Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София,
15.02.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание
на седемнадесети
януари през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Милена Кюркчиева
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело № 7211
по описа за 2018 година,
съобрази, че:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
С исковата молба на Б.К.Н., Д.Е. М.– Н.и
М.К.Н. против Н.К.„Ж.И.“ се твърди, че на 31.10.2013 г. наследодателят им К.Н.,
движейки се пеша в близост до железопътна линия, свързваща гр.София и
гр.Перник, в частта между гара Захарна фабрика и гара Горна баня, вследствие на
въздействие на тъпи или тъпоръбести предмети с голяма
кинетична енергия – най-вероятно удар от незатворена врата на преминаваща влакова
композиция, получил множество травми – черепно-мозъчна, лицева, шийна и гръдна травми, довели до неговата смърт. Поддържа
се, че железопътният транспорт е дейност с повишена опасност за здравето и
живота на хората, за осъществяването на която са предвидени законови изисквания
за безопасност, както относно движението на железопътните возила, така и за
състоянието на железопътната инфраструктура, осигуряваща тяхното движение.
Съгласно §1, т.1 от ЗЖТ и чл.3, ал.1 и чл.10, ал.1 т.2 от ЗЖТ ползването на обектите
на железопътната инфраструктура, включително железните пътища и стационарни
съоръжения, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността
на движението се осъществява от ответника, който управлява предоставеното му
имущество и извършва дейността по развитието, ремонта, поддържането и
експлоатацията им.
В случая ответникът не е предприел
необходимите мерки по обезопасяване на железния път, където е станал процесния инцидент, съгласно изискванията на чл.22, ал.1 от
Наредба № 55/2004 г. и в съответствие със задължението си да изолира трасето на
ж.п. линията с ограда, тъй като преминава през населено място и съставлява
място с повишена опасност от настъпване на железопътни инциденти, предвид месторазположението
му и съществуваща вероятност от навлизане на хора в съоръжението. Ответникът е
проявил бездействие по отношение на задължението му по поддържане на железните
пътища в изправно състояние и организирането на движението по начин, осигуряващ
в пълна степен защита на здравето и живота на хората. В района на инцидента не
били поставени каквито и да било обозначения, маркиращи дистанцията, от която
може безопасно да се изчака преминаването на влака и не са поставени прегради,
които да възпрепятстват преминаването или пък знаци, или технически съоръжения,
сигнализиращи за преминаващи влакове.
Загубата на техния съпруг и баща
причинило на ищците дълбока скръб и душевни болки с висок интензитет, те
понесли тежко смъртта му и се затворили в себе си, влошило се психическото им
състояние. Ищците претърпели неимуществени вреди- болки и страдания от непоправимата
загуба на човешкия живот, негативни емоционални и психически преживявания от
първоначалната уплаха и шок от загубата на техния близък, доказани
от самия факт на настъпилия инцидент, които са в причинно следствена връзка с
бездействието на ответника.
С оглед на това, поддържат че е
осъществен фактическия състав на деликтната
отговорност на ответника и претендират присъждането на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Поддържат, че отговорността на ответника не отпада поради
неправилно изчакване на влака в близост до релсите, тъй като тяхното месторазположение
непосредствено до жилищен квартал и разрешената скорост на движение на
влаковите композиции в този участък от трасето създават повишена опасност
здравето и живота на хората и поражда задължението му да ограничи достъпа до
тях чрез възможни обезопасителни мероприятия-
поставяне на прегради или други технически решения – въведено и с Наредба №55
от 29.01.2004 г.
ИСКАНЕТО е, след допуснато изменение на
иска, на основание чл.214 от ГПК, да
бъде осъден ответника да заплати на ищците по 70 000 лв. за всеки един от
тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.10.2013 г. до
окончателното им погасяване, както и разноските по делото.
Ответникът, в срока за отговор на
исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва като недоказано настъпването на инцидента при
описания в исковата молба механизъм и причиняването на травмите от преминаващ
влак, както и че е налице неизпълнение на негово законово задължение по обезопасяването
на железопътната линия в участъка на инцидента. Изтъква, че законовата
регламентация на дейностите по развитие, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната
инфраструктура въвежда строги нормативни правила, съгласно които пресичането на
железопътни линии от пешеходци на ж.п. прелезите се осъществява само на изградени за това
пешеходни пътеки, а преграждането на елементи или обекти на Ж.И., предназначена
за преминаване на железопътни превози на пътници и товари, навлизането в сервитута
и нарушаването на строителния габарит на Ж.И., преминаването през ж.п. линии на
превозни средства, пешеходци или животни извън определените за това места е
забранено – чл.2, ал.2 от Наредба №4 от 27.03.1997 г., чл.115д, ал.1 от ЗЖТ,
чл.36 и чл.35, ал.1, т.1 от ЗЖТ и подзаконови нормативни актове.
Ответникът сочи, че съгласно
чл.22 от ЗЖТ носи отговорност за имуществени и неимуществени вреди, причинени
на трети лица, когато причина за това е неизправност на обектите на железопътната
инфраструктура по см. на §1, т.1 от ДР на с.закон, но по делото липсват
доказателства, че настъпилият инцидент се дължи на неизправност на такъв обект
– необезопасен прелез, подлез или пътека, или че е настъпило в обект на железопътната
инфраструктура. Починалият е нарушил правилата за нормите за безопасността, чрез
навлизането в сервитута и нарушаването на строителния
габарит на железопътния инфраструктура и преминаването на железопътни линии
извън определените за това места – чл.35, ал.1, т.1 от Наредба №58 и това
негово поведение е довело до настъпване на събитието и вредоносния резултат. От
друга страна пострадалият е бил употребил
алкохол, което е установено от химическа експертиза. Така с поведението си
самият той се е поставил в непосредствена опасност от преминаващите влакове, а
поради употребения алкохол е бил дезориентиран и вероятно поради това попаднал
на такова място, което е създало огромен риск и опасност за живота му, с което
обосновава възражение за съпричиняване, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Третото лице помагач оспорва
исковете по основание и размер и твърди, че по делото не се установява
причиняването на вреди от действия или бездействия на лица, на които той е
възложил работа или от негови влакови композиции, преминали през ж.п. линията в
този участък.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че на 31.10.2013 г. наследодателят
на ищците К.Н. след среща със свои приятели се разделил с тях и тръгнал сам към
дома си. Преминавайки през железопътната линия гр.София и гр.Перник, в частта
между гара Захарна фабрика и гара Горна баня, до Западен парк свид.К. намерил пострадалия в безпомощно състояние върху земно
каменния насип на железопътната линия, в участъка между стълб №6 и стълб №7, където лежал неподвижно
успоредно на линията, на разстояние около половин метър от нея. Мястото е било
тъмно и свидетелят първо чул само тежко дишане, а след като го видял се обадил
на тел.112 и на мястото пристигнали линейка и полиция. Видно от приложеното в
цялост досъдебно производство ЗМ №11468/2014 г. на 03 РУ-СДВР и пр.пр.№10445/2013 г. на СГП за случая е било образувано и
водено наказателно производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НПК,
което е спряно с постановление от 09.02.2016 г. на прокурор от СГП. От
медицинската документация и заключението на допуснатата и изслушана по
настоящето дело комплексна съдебно медико-техническа експертиза се установи, че
пострадалият е получил съчетана черепно-мозъчна, лицева, шийна
и гръдна травми несъвместими със живота, но въпреки оказаната му спешна
медицинска помощ е починал от травмите и усложненията им. Страните не спорят, а
и от извършеното в досъдебното производство химическо изследване на кръвна
проба е установено, че в кръвта на пострадалият е открито наличие на етилов
алкохол 1, 10 на хиляда без данни да е употребил други наркотични или опиятни вещества.
