месеца, през който
пострадалата не е можела да се придвижва самостоятелно и се е нуждаела от помощта на
трети лица. От проведения клиничен преглед вещото лице е установило, че ищцата е в добро
общо състояние, придвижва се с помощта на две патерици, раните са зарастнали, но има
недобро срастване на лявата тибия и възстановителният период на лявата подбедрица не е
завършил.
От показанията на разпитания свидетел, кредитирани изцяло поради тяхната
непосредственост и съответствие със заключението на вещото лице по СМЕ, се установява,
че след инцидента ищцата претърпяла три операции, поради които била в болница 23 дни,
като през този период изпитвала силни болки. След изписването била обездвижена на легло
3-4 месеца, след което започнала постепенно раздвижване, първо с проходилка, после с
патерици. Продължителният процес на лечение и възстановяване безспорно са обусловили
негативна промяна в начина й на живот, предвид необходимостта от непрекъсната чужда
помощ през първите месеци, както и невъзможността да работи през целия период, вкл. и до
момента.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелските показания се установява, че травмите и
продължителният период на възстановяване са причинили болки и страдания на
пострадалата и са обусловили състояние на дискомфорт, причинен от невъзможността да се
обслужва самостоятелно и да работи през този период. Осъществени са три оперативни
интервенции с продължителен престой в болница, според вещото лице оздравителният
процес по отношение на левия крак не е завършил и се констатира недобро срастване на
лявата тибия. Видно от свидетелските показания и понастоящем пострадалата не върви
нормално, походката й е „крива“, не може да стои права продължително време, поради което
и не е в състояние да се върне на работа. От заключението по съдебно-психологичната
експертиза се констатира, че пострадалата все още не е стабилизирана - повишена е
тревожността, безпокойството, страховата готовност, което се потвърждава и от
свидетелските показания, според които ищцата се страхува да излиза сама, да се вози в
превозни средства.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца
са били причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през
8
продължителен период от време, намира, че дължимото на Т. З. обезщетение е в размер на
100 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от
ищеца болки и страдания по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма на
живот, обусловено от продължителен период на лечение и възстановяване, който и
понастоящем не е завършил.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в пресичане по време на
преминаване на автомобила пред нея, навлизане в платното за движение в условията на
ограничена видимост, на място, необозначено като пешеходна пътека в момента, когато не е
било безопасно, с което е извършила нарушение на нормите на чл.113 и 114 от ЗДвП и по
тази начин е допринесла за настъпване на ПТП. Съобразно последователно формираната
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приносът на пострадалия следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела.
В случая от всички събрани доказателства се установява по безспорен начин, че в
момента на инцидента пострадалата се е намирала на пътното платно, поради което са
приложими въведените с разпоредбата на чл.108 и чл.113 правила и забрани за
пешеходците, а именно да се движат по платното за движение, противоположно на посоката
на движението на пътните превозни средства, да не навлизат внезапно на платното за
движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост, както и да не
удължават излишно пътя и времето за пресичане. От съвкупния анализ на свидетелските
показания и заключението по САТЕ се установява, че водачът е имал възможност да
предотврати ПТП, ако е възприел навреме пострадалата. От своя страна пострадалата също
е имала такава възможност, както се установява от заключенията и по двете САТЕ, тъй като
точката, на която се е открила видимост, е била на 7 м от мястото на ПТП и съответно е
имала време за реакция. Според вещото лице по повторната експертиза в момента на
откриване на видимост пешеходците е следвало да изчакат накъде ще продължи
автомобила. Същевременно от показанията на водача и от заключенията по САТЕ се
установява, че ударът е настъпил в процеса на завиване на автомобила наляво или
непосредствено след завоя, преди който няма данни водачът да е дал светлинен сигнал. При
липсата на сигнализация пешеходците не биха могли да се информират за намерението на
водача да завие наляво, дори да го бяха възприели своевременно. Независимо от това
пешеходците са били длъжни, движейки се по пътното платно, да се съобразяват с
приближаващите се превозни средства, тоест да се оглеждат по време на преминаване, както
и да не удължават излишно пътя и времето за пресичане. В случая се установява безспорно,
че те са пресичали диагонално площада, който не е означен като пешеходна зона, вместо да
вървят по тротоара отляво и да пресекат ул.“Цар Калоян“ за много по-кратко време, с което
са нарушили правилата на чл.113, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
9
При така събраните данни по делото съдът приема, че с поведението си
пострадалата също е допринесла за настъпване на ПТП, като е удължила пътя и времето за
пресичане, преминавайки платното за движение диагонално, поради което и възражението
за съпричиняване е основателно. Съобразявайки завишената отговорност, която водачът
носи при управлението на МПС, съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 1/5.
Въз основа на така приетото за основателно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/5, тоест възлиза на 80000 лв.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
искането за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./,
приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на
делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви
за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования
или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В
случая ищецът е претендирал от застрахователя изплащане на застрахователно обезщетение
с молба от 28.03.2022г., в която е описано застрахователното събитие и съответно
претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от тази дата.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор за правна
защита и съдействие, както и съобразно уважената част от предявените искове в полза на
процесуалния представител на ищеца адв.Г. С. следва да бъде присъдена сумата 8015 лв.,
изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - адвокатски
хонорар в размер 1200 лв., внесени депозити за вещо лице 1200 лв. и за призоваване на
свидетел 40 лв., който не следва да бъде включен в дължимите разноски, доколкото не е
изплатен на свидетеля и подлежи на връщане. Съобразно изхода от спора в полза на
ответника следва да бъдат присъдени 1072 лв. пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
10
платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 3466 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Т. З. З., ЕГН **********1, пост. адрес **** обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата в резултат на ПТП,
настъпило на 08.03.2022г. в с. Каменар, обл. Варна, района на централния площад,
причинено от правоспособния водач М. Р. Н. като водач на л.а. с марка "Мерцедес МЛ", рег.
№ ***, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, в
размер на 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата
от 28.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до
претендирания размер от 150 000 лева на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Т. З. З., ЕГН **********1, пост. адрес **** обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 08.03.2022г. в
с. Каменар, обл. Варна, района на централния площад, причинено от правоспособния водач
М. Р. Н. като водач на л.а. с марка "Мерцедес МЛ", рег.№ ***, застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на 6647,65 лв. /шест хиляди
шестотин четиридесет и седем лева и 65 ст./, ведно със законната лихва върху главницата
от 28.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и
86 ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. С. С., личен №****, сумата 8015 лв., представляващи
адв.възнаграждение съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА Т. З. З., ЕГН **********1 с адрес в **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Даллбогг живот и здраве", ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 1072 лв.,
представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата
за производството държавна такса в размер 3466 лева върху уважената част от исковете за
11
вреди и 500 лева, представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за изготвяне на
експертизи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12