№ 10877
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110132663 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца Е. Л. Г. И. срещу ответника
ДРУЖЕСТВО искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер
на 8325,99 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат
на травматично увреждане вследствие на ПТП от 11.05.2022 г. около 12 :15 часа в гр. С., на
светофарна пешеходна пътека н а бул. БУЛЕВАРД , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 11.05.2022 г., около 12:15 ч. в гр. С., на БУЛЕВАРД, с посока
от бул. „М.“ към бул. „БУЛЕВАРД, в района на кръстовището образувано между бул. „Г. С.“ и
бул. БУЛЕВАРД, С. М. А. при управление на лек автомобил „Тойота Ярис“, peг. №
********** нарушила правата за движение по пътищата и реализирала пътно-транспортно
произшествие с пресичащата на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2, на
зелен сигнал на светофарната уредба, пешеходка - ищцата Е. Л. Г. И.. Навеждат се
твърдения, че в резултат на описаното ПТП ищцата получила тежки травматични
увреждания, изразяващи се в във фрактура на латералния кондил на тибията и
субкондиларна фрактура на тибията на левия крак, сътресение на мозъка, вследствие на
което била приета в МБАЛ „ВМА“ - гр. С., където на 16.05.2022 г. й била извършена
оперативна интервенция - извършено почистване на фрактурните ръбове, наместване на
счупването и застопорено с костни щипки, както и поставена Т-образна плака с винтове.
Посочва, че във връзка с лечението си е направила следните разходи:
разходи за лекарства в размер на 300,00 лева за периода от 18.05.2022 г. до 22.06.2022
г.;
1
разходи за силна храна в размер на 1080,00 лева (или по 180,00 лева месечно или по
6,00 лева на ден) за периода от 11.05.2022 г. до 11.11.2022 г.;
разходи за болногледач в общ размер на 600,00 лева (или по 200,00 лева на месец) за
периода от 11.05.2022 г. до 11.08.2022 г.;
разходи за заплащане на пролежани дни (общо 20 дни в МБАЛ „С.“) в размер на
1400,00 лева за периода от 23.05.2022 г. до 12.06.2022 г.;
разходи за медицински консумативи в размер на 4038,00 лева, закупени на 19.05.2022
г.;
разходи за потребителска такса са в размер на 58,00 лева, заплатена на 23.05.2022 г.;
разходи за 2 броя CD - записи за заснети две отделни счупвания, като за всеки диск
такса в размер на 5,00 лева, или общо 10,00 лева, заплатени на 16.06.2022 г.;
разходи за закупуване на повдиган хердеген титан 14с в размер на 120,00 лева,
заплатени на 13.06.2022 г.;
разходи за заплащане на рехабилитатор в размер на 600,00 лева за 20 сеанса (всеки по
30,00 лева) за периода 16.07.2022 г. до 16.09.2022 г. ;
разходи за транспорт в размер на 200,00 лева и заплатени, както за такси, за автобус,
така и за гориво и винетки за явяване на контролни прегледи и лечение.
Върху всички гореописани суми се претендира законната лихва, считано от
28.09.2022 г. до окончателното изплащане на общата сума. Твърди се, че виновният водач е
бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Направено е
искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения
иск по основание и размер Твърди се, че исковата претенция е в прекомерно завишен размер.
Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като недоказан. Оспорва се на ищеца
да е назначена специална диета. Възразява се, че ищецът не е посочил какви са
„медицинските консумативи“, за които се претендира сторен разход. Оспорва се да е бил
направен реален разход за рехабилитационни и терапевтични процедури, за болногледач,
лекарства и транспорт, поради липсата на представени счетоводни документи за разхода и
че такива са били необходими. Възразява се, че в разпоредбата на чл. 497 от КЗ изрично
било посочено от кой момент застрахователят дължал лихва, като се твърди, че е налице
забава на кредитора по отношение на плащането и че не се дължи лихва по чл. 409 от КЗ.
Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право
с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на на имуществените вреди
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 11.05.2022 г. Исковете претенции са насочени
2
към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач
виновно е причинил процесния деликт.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното субективно материално право
включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или
бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените
от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и застрахователя –ответник.