От заключението на допуснатата съдебна
медико – техническа експертиза, се установява, че тежките травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети с голяма кинетична енергия и предвид тяхната морфология и локализация,
същите могат, и добре отговарят, да са получени при железопътна травма. Между
тях и настъпилата смърт на пострадалия е налице пряка и непрекъсната причинно
–следствена връзка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, обектите на
железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е
предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а
ползването им се осъществява от НК "Ж.И.", която управлява
предоставеното й имущество (чл. 9, ал. 4 ЗЖТ). По делото безспорно се установи,
че железопътната линия, свързваща гара „Горна Баня" с гара „Захарна
фабрика" е собственост на ответника, заведена като актив от имуществото му
по сметка 204, а на основание чл. 9, ал. 4 ЗЖТ именно той е лицето, което я
стопанисва. Тя е въведена в експлоатация на 01.01.1940
г. От представените в настоящото дело доказателства и заключението на вещите
лица се установи, че железният път в мястото на настъпилото произшествие към
дата 31.10.2013 г. (участък от междугарие Захарна
фабрика - Горна баня) е от конвенционален тип - наставов
релсов път на баластова призма, със стоманобетонови травеси със стегателни комплекти за междинни релсови скрепления, както и че на същия не е била извършвана
реконструкция и преустройство на напречния й профил. Ситуационно железопътната
линия на мястото на произшествието се намира в прав участък от км 2+935 до км
3+731 с обща дължина 796 м- в равнинен терен, като по посока на нарастване на километричното
движение в ляво се намира жилищен квартал Г., а в дясно гориста местност.
Регулационният
план на м.“Западен парк“ е одобрен със Заповед № РД -09-50-510 от 11.10.1996 г.
и в същия са нанесени масивни жилищни постройки. Измереното перпендикулярно отстояние (разстояние) от оста на съществуващия железен път
в участъка на произшествието и след него от цитираното междугарие
до най-близката част от платното за движение на улица от второстепенна улична
мрежа ул. „Богданци”, според представената и приложена със заключението извадка
от ГИС е приблизително 11.00 м, съвпадаща с
тази, измерена на място, а до най- близките сгради – 39 м., съответно 25 метра.
Разстоянието от външна лява релса на жп път до съществуващата метална ограда на
складова база е 8, 10 м. Процесният участък, в който е
настъпило произшествието от еднопътната железопътна линия
със своите сервитутни граници попада в чертите на гр.
София.
Извършените
ремонти по железопътния път на междугарието Захарна
фабрика – горна баня предхождащи произшествието са механизирано подновяване на
железния път през 1997 г., механизиран среден ремонт през 1991 г., Аварийно възстановяване на железния път от км
8+120 до км 9+738 през 2008г.; Извършване на СМР за възстановяване на
междурелсието до достигане на проектна скорост в междугарието
Захарна фабрика - Горна баня от км 7+342 до км 8+142 през 2011г., като последните
два ремонта са извършени в участъци, попадащи извън мястото на настъпилото
произшествие по железния път (~ км 3+280). Вещите лица изясняват, че
при извършване на преустройства на съществуващи железопътни линии, предвид
мащаба на предвидените за извършване строително-монтажни работи (СМР) по
горното строене на железния път и прилежащите съоръжения влизащи в сервитута на железопътната инфраструктура е необходимо
предварително изготвяне на техническо задание
от възложителя със заложени
конкретни параметри, отговарящи на определени нормативни изисквания. Проектирането
и изграждане на шумоизолираща ограда (транспортни шумозащитни екрани) покрай железопътна линия представлява
поредица от последователни етапи (фази), през които се формира и развива
проекта. Една примерна такава технология включва следните етапи: задание,
предварителни проучвания,
формулиране на изискванията към архитектурния проект, разработване на вариантни
архитектурни решения, съставяне на документация и оформяне на проекта.
Предвид
това, че горното строене на железния път в мястото на настъпилото произшествие
към дата 31.10.2013 г. (участък от междугарие Захарна
фабрика - Горна баня), установено в настоящата експертиза е със стари
конструктивни елементи - релси, траверси и релсови скрепления
(от първоначалния момент на изграждането им), т.е. не е извършвана
реконструкция в този участък, то експертизата приема, че към този момент процесната железопътна линия не попада в обхвата на
изискванията на чл.1, ал.2 от цитираната Наредба №55, както и съответно не е
имало изготвен проект за реконструкция на железопътния участък и техническо
задание със залагане на параметри за трудно преодолима и шумоизолираща
ограда. Предвид това, че междугарието Захарна фабрика
- Горна баня е участък от жп линията София - Перник - V-главна железопътна
линия, отделните пресичания (ако са необходими) на хора, според чл.22, ал.4 от
Наредба №55/2004 г. трябва да се осъществяват на различни нива с оглед
безопасността на преминаване. За проектирането и изграждане на съоръжения като
- пешеходни подлези или пасарели също е необходимо
изготвено техническо задание. Безспорно се установява, че в участъка не имало
изградена ограда, а в заключението си вещите лица сочат, че това изискване
съществува когато има такова задание. Установено е, че с договор за възлагане
извършването на реконструкция (приложен към заключението) след датата на
инцидента, също не е възложено задание за изграждането на ограда. От експертното
заключение, изготвено след непосредствен оглед и измервания по железния път на
мястото на произшествието между
стълб №6 и стълб №7 на дата 09.11.2018г., не е изградена
пешеходна пътека за преминаване на пешеходци в участък от единичната железопътна
линия Захарна фабрика - Горна
баня.
В участъка
не е изградена пешеходна пътека за преминаване на пешеходци. В същия този участък се установява оформена просека
(пътека) от разпръсната баластра по терена с широчина 140 см, оформена от
нерегламентирано преминаване на пешеходци през единичната железопътна линия. В
тази насока са и показанията на свид. О.К. и свид.Г., които съдът възприе като последователни, обективни
и незаинтересовани. Живущите там ползвали този маршрут през Западен парк и
покрай линията, защото при другия маршрут трябвало да ползват тролей за една
спирка. От приложението към заключението Чертеж - скица 1 е видно, че такива
просеки са формирани по протежение на железопътната линия за преминаване от
жилищния квартал към парка. От заключението на експертизата и приложенията е
видно, че има изградена пешеходна пътека за преминаване на пешеходци в участък
от жп линията между стълб №10 и стълб №11 на ~ км 3+485 по посока на нарастване
на километричното положение, част от междугарието
Захарна фабрика - Горна баня, съгласно изискванията на чл.36 и Приложение
№18 към чл.199 ал.2 от Наредба №481997
г. и Наредба №55 за проектиране и изграждане на железопътни линии, железопътни
гари, железопътни прелези и други елементи на железопътната инфраструктура. В
представената извадка от регулационния план на м.Западен парк, одобрен със
Заповед № РД-09-50-510/11.10.1996г. на
улица „Богданци”, успоредна на железопътната линия в участък от междугарието едностранно са нанесени условни знаци за
електрически лампи, съгласно „Условни знаци за кадастрални планове на населени
места и незастроени терени М 1:1000 и 1:500”, издадени през 1993г. На мястото
на настъпилото произшествие между стълб №6 и стълб №7 в процесния
участък от железопътната линия няма улично осветление.
По
делото е установено, че на процесната дата през
мястото на инцидента са преминали със скорост на движение, както следва: Влак №
50225, движел се в посока гара София - гара Перник е бил със скорост на
движение около 51 km/h; Влак № 50292, движел се в
посока гара Радомир - гара София е бил със скорост на движение около 70 km/h; Влак № 50227 е
бил със скорост на движение около 69 km/h. Съобразно
Таблица III за максимално допустими скорости на движение по железен
път за 2013 г. в този участък за пътнически влакове V – е 70 км/час , от което следва че скоростта на
преминаващите влакове не е била превишена. Вещите лица сочат, че с оглед на описания
механизъм на произшествието, навлизането в зоната на строителния габарит на
железопътната инфраструктура и преодоляването на минималното безопасно
разстояние от 2200 mm при скорост на движение на влака от V = 70 km/h от отделни човешки лица, същите могат да бъдат
изложени на опасни сили поради въздушната струя, вследствие завихрянето
на въздушния поток от преминаващият влак. При взаимодействието на въздушната
струя с човек, стоящ на разстояние от жп линията на по-малко от минимално
изискуемото безопасно такова при конкретната скорост при преминаване на
подвижен железопътен състав, може да се създаде механизъм както на привличане
към железопътния състав, така и на изтласкване от него. Същият механизъм се
обуславя от факторите на въздушното съпротивление, изяснени в мотивната част – стр.23 и 24 от заключението. От него става
ясно, че от гледна точка на изисквания за безопасност на работа в близост до железопътна линия, включително по време на
преминаване на влак, се осигурява минимално разстояние от оста
на коловоза при скорост на движещия се влак от 60 - 120 km/h
- 2200mm, съобразно чл.15, ал.1 от Наредба №55 за проектиране и
изграждане на железопътни линии, железопътни гари, жп прелези и други елементи
на железопътната инфраструктура. Характерните зони на смущения на въздушния
поток са в началото на влака, по дължината на влака, като зависи от дължината
му, разстоянието и връзката между вагоните и стърчащите части,
както и в края на влака, където се наблюдава намаляване на налягането и завихряне на въздушния поток.
В експертното заключение
назначеният от съда експерт следва да посочи както изводите, които прави във
връзка с поставената му от съда задача, така и конкретните факти, които
обосновават тези изводи, като целта на експертизата е да изнесе пред съда
всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания
и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на
правните му изводи по спора. Всички тези факти и изводи се съдържат в
заключението на изслушаната по делото съдебна медико техническа експертиза и
съдът следва да извърши преценката й съвкупно с всички събрани по делото
доказателства. При извършването й настоящият съдебен състав приема, че
получените и установени по делото травматични увреждания са от действието на
части на влаковата композиция, с която тялото на пострадалият е имало
съприкосновение. Видно от материалите по досъдебното производство и
заключението на съдебно медико техническата експертиза, травмите са причинени
от удар с голяма кинетична енергия в посока отпред назад, и леко отляво на дясно
с контакт в лявата половина на лицето главата, при което е причинена
черепно-мозъчната и лицева травма. От този удар е нанесена и шийната травма и гръдна травма (счупване на ребра), след
което тялото е отхвръкнало назад и надясно, при което са получени другите
травми. Този механизъм на получаване на травматичните увреждания – макар и
приет от вещите лица по изслушаната от настоящия съдебен състав експертно
заключение, не кореспондира с направените от тях изводи за това, че удрящата
повърхност е отворена врата на вагон. По делото първо няма никакви данни, че
пътувалите в процесния времеви отрязък по жп линията
влакови композиции са били с вагони с отварящи се врати (купейни),
а не пътнически безкупейни, при които вратите се
затварят автоматично след повишаване на скоростта над 5 км/час. Освен това не е
установено нарушение на длъжностните лица, които носят отговорността влакът да
потегли само след затваряне на вратите. Ето защо, изводите на вещите лица
формирани възоснова на факти, че вида на вагоните е –
с врати, с отваряща се част извън коша на вагона (около 25 см) и долна част на вратата
на отстояние на около 1, 10 м. от баластовата
призма не почиват на установени по делото факти. Ако се приемат такива данни,
също не е вероятна версия, при която отворена врата на влака да нанесе по-тежки
травми в областта на главата и лицето на пострадалия, в сравнение с тези по
тялото, при съприкосновение с долната си част (отстояща
на по-голямо разстояние извън габаритите на влака), отколкото горната си част.
От изложеното от вещите лица за тези отстояния би
следвало нараняванията на движещ се успоредно на линията човек с ръст 172 см.,
колкото е ръста на пострадалия, да са в
областта на съприкосновение с долната част на вратата. Няма данни и за това, че
при отворено положение вратите на т.нар.купейни
вагони излизат извън габаритите, въпреки, че такава техническа документация е
изисквана в хода на предварителното производство.
