№ 3846
гр. В., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ., в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110116937 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Ж. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Д. Г.“ 5А срещу „Б. Х.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: к.к. „З. П.“, обл. В., х-л „Б.“, с която са
предявени искове по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 999 лева,
заявена като частична претенция от цялата в размер на 120000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, и за заплащане на сумата от 999 лева,
заявена като частична претенция от цялата в размер на 2150 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за поставяне на импланти, използвани за лечението на ищцата,
като всички вреди са настъпили вследствие на трудова злополука от
17.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени излага твърдения, че с трудов договор от
04.06.2022г. ищцата се е задължила да работи на длъжност „мияч на съдове“
при ответното дружество в кухнята на хотел „Е.“. На 17.09.2022г. около 22:20
часа докато се прибирала от работа по обичайния път до автобусната спирка,
по който минавала всеки ден, и придвижвайки се към служебен автобус,
превозващ служителите, ищцата се подхлъзнала и паднала върху мократа
пътна настилка. Вследствие на падането ищцата получила пертрохантерно
1
счупване, закрито в дясно, в резултат на което изпитала много остра болка и
била в невъзможност да се движи. След преглед от специалисти било
проведено оперативно лечение на 23.09.2022г. Извършено било открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, поставен бил един
интрамедуларен бедрен пирон- RFN-A. След престой в болницата ищцата
била изписана за домашно лечение, като посещавала и контролни прегледи на
12.10. и на 26.10.2022г. На всеки 2-3 дни се налагало сменяна превръзката, а
за конците били препоръчано сваляне след 14-тия следоперативен ден. Била
препоръчана и рехабилитация, която не била проведена поради липса на
финансова възможност на ищцата. За медицинското изделие, което било
нужно с цел заздравяване ищцата заплатила 21590 лева. Злополуката била
приета за трудова с разпореждане на ТП на НОИ-В.. Процесът на лечение на
травмата бил съпроводен с множество страдания и разходи. И понастоящем
ищцата имала дефицит на функционалността на десния крак, често изпитвала
болки и умора в крайника при обикновени движения. Сочи се още, че ищцата
не е преодоляла и психичните травми от инцидента и не е възстановила
контактите с роднини и приятели. Ищцата била дълго време неподвижна, не
излизала от дома си и имала нужда от помощ при извършване на ежедневните
си дейности. Около два месеца ищцата била с шина на десния крак, след
което й закупили бастун, с помощта на който се придвижвала и към датата на
подаване на исковата молба. Излага се още, че през дълъг период от време
ищцата имала неспокоен сън, сънувала травмата, събуждала се и не можела
да заспи. Освен това била изпитвала постоянно чувство на стрес, унилост,
страх от несправяне с ежедневните задължения и с бъдещите професионални
такива.
В законоустановения едномесечен срок ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е паднала,
тичайки в дъжда към приближаващ автобус. Прави се възражение за
съпричиняване, като се твърди, че ищцата е допуснала груба небрежност,
изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основние правила за безопасност. Твърди се още, че ищцата към момента
на злополуката е имала остеопатични и остеопорозни засягания на
мускулната и костната система, което от своя страна е причината за
настъпването на така описаното в ИМ увреждане – пертрохантерно счупване,
2
закрито в дясно. Оспорва се наличието на пряка и непосредствена връзка
между падането на ищцата и полученото от нея телесно увреждане. Размерът
на претендираното обезщетение се оспорва като прекален висок. Оспорват се
и твърденията на ищцата за изпитани силни болки и страдания в периода на
възстановяване, както и че изпитва дискомфорт и към датата на подаване на
исковата молба. Оспорва се и наличието на негативно отражение на
случилото се върху психиката на ищцата, както и описаните в тази връзка
обстоятелства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва
иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответното дружество от 04.06.2022г. на длъжност „мияч съдове“.
С декларация за трудова злополука от 26.09.2022г. работодателят „Б.
Х.“ ЕООД е декларирал пред ТП на НОИ, че Р. Ж. Х. е пострадала при
трудова злополука, настъпила на 17.09.2022г. в к.к. „З. П.“, пред х-л „Е.“ в
22:20 часа по време на придвижване по обичайния път до автобусната спирка,
като се е препънала и е паднала.
С разпореждане № 510403-183 от 10.10.2022г., издадено от длъжностно
лице при ТП на НОИ, на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната
злополука е приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Посочено е,
че злополуката е станала по време на придвижване по обичайния път от
работното място до постоянното място на живеене. Придвижвайки се към
служебен автобус, превозващ служителите след изтичане на тяхната смяна,
пострадалата се подхлъзва и пада на мократа пътна настилка, вследствие на
което получава пертрохантерно счупване, закрито в дясно.