По иска с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1)
наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди, т.е. осъществяването на твърдяното ПТП, респективно механизма по
който се е реализирало; 2) съществуването на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и
застрахователя –ответник.
В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина, чрез установяване на
твърдените факти, обуславящи наличието на обективна невъзможност на водача да
предвиди, респективно предотврати настъпването на твърдените вреди. Ответникът следва в
условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от
кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1
вр. ал. 2 ЗЗД, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой, включително неимуществените и
имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт; пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
В настоящия случай, не се спори по делото, че към 11.05.2022 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/0/122000695114,
валидн от 25.03.2022 г. до 24.03.3023 г., ДРУЖЕСТВО е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Тойота Ярис“, peг. №
3
********** . Този факт е ценен от съда по реда на чл. 161 от ГПК.
Съдът приема за установено по делото, че на 11.05.2022 г., около 12. 15 ч., в гр. С., на
БУЛЕВАРД, в района на кръстовището образувано между бул. „Г. С.“ и бул. БУЛЕВАРД, е
реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил Тойота Ярис“, peг. №
**********, с водач С. М. А. и е пешеходката Е. Л. Г. И., в разултат на което последната е
пострадала.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, се установява от приетия
по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-230, съставен на 11.05.2022
г. от мл. инспектор - дежурен ТПТП - Отдел „Пътна полиция“ - СДВР. В същия е посочено,
че „На 11.05.2022 г., около 12. 15 ч., в гр. С., лек автомобил Тойота Ярис“, peг. №
**********, с водач С. М. А., с ЕГН: **********, се е движил по БУЛЕВАРД, с посока от
бул. „М.“ към бул. „БУЛЕВАРД, и в района на кръстовището образувано между бул. „Г. С.“ и
бул. БУЛЕВАРД, на светофарна пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 от
ЗДвП, участва в ПТП с пресичащата на пешеходна пътека от ляво надясно спрямо посоката
на движение на автомобила пешеходка Е. Л. Г. И., с ЕГН: **********.
Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото
Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие, съставен на 11.05.2022 г. от
разследващ полицай при Отдел „Разследване“ - СДВР, към който е изготвена Скица на
местопроизшествието и фото - албум. Протоколът за оглед има характер на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК
относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Анализът на така събраните доказателства сочи еднозначно на извода, че вина за
ПТП има само и единствено водачът на лек автомобил Тойота Ярис“, peг. № **********,
който в нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП, не е пропуснал пешеходец, навлязъл на обозначена
с маркировка и знак пешеходна пътека. Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Това задължение е нарушила С. М. А. като водач на автомобила, тъй
като ищецът като пешеходец е започнал пресичането, намирал се е на светофарна пешеходна
пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 от ЗДвП и водачът на автомобила е следвало да
изчака спокойно да преминат всички пешеходци и да освободят пешеходната пътека, но не
го е направила. В случая водачът на лекия автомобил се е движил в светлата част на
денонощието и в градски условия, при които поначало не е неочаквана появата, макар и
нерегламентирана, на пешеходци на пътното платно. Нещо повече, автомобилът е
приближавал кръстовище, маркирано с пешеходна пътека и регулирано от светофарна
уредба, т.е. на предназначено за пресичане на пешеходци място, което обстоятелство също го
задължава да предвиди възможност от създаване на опасна ситуация като настоящата, при
която ще се наложи да намали скоростта или спре аварийно.
В резултат на ПТП ищецът е получил телесни увреждания, които се установяват от
представените по делото медицински документи и от приетата по делото медицинска
4
експертиза, а именно вътреставно, многофрагментно счупване на големия пишял на лявата
подбедрица. Тези увреждания са причинили са причинили трайно затруднение на крайник за
срок не по-малък от 4-5 месеца. Проведеното лечение се изразява в извършено
консервативно и оперативно лечение, като е извършена кръвна репозиция с метална
остеосинтеза, както е лекувана и медикаментозно с антибиотици, антикуагулантни. Вещото
лице е посочило, че след изписването на ищцата от болницата е изписан нискомолекулен
хепарин за 30 дни, като е желателно да се приема храна по богата на калции, протеини,
витамини. Пояснило е, че след извършването на оперативната интервенция имобилизацията
е за около 8-10 седмици, а затруднението в ходенето не-по-малко от 4-5 месеца, през който
период пострадалата е имала нужда от чужда помощ. При такива травми ищцата се е
нуждаела от рехабилитационни процедури, които се поема от здравната каса за 7 такива,
което е недостатъчно за раздвижваенто на пострадалата. Експерта посочва, че когато
счупване на кост се лекува оператино с метална остеосинтеза металите не се поемат от
здравната каса и при болничен престой се плаща потребителска такса, а когато пациент иска
да притежава образни изследвания заплаща тяхното качване на СД съобразно ценоразписи
на съответната болница. Потвърждава се, че повдигаща седалка на тоалетна 7 или 14 см.