Ето
защо, съдът приема за установено, че травматичните увреждания на наследодателя
на ищеца са причинени при съприкосновение с части на влаковата композиция, при
предприето преждевременно (преди отминаването на влака) пресичане на пешеходеца
или отлитане на тялото му в посока на същата, при завихряне
на въздушния поток, след като е приближил композицията на опасно разстояние.
Причина за това е станало поставянето на пострадалия сам в близост до релсите
на железопътния път с намерение да ги премине през релсите в посока към
жилищния квартал. Произшествието е станало в "урбанизирана територия"
по см. на употребеното в чл. 22, ал. 1 от Наредбата понятие, което налага
изграждането на огради, при изготвяне на такова задание, както и на места на
преминаване на пешеходци на различни нива. В случая се установи, че такива обезопасителни действия не са предприети от ответника, без
значение, че Наредба №55 от 2004 г. е приета след изграждането на ж.п.линията, по
арг. от чл.2 от същата защото опасният участък е
могъл да бъде обозначен или да бъде изградена друго съоръжение за преминаване.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди за частично основателни. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г. е прието, че отговорността по чл. 49 от
ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя
ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на
работата и по характер е безвиновна, обезпечителна. В
тежест на ищцовата страна по така предявения иск е
установяване елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, а именно: причинени вреди на пострадалия от лице при или по
повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД;
осъществяването на противоправно причинени вреди от
действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод
извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа; настъпилите
вреди за ищцовата страна и техния размер; причинна връзка между поведението на
ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди.
По своя характер
железопътният транспорт представлява дейност с повишена опасност за здравето и
живота на хората, за осъществяването на която са предвидени редица изисквания
за безопасност. Тези изисквания за безопасност се отнасят както до движението
на железопътните возила, така и до състоянието на железопътната инфраструктура,
осигуряваща тяхното движение. Според чл.
3, ал. 1 ЗЖТ ползването на железопътната инфраструктура се осъществява от
Националната компания "Ж.И.", на която е възложено и извършването на
ремонт, поддържането и нейната експлоатация (чл.
10, ал. 1, т. 2 ЗЖТ). Правила за изграждането, реконструкцията и
преустройството на ж. п. линиите и другите обекти на железопътната
инфраструктура се съдържат в Наредба
№ 55/ 29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии,
железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната
инфраструктура. Законодателно е вменено на ответника задължение при
проектиране и строителство на ж. п. линии да се съблюдават в най – висока
степен изискванията за безопасност на движението, а когато за някой елемент от
проекта може да се приложи едно или друго решение, изборът следва да се спре
върху предлагащото по - голяма безопасност. Специално проявление на това
изискване е правилото на чл. 22, ал. 1 от наредбата, според която, когато
проектираната железопътна линия преминава през урбанизирани територии, трасето
се огражда с трудно преодолима или шумоизолираща
ограда, ако това се изисква от заданието. Цитираната разпоредба е императивна и
вменява в задължение на НКЖИ да изолира трасето на ж. п. линията с ограда,
когато преминава през населено място, като макар и да не е абсолютно, то на
места, където оправдано може да се очаква инцидент (например, когато ж. п.
линията преминава в непосредствена близост до жилищен район) или фактическа се
установяват нарушения, то следва да се предприемат мерки за ограничаването им и
осигуряване на безопасността. Тогава, когато на тези места не са изградени
защитни заграждения (огради, или др.) не са изградени безопасни съоръжения за
преминаване, НКЖИ следва да отговаря за причинените на трети лица вреди поради
нарушаване на задължението за обезопасяване на ж. п. линиите в населените
места.
