№ 66
гр. Бургас, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20212001000173 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „Т.И.“ АД ,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „О.П.“
№ 21, представлявано от С.П.И., против Решение № 260034 от 11.06.2021 г.,
постановено по т.д. № 54/ 2020 г., с което Окръжен съд Ямбол е осъдил
„Т.И.“ АД , на основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. чл.9 от Договор за
възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г., т.3 и т.4 от
Споразумение от 26.02.2018 г. и т.3 от Споразумение от 8.01.2019 г. към
Договор от 6.10.2012 г., да заплати на „Е.Л.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „С.“, бл.*****, партер,
представлявано от П.С.С. и С.П.С. – заедно и поотделно, сумата от 118 380,47
лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020 г. до окончателното
изплащане. Видно от мотивите на съдебния акт, присъдената сума
представлява обезщетение за договорно неизпълнение на горепосочения
договор, потвърдена със споразумение между страните.
Със същото решение е осъдено „Т.И.“ АД , ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „О.П.“ № 21,
представлявано от С.П.И., на основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. чл.9 от
1
Договор за възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г. и т.1 и т.2 от
Споразумение от 8.01.2019 г. към Договор от 6.10.2012 г. да заплати на
„Е.Л.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас
8000, ж.к. „С.“, бл.*****, партер, представлявано от П.С.С. и С.П.С. – заедно
и поотделно, сумата от 46 627,41 лв., ведно със законната лихва, считано от
31.07.2020 г. до окончателното изплащане. Видно от мотивите на съдебния
акт, присъдената сума представлява обезщетение за договорно неизпълнение
на горепосочения договор, в обем на задържаната платена от „Е.Л.“ ООД
гаранция, по договор от 5.10.2012 г.,
Присъдени са разноски.
Във въззивната жалба решението се оспорва и се въвежда искане за
неговата отмяна, с постановяване на съдебен акт за отхвърляне на исковата
претенция.
Сочи се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон.
Във въззивната жалба се застъпва позиция за липса на мотиви в
атакуваното решение, като съществено нарушение на процесуалните правила.
На следващо място се противопоставят доводи, че първостепенният
съд е преценил тежестта на доказване по възраженията за нищожност на
договор за възлагане на управлението от 6.10.2012 г. и споразумения към
него, в разрез с константната практика на ВКС, и неправилно е приел, че тези
писмени доказателства не са антедатирани и съдържат достоверна дата.
Изразява се становище, че дружеството - въззиваем е следвало да докаже
достоверността на датата на сключване на договора и споразуменията.
Оспорва се изводът на съда за съществуването на валидно
облигационно отношение между страните, като се сочи, че съдът е игнорирал
събраните по делото доказателства за обстоятелствата, че във времето няма
каквито и да е разменяни престации, извършвани правни и фактически
действия във връзка с процесния договор. Посочва се, че сключеният договор
е без предмет, тъй като в него не е конкретизирано какви дейности включва
управлението и организирането дейността на търговеца по стопанисването и
ползването на дивеча в дивечовъдния участък. Изразява се становище, че
въззиваемото дружество е изпълнявало само задълженията си по договора за
преотдаване стопанисването и ползването на дивечовъдния участък.
2
Налице е позоваване на нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.5 ГПК при допускането до разпит, като свидетел, на Д.Д. - бивш
изпълнителен директор на дружеството-въззивник, като се сочи, че
свидетелят е заинтересован да даде показания в ущърб на въззивника.
Оспорва се изводът на съда от първа инстанция, че с договора е
било възложено управлението на търговската дейност на търговското
дружество – въззиваем, по смисъла на чл.141, ал.7 ТЗ.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Е.Л.“ ООД, в който същата се оспорва, като неоснователна и се инвокира
искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Въззиваемият релевира доводи, че събраните по делото
доказателства - преки и косвени, безпротиворечиво установяват сключването
на процесните договор и споразумения към него, като разпитаните свидетели
са установили и датата на сключването им.
Подчертава се, че Д.Д. и към настоящия момент е член на Съвета на
директорите на въззиваемото дружество, тоест изявленията и показанията му
могат да се приобщят и като признания и потвърждаване от ответника на
неизгодни за него факти и обстоятелства.
Въззиваемият сочи, че от показанията на свидетеля П. се установява
съществуването в оригинал на процесните договор и споразумения, към
датата на съставянето им.
По мнение на въззиваемия, процесният договор за възлагане
управлението на дейност съдържа елементи едновременно на договор за
поръчка и на договор за изработка и се регулира от ЗЗД. Законът за лова и
опазване на дивеча не съдържа забрана лицето, избрано чрез конкурс по
чл.36, да възлага от свое име и за своя сметка на трето лице организирането и
осъществяването на фактически действия. В процесния договор не се
прехвърлят правата и задълженията, които въззиваемият има по договора с
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
3
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.288 ТЗ.
Не се констатират допуснати от първостепенния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, в релевираните в жалбата насоки –
решението е мотивирано и разпитът на свидетеля Д. не е в нарушение на
правилото на чл.164, ал.1, т.5 ГПК, доколкото заинтересоваността на
определен свидетел не е относима към ограниченията на доказването с гласни
доказателствени средства, а единствено поражда задължение към съда за
повишена критичност по чл.172 ГПК, при преценката на показанията.
Видно от данните по делото, след проведена процедура по чл.36 от
Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД), на „Е.Л.“ ООД е било
предоставено стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък
„ТТ.“, в район на дейност на ТП ДГС Тунджа гр. Ямбол, като е бил сключен
договор от 5.10.2012 г. между дружеството, като изпълнител, и Югоизточното
държавно предприятие, като възложител, представен по делото. Срещу
предоставеното ползване се е дължала годишна вноска за стопанисване на
дивеча от 16 500 лв., платима до 31 март на всяка текуща година, уговорена с
възможност за индексиране.
Видно от клаузите на договарянето, възложителят е възложил, а
изпълнителят е изразил съгласие да приеме да извършва стопанисване и
ползване на дивеча в горепосочения дивечовъден участък, за срок от
петнадесет години, с конкретно предоставени правомощия да извършва
ловностопанските мероприятия и осъществява ловностопанска дейност върху
площите на дивечовъдния участък, в това число: организиране и извършване
подхранването на дивеча; създаване и поддържане на специализирана
фуражна база за дивеча; изграждане на ловностопански съоръжения;
регулиране числеността на дивеча; участване в таксацията на дивеча;
опазване на дивеча и участие в неговата охрана, в размер съгласно
4
приложението, с което е спечелен конкурса, но не по-малко от предвиденото
в действащия ловоустройствен проект. Поети са от изпълнителя задължения
да изпълнява предвиденото в бизнеспрограмата и да допуска възложителя по
всяко време да осъществява контрол по нея, като предложенията (бизнес-
програмата), с които изпълнителят е спечелил конкурса, стават задължителни
за него. По договора е била внесена гаранция за изпълнението му, в размер на
49 500 лв.
Не е спорно, че съглашението е било прекратено, с едностранно
едномесечно писмено предизвестие на възложителя от 3.07.2017 г.
На 6.10.2012 г. е сключен договор, наименован „договор за
възлагане управлението на дейност“, между „Е.Л.“ ООД – наречен в договора
търговец, и „Т.И.“ АД – наречен управител, с който последното дружество е
поело задължения да управлява и организира, от името и за сметка на
търговеца, дейността по стопанисването и ползването на дивеча в
горепосочения дивечовъден участък, за срок от десет години. Извършено е
изрично позоваване на договора от 5.10.2012 г., като обвързващ за страните
по договарянето, а конкретно поетите задължения от т.нар. управител са
формулирани в чл.3 от съглашението и разкриват пълно съвпадение с
дейностите, обемащи предметното съдържание на договора за предоставяне
стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „ТТ.“ между
„Е.Л.“ ООД и Югоизточното държавно предприятие.
В чл.9 от цитирания договор е уговорено, че при неизпълнение на
задълженията си, управителят носи отговорност за всички вреди, нанесени
при или по повод действието на този договор, във връзка с отговорността на
изпълнителя по договора с Югоизточното държавно предприятие, в това
число вреди, нанесени от дивеч.
От установеното в производството става ясно, че с влязло в сила
Решение на Апелативен съд Бургас № 11/ 7.03.2019 г. по г.д. № 415/ 2018 г.,
„Е.Л.“ ООД е било осъдено да заплати на трето лице обезщетение за вреди
върху земеделско имущество, нанесени от дивеч, предоставен за
стопанисване на ответника по този иск, в размер на 92 546,54 лв., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумата и разноски.
Представя се споразумение, датиращо към 26.02.2018 г., сключено
5
между страните по настоящото дело, в което същите са се споразумели, във
връзка с воденото производство по спора за нанесените от дивеча вреди на
трето лице, че при постановяване на положително решение по иска, „Т.И.“
АД, в изпълнение на чл.9 от договора от 6.10.2012 г., се задължава да заплати
на „Е.Л.“ ООД всяка сума, до размера на предявената претенция, за която
искът бъде уважен.
С допълнително споразумение от 8.01.2019 г., във връзка с
постановеното първоинстанционно решение по иска за вреди, страните са се
споразумели, че равностойността на удържаната, по повод прекратяването на
договора с Югоизточното държавно предприятие, гаранция от 46 627,41 лв.
ще бъде възстановена от дружеството – въззивник на въззиваемия, като се
потвърждава вече поетото задължение за възстановяване на всички
присъдени на третото лице суми по претенцията за вреди.
Пораждането на договорната отговорност за неизпълнение има в
основата си неправомерното развитие на едно облигационно отношение, в
отклонение от възприетото по волята на страните относно начина, времето,
количеството или качеството на изпълнението. За да се стигне обаче изобщо
до преценка дали престираното отговаря на уговореното, следва договорната
връзка да обвързва страните като възникнала валидно, без пороци при
учредяването й.
В настоящия случай апелативният състав намира, че договорът от
6.10.2012 г. между страните, по силата на който е поето задължението на
дружеството – въззивник да понесе вредите, настъпили за трети лица, от
действия на дивеча, чието стопанисване е възложено, е нищожен и в този
смисъл повдигнатите във въззивната жалба възражения са основателни.
Съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.2 и чл.3 ЗЛОД, свободно пуснатият дивеч е частна
държавна собственост и национално богатство. Основен принцип при
организация на ловната площ, управление на ловното стопанство и
стопанисването на дивеча е неговото опазване, включващо дейностите по
защита, охрана и контрол при стопанисване на дивеча и упражняване на
правото на лов– чл.3 ЗЛОД.
Съгласно чл.36, ал.1 ЗЛОД, стопанисването и ползването на дивеча в
дивечовъдните участъци могат да бъдат предоставяни чрез конкурс, на
6
юридически лица, отговарящи на изисквания, закрепени в чл.36а от закона и
чл.31б от Правилника за прилагане на ЗЛОД, измежду които дружествата да
не са обявени в несъстоятелност или да са в производство по
несъстоятелност; да не са в ликвидация; да нямат просрочени задължения към
държавата и общините, установени с влязъл в сила акт; да имат сключени
трудови договори със специалисти по ловно стопанство; членовете на
управителните им органи да не са лишавани от право да упражняват
търговска дейност, да не са осъждани за банкрут или осъждани с влязла в
сила присъда за престъпление против собствеността или стопанството, освен
ако са реабилитирани.
За участие в конкурса кандидатите следва да представят и бизнес
програма за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък и за
изпълнение на ловностопанския план – чл.36г, ал.4, т.7 ЗЛОД и чл.31б, ал.6 от
Правилника. Процедурата по провеждане на конкурса е регламентирана в
чл.36 – чл.36л ЗЛОД.
Ясно е, че с така поставените изисквания и законоворегулирана
процедура по избор на лицето, което да осъществява стопанисването и
ползването на дивеча, държавата цели да обезпечи спазването на особения си
ангажимент за съблюдаване принципите за опазване на това национално
богатство, уредени в чл.3 ЗЛОД, като възлага тези дейности на субекти, с
доказана надежност, респект пред закона, платежоспособност и
компетентност. Подобна проверка не е лишена от аналог в позитивното ни
право и тя се наблюдава например при лицензираните от държавата дейности,
предоставянето на концесии или договарянето при обществена поръчка,
хипотези, когато се касае за разпределение на публичен ресурс,
предоставянето му за ползване за продължителен период от време или се дава
достъп до значими за обществото услуги.
По аргумент за обратното, от изискването за отговаряне на
определени условия, в това число и представянето на програма за развитие на
дейността, проверими в процеса на кандидатстване от специално натоварена
комисия, следва, че лице, което не отговаря на тези условия няма как да бъде
страна в договарянето със съответното държавно предприятие.
В настоящия случай от фактическата установеност по делото става
ясно, че един ден след постигане на договореност с държавното предприятие,
7
след проведен конкурс, за ползване на дивеча, въззиваемото дружество е
преотстъпило всички свои права по договора, изчерпващи в пълнота неговото
предметно съдържание, на дружеството – въззивник. По същество с тази
сделка е постигната подмяна на лицето, овластено да упражнява дейността, в
разрез с императивната уредба на предоставянето й. Постигането на една
забранена от закона цел, в случая лице, относно което не е извършена
проверка за съответствие по специалните, очертани от закона, параметри, да
извършва дейностите, попадащи в обхвата на правото да се ползва дивеча,
чрез договора от 6.10.2012 г., наименован договор за управление на дейност,
сам по себе си незабранен от закона, изпълва фактическия състав на
сключване на договор в заобикаляне на закона, който е, по изричния текст на
чл.26, ал.1 ЗЗД, нищожен. В подобна насока Решение от 18.07.2003 г. по ВАД
№ 124/ 2001 г.
Нищожният договор не поражда права и задължения за страните,
поради което на негова база не може да се претендира отговорност за
неизпълнение.
Сключените споразумения, с които страните са детайлизирали
задължението си за договорна обезвреда не могат да обосноват дължимост на
обезщетенията, тъй като представляват спогодба върху непозволен договор,
по разбирането на чл.366 ЗЗД. Поначало спогодбата е способ за прекратяване
на съществуващ спор или избягване на възможен спор, чрез взаимни
отстъпки на страните, които могат да се изразяват дори и в поемане на
несъществували до момента задължения. Волята за спогодба, обаче, не
притежава способността да санира изначалната нищожност на договора, по
последиците от който страните се споразумяват, дори по изрично
волеизявление на договарящите, нито установителната част на спогодбата
може да се зачете като признание за съществуване на задължение, учредено
по нищожна договорна връзка – така в Решение № 201 от 29.01.2018 г. на
ВКС по т.д. № 700/ 2017 г.
В аспект на горното, не следва да се обсъждат останалите
възражения, повдигнати във въззивната жалба.
Всичко гореизложено води до извода, че предявените искове,
основаващи се на договорно неизпълнение, са неоснователни.
Изводите на настоящия състав не съвпадат с тези на
8
първоинстанционния съд, което налага отмяна на постановения съдебен акт и
постановяване на нов такъв, по съществото на спора, с който исковете бъдат
отхвърлени.
При този изход от делото, въведеното искане и представени
доказателства, следва да се уважи искането на въззивната страна за
присъждане на съдебно – деловодни разноски, платими от въззиваемия, в
размер на 11 100 лв. за първата инстанция и 10 500,16 лв. за апелативната
инстанция, съгласно представените списъци на разноските.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260034 от 11.06.2021 г., постановено по т.д.
№ 54/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Л.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „С.“, бл.*****, партер,
представлявано от П.С.С. и С.П.С. – заедно и поотделно, против „Т.И.“ АД ,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „О.П.“
№ 21, представлявано от С.П.И., искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.9 от Договор за възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г.,
т.3 и т.4 от Споразумение от 26.02.2018 г. и т.3 от Споразумение от 8.01.2019
г. към Договор от 6.10.2012 г., за осъждане на „Т.И.“ АД да заплати на
„Е.Л.“ ООД сумата от 118 380,47 лв., представляваща обезщетение за
договорно неизпълнение на горепосочения договор, ведно със законната
лихва, считано от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата
от 46 627,41 лв., представляваща обезщетение за договорно неизпълнение на
горепосочения договор, в обем на задържаната платена от „Е.Л.“ ООД
гаранция, по договор от 5.10.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
31.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Е.Л.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „С.“, бл.*****, партер, представлявано от
П.С.С. и С.П.С. – заедно и поотделно, да заплати на „Т.И.“ АД ,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „О.П.“
№ 21, представлявано от С.П.И., сумата от 11 100 лв. – съдебно-деловодни
9
разноски пред първата инстанция, и сумата от 10 500,16 лв. – съдебно-
деловодни разноски пред апелативната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10