облекчава използването на тоалетна поради облекчаване на сядането, както и че
придвижването със счупен и имобилизиран крайник по време на възстановяването налага
ползването на транспорт, като линейка и леки автомобили. От заключението от СМЕ се
установява, че описаните в епикризите увреждания са се проявили в обективната
действителност, с оглед на което съдът приема, че предвид получените от ищцата
увреждания е било необходимо закупуването на посочените медицинските материали и
принадлежностти.
Разпитан е и свидетелят Ю. Н. Г. - майка на ищцата. Свидетелят поддържа, че си
спомня за процесното събитие на 11.05.2022 г. Разяснява, че уврежданията, които получила
дъщеря й, били счупване на левия крак от коляното надолу, като е проведено лечение около
12 дни във Военна академия, където заплатили 4000 лева за извършване на операция.
Поддържа, че след това с линейка са е закарали в рехабилитационен център „С.” в „Овча
Купел”, където била приета за 20 дни, където заплатили около 1200 лева. Сочи, че са
закупили патерици на стойност 60 лева, поставка и за тоалетната на стойност 130 лева,
памперси и мокри кърпи и всички възможни хигиенни материали, който са заплащали в
продължение на 4 месеца. Сочи, че за да посещават контролни прегледи са използвали
услугите на такси, за което са заплащали 50 лева два пъти в седмицата, както и 200 лева на
месец в продължение на около 3 месеца на жена, която е помагала с грижите. Твърди, че
след като се върнала на работа дъщеря и е получила подуване на крака, поради което е
посещавала кинезитерапевт два пъти в седмицата в частен център, за които е заплащала по
60 лева два пъти в седмицата за около 6 месеца. Поддържа, че поради наличието на
белодробна тромбоемболия са закупували скъпо лекарство за шест месеца, което е на
стойност от 160 лева на месец.
Предвид представените по делото доказателства за извършени от ищцата разходи и
5
заключението на вещото лице, според което направата на посочените разходи е било
задължително за провеждане лечението на ищцата, съдът намира, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната по делото
съдебномедицинска счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обективно дадена се установява, че ищцата е реализирала във връзка с процесното ПТП
следните разходи: 242,36 лева за лекарства, 70,87 лева за памперси, бинт, бастун, чаршафи,
хигиенен консуматив, 10800 лева за силна храна за периода от 11.05.2022 г. до 11.11.2022 г.,
600 лева за болногледач, 1400 лева за пролежани дни в лечебно заведение в периода от
23.05.2022 г. до 12.06.2022 г., 4038 лева за медицински консумативи във ВМА - гр. С., 58
лева за потребителска такса - КП ВМА - гр. С., 10 лева за за CD-записи във ВМА - гр. С.,
120,00 лева за закупуване на 1 брой Повдигач Хердеген Титан 14 С, 600 лева за
рехабилитационни процедури, както и 200 лева за транспортни услуги.
От Епикриза към ЛИЗ № 14312/2022 г. на Клиника по ортопедия и травматология при
ВМА е видно, че Е. Л. Г. И. е била на лечение от 11.05.2022 г. до 23.05.2022 г. с диагноза:
фрактура Тибие Син. Ин партис проксималис, за което е издаден болничен лист №
Е20221986106 за периода от 11.05.2022г г. до 22.06.2022 г., след съгласно приложените 4
броя болнични листи от ДКЦ VI - С. е била в болничен за периода от 23.06.2022 г. до
20.10.2022 г.
Ето защо съдът приема, че направените разходи в общ размер от 4106 лева. - за
медицински консумативи по фактура № ********** от 19.05.2022 г., фактура № **********
от 23.05.2022 г. и фактура № ********** от 16.06.2022 г. са свързани с лечението на ищцата
в периода 11.05.2022 г. до 23.05.2022 г. във ВМА, където е постъпила след процесното ПТП,
поради което пряка и непосредствена последица от увреждането и подлежат на
обезщетяване, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
От Епикриза от отделение Физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ „С.“
се установява, че ищцата е била на лечение от 23.05.2022 г. до 11.06.2022 г. с диагноза:
счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрото.
Ето защо съдът приема, че направените разходи в общ размер от 1400 лева. - за
пролежани дни за 23.05.2022 г. до 12.06.2022 г. по фактура № ********** от 23.05.2022 г. са
свързани с лечението на ищцата МБАЛ „С.“, поради което също подлежат на обезщетяване.
Доказани и основателни също са претенциите за направени от ищцата разходи, както
следва: за сумата в размер на 58,00 лева за Потребителска такса-КП на ВМА - гр. С.,
съгласно фактура с № **********/23.05.2022 г., сумата в размер на 10,00 лева за CD-записи
на ВМА - гр. С., съгласно фактура № **********/16.06.2022 г. и фактура №
**********/16.06.2022 г., както и сумата в размер на 120,00 лева за закупуване на 1 брой
Повдигач Хердеген Титан 14 С, съгласно касов бон с номер 0050963 от 13.06.2022 г.,
издаден от“ ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********.
Относно претенциите за осъждане на ответника да заплати на ищцата направените
6
разходи за силна храна в размер на 1080 лева и болногледач в размер на 600 лева за срок,
съдът намира следното: Съгласно показанията на св. Ю. Н. Г. – майка на пострадалата,
ищцата след инцидента е следвало да промени начина на хранене, да приема повече телешко
месо и обезсолено сирене от преди това. По принцип по време на възстановителния период я
обслужвали свидетелката и другата й дъщеря (сестра на ищцата), но ползвали и
болногледач, която им помагала за период от три месеца. Съдът намира за основателна
претенцията за заплащане на стойността на усилената храна, която ищцата е консумирала в
период след процесното пътнотранспортно произшествие. Предвид тежестта на
уврежданията, които ищцата е получила - вътреставно, многофрагментно счупване на
големия пишял на лявата подбедрица, правилата на житейската логика и практиката в
подобни случаи диктуват ищцата реално да е провела усилена диета със цел по-бързото
възстановяване от претърпените увреждания. Това се подкрепя и от показанията на св. Ю. Н.
Г.. Въпреки нейната заинтересованост от изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 172
ГПК, съдът намира, че нейните показания са логични, непротиворечиви и кореспондират с
останалите доказателства.
Във връзка с претенцията за заплащане на разходи за болногледач за срок от 3 месеца
в размер на общо 600 лева, съдът намира претенцията основателна. На първо място, следва
да се има предвид, че ищцата претендира заплащането на разходите за болногледач за
възстановителния период вкъщи след инцидента. Предвид това, претенцията за заплащане
на разходи за болногледач се явява основателна.
Във връзка с претенцията за заплащане на разходи за рехабилитация в размер на
общо 600 лева, съдът намира претенцията основателна. По данни от самата ищца, същата е
започнала рехабилитация, която е била необходима за по бързото и възстановяваме, което
обстоятелство се подкрепя от заключението на вещото лице по изслушаната по делото
съдебно-медицинска счетоводна експертиза. Същото потвърждава, че при такива травми
ищцата се е нуждаела от рехабилитационни процедури, които се поема от здравната каса за 7
такива, което е недостатъчно за раздвижваенто на пострадалата, с оглед на което разходите
за заплащане на 20 сеанса по 30,00 лева всеки, от общо проведени 30 сеанса в периода от
16.07.2022 г. до 16.09.2022 г., тъй като 10 от сеансите са покрити от НЗОК, се явяват
обосновани и необходими.
Във връзка с претенцията за заплащане на разходите за транспорт в размер на 200
лева, изразяващи се в заплатени таксиметрови услуги, автобусни билети, гориво и винетки
за контролни прегледи и лечение, съдът намира претенцията за неоснователна.
Доказателства за извършени такива разходи не са представени, като също така не се
установява на кои дати ищцата да е посетила лечебно заведение за извършването на преглед
или някаква манипулация във връзка с претърпените от процесното пътнотранспортно
произшествие вреди.
Ищцата претендира и заплащането на обезщетение за претърпени от процесното
ПТП имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на разходи за лекарства, памперси,
бинт, бастун, чаршафи, хигиенен консуматив. По отношение на тези разходи по делото са
7
налице както безспорни доказателства, че са извършени /фискален бон за плащане/, така и че
са в причинно-следствена връзка с произшествието и уврежданията от него, в който смисъл
е заключението на вещото лице и рецептата за изписването им. Със стойността на така
направените разходи се съизмеряват имуществените вреди, които следва да бъдат
репарирани. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно дадена, която дава заключение за размера на
разходите за лекарства, необходими на ищцата през възстановителния период. Съдът
кредитира експертизата като компетентно и обективно дадена, доколкото вещото лице е
работило въз основа на епикризите, представени от ищцата, като е извършило проучване на
цените на предписаните на ищцата лекарства в аптечната мрежа към момента на настъпване
на процесното ПТП. От показанията на св. Георгивева се установи, че поради наличието на
белодробна тромбоемболия ищцата е следвало да приема скъпо лекарство за шест месеца,
което е на стойност от 160 лева на месец. Съгласно заключението на вещото лице,
стойността на лекарствата и допълнителните консумативи необходими на ищцата за периода
на възстановяване е в размер на 242,36 лева за лекарства, 70,87 лева за памперси, бинт,
бастун, чаршафи, хигиенен консуматив. Предвид това и като взе предвид житейски
логичното в подобни ситуации, съдът намира, че вследствие процесното ПТП ищцата е
претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на разходи за лекарства,
памперси, бинт, бастун, чаршафи, хигиенен консуматив в размер на 313,23 лева.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно т. 7 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за
имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр.,
следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното
им извършване, както и за техния размер. Във връзка с изложеното съдът намира, че по
делото е доказано, че ищцата е извършила реално разходи за лечение в размер на 8 125,99
лева.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие
на главен дълг в търсения размер и изпадане на ответника в забава за заплащането му.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ отговаря спрямо увреденото лице, предявило пряк иск срещу
него, за дължимата от делинквента лихва за забава от най-ранната измежду датите на
уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна претенция (чл. 493, ал.
1, т. 5, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ). От датата на деликта до уведомяване на
застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване
на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава
(законната лихва за забава) се дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се
покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
8
застрахователния договор; след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Ето защо, настоящият състав намира, че на ищцата следва да бъде присъдена лихва за
забава върху претендираното от нея застрахователно обезщетение, считано от 28.09.2022 г. -
датата на предявяване претенцията пред ответното застрахователно дружество за
заплащнето му, доколкото по делото не се установи по-ранен момент на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.
По отговорността за разноски:
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски в общ размер от 1080,24 лева,
както следва: 350 лева - депозит за съдебно-медицинска експертиза, 400 лева - депозит за
съдебно-счетоводна и 336,24 лева - държавна такса. Съобразно уважената част от исковите
претенции, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1050,29 лева.
Претендира се и заплащането на 1140 лева за предоставена на ищцата безплатна правна
защита в настоящото производство от адв. Е. И.. Няма основание за редукция на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е близо да минимума лева съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и по важното възнаграждението е съобразено с правната и фактическа
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете на адв. Е. И. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 1112,62 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лева по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер от 4,80 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и 86 ЗЗД
да заплати на Е. Л. Г. И., ЕГН **********, сумата в размер на 8125,99 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие виновно причиненото на
11.05.2022 г. от водача С. М. А. пътнотранспортно произшествие в гр. С., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 28.09.2022 г. - датата на предявяване
претенцията пред ответното дружество, до окончателното погасяване на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над уважения размер от 8125,99 лева до
пълния предявен размер от 8325,99 лева.
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, да
заплати на Е. Л. Г. И., ЕГН **********, сумата от 1050,29 лева, представляваща сторените
съдебни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Л. Г. И., ЕГН **********, да заплати на
„ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 4,80 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, да заплати адв. Е. И. сумата в размер на 1112,62 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10