На следващо място съдът счита, че е налице причинна връзка между настъпилия резултат и липсата на мерки за обезопасяване на ж. п. линията, тъй като в случай, че такива ограничителни преминаването съоръжения бяха поставени, то инцидентът не би настъпил. За да е налице причинна връзка между деянието и вредата, следва да се докаже, че то предшества във времето настъпването на вредата и я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде условие, без което вредата не би настъпила- т.е. да се установява, че тя не би настъпила, ако деянието не беше осъществено. На второ място - вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Деянието по своята природа следва да е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат, като при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. Ето защо, съдът намира, че съдът намира, че в конкретния случай въпреки повишената опасност на този участък от трасето ответникът не е предприел необходимите действия за предотвратяване подобни предвидими инциденти, поради което следва да отговаря на основание чл. 49 ЗЗД в качеството си възложител за причинените от виновното бездействие на неговите служители вреди. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
От
данните по делото се установи, че пострадалия е изчаквал или се е движел
непосредствено в близост до релсите, попадайки в габаритите на влаковата
композиция движеща се с висока скорост вследствие на това е настъпило
съприкосновение и травматичните увреждания с летален изход. Неправилното
изчакване на влака в близост до релсите изключва единствено отговорността на
водачите на локомотива и съответно на "БДЖ" АД за настъпилия
вредоносен резултат, но не и тази на ответника, както е изяснено в цитираната
от ищцовата страна съдебна практика.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост” съгласно ППВС № 4/64 г. не е
абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с
преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с
общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. Размерът на
обезщетението за претърпените от деликт морални вреди
трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
С оглед на горното, като съобрази събраните по делото доказателства за
близостта между ищците и техния съпруг и баща, шок и негативните изживявания
съдът намира, че за претърпените и
доказани по делото от свидетелските показания на посочените от ищцовата страна свидетели неимуществени вреди, следва да се
определи парично обезщетение в размер на
60 000 лв. за ищцата, и по 70 000 лв. за двамата ищци - синове на
пострадалия.
Съдът намира обаче, че са налице
предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение, тъй като с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат
- 60 % Изводът за наличие на съпричиняване на вредата изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало
условия за настъпването му или го е улеснило, а в случая това се доказа безспорно
по делото. Движението в сервитута или по жп път, каквото е
осъществявал пострадалия е категорично забранено от чл.36 от ЗЖТ. Пострадалият е
допуснал нарушение на установената забрана и въпреки възрастта и неговите опит
и знания, не е оценил опасността, а освен
това е бил под въздействието на алкохол, което не му е позволило в тъмната част
на денонощието и при липсата на осветеност да прецени разстоянията и да предприеме
действия, които да предотвратят случилото се. Поради това определеното
обезщетение за всеки един от ищците следва да се намали с 60 процента.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 24 000 лв., а на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща 28 000 лв., като предявените искове в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.
Следва сумата за
обезщетение да се присъди със законна лихва, считано от датата на деликта, на основание чл.86, вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на събитието съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.К.„Ж.И.“ с ЕИК
********да заплати на Б.К.Н. с ЕГН **********, на основание чл.49 от Закона за
задълженията и договорите, сумата от 28 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща К.П.Н. в резултат на жп травма на 31.10.2013
г. в участък от жп линия между гара Захарна фабрика и гара Горна баня, ведно
със законната лихва от 31.10.2013 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– до предявения размер от 70 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.К.„Ж.И.“ с ЕИК
********да заплати на М.К.Н. с ЕГН **********, на основание чл.49 от Закона за
задълженията и договорите, сумата от 28 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща К.П.Н. в резултат на жп травма на 31.10.2013
г. в участък от жп линия между гара Захарна фабрика и гара Горна баня, ведно
със законната лихва от 31.10.2013 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– до предявения размер от 70 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.К.„Ж.И.“ с ЕИК
********да заплати на Д.Е.М. с ЕГН **********, на основание чл.49 от Закона за
задълженията и договорите, сумата от 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й К.П.Н. в резултат на жп травма на 31.10.2013
г. в участък от жп линия между гара Захарна фабрика и гара Горна баня, ведно
със законната лихва от 31.10.2013 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– до предявения размер от 70 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач БДЖ „П.П.“
ЕООД с ЕИК ********.
СЪДИЯ: