Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 13.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2050 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени от “О.Б.Р.ІІ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, против “Д.З.” АД, ЕИК ******** (правоприемник на З. “В.” АД), искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба и уточняващи молби от 13.03.2013 г. и от 08.10.2014 г. (на стр. 944-945) ищецът твърди, че през 2008 г. във връзка със застраховането на сградите, съоръженията и движимото имущество в курортен комплекс “О.Б.Р.”, находящ се в гр. Обзор и изграден върху поземлен имот с идентификатор № 53045.213.560, между застрахователя З. “В.” АД и “Х.М.” ООД, ЕИК ********, са сключени застрахователни полици, включително процесната застрахователна полица № 0820164090004/16.01.2009 г. за сграда “В”. Твърди, че застрахователното правоотношение обхваща сградата, намиращите се в нея движими вещи и евентуалните щети, които биха произтекли за застрахования за ограничаване на щетите и за тяхното премахване. Застрахователните договори били сключени от “Х.М.” ООД с изрична уговорка за застраховане на чуждо имущество, предвид задълженията му като управител на етажните собствености на тези сгради. Ищецът посочва в исковата молба, че активите по посочената полица включват недвижими и движими имущества, собственост на ищеца “О.Б.Р.II” ЕООД (сграда “В” от комплекс “О.Б.Р.”, находяща се в УПИ ІІ-213560, кв.3 по плана на к.к. “Обзор - Север”, община Несебър).
Твърди, че между 19.12.2009 г. – 20.12.2009 г. е настъпило застрахователно събитие наводнение в курортия комплекс “О.Б.Р.” поради необичайни проливни дъждове. Застрахователят ответник бил уведомен за това събитие на 20.12.2009 г. Извършени били огледи на комплекса, заедно със застрахователя. Ищецът твърди, че използвайки служителите на “Х.М.” ООД и допълнително наети лица, е премахната водата от помещенията и са възстановени частично съоръженията за електрическото захранване на сградага. Освен вредите върху имуществото застрахователят бил одобрил и оферти и ценови предложения на фирми за ремонт и възстановитени работи за имуществото.
С молба от
13.03.2013 г. уточнява вредите, причинени на имуществото от настъпилото
застрахователно обезщетение. С молба от 08.10.2014 г. прави изменение на
предявените искове на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като претендира сумата
от 176 779,83 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0820164090004/16.01.2009
г. за вреди, причинени от наводнение на 19.12.2009 г.
– 20.12.2009 г. на недвижимо имущество (сграда “В” от комплекс “О.Б.Р.”), сума в размер на 78 807,35
лева, представляваща обезщетение от застрахователното събитие за щети по
движимо имущество, находящо се в посочената сграда “В”, сума в размер
на 9 665,15 лева – обезщетение за разходите,
направени от ищеца за ограничаване на вредите от
застрахователното събитие, както и сумата от 86 350,54 лева –
законна лихва върху главниците, считано от 01.07.2010 г. до
датата на подаване на исковата молба (19.12.2012 г.). Претендира и законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им плащане.
Ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че ищецът не е застрахован по силата на
цитирания застрахователен договор, сключен между З. “В.” АД и “Х.М.” ООД, и не е ползващо се лице по
застраховката. Твърди, че ползващите лица са собствениците на апартаменти в
комплекса – чуждестранни граждани, а не ищеца. Твърди, че в приложение № 2 към
застрахователния договор “Х.М.” ООД застрахова от свое име и за своя сметка
в качеството си на наемател тези обекти и застрахователният интерес да
застрахова тези нежилищни обекти е на застрахования като наемател. Оспорва, че
ищецът е заплатил реално разходите, които ищецът твърди да е реализирал във
връзка с процесното застрахователно събитие. Оспорва, че се възстановяват
разходи, тъй като в случая застрахователния договор бил сключен на база
действителна стойност на застрахованото имущество. Оспорва твърдението на ищеца
да е одобрявал разходи за възстановяването на щетите.
Макар
че съдът да не се е произнесъл с нарочно определение по изменението на
предявените искове, това обстоятелства не следва да породи неблагоприятни
последици за страната. С оглед на това при валидно извършено процесуално
действие от ищеца определението на съда има констативен характер, който цели да
внесе яснота в процеса, и съдът приема, че е налице валидно изменение на
исковата претенция, направено от ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № 0820164090004/ 16.01.2009 г. при ответното дружество се установява, че е сключен между него и трето лице – “Х.М.” ООД договор за застраховка “Индустриален пожар”, със срок на действие от 0,00 часа на 19.01.2009 г. до 24,00 часа на 18.04.2010 г., с посочени в същата покрити рискове, включително риск “А02” Бедствия, по който съгласно представените общи условия на застрахователя се обезщетява застрахования за пълна загуба или частична вреда на застрахованото имущество в резултат на буря (падане на дървета и клони), градушка, проливен дъжд, наводнение, увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед и/или измръзване. Съгласно представения предложение-въпросник и Приложение № 1 към застрахователната полица, са застраховани собствениците на апартаменти в сграда “В”. Представено е Приложение № 2 към полицата с посочени обслужващи помещения на сградите. Представена е Спецификация на различни типове апаратаменти в сграда “В”.
По делото са представени от ищеца договор за наем от 01.04.2007 г., сключен между ищеца “О.Б.Р.ІI” ЕООД (н.) като наемодател и “Х.М.” ООД като наемател, по силата на който за срок от 01.04.2007 г. до 31.12.2007 г. ищецът предоставя на “Х.М.” ООД за временно и възмездно ползване всички обслужващи помещения на сграда “В” (камериерски офиси, паркоместа, помещение за портиер, офиси за персонал, градински офиси, битови помещения за персонал), малък и голям басейн, находящи се пред сграда “В”. С анекс от 01.01.2009 г., срокът на договора за наем е удължен до 31.12.2009 г.
Не се спори между страните, че между 19.12.2009 г. – 20.12.2009 г. е настъпило застрахователно събитие наводнение в курортия комплекс “О.Б.Р.” поради необичайни проливни дъждове. Представени са от ищеца заповед на кмета община Несебър относно действия във връзка с проливни дъждове в района, както и служебни бележки на кмета на кметство Обзор, касаещи падналите проливни дъждове в района.
Не се спори, че застрахователят е уведомен своевременно за настъпилото застрахователно събитие, а това се установява от представеното уведомление за настъпила вреда и опис на увреденото имущество.
Представени са по делото констативни протоколи от 22.12.2009 г. и от 09.02.2010 г. на застрахователя, както и приложения към втория протокол. В приложение № 2 към констативния протокол е направен опис на увредените съоръжения, оборудване и обзавеждане, находящи се в общи помещения на сграда “В”, посочено като собственост на “О.Б.Р.ІI” ЕООД (на стр. 121-122 от делото), както и опис на увреденото или унищожено имущество на същата сграда (на стр. 128 от делото).
Съгласно изискването на чл. 201, ал. 1 от КЗ (отм.), договорът за застраховка е одобрен от управителя на “О.Б.Р.ІI” ЕООД с писмо-потвърждение (стр. 201 от делото).
Представена е по делото кореспонденция между застрахователя и застрахования “Х.М.” ООД, включваща и претендирани вреди по прецесната застрахователна полица.
В писмо с изх. № *********/21.04.2010 г., изпратено от застрахователя до “Х.М.” ООД (стр. 208-209 от делото), застрахователят посочва, че по застрахователни полици, включително по процесната застрахователна полица № 0820164090004, обект на застраховката са активите на “Х.М.” ООД в качеството му на застрахован. Сочи се също, че в предложението-въпросник е описано, че “Х.М.” ООД застрахова допълнително апартаменти на физически лица в комплекса, в качеството на упълномощен представител на собствениците на тези апартаменти. Не било упомената друго чуждо имущество – обект на застраховките, включително активи на настоящия ищец “О.Б.Р.ІI” ЕООД. В писмото се посочва предварителния размер на обезщетението за увредените активи, собственост на “Х.М.” ООД. Поради това застрахователят отказва изплащането на обезщетение за другите вреди.
Представени са също протокол и заповед на ищцовото дружество за бракувани активи.
Представен е договор от 15.03.2010 г., сключен между ищеца и изпълнителя “ДИА-33” ООД, за извършване на строително-ремонтни работи на вътрешни и външин ВиК инсталации на обект КК “О.Б.Р.” – блок “В”.
Представен е договор от 14.04.2010 г., сключен между ищеца и изпълнителя “ММСП.” ООД, за извършване на строително-ремонтни работи по климатични система за обект КК “О.Б.Р.” – блок “В”.
Представен е договор от 13.04.2010 г., сключен между ищеца и изпълнителя “Б.П.” АД, за избратока доставка и монтаж по спецификация, като не е представено приложение към договора.
Представен е договор от 14.04.2010 г., сключен между ищеца и изпълнителя “Д.Т.” ООД, за извършване на монтажни дейности по телефонната инсталация, свързани с отстраняване на повреди в блок “В”.
Представен е договор от 19.04.2010 г., сключен между ищеца и изпълнителя “ЕКИП” ЕООД, за извършване на дейности по възстановяване на щети от наводнение по силнотоковите инсталации на подобект: Курортно жилищна сграда “В” в Комплекс “О.Б.Р.”.
Представен е договор от 15.04.2010 г., сключен между ищеца и изпълнителя “Х.Т.Е.” ЕООД, за извършване на възстановителни работи по система за видеонаблюдение, пожаризвестителна система, пожарооповестителна система, системи за контрол на достъп до апартаментите и служебните помещения в сграда “В” в Комплекс “О.Б.Р.”, гр. Обзор.
Представени са нотариални актове, от които е видно, че в полза на “О.Б.Р.ІI” ЕООД е учредено право на строеж за изграждане на курортно-жилищна сграда “В” в комплекс “О.Б.Р.”.
Представено е удостоверение за въвеждане в експлоатация за строеж – “Курортна жилищна сграда В и басейн”.
По
делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключението на Комплексна съдебно-техническа
и счетоводна експертиза на вещите лица Д.Б. и Р.С., от което се установява, че от наводнението в
периода 18-20.12.2009 г. е пострадала сграда “В” на курортен комплекс, собственост на “О.Б.Р.ІІ” ЕООД, както и недвижими имущества и
съоръжения, представляващи общи части. Експертизата счита, че процесният курортен
комплекс попада в района на наводнения участък. Експертизата посочва повреди по
сградата и размера на средствата за ремонта им.
Вещите
лица дават заключение, че общият размер на вредите, нанесени върху сгради и
съоръжения, собственост на “О.Б.Р.ІІ” ЕООД, е 109 815 лева без ДДС или 131 778 лева с
ДДС, а увреденото движимо имущество е 78 807,35 лева.
Вещите лица дават заключение, че общата стойност на фактури за подмяна на оборудване и ремонт на сграда “В” на “О.Б.Р.ІІ” ЕООД е 137 767,95 лева без ДДС. Изчислена е от вещото лице законната лихва върху сумата от 109 815 лева за периода от 01.07.2010 г. до 19.12.2012 г. в размер на 27 984,92 лева. Изчислена е законната лихва върху сумата от 78 807,35 лева за периода от 01.07.2010 г. до 19.12.2012 г. в размер на 20 083,02 лева, законната лихва върху сумата от 45 471,20 лева за същия период – 11 587,74 лева, законната лихва върху сумата от 137 767,95 лева за същия период – 35 108,36 лева, законната лихва върху сумата от 9 615,15 лева за същия период – 2 463,04 лева, законната лихва върху сумата от 3 205,83 лева за същия период– 816,96 лева.
Вещите лица дават заключение, че по данни на предоставените дневници на покупки на “О.Б.Р.ІІ” ЕООД посочените от вещото лице фактури са декларирани в дневниците на покупки по ЗДДС, в периода от м. 04.2010 г. до м. 07.2010 г. вкл., респ. всяка фактура е декларирана в данъчния период (месец), в който е издадена съответната фактура. При проверката се констатира, че претендираното застрахователно обезщетение е по стойността на фактурите без включен ДДС. По данни от дневниците на покупки на ищеца “О.Б.Р.ІІ” ЕООД е констатирано, че по фактурите е ползвано право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие е действал Кодекс
за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ - бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от същия.
Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от Кодекса (за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на необходимите документи).
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 208 от КЗ (отм.), следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка на съответното увредено/погинало имущество с покритие към датата на настъпване на събитието, сключена в полза на ищеца; настъпване на застрахователното събитие, от което са последвали вреди/щети на застрахованото имущество. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Спорно по делото е обстоятелството дали ищецът е застраховано лице по процесния застрахователен договор. Не се спори между страните, че застрахователният договор по застрахователна полица № 0820164090004/16.01.2009 г. е сключен между ответника застраховател и третото за настоящото дело лице – “Х.М.” ООД. Съгласно представения предложение-въпросник (стр. 39-42 от делото) и Приложение № 1 към застрахователната полица (стр. 43-47 от делото), които не са спорни между страните, застраховани са собствениците на апартаменти в сграда “В”.
Няма пречка да бъде застраховано чуждо имущество. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КЗ (отм.), договорът за застраховка на чуждо имущество е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество. В случая не се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на застраховано имущество по процесната застрахователна полица, увредено от настъпилото застрахователно събитие – наводнение, за да се приложи цитираната разпоредба.
В
представените приложение № 1 за собствениците на апартаменти в сграда “В” към цитираната
застрахователна полица не е посочен ищецът “О.Б.Р.ІI”
ЕООД (н.). В приложенията са посочени физически и юридически лица, включително “О.Б.Р.VІ”. От справка в Търговския регистър се
установява, че дружеството “О.Б.Р.VІ” ЕООД (в ликвидация) е с ЕИК********и
е самостоятелно юридическо лице, различно от ищцовото дружество.
От представените от ищеца по делото договор за наем от 01.04.2007 г., сключен между ищеца “О.Б.Р.ІI” ЕООД (н.) като наемодател и “Х.М.” ООД като наемател, и анекс към този договор, се установява, че ищецът е предоставил на “Х.М.” ООД за временно и възмездно ползване всички обслужващи помещения на сграда “В”, чието оборудване е застраховано имущество по приложение № 2 към застрахователната полица.
Не се установява от данните по делото ищецът да е собственик на оборудването в обслужващите помещения в сградата, а такова не е предоставено и под наем съгласно цитирания договор за наем, сключен между ищеца и “Х.М.” ООД като наемател, за да се приеме, че е налице застраховано имущество по приложение № 2 към застрахователната полица, сключена от наемателя.
Следователно не се установяват активи, собственост на ищеца, да са застраховано имущество по процесния договор за застраховка, за да се приложи нормата на чл. 201 от КЗ (отм.) и ищецът да се яви ползващо се лице по застрахователния договор в следствие на настъпилите щети от наводнението.
След като дори два от обектите в сграда са собственост на различни лица, а в случая това са повече лица, видно от приложение № 1 към процесната полица, то общи за всички собственици в съответната сграда са стълбите, площадките, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползува, съгласно чл. 38 от ЗС. Поради това уточнените с молбата от 13.03.2013 г. вреди на КТП8, асансьори и ремонт на асансьори, ВиК инсталации, силнотокова инсталация, помпи и тръби и др. не могат да се претендират от ищеца, като се вземе предвид естеството/предназначението на това имущество, че същите са обща собственост на етажните собственици по смисъла на чл. 38 от ЗС, и доколкото в случая не се твърди и претендира обезщетение от името на етажните собственици след съответно упълномощаване по реда на чл. 23, ал. 4, изр. последно от ЗУЕС.
По делото не се доказва за ищеца да е възникнала вреда от ограничаване на вредите на сградата от застрахователното събитие, доколкото не се установява от събраните по делото доказателства той да е направил и заплатил разходи за това, и поради това за него не е възникнало правото за възстановяването им от страна на застрахователя.
При така установеното съдът намира, че ищецът не е материално правно легитимирано лице да претендира застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица. С оглед на това предявените искове за присъждане на застрахователно обезщетение по договора за застраховка следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради отхвърлянето на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 86 350,54 лева - законна лихва върху главниците, считано от 01.07.2010 г. до датата на подаване на исковата молба (19.12.2012 г.), и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба(19.12.2012 г.) до окончателното им плащане.
По разноските:
Ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 850 лева, от които 400 лева - депозит за вещи лица и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева.
Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на същото, извършените от юрисконсулта процесуални действия и броя на съдебните заседания, настоящият състав намира, че в полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 850 лева.
Съгласно разпоредба на чл. 73, ал. 3 от ГПК,
че държавни такси се събират при предявяване на искането за защита и съдействие
и предявяването на иска е меродавният момент за определяне на размера на
държавната такса, поради което държавната такса по исковете следва да бъде
определена към този момент, преди извършеното изменение на исковата претенция
по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с молба от 08.10.2014 г., т.е. 4 %
върху размера на предявените искове от общо 374 355,42 лева така,
както е уточнен с молбата на ищеца от 13.03.2013 г. Следователно държавната
такса е в размер на 16 999,01 лева.
Предвид горното и с
оглед изхода на спора съдът намира, че съгласно чл. 620, ал. 5 от ТЗ дължимата по делото държавна такса за по обективно съединените искове в размер на
16 999,01 лева следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността на “О.Б.Р.ІІ” ЕООД (в несъстоятелност).
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “О.Б.Р.ІІ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против “Д.З.” АД, ЕИК ******** (правоприемник на З. “В.” АД), със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 176 779,83 лева (сто седемдесет и шест хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0820164090004/16.01.2009 г. за вреди, причинени от наводнение на 19.12.2009 г. – 20.12.2009 г. на недвижимо имущество - сграда “В” от комплекс “О.Б.Р.”, гр. Обзор, сумата от 78 807,35 лева (седемдесет и осем хиляди осемстотин и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение по същата застрахователна полица от застрахователното събитие за щети по движимо имущество, находящо се в посочената сграда “В”, сумата от 9 665,15 лева (девет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и петнадесет стотинки) – обезщетение за разходите, направени от ищеца за ограничаване на вредите от застрахователното събитие, сумата от 86 350,54 лева (осемдесет и шест хиляди триста и петдесет лева и петдесет и четири стотинки) – законна лихва върху главниците, считано от 01.07.2010 г. до 19.12.2012 г., и законната лихва върху главниците от 19.12.2012 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА “О.Б.Р.ІІ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 16 999,01 лева (шестнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и една стотинка).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “О.Б.Р.ІІ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***,, да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 850
лева (осемстотин и петдесет лева) - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :