РЕШЕНИЕ  

 

 №260021                    09.10.2020г.            град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесет и девети септември  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕНСЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:Катя Кентова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №68  по описа за   2020  година

 

Производството е по реда на чл.79 от ЗЗД, чл. 266, ал. 1, от ЗЗД във вр. с чл.286 ал.1 от ТЗ  и иск по чл.92 от ЗЗД.

Произнесеното решение е по реда на чл.237 от ГПК.

     Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от „НСК София“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“, №133 ет.8, ап.26, представлявано от С.В.В.– управител, срещу община Септември, Булстат *********, с адрес гр.Септември, обл. Пазарджик, ул.„Александър Стамболийски“ №37А, представлявана от Л.Е.- вр.и.д. кмет, в която се твърди, че след проведена обществена поръчка, по реда на чл.112 от ЗОП между ищеца, в качеството му на изпълнител и ответната община Септември, в качеството й на възложител е подписан договор №30 от 06.02.2019 г., с предмет:„Реконструкция и рехабилитация на съществуваща улична мрежа, тротоари, съоръжения и принадлежности към тях в гр. Септември, Обособена позиция №1, „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в гр. Септември, ул. „Н.Вапцаров“.Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи, съгласно чл.2, ал. 1, т. 1 бил определен на 180 календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка с протокол - образец 2/2а/, изготвен в съответствие с Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството като приключил с подписан констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа /приложение №15 - акт 15/, съставен на основание чл.1/6, ал.1 от ЗУТ и Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, протокол за откриване на строителна площадка образец №2а, бил подписан на 19.03.2019 година.

В изпълнение на договорните клаузи,ищецът “НСК София“ ЕООД, твърди, че е извършил всички възложени работи качествено и в срок, за което на 29.07.2019 г. бил съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт образец №15/, който бил подписан без забележки от представители на възложителя, изпълнителя, проектантите и строителния надзор, с което извършената работа била приета.На основание чл.4 ал.4 от договора бил съставен акт за действително извършени СМР, а именно - протокол №1/12.09.2019г. за установяване на действително извършени СМР, който бил предоставен на ответника-възложител с писмо изходящо от ищеца от 16.09.2019 г., с входящ №26-00-917 от 18.09.2019 г. при община Септември.

Ищецът твърди още, че действително извършените и остойностени СМР били в размер на 349 209.09 лв. без ДДС или 419050.91 лв. с ДДС, за която сума била издадена фактура №********** / 16.09.2019г., и същата била връчена  на ответника с писмо от 16.09.2019 г., получено под №26-00-917/18.09.2019 г. при ответника. С писмо от ищеца изх. №38/01.10.2019 г., входирано в деловодството на ответника под №26.00-950 от 02.10.2019г. е отправена покана за заплащане на сумата по посочената фактура. Сочи се, че до датата на подаване на исковата молба, не било налице заплащане на дължимата сума. На основание чл.4 ал.1 т.2 от договора, община Септември, следвало да извърши плащането в срок до 30 календарни дни след подписването на акт образец №15 и издадена фактура от „НСК София“ ЕООД. Предвид факта, че издадената от ищеца фактура била с дата 16.09.2019 г., срокът за нейното заплащане бил  изтекъл на 16.10.2019 г., след която дата ответникът е изпаднал в забава, която продължавала и до днес.

Твърди се, че  към настоящия момент е налице незаплатена, установена по основание и размер, и изискуема сума по издадената фактура № **********/16.09.2019 г. в размер на 419 050.91 лв., с ДДС, имаща характер на главница.

Претендират, че ответникът им дължи и неустойка за забава в максималния размер от 10 % от дължимата сума, изчислена по реда на чл.16 ал.2 от договора, в общ размер - 41 905 лв. с ДДС.

Сумата била изчислена при съобразяване на датата, от която ответникът е изпаднал в забава - с начална дата -16.10.2019 г., /датата на която изтекъл срока за плащане, съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора/ до крайна дата - 24.01.2020 г., по следния начин: за 100 дни /които се равнявали на максималната неустойка от 10 % умножено по 419.05 лв. неустойка на ден с ДДС, равняваща се на обща сума на неустойката - 41 905 лв. с ДДС.

Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди община Септември да заплати на ищеца следните суми: 460 955.91 лв. с ДДС, от които главница в размер на 419 050.91 лева с ДДС съгласно фактура №**********/16.09.2019 г. и неустойка в размер на 41 905 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба -11.05.2020 година до окончателното й изплащане.

Претендират и направените разноски по делото.

           В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от община Септември, в който се заявява, че исковата претенция е допустима и основателна.Отговаряли на действителността обстоятелствата изложени в исковата молба относно изпълнението на договора и обстоятелства относно съставянето и подписването на съответните протоколи по установяване годността на строежа и издаденото разрешение за ползване.

Сочи се, че единствената причина, поради която община Септември не била изпълнила задължението си по договор 30/06.02.2019г. за възлагане на обществена поръчка е, че е бил  наложен запор върху банковата сметка от кредитор.

Ответникът община Септември признава иска, тъй като същият е  основателен.

По делото  е депозирана допълнителна искова молба  от „НСК София“ ЕООД, с която изразяват  следното становище:Приемат изложените от ответника в отговора на исковата молба твърдения и правни изводи, включително и направеното пълно признаване на исковата претенция както по основание, така и по размер. Поддържат в цялост предявената искова претенция.

С оглед на пълното признаване на исковата претенция от страна на ответната страна считат,  че са налице предпоставките за произнасяне от страна на съда с решение при признание на иска по реда па чл.237 от ГПК, в случай, че съдът прецени, че не съществуват пречките по чл.237, ал. 3 от ГПК.

            Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и направеното признание от ответникът община Септември, прие за установено следното:

В проведеното открито съдебно заседание на 29.09.2020 година, ищецът чрез проц. си представител адв.Я. поддържа искането, съдът да се произнесе по чл.237 от ГПК.

Представени са писмени доказателства от ищеца - Договор № 30 от 06.02.2019 г., сключен между Община Септември и „НСК София“ ЕООД, ведно с гаранция за изпълнение;протокол за откриване на строителна площадка Образец №2а от 19.03.2019 г.;Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт образец                       №15/; Писмо от 16.09.2019 г., изпратено от „НСК София“ ЕООД и входирано в деловодството на община Септември под № 26-00-917 от 18.09.2019 г.;Протокол №1/12.09.2019 г. за установяване на действително извършени СМР; Фактура № ********** от 16.09.2019 г., издадена от „НСК София“ ЕООД; Писмо-покана за плащане, изх. №38/01.10.2019 г., входирано в деловодството на ответника под № 26.00-950 от 02.10.2019 г.; Справка-декларация по ДДС за м. септември 2019 г., подадена през м. октомври 2019 г., в НАП от „НСК София“ ЕООД; Извадка от дневника на покупки и продажби на „НСК София“ ЕООД, които коренспондират изцяло с изложената в исковата молба фактическа обстановка и направеното признание.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието /чл.237 ал.1 от ГПК/, освен ако признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и е признато право, с което страната не може да се разпорежда /чл. 237, ал.3 от ГПК/. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /чл. 237 ал.2 от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение при признание на предявените искове по чл.79, чл.86 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД.Представляващият общината вр. и.дл. кмет Л.Е.е признала исковете, а признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което общината в лицето на зокнният й представител, може да се разпорежда.

Налице е искане от ищцовото дружество, за постановяване на решение при признание на исковете. Предвид направеното признание на исковете съдът ще уважи същите.

С оглед уважаването на исковете и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените от същото разноски по настоящото производство, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 28 418.20 лева. От които 18438.20 лева заплатена държавна такса и 9980 адв.възнаграждение съобр. представен договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 и чл.237 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

 

 ОСЪЖДА  Община Септември, с адрес  гр. Септември 4490, ул. „Александър Стамболийски” №37А, представлявана от вр. и.дл. кмет Л.Е.,  да заплати на „НСК София“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“, №133 ет.8, ап.26, представлявано от С.В.В.– управител,  на основание чл.79 от ЗЗД, чл. 266, ал. 1, от ЗЗД във вр. с чл.286 ал.1 от ТЗ  и иск по чл.92 от ЗЗД, следните суми: главница в размер на 419 050.91 лева с ДДС съгласно фактура №**********/16.09.2019 г. и неустойка в размер на 41 905 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба -11.05.2020 година до окончателното й изплащане, както и разноски в настоящото производство в размер на 28 418.20 лева.

               Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: