№ 579
гр. София, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
С постановено по реда на чл.238 от ГПК решение № 260946/11.06.2021 г. по
т.д.№ 1883/2019 г., СГС, TO, VI-11 състав е отхвърлил обективно съединените искове
предявени с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Иркон“ ООД, ЕИК *********
срещу SA SNC – LAVALIN NV /СНЦ ЛАВАЛИН/ , дружество създадено според законите и
със седалище в Кралство Белгия, с адрес на управление : Брюксел, Кралство
Белгия,бул.“Луис Шмид“ № 2а, Еспейс Ролин 1040, Етербиик, за присъждане на главница в
размер на 56 515 лева, представляваща левовата равностойност на дължимото плащане по
договора в размер на 28 896 евро /плащане на 15 % от цената за 60 % изпълнение на
договора от 19.12.2014 г. и на сумата от 25 331.73 лева мораторна лихва за забава на
плащането по главницата за период 12.04.15 г. до 10.09.19 г. като неоснователни.
Решението е постановено, след като ответникът не е подал отговор на
исковата молба и в първото съдебно заседание на 03.02.2021 г. същият не се е явил и ищецът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът приел за
основателно като е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
В съдебният акт съдът отново е посочил, че производството е по реда на
чл.238 от ГПК – постановяване на неприсъствено решение като отново се е позовал на
наличието на предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Иркон“ ООД, което моли
въззивния съд да го отмени и да уважи предявените искове. Поддържа, че
първоинстанционният съд в противоречия с чл.43, ал.1 от КМЧП приел, че в тежест на
ищеца е да установи приложимото чуждо материално право. Трайната съдебна практика
също приемала, че съдът е длъжен да установи служебно съдържанието на приложимото
чуждо право. В случай, че първоинстанционният съд не е установил съдържанието на
разпоредбата на чуждото право на които страните основават своите искания и възражения,
това действие следвало да бъде извършено от въззивния съд. Исковата претенция на ищеца
произтичала от разпоредбата на чл. 6.3.4 от Договора, който е представен и приет като
доказателство по делото. Съгласно тази разпоредба изпълнителят-ищец има право да получи
плащане на 15 % от договорната цена или сумата от 28 896, 00 евро след достигане на 60 %
1
от изготвяне на проектната документация и одобрение от страна на Възложителя. Видно
било от представения и приет като доказателство по протокол за приемане № 2/09.03.2015 г.
и седмичен доклад NZP1- TD-PR-004 от 07.03.2015, че изпълнителят е достигнал
изпълнение на 60 % от поставената проектна задача и е получил одобрение за заплащане
съобразно Договора. Доказан бил и размерът на претендираната мораторна лихва.
Съобразно чл. 6.3.4.1 от Договора, изпълнителят-ищец издал фактура №
**********/10.03.2015 г., получена от възложителя-ответник. Плащането на паричното
задължение от страна на ответника не било извършено и след изпратената за това покана от
12.03.2019 г. Договорът като източник на поетите от страните по него права и задължения
бил достатъчно основание да се постанови осъдително решение без да е необходимо да се
прилага белгийското материално право, доколкото първоинстанционният съд приел, че
исковете са основателни и доказани по размер. Страните по Договора уговорили прилагане
на белгийското материално право, за неуредените от него въпроси, когато той не съдържа
необходимото за разрешаване на възникналия помежду им правен спор. Между страните не
била възникнала необходимост да приложат белгийското материално право и исковете на
ищеца се основават изцяло на разпоредбите съдържащи се в Договора. В случай, че съдът се
е нуждаел от белгийския материален закон, негово било задължението да го установи и ако
е необходимо съдействие от ищеца, да му укаже. В приетия по делото доклад този въпрос
изобщо не бил обсъждан и на ищеца не били дадени указания.
Жалбоподателят поддържа допълнително, че решението е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по делото не
представил в срок отговор на исковата молба на ищеца и не се е явил в първото по делото
заседание. Ищецът в първото по делото съдебно заседание поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Съдът приел, че са налице предпоставките по чл. 238
ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение и приел да се произнесе с
такова. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК неприсъственото решение се произнася
срещу ответника, като на основание чл. 239, ал. 3 ГПК то не се мотивира по същество, като
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. В случай, че съдът приеме, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той следвало да отхвърли
искането с определение и да продължи разглеждането на делото /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Законът не допускал възможност съдът да приеме, че ще произнесе неприсъствено решение
срещу ответника и с него, вместо да уважи предявените искове, да ги отхвърли.
Постановявайки подобно съдебно решение съдът е нарушил съществено
съдопроизводствените правила, които не предвиждат възможност с неприсъствено решение
срещу ответника да бъде отхвърлена исковата молба на ищеца. Ако съдът е преценил, че не
следва да се произнася с неприсъствено решение, той трябвало да отхвърли направеното за
това искане. Видно от обжалваното решение това не е сторено.
Въззивният съд, при така установеното, намира следното от правна страна:
Съгласно формираната практика на Върховния касационен съд /пр. Решение
№ 164 от 23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012 г., I г. о., ГК/ и разпоредбата на чл.239,
ал.4 ГПК изрично предвижда, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това
означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу
неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред -
чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Независимо
от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се
развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване
първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността
и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при въззивно
обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в
производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на
влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима
2
само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато
констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и
връща делото за произнасяне на присъствено решение.
Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на
предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то си остава неприсъствено
/Решение № 164 от 23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012 г., I г. о., ГК/. За характера на
решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за
постановяването му, а от неговото съдържание. Практиката на Върховният касационен съд
приема, че след като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл. 238 и
чл. 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не,
това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази
правна последица не зависи както от преценката на първоинстанционния съд за
обжалваемост на решението, така и от преценката на въззивния съд. Поради това той не
може да се произнесе по подадена срещу решението въззивна жалба, както и по съществото
на спора като въззивна инстанция.
Същевременно въззивният съд не може да разгледа подадената въззивна жалба
като молба за отмяна, тъй като същата не представлява такава. С нея жалбоподателят не се
позовава на основанията, предвидени в чл.240, ал.1 ГПК и не прави съответно искане за
отмяна.
По изложените съображения подадената въззивна жалба е недопустима и не
следва да бъде разглеждана от въззивния съд.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 332942/29.06.2021 г. на
„Иркон“ ООД срещу решение № 260946/11.06.2021 г. по т.д.№ 1883/2019 г., СГС, TO, VI-11
състав, постановено по реда на чл.238 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 848/2021 г. по описа на САС, 5
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3