Представена от ищцата е епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Анна-В.“
АД, съгласно която Р. Ж. Х. е постъпила в същото лечебно заведение на
3
20.09.2022г. и е изписана на 27.09.2022г., като й е поставена диагноза
„пертрохантерно счупване, закрито в дясно“. Отразено в епикризата е
провеждането на множество изследвания и консултации, както и извършена
на 23.09.2022г. операция, в рамките на която е извършено открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.
Представени са още талон за медицинско изделие за пациент Р. Ж. Х.
„заключващ бедрен пирон“ на стойност 2150 лева, фактура № ********** от
21.09.2023г., издадена от МБАЛ „Св. Анна-В.“ АД с получател Р. Ж. Х. за
медицинско изделие съгласно талон на стойност 2150 лева, както и касов бон
за плащане на сумата по фактурата.
Видно от амбулаторен лист от 31.10.2022г., на същата дата ищцата е
прегледана от д-р Росица Миткова, при поставена диагноза „пертрохантерно
счупване“. Отразен е болничен лист за периода от 27.10.2022г. до
25.11.2022г.
Съгласно удостоверение от 15.11.2022г., издадено от ТП на НОИ-В., в
периода от м. 05.2022г. до м.10.2022г., вкл., ищцата е получавала пенсия от
277.50 лева и добавка от 67,50 лева за първите два месеца и пенсия от 350.25
лева за останалите.
Видно от удостоверение от 14.11.2022г., издадено от Д „СП“ – В.,
ищцата не е обект на подпомагане.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищцата – Т. А. и В. А. /внучки на ищцата/ и
един свидетел на страната на ответника – Д. Т.. Съгласно показанията на
свидетелките на ищцата след инцидента баба им била закарана с линейка в
болница. От там им се обадили да им съобщят, че е необходима операция, за
която се заплаща. Към този момент отказали операцията поради липса на
налични средства и В. А. я взела от болницата и я закарала при сестра си
Теменужка. Баба им изпитвала силни болки и след около два дни я върнали в
болницата за провеждане на операцията. След изписването за ищцата грижи
полагала св. Т. А. в дома си за около 4 месеца, а после – св. В. А. за около две
седмици. След този период ищцата се върнала у дома си в кв. А.. През
първите четири месеца св. Т. А. изцяло и ежедневно се грижела за баба си, а
св. В. А. й помагала. Ищцата не можела да става и да се обслужва, била на
памперси, внучките й я къпели, като се налагало да я носят до банята, която
4
била навън. Баба им изпитвала силни болки, особено в областта на
операцията, от шевовете не можела да мърда, нощем не можела да спи. И към
момента се придвижвала с бастун. Преди инцидента ищцата помагала на
внучките си в домакинството и гледала децата им /трите деца на Теменужка и
двете деца на В./, но вече не можела да се грижи за тях повече от половин час,
не можела да ги вдига. Докато работела, винаги носела на децата лакомства,
но вече не можела да си го позволи, тъй като след инцидента ползвала кратък
болничен и след това договорът й бил прекратен. Внучките й помагали и
финансово.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи със останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно с писмените доказателства и изготвените
по делото експертни заключения.
Съгласно показанията на св. Т., същият е главен готвач в хотела, в който
е работила ищцата. В деня на инцидента както нейната, така и неговата смяна
приключили в 22:00 часа. По принцип той оставала да спи в хотела, но
излязъл да си купи цигари. Навън валял дъжд и било мокро. По принцип на
мястото, където чакат автобусите, било много тъмно. Ищецът видял, че
ищцата тръгнала след едно превозно средство /мисли, че е кола/, но със
сигурност не бил автобуса, който работниците чакали. Тя се затичала, при
което отзад другите, включително сестра й и подвикнали нещо, което св. Не
разбрал, тъй като не знае езика им /предполага, че са й казали, че това не е
техния автобус/, тя се обърнала и паднала. Негов колега извикал линейка
Сочи, че цяло лято тя и сестра й работели с гумени чехли на дупки, за което
той им правел забележка и предполага, че и в дена на инцидента е била с тях,
тъй като не я бил виждал с други обувки. Показанията на свидетеля в частта
за механизма на инцидента, при който ищцата се е затичала след грешно
превозно средство и при подвикване от другите колеги се е обърнала и е
паднала, са изолирани и не се подкрепят от доказателствения материал. До
голяма степен същите почиват на предположения, а именно какво да й
подвикнали, какви обувки е носела, както и че се е помислила, че това е
автобусът, който ще ги вземе. Отделно от това сочи, че на мястото на
инцидента е било много тъмно, без да уточнява на какво разстояние се е
намирал и как е видял в такива детайли движенията на ищцата /затичала се,
обърнала се и паднала/.
5
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че на процесната дата 17.09.2022г.
ищцата при падане е получила пертрохантерно счупване на дясна бедрена
кост. Описаното травматично увреждане е резултат на с или върху твърд, тъп
предмет, реализиран с посока отдясно наляво в областта на дясната
тазобедрена става и би могло да бъде получено при падане и удар в
подлежащата настилка, т.е. по начина, описан в исковата молба. Описаното
счупване обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период от около 8-10 месеца при условие, че не се проведе
оперативно лечение. След провеждането на операция за метална остеозинтеза
на бедрената кост, оздравителният период обичайно се скъсява до около 5-6
месеца. В посочения период /8-10 месеца/ пострадалата е реално да е
изпитвала болки в областта на травмата, които са били с по-изразен
интензитет в началото и затихващи към края на периода. Първите седмици
след проведената операция пострадалата е спазвала постелен режим, като
препоръката, дадена от специалистите, е да не натоварва крайника за период
от 90 дни. След получената травма пострадалата е изпитвала затруднение в
придвижването, използвала е помощни средства, като е имала затруднения и в
ежедневните си дейности и задължения, които към момента на прегледа от
вещото лице са със затихващ интензитет. Не са налице усложнения в
оздравителния процес. При правилно поведение след оперативна
интервенция, провеждане на рехабилитация и лечебна физкултура са налице
условията за подобряване кръвооросяването и тонуса на мускулите, които
стабилизират ставата и се намалява значително възстановителния период.
Опорната и двигателната функция на десния долен крайник е в значителна
степен възстановена към момента на прегледа – 06.06.2023г. Движенията са
все още ограничени, но позволяват походка без помощни средства. При
продължително натоварване на десния долен крайник пострадалата би могла
да ползва помощни средства, включително бастун. При този вид травми
хирургичната намеса е необходима с цел възстановителния процес. В
настоящия случай проведената операция за метална остеосинтеза е била
необходима по медицински показания, допринесла е за скъсяване на
оздравителния период и като всяко оперативно лечение е свързана с болки в
областта на оперативната рана с продължителност около 20-30 дни. Към
6
датата на инцидента няма медицинска документация, свързана с данни за
остеопороза на костната структура на пострадалата. Остеопорични промени
на костната сртруктура на ляво бедро се установяват при проведена на
14.07.2023г. остеометрия, но са под нормата за възрастта. Остеопорозата
представлява рисков фактор, но не определя травматичните фрактури, като
има по-значимо отношение към възстановителния процес в случай, че
заболяването е в тежка форма. Посочените в епикризата на пострадала
придружаващи заболявания не причиняват болки в областта на тазобедрените
стави и не допринасят за продължителността на болките след получената
травма. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че
няма медицински документи за проведени рехабилитационни процедури от
страна на ищцата. Сочи още, че рехабилитацията е правилна терапия, но с
относителен ефект в зависимост от пациента. Счита, че с оглед структурата
на ищцата подобни процедури не биха повлияли толкова силно на
оздравителния процес, но вероятно биха го съкратили като период. По
отношение на данните за остеопороза отново подчертава, че не са драстични
измененията, както и че наличието на такова заболяване не обуславя
настъпването на травмите.
От заключението на назначената по делото съдебно психологична
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че след инцидента при ищцата са се
развили симптоми на разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен
синдром. Състоянието е довело до продължителна промяна в начина и
качеството й на живот. Посоченото състояние е вид дезадаптация, която
често се среща като реакция на подобни стресогенни събития. Няма данни да
се е отчуждила, затворила в себе си или да е спряла да комуникира с близките
си. Към момента на обследването е налице промяна в състоянието на
психиката на ищцата – наличие на остатъчни страхове, свързани с
двигателната й нестабилност, физическа умора и депресивни симптоми, които
самата тя свързва с внезапната загуба на един от синовете й. Не са установени
нарушения в психическата устойчивост на ищцата и способността й да се
справя с ежедневните битови задачи в защитена семейна среда. Налице са
данни за затруднено функциониране в резултат на двигателните нарушения, в
т.ч. да се придвижва самостоятелно по улиците и да полага професионален
труд. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
7
смъртта на сина на ищцата е психотравмено събитие с голяма значимост, но
предварителното й психично състояние от инцидента усложнява
преживяванията й, включително това за безпомощност, че не е в състояние да
работи поради физическата травма, т.е. тези състояния са взаимосвързани.
