№ 265
гр. Благоевград, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря А.стасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500103 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от Т. П., чрез адв. А. Б., против
Решение № 8067/29.11.2022г., постановено по гр. дело № 247/2021г. по описа
на Районен съд - Петрич. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, необоснован и немотивиран, постановен при допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че районният
съд е постановил решението си само въз основа на избрани доказателства, без
същите да са разгледани в пълнота. Сочи се, че множество от събраните пред
първата инстанция доказателства са оспорени от ищеца, част от тях са
представени извън предвидените за това срокове. Изводите на съда са
хипотетични и не намират опора в нито едно валидно доказателство, което е
представено по делото.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените три иска.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не e депозиран писмен отговор от
насрещната стрА. по жалбата.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Пред Районен съд - Петрич са ангажирани писмени и гласни
1
доказателства, назначени са основна и допълнителна счетоводна експертиза,
дадени са обяснения по реда на чл. 176 ГПК от ищеца и управителя на
ответното дружество, от които се установява следната фактическа
обстановка:
От ангажираните писмени доказателства – ЧМР, бордни карти и фиш за
наложена глоба, се установява, че жалбоподателят Т. П., за периода юли -
октомври 2018г. е извършвал международни превози на стоки на територията
на Д. и Ш. със собствения на ответното дружество товарен камион – ТИР,
марка VOLVO, с рег. № ****. Сочените обстоятелства се установяват и
посредством показанията на св. К. П. /съпруга на ищеца/.
В исковата си молба П. твърди, че е сключил безсрочен трудов договор
с ответното дружество „М.Ш.“ ЕООД на 26.07.2018г., по силата на който е
изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил, международни
превози срещу месечно възнаграждение в размер на 600 лв. Сочи, че е подал
молба за започване на работа, като работодателят го уверил, че по-късно ще
му предостави екземпляр от трудовия договор, но това не се случило. Твърди,
че до 25.10.2018г. изпълнявал възложената му работа като шофьор,
извършващ международни превози с товарен автомобил.
В писмения отговор ответното дружество сочи, че не е сключвало
трудов договор с ищеца, последният не е работил по трудово правоотношение
при ответника. Сочи, че е съществувало трудово правоотношение с ищеца за
процесния период, но с друг работодател – Б.Е.Л., П., трето за спора лице.
В подкрепа на ищцовата теза са ангажирани писмени доказателства.
Представени са множество ЧМР и бордни карти, видно от които са
извършвани превози от ищеца с товарния автомобил на ответника, които са
подпечатвани с печат на ответника, посочен за превозвач. Представени са
доказателства, видно от които на ответника е наложена глоба в размер на 750
крони, заплатена от него. Глобата е наложена при извършване на един от
превозите от ищеца в Северен Ютланд.
Представени са доказателства, че на 07.09.2018г. Д.Д., представител на
Д.К.Г ООД, фирма обслужваща счетоводно ответника, е превел по сметка на
ищца сумата 975,50 лв. с посочено основание – „РЗ и ком“. Според
допълнителното заключение на вещото лице внесената сума е осчетоводена
от ответника, но направеният превод не е осчетоводен.
В качеството на свидетел е разпитА. съпругата на ищеца, която посочва,
че мъжът й е работил при ответника за посочения в исковата молба период.
Пътувал е до Ш. и Д.. Не му били платени заплати за трите месеца, както и
командировъчни разходи. Други работодатели, при които е работил,
свидетелката не може да посочи, тъй като същите си заплащали всичко.
В подкрепа на ответната теза също са ангажирани писмени
доказателства. Представени са писмени документи, издадени от трето
неучастващо по делото лице /Б.Е.Л. ООД/, видно от които за периода
14.07.2018г.-31.10.2018г. /съвпадащ с исковия/ ищецът е работил по трудово
правоотношение при Б.Е.Л. ООД /П./ и за посочения период са плащани
дължимите осигуровки. Ищецът е оспорил верността на документите и е
2
поискал представяне на същите в оригинал. Ответникът не е представил
оригиналите, като е посочил че не разполага с такива, тъй като се намират у
трето за спора лице. Във връзка с направеното оспорване са представени
писмени доказателства, видно от които Б.Е.Л. ООД е прехвърлило по сметка
на ищеца 60 000 македонски динари на 15.10.2018г., с основание прехвърляне
на средства. На 10.07.2018г. същото дружество е превело по сметка на ищеца
сумата 600 евро и е посочено, че са авансови разходи и път. Представена е
декларация, подписА. от управляващия Б.Е.Л. ООД, със седалище гр. П.,
Чешка Република, в която е посочено, че ищецът е бил в трудови
правоотношения с посочената фирма за периода 14.07.2018г.-31.10.2018г.
Посочено е, че от името на фирмата са заплащани на Т. П. суми, както следва:
командировъчни в размер на 600 евро; командировъчни и заплати в размер на
500 евро /заплати от Д.Д., сътрудник във фирма Б.Е.Л. ООД / и 1000 евро –
заплата /заплати от Орце Сакалиев, служител във фирма Б.Е.Л. ООД /.
Представени са писмени договори, сключени между ответното
дружество и Б.Е.Л. ООД, видно от които товарният автомобил, с който
ищецът е извършвал превозите, е отдаден под наем от ответника на Б.Е.Л.
ООД. Представен е и договор за наемане на работа на водача на МПС, с който
Т. П. да управлява превозно средство на ответника.
