Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/26.11.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като
разгледа докладваната от съдията т. д. № 2042 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***, с
която се иска осъждането на ответника „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати,
както следва: на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 482 732,17 лева –
обезщетение за претърпените имуществени вреди от виновните и
противоправни действия на служителите на ответника в град П., село Р.и село Г.,
изразяващи се в това, че като са получавали суми по договори за депозит или за
влог са вземали парите от клиентите като за внесените суми са им издавали
документи, но не са ги отчели на пощите, а те на банката или неправомерно са
теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиенти на банката или са ги
закрива, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 164 698,99 лева – обезщетение за забава плащането на
главницата за периода 15.06.2014г – 14.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.06.2017г до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът, като възложител
и ответникът като изпълнител е сключен договор № 430-0293/02.06.1997г и анекси
към него от 02.06.1997г, от 22.06.1998г, от 2002г и от 13.05.2011г, съгласно които
възложителят възлага, а изпълнителя приема, чрез определени свои служители в
пощенските станции да извършва от името и за сметка на възложителя на основание
Инструкция за работата с депозити и влогове, конкретно възложените им дейности,
а именно: сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори
за депозит в лева; изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки,
включително изплащане на лихви по тях; извършване на операции, свързани с
изготвяне на договори за депозит, издаване на спестовна (депозитна)книжка,
закриване на депозит и на книжка; водене и приключване на дневен операционен
дневник; олихвяване на спестовни книжки; завеждане на дневна отчетност с ЕИТ,
там където е осигурена такава от банката в Районните пощенски станции и пощенските
станции; предоставяне на определена от банката информация на гражданите и
клиентите на банката; събиране на такси и комисионни по операциите на банката;
приемане на суми в брой от юридически лица и превеждането им по банкови сметки
в клоновете и офисите на банката; приемане на суми в брой от физическите лица и
превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; приемане на
плащане на погасителни вноски по кредити и други сметки на физически и
юридически лица, обслужвани в АРМ и РРМ – с прилагане на Тарифата на банката
според Анекс от 01.03.2002г; откриване и обслужване на разплащателни сметки на
физически и юридически лица; продажба и приемане на документи за потребителски
кредити; въвеждане и обслужване на нови клиенти. За извършваните банкови
операции и услуги, банката заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 1,6%
върху приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на
банката, върху която сума се начислява ДДС, а за събиране на такси и комисионни
– по 0.9%. Възложената дейност изпълнителя се задължава да извършва чрез
определени свои служители, на които банката осигурява допълнително материално
стимулиране съгласно ВПОРЗ. В чл. 10, ал.1 от договора е уговорено, че евентуални
нанесени имуществени щети на банката или на нейни клиенти, в следствие на
неприлагане или неточно прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за
правилно, компетентно и качествено извършване на банковата работа се
извършва/установява с двустранен писмен акт между страните. Ищецът твърди, че е
в резултат на неправомерни действия на служители на ответника изразяващи се в
това, че като са получавали суми по договори за депозит или за влог са вземали
парите от клиентите като за внесените суми са им издавали документи, но не са
ги отчели на пощите, а те на банката или неправомерно са теглили суми от
депозитни или влогови сметки на клиенти на банката или са ги закривали. За тези
действия служителите на ответното дружество са осъдени с влезли в сила присъди.
Сумите, с които са ощетени клиентите на банката са възстановени от последната.
Тези изплатени суми за ищецът представляват имуществена вреда, която следва да
бъде възстановена от ответника съгласно чл. 10, ал.1 от договор №
430-0293/02.06.1997г и анекси към него от 02.06.1997г, от 22.06.1998г, от 2002г
и от 13.05.2011г. Общия размер на вредата, резултат от виновните и
противоправни действия на служителите на пощите в град П., село Р.и село Г.възлиза
на 539 832,56 лева. Част от тази сума в размер на 57 100,39 лева е
погасена след прихващането й към насрещното вземане на ответника за заплащане
на комисионната за дейността възложена с договора от 02.06.1997г и анексите към
него, извършено в производството по т.д. № 3415/2014г по описа на СГС, IV-13 състав. След прихващането остава дължима главница в
размер на 482 732,17 лева. Върху тази сума за периода от 15.06.2014г до
14.06.2017г е дължимо обезщетение за забава в размер на сумата от
164 698,99 лева. По изложените съображения се иска осъждането на ответника, ведно със законната лихва и разноските.
Ответника Б.п. ЕАД,
оспорва исковете. Твърди, че договор №
430-0293/02.06.1997г и анекси към него от 02.06.1997г, от 22.06.1998г, от 2002г
и от 13.05.2011г.
е нищожен, поради това, че с него се възлага извършване на същинска банкова
дейност по публично набиране на влогове на лице, което не разполага с лиценз от
БНБ и което не отговаря на съответните изисквания за капитал, организация на
работния процес и пр. След като договорът е нищожен, той не може да породи
задължение за ответника да възстанови платените от банката суми. Излагат се
доводи, че отговорността на служителите на ответника за евентуално извършените
от тях правонарушения е лична, тъй като същите са били упълномощени за
съответната дейност пряко от банката. Не оспорва, че осъдените в наказателните
производства лица са служители на
пощите. Твърди, че банката е застраховала депозитите и влоговете срещу
неправомерни действия от трети лица и че осъждането на ответника да възстанови
платените суми ще доведе до неоснователно то обогатяване на банката. Релевира
възражение за прихващане с присъдените му по т.д.
№ 3415/2014г по описа на СГС, IV-13 състав суми. Възразява срещу
размера на претендираните вреди. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност.
С допълнителната
искова молба ищецът уточнява, че обезщетението се претендира на извъндоговорно
основание, като се основава на обстоятелството, че ответникът е възложител на
работа, в изпълнение на която негови служители са причинили имуществени вреди
на клиенти на ищеца. Последният ги е обезщетил при наличие на правен интерес да
стори това и се е суброгирал в техните права. Давността за регресните права,
които се упражняват с иска, е пет годишна. Започва да тече от плащането на
обезщетението към пострадалия и към предявяване на иска не е изтекла.
С допълнителния
отговор ответникът релевира възражение за съпричиняване. Твърди, че то се
изразява в: непредприемане на обучение на служителите на пощите (не само
първоначално, но и текущо), неизвършване на текущ и последващ контрол за спазване
на правилата за работа с депозитни сметки и отчетност, както и несвоевременно
предприемане на мерки за ограничаване на щетите след получаване на първите
сигнали за злоупотреби. Счита, че отговорността на пощите и банката спрямо
пострадалите клиенти на банката е солидарна, поради което при удовлетворяването
им банката е следвало да противопостави на кредиторите възражение за давност и
да уведоми своевременно другия солидарен длъжник за извършеното плащане.
Уведомяване на ответника не е извършено. Няма данни и да са противопоставени
възражения за давност.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Основателността на
исковете по чл. 49 ЗЗД е предпоставена от установяването на следния фактически
състав: наличие на противоправно поведение (действие или бездействие) извършено
от едно лице, спрямо което ответникът има качеството на възложител на работата,
при и/или по повод на изпълнението на която и в причинна връзка с която, за ищеца настъпват вреди. Тежестта за
установяването му е на ищеца. При доказване на фактически състав пораждащ
отговорността в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите си възражения
за давност и прихващане.
С определения от
20.03.2018г по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че лицата Ю.К., М.У., Р.К. и М.Д.са служители на ответника „Б.П.“
ЕАД съответно за населените места: село Г., село Р.и град П.. Признато
е за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че
„Б.П.“ ЕАД са възлагали на служителите Ю.К., М.У., Р.К. и М.Д.извършването на
банкова дейност в клоновете съответно за населените места с. Г., с. Р.и гр.П..
Следователно по
делото е установено, че ответникът има качеството на възложител на работата на
лицата Ю.К., М.У., Р.К. и М.Д., за извършване на банкова дейност в клоновете на
пощата съответно за населените места с. Г., с. Р.и гр.П.. Представените от ответника
доказателства (Заповед №1/05.01.1994г, заповед №2/05.01.1994г, пълномощно от
прокуриста на банката за служителите във Варненска област от 2008г и от 2010г)
не установяват твърденията му, че и ищецът е възложител на работата на
служителите на „Б.П.“ ЕАД на посочените лица за посочените населени места.
Доказателствата не касаят нито процесните служители на пощите, нито процесните
населени места, поради което са неотносими. Същите се явяват евентуално косвени
доказателства по отношение на подлежащите на доказване факти. Не се сочат
причини, поради която не се представят преки доказателства за тези факти. След
като за една област ответникът разполага с пълномощни, той би следвало да
разполага с такива и за другите области, включително за служителите за процесните
населени места. Такива доказателства не се представят, не са изложени и
твърдения защо ответника не е в държане на такива доказателства. Следователно
налага се извода, че проведеното доказване не е пълно и главно и фактът остава
недоказан по делото.
С присъда
№5240/16.11.2015г. постановена по НОХД №189/2015г по описа на Окръжен съд – гр.
Благоевград, влязла в сила на 16.01.2017г., Ю.А.К.- „Началник пощенска станция,
той и пощальон“ в Пощенската станция на село Г. към ТП „Български пощи“ – Г.е
признат за виновен в това, че в периода от 14.07.2004г до 09.02.2011г. в село Г.,
област Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си
на длъжностно лице, съгласно сключен трудов договор №655/04.05.2004г,
допълнително споразумение със заповед №992/28.06.2004г към трудовия договор,
допълнително споразумение № 1644/10.09.2004г и постоянен трудов договор сключен
със заповед № 97/25.01.2005г е присвоил чужди пари – сумата от 343 465,38
лева, собственост на „Ю.Б.“ АД, връчени и поверени му в това му качество да
пази и управлява съгласно договор за възложителство, сключен между „Български
пощи“ и „Българска пощенска банка“, като за улесняване на присвояването е
извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко
наказание, а именно съставяне на неистински частен документ –
нареждане-разписка от името на клиенти/депозанти на банката и ги е употребил
пред последната, за да докаже съществуването на право клиентите да изтеглят от
депозитните си сметки суми в общ размер на 343 465,38 лева. Признат е за
виновен и в това, че в периода от 01.04.2004г до 14.02.2011г в село Г., област
Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице „Началник пощенска станция, той и пощальон“ в пощенската
станция на село Г.към ТП „Български пощи“ – Г., съгласно сключен трудов договор
№655/04.05.2004г , допълнително споразумение със заповед №992/28.06.2004г към
трудовия договор, допълнително споразумение № 1644/10.09.2004г и постоянен
трудов договор сключен със заповед № 97/25.01.2005г е присвоил чужди пари –
сумата от 37 418,13 лева, собственост на „Ю.Б.“ АД, връчени и поверени му
в това му качество да пази и управлява.
С присъда от 15.07.2013г постановена по НОХД № 283/2013г на
РС-град П., влязла в сила на 31.07.2013г и присъда
№50/09.11.2012г постановена по НОХД № 427/2012г на РС – град П., влязла в сила
на 26.11.2012г, Р.Й.К.– касиер в пощенската станция в град П. и М.И.Д. – касиер
в пощенската станция в град П., са признати за виновни в това, че на
13.11.2009г в град П., област Велико Търново, Р.Й.К.в качеството си на
длъжностно лице – касиер в пощенска станция град П., присвоила чужди пари –
сумата от 1500,00 лева, собственост на „Ю.Б.“АД, поверени й да ги пази като за
улесняване на присвояването извършила друго престъпление, за което по закон не
се предвижда по-тежко наказание, а именно: съставила неистински частен документ
– вносна бележка от името на Я.А.Д. от 13.11.2009г за сторниране на внесена
сума от 1500.00 лева и я е използвала, за да докаже, че е прекратено
правоотношението възникнало между банката и клиента Я.А.Д. по силата на договор
за депозит в лева от същата дата, а М.И.Д. е призната за виновна в това, че на за
времето от 20.12.2004г до 08.04.2011г. в град П., област Велико Търново, в
съучастие с Р.Косева, при условията на продължавано престъпление, в качеството им
на длъжностни лица – касиери в пощенска станция град П., присвоили чужди пари –
сумата от 74 751,21 лева, собственост на „Ю.Б.“АД, поверени им да ги пазят или
управлява като за улесняване на присвояването извършила друго престъпление, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: съставила
неистински частен документ – вносни бележки, договор за депозит, нареждане
разписка от името на посочените в присъдата лица.
Присъдите са
задължителни за гражданския съд относно обстоятелствата по извършването на
деянието, противоправността и вината – арг. от чл. 300 ГПК. Зачитайки
задължителната сила на присъдите настоящия състав е длъжен да приеме, че
поведението на лицата Ю.К., Р.К. и М.Д., спрямо които ответникът има качеството
на възложител на работата за извършване на банкова дейност в клоновете на
пощата съответно за населените места с. Г.и гр.П. е виновно и противоправно. За
причинените от това поведение вреди на трети лица възложителят дължи
обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от ТЗ с договора за паричен банков влог, респ.
депозит банката се задължава да върне получената парична сума в същата валута и
размер, заедно с уговорената лихва. Именно защото предмет на договора за
паричен банков влог са паричните средства, които са по естеството си родово
определени, потребими и заместими вещи, задължението на банката не е да върне
същите банкноти (същите копюри), а същата стойност, в същата валутата. Затова с
предаването на паричната сума, при сключването на договора за паричен банков
влог, предадената сума става собственост
на банката и тя може да се разпорежда с нея по начин, който намери за
добре. След като паричните средства са собственост на банката, с присвояването
им от служителите на пощите, вредата настъпва за последната. Тя настъпва в
момента на неправомерното изтегляне на сумите, защото от този момент се
намалява имуществото на банката. Само за пълнота следва да се посочи, че вземанията
на клиентите на банката по договорите за влог, респ. за депозит (за връщане на паричната
сума и за плащане на уговорената лихва), не се влияят от извършеното
присвояване. То не освобождава банката от задълженията и по договорите с
нейните клиенти, т.е. не го погасява. Затова и извършените плащания, които банката
прави към своите клиенти, са в изпълнение на договорните й задължения по
конкретните договори за влог, респ. депозит. Те не съставляват изпълнение на
чуждо задължение по смисъла на чл. 73 ЗЗД или чл. 74 ЗЗД, а положената от
банката грижа, за да изпълни точно задължението си по тях. Затова и изпълнението
на тези задължения не води до суброгация на банката в правата на клиенти, нито
поражда регресни права за последната.
По отношение на служителя
М.У., е налице влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство от 31.10.2012г на прокурор към Районна прокуратура – град Пещера
постановено по пр. №78ЗМ/2012г по описа на РУП – град Пещера, поради това, че
деецът е починал. Постановлението на прокурора, в частност изводите му относно
противоправността и вината на лицето, не са задължителни за гражданския съд.
Това не означава, че той не може да ги установи, въз основа на останалите
събрани по делото доказателства. По делото не е
спорно, че извършваната от служителите на ответника дейност е регулирана от
Инструкция за работа с депозити и влогове /ИРДВ/. Същата е доведена до знанието
на служителите на ответника и не е променяна в годините от приемането и до
прекратяване на отношенията между ищеца и ответника. От представените по делото
доказателства (досиетата на клиентите на банката за село Равногор, счетоводните
записвания на банката, заключението на ССЕ, показанията на св. Л.Т.дадени в с.з.
от 22.05.2018г) се установява, че по сигнал на клиенти, банката извършва проверка
на автоматизираното работно място /АРМ/ в село Равногор. За проверката
ответникът е уведомен от ищеца с писмо изх.№17-00-011-07/01.08.2011г (л.194,
том 1), въпреки това по делото няма данни негови представители да са взели
участие в нея. В хода на проверката е установено, че в процесното АРМ са
открити 24 депозита. По тях са регистрирани 22 неправомерни тегления, които са
описани в Приложение №3 към заключението на ССЕ. При 11 броя депозита, които са
закрити, не са иззети от клиента депозитната вносна бележка и/или договора. При
10 от закритите депозити са прилагани дубликати на вносни бележки, който
дубликати са издадени без знанието на клиентите. Действията на служителя на
пощите е неправомерно, защото не е спазил изискванията на чл. 39, ал. 2, т. 5 и
чл. 40, ал. 7 от Инструкция за работа с депозити и влогове /ИРДВ/, при теглене
на лихви от депозити или изплащане на суми, клиентът да се идентифицира с
документ за самоличност на титуляра/пълномощника, пълномощното, договорът или
вносната бележка за открития депозит, спестовната книжка или техни дубликати,
ако последните са загубени (данните са от заключението на ССЕ и
показанията на св. Л.Т.). Клиентите са
декларирали пред банката, че положените подписи на бележките не са поставени от
тях. Декларирали са и че не са подавали молби за издаване на дубликати на
документи. При всичките банкови операции в село Р.служителя на пощите е М.У.. В
резултат на това поведение на служителя на пощите съгласно заключението на ССЕ,
за банката настъпват вреди, изразяващи се в изтеглените неправомерно суми от
депозитните сметки на нейни клиенти. Поведението е противоправно и вредата е
факт независимо дали изтеглените парични суми са получени лично от служителя М.У.
или от неустановено трето лице, след като по делото няма твърдения, респ.
доказателства, те да са платени на влогодателите или на депозантите, които са
кредиторите на тези вземания съгласно договорите за депозит, или на овластени
от тях лица или плащанията да са отишли в тяхна полза.
Общият размер на вредата
за банката съгласно заключението на ССЕ възлиза на сумата от 539 832,56
лева, от които 425 320,94 лева главница (за град П. – 79 150,93 лева;
за Р.– 34 771,45 лева; за Г.– 311 398,58 лева) и 114 511,26 лева лихви
(за град П. – 15 827,53 лева; за Р.– 8 625,76 лева; за Г.– 90 058,33 лева). Съгласно заключението на ССЕ размерът
на главницата следва да се намали със сумата от 68 133,63 лева,
представляваща дължими от банката суми към ответника съгласно чл.6, ал.1 от
договор №430-0293/02.06.1997г. за месеците май и юни 2011г, с които суми са покрити
частично щетите на банката от действията на служителя на ответника в село Г.и
която сума е прихваната между страните с уваженото възражение за прихващане
релевирано от ищеца в производството по т.д. №3415/2014г по описа на СГС, VI-13 състав. Остава дължима разлика в размер на 471 698,93
лева.
Възражението за
съпричиняване на вредата съдът намира за неоснователно. От значение за
съпричиняването е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в
извършване на определени действия или въздържане от извършване на такива
действия от страна на увреденото лице. В резултата на които действия, той улеснява
механизма на извършване на деликта или допринася за настъпването на вредите,
или за увеличаване на техния размер (в този смисъл например решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.). Тежестта за
установяване на съпричиняването е за ответника. Според последния
съпричиняването се изразява в неизвършване на обучения на служителите на пощите
(не само първоначално, но и текущи), неизвършване на текущ и последващ контрол
за спазване на правилата за работа с депозитни сметки и отчетност, както и
несвоевременно предприемане на мерки за ограничаване на щетите след получаване
на първите сигнали за злоупотреби.
Обучението на
служителите не създава предпоставки за осъществяване на присвояването, нито
препятства възникването на вредите, поради което дори и да се установи (за тези
обстоятелства по делото не са сочени, респ. събрани доказателства), не може да
обоснове извод за съпричиняване.
Неизвършването на регулярни
проверки и одити, е бездействие на ищеца което би могло да обоснове
съпричиняване, но в конкретния случая то е неоснователно. С оглед приетите
писмени доказателства в съдебното заседание от 22.05.2018г е видно, че банката
е извършвала регулярни проверки на АРМ, които не са установили нередности. В конкретния
случай, сумите са присвоени чрез съставяне и използване на неистински частни документи.
Последните са използвани, за да се даде вид пред банката, че тегленето се
извършва от правоимащия влогодател и/или депозант. При това положение, за да
може проверката да установи присвояването, тя следва да обхване и истинността
на документите, съставени за оправдаване на банковите операции. Последното
според настоящия състав излиза извън дължимата обичайна грижа, която банката
следва да положи при проверка на воденото счетоводство, защото налага
по-задълбочен анализ на счетоводните операции, включително използване на специални
(експертни) знания в областта на графологията. Нужно е и съдействие на
вложителите, които следва да представят сравнителен материал за изследване на
подписите и техните документи (влогови книжки, разписки, др.), за да се
установи коя част от платено е в изпълнение на договорните задължения на
банката и коя съставлява присвояване. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Н.Ч., С.Г., И.А., Л.Т., че след получаване на първите сигнали за
злоупотреби, банката е организирала извършването на специални одити, извършени от разпитаните свидетели. Проведена е
мащабна кампания по разгласяване на проверката с цел в нея да вземат участие
всички влогодатели и депозанти. Проверени са документите на клиентите,
счетоводните записи в АРМ и в банката, анализирани са отделните банкови операции
и първичните счетоводни документи. Проверени са подписите върху документите с
помощна на вещи лица в хода на отпочнатите паралелно наказателни производства.
При това положение възражението следва да се приеме за неоснователно.
Несвоевременно
предприемане на мерки за ограничаване на щетите след получаване на първите
сигнали за злоупотреби също може да съставлява обстоятелство, което да се
квалифицира като съпричиняване. Такива доказателства, по делото не са събрани.