Сочи още, че тревожното разстройство в адаптацията е в резултат
продължителен или на остър стрес/ в случай – остър стрес/и продължава
обикновено от осем до десет месеца, след което може да прерасне в по-тежко.
В случая на ищцата е било около осем месеца, като след този период
симптомите са остатъчни и не са утежнили състоянието й.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, тежест да установи наличието на
валидно трудово правоотношение с ответника към датата на инцидента,
настъпването на трудовата злополука, нанесените имуществени и
неимущественни вреди и причинната връзка с трудовата злополука.
Ответникът следва да докаже твърденията си за съпричиняване на резултата
от страна на ищцата.
Безспорно се установи, че страните са били в трудово правоотношение,
както и че на 17.09.2022г. след края на работната смяна при придвижване по
обичайния път от работното място ищцата е претърпяла инцидент, който с
разпореждане на ТП на НОИ е приет за трудова злополука.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на трудовата
злополука от страна на ищцата, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл.700, ал.2 от КТ Отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
В константната практика на ВКС се приема, че грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия, както и липса на
елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични
правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя трябва да се
8
намали в съответната степен – в този смисъл решение № 79/27.02.2012 г. по
гр. д. № 673/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. №
951/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 25/16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015
г. на ВКС, III г. о., решение № 252/30.09. 2016г. по гр. д. № 1364/2016 г. на
ВКС, IV г. о. на ВКС, решение № 58/20.04.2018 г. по гр. д. № 2037/2017 г. на
ВКС, III г. о., Решение № 45/8.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III
г. о. и др.
Единствените ангажирани от ответника доказателства в подкрепа на
възражението му са показанията на св. Т., които както бе посочено по-горе,
съдът не кредитира. Отделно от това, дори и да се кредитират, изложените от
свидетеля обстоятелства не водят на извод за допусната от ищцата „груба
небрежност“. Както сам св. Т. е посочил мястото е било много тъмно, валял е
дъжд, с оглед на което очевидно видимостта е била значително намалена. В
такава обстановка е напълно допустимо човек да обърка превозното средство.
Затичването при въпросното объркване също е естествено предвид късния
час, лошото време и опасенията на работника да не изпусне служебния
превоз. В този смисъл поведението на ищцата не може да се определи като
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек или като
липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни
правила.
Установи се от медицинската документация и от заключението на
допусната съдебно-медицинска експертиза, че в следствие на падането при
инцидента ищцата е получила телесно увреждане, изразяващо се в
пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Същото е наложило
оперативна намеса за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация чрез
остеосинтеза. За същата е било необходимо медицинско изделие –
„заключващ бедрен пирон“, за което ищцата е заплатила сума в размер на
2150 лева /видно от представените фактура и касов бон/. Предвид
изложеното се налага извода, че ищцата е претърпяла както неимуществени
вреди – болки и страдания от полученото увреждане, така и имуществени
такива в размер на 2150 лева. Безспорно се установи от СМЕ, че тези вреди са
в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент.
Ответникът е навел възражение, че за настъпване на вредоносния
резултат е допринесло и налично заболяване на ищцата, а именно
9
остеопороза. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно СМЕ няма
данни за наличието на такова заболяване към датата на инцидента. Същото е
открито около 10 месеца по-късно при извършено изследване остеометрия,
при което са констатирани остеопоротични промени на костната структура,
но същите не са драстични и са под нормите за възрастта на пострадалата. На
второ място, вещото лице е изразило категорично заключение, че дори и тези
промени да са били налични към датата на инцидента, същите не обуславят
травмата, а единствено биха били от значение за евентуално забавяне на
оздравителния процес.
От заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза се
установи още, че освен физическите страдания, ищцата е претърпяла и
психически такива вследствие на инцидента, като е развила симптоми на
разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен синдром. Съгласно
изложеното от вещото лице посоченото състояние възниква при остър стрес,
какъвто е претърпяла ищцата. Макар и освен това стресово събитие, ищцата
да е претърпяла още едно – загубата на сина си, вещото лице е категорично,
че е налице взаимовръзка и за цялостното състояние на ищцата имат
значение и двете събития.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане се определя от съда по справедливост. Същото следва
да представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът
намира, че за определяне размера на обезщетението следва да съобрази
характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на
увредения, отраженията в психиката му и моралните страдания и т.н.
Установи се от медицинските документи и свидетелските показания, че след
настъпване на инцидента ищцата е закарана с линейка в болница, като е
констатирана необходимостта от операция. Въпреки това, предвид липсата на
финансови средства за закупуване на необходимото за остеосинтезата
медицинско изделие, ищцата е прибрана от внучките си в дома на едната от
тях. В период от около два дни е търпяла силни болки и после отново е
отведена в болницата, където е претърпяла оперативна намеса. След
изписването си е живяла в дома на св. Т. А. за около 4 месеца, през които не е
можела да се обслужва сама и е изцяло подпомагана от внучките си, била е на
памперси, търпяла е силни болки и безсъние. Едва след около пет месеца се е
завърнала у дома си. Според заключението на СМЕ полученото от ищцата
10
пертроханерно счупване е довело до трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за период от около 8-10 месеца, като понастоящем
функциите му са възстановени. Възможно е да се налага ползването на
помощно средство за придвижване при по-съществено натоварване. Според
св. В. А. ищцата продължава да носи бастун, като вещото лице счита, че това
се дължи на психическото въздържане от натоварване на крайника. По
отношение на търпените от ищцата болки заключението на СМЕ сочи, че от
самата оперативна намеса обичайно се търпят болки за период от около 20-30
дни в областта на оперативната рана. Отделно от това, от конкретното
увреждане болките отшумяват в период 8-10 месеца, като са по-интензивни в
началото на периода и постепенно отшумяват. По отношение на
възстановителния процес на крайника вещото лице е изложило, че
рехабилитационни процедури /каквито няма данни ищцата да е провела/ биха
могли да съкратят общия период на възстановяване, но ефектът им по
принцип е относителен, като спрямо ищцата едва ли биха били от съществено
значение.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобрази и обстоятелството, че освен физическите увреждания
ищцата е претърпяла и психически такива. На първо място, съвсем естествено
е такъв инцидент да причини значителен емоционален стрес и дискомфорт,
предвид загубата на работоспособност за дълъг период от време, трайното
нарушение в движението на двигателните функции, което се отразява
съществено на ежедневието, невъзможността пострадалата да се обслужва
сама и обстоятелството, че е била зависима напълно от внучките си. На
следващо място, се установи от СПЕ и наличието на специфично състояние
вследствие на острия стрес – разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен
синдром, което състояние е довело до продължителна промяна в начина и
качеството на живот на пострадалата. Това състояние е продължило около 8-
10 месеца и постепенно е отшумяло, без да се утежни.
Следва да се вземе предвид и възрастта на ищцата, която към инцидента
е била на 66 години, като естествено е възстановяването й да бъде по-трудно
от това на по-млад човек. Освен това, се установи, че същата има 5
правнучета, за които преди инцидента е полагала грижи в помощ на внучките
си, но понастоящем няма същите възможности.
11
При съобразяване на всички изложение обстоятелства, съдът намира
справедлив размер на паричното обезщетение сумата от 25000 лева.
Доколкото искът за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди
е заявен като частичен за сумата от 999 лева, то същият се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди също е
заявен като частичен за сумата от 999 лева, поради което се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на исковете за главница основателно се явява и
искането за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на
трудовата злополука – 17.09.2022г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат М. Т., който е оказал
безплатна правна помощ на ищцата по чл.38, ал.1 от ЗАдв. При съобразяване
на приетия от съда размер на дължимото обезщетение по иска за
неимуществени и по иска за имуществени вреди и с оглед разпоредбите на
чл.7, ал.2, т.2 и т.4 във вр.с чл.2, ал.2, 4 и 7 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение е 2650 лева по иска за неимуществени
вреди и 515 лева по иска за имуществени вреди, или общо 3165 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на ВРС държавни такси и разноски в размер на 100
лева за държавна такса и 550 лева за разноски за възнаграждения на вещи
лица.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: к.к. „З. П.“, обл. В., х-л „Б.“ да заплати на Р. Ж. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Д. Г.“ 5А сумата от 999 лева, заявена като
частична претенция от цялата в размер на 120000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и сумата от 999 лева, заявена като частична претенция от
12
цялата в размер на 2150 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицинско изделие бедрен
пирон, използвано за лечението на ищцата, като неимуществените и
имуществените вреди са настъпили вследствие на трудова злополука от
17.09.2022г., настъпила в к.к. „З. П.“, пред х-л „Е.“, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 17.09.2022г. до окончателното плащане, на
основание чл.200, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Б. Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: к.к. „З. П.“, обл. В., х-л „Б.“ да заплати на адв. М. Т. Т., ЕГН
**********, член на Ак-В., с адрес на кантора: гр. В., ул. „П. К.“ 12 сумата от
3165 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Б. Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: к.к. „З. П.“, обл. В., х-л „Б.“ да заплати по сметка на ВРС сумата
от 650 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13