По искане на двете страни пред районния съд са назначени основна и
допълнителна експертиза. В заключенията си вещото лице посочва, че всички
счетоводни документи, издавани във връзка с извършените от „М.Ш.“ ООД
международни курсове за превоз на товари са осчетоводени в счетоводството
на превозвача „М.Ш.“ ООД. Ответникът не е заплащал трудови
възнаграждения на ищеца, както и командировъчни, не са издавани
командировъчни разходи. Процесното МПС съществува като дълготраен
актив по счетоводния баланс на ответника. В счетоводството на ответника не
са осчетоводявани приходи от наем на МПС, управлявано от ищеца. Вещото
лице посочва, че командировъчните пари за прекарани в чужбина 84 дни
съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
са в размер на 2268 евро /по 27 евро на ден/.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 357, чл. 128, ал. 2 и
чл. 215, ал.1 КТ, kaто е направено искане да се признае съществуване на
трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество, по силата на
което първият е изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил,
международни превози за периода 26.07.2018г.-25.10.2018г. По предявените
осъдителни искове е направено искане ответникът – работодател да заплати
на ищеца сумата в размер на 829,14 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месеците септември и октомври 2018г. и сумата в размер
на 4300 лв. /2 268 евро/, представляваща дължими командировъчни пари.
Претендирани са законни лихви върху осъдителните искове, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им заплащане,
както и сторените по делото разноски.
Районният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че по делото не е
доказано да е съществувало трудово правоотношение между ищеца и
ответника, приел е, че такова е съществувало, но между ищеца и трето за
3
спора лице. Ето защо съдът е намерил трите иска за неоснователни и
недоказани и ги е отхвърлил.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районната
инстанция.
Ищецът, чиято е тежестта на доказване, не е установил съществуването
на трудово правоотношение между спорещите страни за посочения в
исковата молба период. Твърди, че трудов договор е сключен с ответното
дружество, но екземпляр не му е предоставен, въпреки това започнал работа
на 26.07.2018г., която изпълнявал до 25.10.2018г. Ответникът, отрича
съществуването на такова правоотношение, като сочи че трудов договор е бил
сключен, но не с ответника, а с трето за спора лице. Всяка от страните
ангажира доказателства за доказване на собствената си теза.
Представените такива от ищеца обаче не доказват съществуването на
трудово правоотношение. Доказано е единствено, че за процесния период
ищецът е бил в чужбина, изпълнявайки международни курсове със
собствения на ответника товарен автомобил, както и че документите във
връзка с осъществяваните превози са подпечатвани с печат на ответника и са
оформени счетоводно от него. Соченото обаче не е достатъчно, за да се
направи категоричен извод за възникнало трудово правоотношение между
страните.
Напротив, по делото се установява, че такова правоотношение е
съществувало с трето за спора лице – БС Логистик ООД, със седалище в гр.
П., Чехия. В тази насока са представените по делото доказателства към
писмения отговор, а именно документи, от които е видно, че ищецът е
започнал работа в чешкото дружество на 14.07.2018г. и правоотношението е
прекратено на 31.10.2018г. За същия период са внасяни и дължимите
осигуровки. Действително документите, представени от ответника към
писмения му отговор по чл. 131 ГПК са оспорени от ищеца и е поискано
представянето на оригиналите. С оглед на това оспорване е представена
декларация, подписА. от управляващия ответното дружество, в която се
съдържат данни за това, че ищецът е бил в трудови правоотношения с БС
Логистик ООД за периода 14.07.2018г.-31.10.2018г. и за този период са
внасяни дължимите осигуровки. Представени са и доказателства, че за този
период в полза на ищеца и от името на третото за спора лице са превеждани
суми, както следва: на 18.07.2018г. сумата 600 евро, на 07.09.2018г. сумата
500 евро и на 15.10.2018г. сумата 1000 евро, които са за командировъчни и
заплата.
Обстоятелство, че процесният камион е собственост на ответника, това
че издадените ЧМР са с негов печат, както и че е заплатена глоба от
последния, не обосновават извод за наличие на доказано трудово
правоотношение между спорещите страни. По делото е представен договор за
наемане на транспортното средство, а обстоятелството дали е било възможно
това /с оглед твърденето за съществуващ договор за лизинг/ и дали е плащА.
наемна цена е ирелевантно за настоящия процес. Ирелевантно е и това какви
са били конкретните правоотношения между ответното и чешкото дружество,
4
по повод извършваните международни превози.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това, че
районният съд е постановил атакуваното решение при едностранчив А.лиз на
доказателствата и въз основа на такива, които са представени извън
процесуалните срокове /преклудирани/. Видно от мотивите на обжалвания
акт съдът е А.лизирал в пълнота събрания по делото доказателствен
материал, като не е игнорирал доказателствата представени от ищеца.
Не са представени доказателства извън преклузивните за това срокове.
Такива са представени в с.з. с оглед оспорванията, които е направила
ищцовата стрА..
След като по делото не е доказано съществуване на процесното
правоотношение, то и предявените искове се явяват неоснователни и
правилно са отхвърлени от районния съд. Ето защо атакуваният акт следва да
бъде потвърден изцяло.
Разноски за втората съдебна инстанция не следва да се присъждат,
доколкото такива не са сторени, а и липсва заявено искане в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8067/29.11.2022г., постановено по гр.
дело № 247/2021г. по описа на Районен съд - Петрич
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5