Напротив, от проведеното насрещно доказване от страната на ищеца, в частност
показанията на свидетелите Н.Ч., С.Г., И.А., Л.Т., досиетата на клиентите,
констативните протоколи и заключението на ССЕ, се установява, че банката е
предприела извършването на специални одити в процесните АРМ, веднага след
получаване на първите сигнали. А спрямо служителя в с. Г.са взети и допълнителни
мерки включващи: отнемане на личния му печат, компютъра и достъпът му до
системната на банката са блокирани (виж показанията на свидетеля С.Г.).
Извършеното е предприето с цел ограничаване на възможност този служител да
издава документи като вносни бележки и разписки и да извършва банкова дейност.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че сигналите на вложителите са
подадени в кратък период и едновременно, в резултата на разгласяването от
страна на банката на извършените злоупотреби. С оглед изложеното и това
възражение на ответника е неоснователно.
Следователно
ответното дружество като възложител на работата дължи да възстанови на ищцовото
дружество вредите настъпили в резултата на установеното по делото противоправно
поведение на своите служители или сумата от 471 698,93 лева.
По делото не се
твърди и не се доказва плащане на задължението от страната на ответника.
Възражението за
давност съдът намира за частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от моментът на изискуемостта на
вземането. Задълженията, възникнали от деликт, са изискуеми от момента на
настъпване на вредите, т. е. от този момент за тях започва да тече погасителна
давност. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД въвежда изключение от принципа
като постановява, че при възникналите от деликт задължения, давността не
започва да тече до момента, в който деецът не бъде открит. Ако извършването на
деянието и откриването на извършителя съвпадат, началният момент на давностния
срок е един и същи. Но ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният
срок тече от този по-късен момент. /така ППВС № 2 от 21.XII.1981г; ТР № 5/2006
г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС/. Практиката е приела, че е логически
изключено, да се прием за известен извършителят на престъпление, ако неговите
престъпни последици не настъпват явно за пострадалия /Решение № 380 от
13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 429/2011 г., IV г.о.; Решение № 308 от
30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК /. Такъв е и
процесния случай. Както се посочи по-горе, противоправното поведение на
служителите на ответника е прикрито с редица документни престъпления, извършени
с единствената цел да създадат привидност у пострадалия (банката), че изтеглените
суми съставляват плащане в изпълнение на договорните й задължения към влогодателите
и депозантите. При това положение се налага извода, че престъпните последици /вредата/
от извършените деликти /присвояванията/ не настъпват явно за пострадалия. Към
този момент престъплението не е известно, освен на самият извършител, поради
което и давностния срок за вземането за плащане на обезщетение за тези вреди
започва да тече от разкриването на дееца. Установяването на вредата, респ.
дееца става известно обстоятелство за ищеца едва след извършване на специалните
одити, предприети по повод на подадените от клиентите сигнали. От този момент
може да се приеме, че деецът е открит, като той съвпада и с момента, в който
увреденото лице узнава за увреждането. Настоящия състав приема, че този момент
съвпада с датата на обявяване на резултатите от извършените проверки или изготвянето
на проектите за констативен протокол, съставени по повод на извършените от
служителите на ищеца специални одити по жалбите на клиентите, защото в тях е
посочена точната сума на вредата за всеки отделен случай на присвояване, както
и служителя/служителите на ответника, които са отговорни за злоупотребите. Това
следователно е най-ранния момент, от които може да се приеме, че вредата и
извършителя са станали явни за пострадалото лице и то е могло да предприеме
ефективни мерки за защита на правата си. Това е и момента, от който започва да
тече давностния срок за реализиране на отговорността на делинквентите, респ.
възложителя на работата.
Така за част от присвояванията
извършени от служителя на ответника в село Г., Ю.А.К., банката е узнала на
27.11.2011г., когато е съставен констативен протокол вх.№ 627/27.11.2011г. на
стр.197-261, том 1 от делото. Броен от тази дата 5-годишния давностен срок
съгласно чл. 110 от ЗЗД изтича на 27.11.2016г. С изтичането на срока, при липса
на твърдения, респ. доказателства водещи до спиране или прекъсване на
давността, тежестта за установяването на които е на ищеца, се погасяват по
давност всички вземания за заплащане на обезщетение за вредите установени с
него. Съгласно протокола тези вземания са в размер на сумата от 331 433.87
лева.
За част от
присвояванията извършени от служителя на ответника в село Равногор, М.У.,
банката е узнала на 30.01.2011г, когато е съставен резултат от извършена
проверка от 23.01.2012г. на стр.519-529, том 2 от делото. Броен от тази дата
5-годишния давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД изтича на 23.01.2017г. С
изтичането на срока, при липса на твърдения, респ. доказателства водещи до
спиране или прекъсване на давността, тежестта за установяването на които е на
ищеца, се погасяват по давност всички вземания за заплащане на обезщетение за
вредите установени с него. Съгласно протокола тези вземания са в размер на
сумата от 34 771,45 лева.
За част от
присвояванията извършени от служителите на ответника в град П., Р.К. и М.Д.,
банката е узнала на 09.01.2011г, когато е съставен проект на констативен
протокол №1 от 09.01.2012г. на стр.953-954, том 3 от делото. Броен от тази дата
5-годишния давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД изтича на 09.01.2017г. С
изтичането на срока, при липса на твърдения, респ. доказателства водещи до
спиране или прекъсване на давността, тежестта за установяването на които е на
ищеца, се погасяват по давност всички вземания за заплащане на обезщетение за
вредите установени с него. Съгласно протокола тези вземания са в размер на
сумата от 77 650,93 лева.
Или общия размер на
погасените по давност задължения възлиза на 443 856.25 лева.
След приспадане на
погасените по давност вземания и тези прихванати към задълженията на банката
съгласно решението по т.д. №3415/2014г по описа на СГС, VI-13 състав, остава дължима от ответника разлика в
размер на 27 842,68 лева (471 698,93 - 443 856,25 = 27 842,68),
за която исковете се явяват основателни.
С оглед частичната основателност
на исковете, съдът приема, че се е сбъднало условието, под което е предявено
възражението на ответника за прихващане на дължимите от него суми към
вземанията присъдени му с решение № 335/11.02.2016г постановено по т.д. №3415/2014г
по описа на СГС, VI-13 състав. С
цитираното решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 35 131,77
лева – обезщетение за забавено изпълнение за периода 08.06.2011г – 30.05.2014г.
на задължението му по договор №430-0293/02.06.1997г. Решението е влязло в сила
на 22.03.2016г. Зачитайки силата на присъдено нещо на предходното решение,
настоящия състав е длъжен да приеме, че предявеното за прихващане вземане в размер
на сумата от 35 131,77 лева е ликвидно и изискуемо и може да бъде
компенсирано с вземанията предмет на настоящото производство. Погасяването
настъпва до размера на по-малкото от двете вземания от деня, в който
прихващането е могло да се извърши – така чл. 104 ЗЗД.
С оглед изложеното исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД за
сумата от 482 732,17 лева следва
да се отхвърлят изцяло, тъй като част от сумата в размер на 443 856,25
лева е погасена по давност, а останалата част е погасена чрез прихващане с
дължимите от ищеца на ответника суми съгласно чл.6, ал.1 от договор
№430-0293/02.06.1997г. за месеците май и юни 2011г и с насрещното вземане на ответника срещу ищеца за заплащане на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на сумата от 35 131,77 лева – обезщетение за
забавено изпълнение на задължението му за периода 08.06.2011г – 30.05.2014г. по
договор №430-0293/02.06.1997г. присъдени с решение № 335/11.02.2016г
постановено по т.д. №3415/2014г по описа на СГС, VI-13
състав.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане погасяват се и вземанията за
мораторна лихва произтичащи от него, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно вземането за мораторна лихва върху главницата от 443 856,25
лева за периода 15.06.2014г – 14.06.2017г в размер на 135 400.19 лева е
погасена по давност. (Сумата е изчислена
с помощна на калкулатора за пресмятане на законна лихва разположен на сайта Calculator.bg). Останалата част от задължението за лихва 29 298,99 лева е неоснователна с оглед
обратното действие на прихващането. След влизане в сила на настоящото решение
вземането на банката за заплащане на обезщетение за вредите от деликта става
ликвидно и настъпва ефекта на извършеното от ответника прихващане. Както се
посочи по-горе погасяването настъпва до размера на по-малкото от двете насрещни
вземания от деня, в който прихващането е могло да се извърши. С погасяване на
главното задължение погасяват се и акцесорните задължения, в случая тези за заплащане
на обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата.
Следователно като
неоснователен следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 164 698,99 лева, представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 15.06.2014г – 14.06.2017г.
По разноските.
С оглед изхода на
спора и двете страни имат право на разноски. Това е така, защото макар исковете
да се отхвърлят изцяло, за част от тях в размер на 57141,69 лева причината за неоснователността
им е уваженото възражение за прихващане от страна на ответника. Извършеното по
този начин прихващане се приравнява на плащане в хода на процеса, поради което
и независимо от момента на настъпване на погасителния ефект на прихващането,
ответникът следва да се приеме, че е дал повод за завеждане на делото и следва
да понесе разноските за тази част от исковете.
Ищецът претендира и
доказва направата на разноски в размер на 36104,94 лева, от които 35204,94 лева
адвокатско възнаграждение и сумата от 900,00 лева депозит за ССЕ, от които
съразмерно на частта, за която ответника е дал повод за завеждане на делото,
последният дължи 3186,56 ((57141,69/647431,16)х36104,94 = 3186,56).
Платеното
адвокатско възнаграждение се оспорва като прекомерно от ответника. На първо
място следва да се посочи, че съдът няма задължение да намали адвокатското
възнаграждение на минимума съгласно Наредба №1/09.07.2004г. Преценката се
извършва с оглед на фактическата и правна сложност на делото – агр. от чл. 78,
ал. 5 ГПК. С оглед на фактическата и правна сложност на делото (обемът на
писмените доказателства е повече от 6300 стр., проведени са три открити съдебни
заседание, на които са разпитвани 5 свидетеля и е изслушано заключение на ССЕ),
а и с оглед изявлението на процесуалния представител на ответника, че счита
възнаграждението в размер на 30 000,00 лева за адекватно на фактическата и
правна сложност на делото (колкото е и претендираното от самия него възнаграждение),
намира възражението за неоснователно. Само за пълнота следва да се посочи, че в
представения договор за правна защита и съдействие /стр.6368 – стр. 6369 от
делото/ е видно, че възнаграждението за процесуалното представителство на ищеца
е уговорено в размер на 15 000,00 евро без ДДС или 29337,45 лева
(15000*1,95583=29337,45) без ДДС. Така уговореното възнаграждение е под сумата
от 30 000.00 лева, която съдът и страните приемат за адекватното
адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. За
възнаграждението е дължим ДДС, който следва да бъде платен от крайния
потребител на услугата – ищеца. Следователно и платения ДДС е разноска, която
последният може да претендира от ответната страна с оглед на крайния изхода на
делото. След начислявана на дължимия ДДС адвокатското възнаграждение е в размер
на 35204,94 лева, колкото е претендираното по делото.
Ответникът доказва
разноски в размер на 30 700,00 лева, от които 30 000,00 лева
адвокатско възнаграждение, 100 лева депозит за свидетел и 600,00 лева – депозит
за ССЕ, от които съразмерно на отхвърлената част, от исковете, за която не е
дал повод за завеждане на делото, ищецът дължи сумата от 27 990,45 лева.
(((647431,16-57141,69)/647431,16)х30700=27990,45).
След съдебна
компенсация на разноските ищецът дължи на ответника разноски за производството
в размер на 24 803,89 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес:***, предявени срещу „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, за осъждането му да
заплати, както следва:
- на основание
чл. 49 ЗЗД сумата от 482 732,17 лева –
обезщетение за претърпените имуществени вреди от виновните и
противоправни действия на служителите на ответника в град П., село Р.и село Г.,
изразяващи се в това, че като са получавали суми по договори за депозит или за
влог са вземали парите от клиентите като за внесените суми са им издавали
документи, но не са ги отчели на пощите, а те на банката или неправомерно са
теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиенти на банката или са ги
закрива, тъй като част от сумата е погасена по
давност, а останалата част в размер на
27842,70 лева е погасена чрез прихващане с насрещното вземане на ответника
срещу ищеца за заплащане на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на сумата от 35
131,77 лева – обезщетение за забавено изпълнение на задължението му за периода
08.06.2011г – 30.05.2014г. по договор №430-0293/02.06.1997г. присъдени му с
решение № 335/11.02.2016г постановено по т.д. №3415/2014г по описа на СГС, VI-13 състав;
- на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 164 698,99 лева – обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 15.06.2014г – 14.06.2017г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, съдебен адрес:***, да заплати на
„Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
24 803,89 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: